Македон Бонев, бивш първи зам. председател на ЗПАД “Булстрад”

“Знам, убеден сам, че вярата в застрахователите се изгражда.” – бр. 23 (40) от 15.12.1995г., стр. 1, 6

- Идвайки към вас за този разговор, не ме напускаше мисълта за вашето име Македон. Откъде иде то?

- Точно преди 80 години по това време българската армия е освободила Македония от сърбите и баща ми е бил на фронта. Като се е върнал, аз съм се родил и ме е кръстил Македон в чест на освобождението на Македония. Дълго време обаче аз се знаех като Дончо. Все ми казваха Дончо, Дончо, Дончо и късно после, като ми извадиха кръщелното свидетелство, видях, че съм Македон. Оттогава официално нося това име.

- Да ни кажете къде сте роден, къде и какво сте учили, къде сте работили до влизането ви в областта на застраховането?

- Роден съм в с. Бистрица, Софийско. Баща ми е от Казичане, а дядо ми Боне Петров е от Лозен. Но в Бистрица съм живял много малко, бил съм на три години, когато баща ми и майка ми са се преселили в София. Обитавали са, местейки се, района на кв. Лозенец.

Завърших софийската търговска гимназия през 1935 година, следвах в Свободния университет и работех, поради което се дипломирах сравнително късно - през 1964 година, със специалност “Търговия и финанси”. Там учих и застрахователно дело.

- А как попаднахте на територията на застраховането?

- След като завърших гимназия, започнах веднага да работя, за да се препитаваме. Минал съм през частни предприятия - посреднически и търговски. Работил съм в Кредитна банка, в транспортни и експедиторски предприятия.

През 1945 година, в самото й начало, постъпих в Чиновническото кооперативно застрахователно дружество, където всъщност започна моята кариера като застраховател. В процеса на образуването на Държавния застрахователен институт аз участвах като представител на Чиновническото Дружество и непосредствено след национализацията заработих в Института.

- Като какъв?

- Бях на 30 години тогава и започнах като началник на отдел “Имоти”. Всички имоти на бившите застрахователни частни дружества фактически минаха към ДЗИ, те бяха инвестициите, покриваха и гарантираха застрахователните и други резерви на бившите частни дружества. И се образува един фонд от над 100 недвижими имота само в София.

А по-късно, след две-три години, станах главен счетоводител на Държавния застрахователен институт и работих на тази длъжност 15 години. През това време се изгради цялостната застрахователна система с децентрализацията, вследствие на която създадохме 100 клона в провинцията. Работата беше многообемна и напрегната, трябваше да се организират клоновете, да се подготвят кадри, специалисти в счетоводните отдели. Колкото и нескромно да е, аз съм един от тези, които изградиха структурата на ДЗИ.

- Какво ви даде Чиновническото дружество?

- Там аз бях обикновен счетоводител и получих общи практически познания по застраховането. А израстването ми като застраховател стана по-късно в ДЗИ и “Булстрад”.

- Да проследите пътя си по-нататък?

- През 1961 година образувахме “Булстрад”, имаше решение в ДЗИ външното застраховане и презастраховане да се отдели от вътрешното застраховане. На мен като главен счетоводител и на Димитър Попов, който водеше външното застраховане, бе възложено да образуваме “Булстрад”. Той стана директор, а аз - началник отдел “Презастраховане”, където останах до 1965 година. Същото година ми бе дадена задача да създам застрахователна компания в Етиопия. Там работих до 1973 г. под ръководството на “Булстрад”, което дружество бе и главен акционер. Аз се явявах негов представител и ръководех компанията. Застрахователният ми живот продължи до 1979 година все в “Булстрад”, където същата година се пенсионирах. Да добавя, че като се върнах от Етиопия през 1973 год., бях назначен за първи зам.- председател на “Булстрад”, длъжност, на която бях пенсиониран.

- Да се върнем към времето ви в ДЗИ. С какво беше свързан най-важният процес тогава - създаването на кадрите, които излъчват през годините толкова много изтъкнати професионалисти и личности?

- Имаше известни кадри, които дойдоха от частните застрахователни дружества. Много от тях напуснаха още при национализацията, но в ДЗИ, който централизираше цялото застраховане в София, останаха да работят към 3000 души. Липсата на кадри почувствахме в големите градове, където трябваше да създаваме местните клонове на ДЗИ. По същество се създаде нова застрахователна организация, ново държавно застраховане, частните застрахователни дружества имаха апарат повече за аквизиция (за набиране на застраховки), а нямаха кадри за ръководене и водене на застрахователна дейност на място.

- Кое и кои допринасяха най-много за създаването на кадрите?

- Имаше специално действащ инспекторат за създаване на кадрите. Той се грижеше главно за аквизиторската и ръководната дейност на клоновете. Началник на този отдел беше Данаил Кънев, вече покойник. Той допринесе много за създаването на добри специалисти. Що се отнася до вътрешната организация, принос има и моя милост. В ДЗИ имаше подготвени кадри, някои от които преминали от частните застрахователни дружества, като бойко Цветанов, който ръководеше Централното управление, докато аз бях началник на отдел. Той беше възрастен, след няколко години се пенсионира и аз го заместих. Имахме много добри актюери, директори на клонове, специалисти по имуществено застраховане, по застраховане на домашни животни, застраховки “Живот”, по морско застраховане.

- С какво се характеризираше работата по онова време в ДЗИ, интересна ли беше тя?

- Някои и сега си мислят, че двете застрахователни организации са били бюрократични, защото са държавни и чиновникът е основната единица. Но аз трябва да призная работата на старите застрахователи като достойна. Вие сам можете да се убедите в това, като имате предвид, че днес някои от тях ръководят новите частни застрахователни дружества. Това са все кадри на ДЗИ и “Булстрад”. Всеки се водеше и от лични интереси, защото оттам получаваше заплатата си, но имаше и едно чувство на привързаност, бих казал, имаше чисто патриотично чувство. Всеки почти провеждаше дейността в интерес на държавата, на нацията. Цялостната работа в “Булстрад” беше насочена в защита на националните интереси. Ние имахме презастрахователна мрежа, която се простираше в целия свят. Всички големи застрахователни и презастрахователни компании имаха интерес да работят в застраховането и презастраховането с “Булстрад”. Защото бяха сигурни, че това е сериозно предприятие. Навсякъде нашите застрахователни и презастрахователни договори по нищо не се различаваха от тези на компаниите в Западна Европа. Презастрахователи от Лондон и Париж, от Италия и Австрия, от скандинавските страни презастраховаха при нас, при условията на презастраховане между компании в капиталистическия свят.

- Да си спомните за някои от най-интересните случаи, които са допринесли за авторитета на българското застраховане?

- Случаи много. В последната ми година служба в “Булстрад” - 1973-та станаха няколко тотални загуби в авиацията. Катастрофата на самолета в Либия например, вследствие на която загинаха много богомолци. Той превозваше главно богомолци. Аз ходих специално за ликвидацията на събитието, на този самолет. Въпросите, финансови и човешки, съдбата на останалите живи, интересите на нашата държава трябваше така да се съгласуват, щото, - от една страна, да бъдат в рамките на условията по застраховането, от друга, хората да почувстват, че нашата компания е сериозна. Този случай се ликвидира така, че ние нямахме рекламации нито от презастрахователи, нито от застраховани, загинали и преживели катастрофата. И в интерес на дружеството. В края на краищата нашата загуба от тази катастрофа не беше особена.

Същата година имахме подобен случай в Дамаск. Самолет се разби във възвишения край столицата на Сирия. Той превозваше стоки. Понеже загубата беше много голяма, за ликвидацията на този случай бяха изпратени представители на нашите презастрахователи от Лондон. Аз също ходих по случая и той се ликвидира, така че “Булстрад” получи полагаемите се презастрахователни обезщетения и презастрахователите се убедиха, че в “Булстрад” всичко е наред.

И няколко думи за Етиопия. По онова време тя не беше развита страна, имаше много застрахователни предприятия, конкуренцията беше голяма и ние изградихме може би едно от последните дружества в тази страна. Дружеството ни се казваше “Еритрея”, носеше името на провинцията. Понеже седалището беше в Асмара, главният град на тази провинция, нарекохме го Застрахователно дружество “Еритрея”. Образувахме го в Асмара, а след това направихме клонове в две пристанища и в Адис Абеба, столицата на Етиопия. Бях единственият българин там и единственият, който остана докрай в дружеството, до деня на неговото продаване. Кадрите, които създадохме, бяха от хора, взети от улицата. Трябваше всички да се подготвят при условията на едно смесено държавно и частно акционерно дружество, защото всички останали бяха частни. Поради това, че квалификацията им беше ниска, имахме доста случаи, когато сме били на ръба на известни финансови загуби.

Имахме такъв случай. Там развихме главно застраховане на моторни превозни средства - лични и търговски, гражданска отговорност за тях, злополука, застраховане на превоз на стоки (карго) и презастраховане. При една командировка в София моят заместник беше приел превоз на огромно количество фъстъци. Стойността му възлизаше на около 500 000 щатски долара. Но когато се върнах, констатирах, че са приети някои рискове, които не са свойствени. Имаше един риск афлатуксин, едно особено заболяване. Ако има условия за заразяване, клиентът няма да ги приеме. Те бяха предназначени за Италия и при случай на заболяване загубите можеха да са много големи. Още с първата пратка по кораб получихме известие, че се е появил афлатуксин, че стоката е заразена. За едната пратка загубата нямаше да е много голяма, но следваха и други пратки. Тогава аз отидох специално в Неапол да ликвидирам този случай и се отървахме с една щета от 20 000 долара за товара с този кораб, който имаше презастраховка. Заразените фъстъци италианците не приемаха за консумация и аз ги предложих на наша рафинерия за технически масла. Взеха ги и ги оползотвориха. Като се върнах в Етиопия, успяхме по някакъв начин да изтеглим тия полици, които бяха издадени за фъстъци, и да ги премахнем. Снехме този риск от тях и след това бяхме спокойни.

И пак там, в Етиопия. Имаше риск от измами, от недобросъвестност. Сътрудничехме си с други компании, правехме си съзастраховки, взаимни застраховки, презастраховки. В Асмара един клон на застрахователна фирма взимал кредити от банките. Ние имахме понятие от кредитно застраховане, в “Булстрад” го вършехме, и те знаеха, че съм специалист в тази област. Бяха фалшифицирали моя подпис в някои съзастраховки. И се оказа след това, че кредитополучателите не са платежоспособни, не си връщат кредитите в банката. И тя се обърна към нас, за да иска обезщетение. Това беше чиста фалшификация, което после се доказа в съда, след правене на експертизи. И този риск отпадна, а той можеше да ни завлече с около 1 милион долара.

- Като преминете мислено през времето, посветено на презастраховането, обобщавате ли за себе си какво значи застраховане, как определяте тази професия застраховател?

- През цялото време съм работил с чувство на застраховател. Аз смятам, че същността на застраховането допринася до голяма степен за икономическото ни развитие. Защото - едно е даден стопански ръководител да работи притеснен, че може да му се случи нещо, да понесе щети, загуби и т.н., друго е да бъде подкрепен от една застрахователна полица, която да му дава гаранцията, че ако му се случи нещо непредвидено, той може да излезе от тежкото положение, в което се намира.

- И така - какво значи застраховане и какво значи застраховател?

- Най-важното за застрахователя и застрахователното предприятие е да му вярват хората. Стопанските ръководители да имат вяра, след като са осъзнали необходимостта от застраховане, да имат вяра в застрахователя.

- В такъв случай имате ли впечатление за това вярват ли на застрахователния ръководител и на застрахователното предприятие, както го наричате вие, всички клиенти, или има случаи и на недоверие, на съмнения даже?

- Смятам, че има и случаи на невяра. Аз знам, убеден съм, че вярата в застрахователите се изгражда. В Асмар например, когато започнах работа, стана катастрофа на един застрахован камион. На другия ден констатирахме, че щетата е тотална, платихме десет хиляди долара, публикувахме случая в местните вестници, вследствие на което всички предпочитаха да работят с нас, пренебрегвайки другите частни застрахователи.

- Кое раждаше и утвърждаваше у вас самочувствието на застраховател?

- Моята подготовка и увереността ми в същността на застраховането и неговата необходимост.

- Чувствате ли липсата на застрахователната атмосфера?

- О, разбира се. Аз съм се откъснал съвсем от застрахователния свят и трябва да ви кажа, че много се зарадвах, като научих за местонахождението на Димитър Попов, посетих го и от разговора с него разбрах къде се намират някои от моите колеги. Това за мен беше едно удовлетворение, че влизам отново в тази атмосфера.

- Тоест имате хубави спомени и бихте се върнали към тях в срещи с ваши приятели и бивши колеги?

- Имам много хубави спомени и благодаря на вестника чрез вас за това, че събуждате някои от тях.

- И вероятно с тези спомени ще продължите да живеете, защото на професията застраховател сте отдали много години, почти целия си трудов живот...

- 35 години работих за застраховането и презастраховането, което е едно голямо удовлетворение за мен. Работата не беше просто труд, а истинско удоволствие. Презастраховането ми даде възможност да обиколя света, бил съм в 40 страни - в Азия, Африка, Европа.

- Имате ли нужда от срещи с ваши колеги от застраховането и презастраховането?

- Имам. И твърдо съм решил да потърся някои от колегите си, вече попаднах по следите на някои от тях.

- Аз научих, че ДЗИ готви среща на пенсионирани свои кадри, която ще се проведе на 22 декември. Ще отидете ли, ако бъдете поканен?

- Ще приема непременно такава покана, стига да попаднат и на моите следи.

- Желая ви дълъг и добър живот.

- Благодаря ви, че изслушахте моите спомени, с които ме върнахте в младините ми.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002