- Родена съм на 20 юли 1947 година в гр. Ловеч, града на люляците, на музиката и на песните. Старинният град, който все още пази в паметта си стъпките на наши революционери и преди всичко на Васил Левски. Град на борческо наследство и свободолюбив дух.

Средното си образование завърших в Ловеч, известно време учих в Библиотекарския институт в София, след което кандидатствах, следвах и завърших специалност “Счетоводна отчетност” във Висшия финансово-икономически институт “Д.А.Ценов” - гр. Свищов.

- Как се случи това амплитудно движение от хуманитарна дисциплина към точни науки?

- Бих желала да запазя за себе си този момент и да не го коментирам. Имаше причина за това, но мисля, че не загубих от преориентацията си.

- И накъде ви отведе пътът от прага на свищовския институт към пространствата на живота?

- Ами пътят ме доведе направо в тази сграда, в която разговаряме сега - в “Булстрад”. Това стана на 14 август 1972 година след разпределение от специална комисия.

Имам един невероятен случай за случайностите в живота и бих си позволила да го споделя. По времето, когато следвах в Библиотекарския институт, минавайки един ден случайно по улица “Дунав”, спрях пред сграда с интересно пано. На външната стена - изображение на кораб и надпис “Булстрад”. Продължих. Не знам, но тогава то силно ме впечатли и остана в съзнанието ми.

- Това звучи като приказка!

- Да, като приказка, която бе реален случай. И когато стана известно разпределението ни, аз знаех, че отивам в “Булстрад”. Но адреса “Дунав” 5 не го знаех и не го свързвах със сградата, която ме бе впечатлила с външността си. Все пак бяха изминали шест години. И бях много силно изненадана, като се оказах в абсолютно същата сграда.

- А как се почувствахте, влизайки в нея и заемайки свое работно място?

- Бях притеснена и в същото време скрито се радвах. Това бе една институция, която респектираше. Вътрешността й отговаряше на нейната външност. Цареше ред и дисциплина. Попаднах в един изключително добър колектив. Не бих желала да изброявам имената на тогавашните колеги, защото вероятно ще пропусна някой и бих го наранила. Но не мога да не спомена хората, с които работихме заедно дълго време в една стая, някои от които са все още в работоспособна възраст.

- И все пак кой бе първият човек, който ви посрещна, а след това можете да споменете всички, с които сте работили?

- Г-жа Карабоюкова - “Личен състав”, и г-н Васил Лазаров, главен счетоводител, сега покойник. Не мога да не спомена още: Надежда Кандиларова, Динка Патева, Мария Вълкова, вече покойница, и г-н Димитър Димитров, който и сега е в дружеството и работим заедно. Това са хората, които ме приеха, подадоха ръка и ме учеха в началото, никога няма да ги забравя.

- Първото нещо, което научихте за застраховането в началото на трудовата си кариера и в кариерата си на застраховател?

- В свищовския институт имаше специалност “Застрахователно дело”, в която имах много приятели. Контактите ми с тях бяха постоянният източник за информация в областта на застраховането. Но конкретно специфичността на застраховането усетих, когато започнах да извършвам счетоводни операции по всички видове дейности в “Булстрад” и по-късно - в движението ми по стълбичката на йерархията в управлението на дружеството до длъжност главен счетоводител.

- Хайде, ако обичате, да проследим тази стълбичка.

- Първата длъжност не може да бъде друга освен счетоводител. След това бях главен специалист, зам.главен счетоводител и от 1991 год. съм главен счетоводител. Тази длъжност заех, след като “Булстрад” АД създаде “Сирбанк” АД и г-жа Милка Стефанова, дотогавашен гл.счетоводител, премина в нея като изпълнителен директор.

- Какво и как се променяше в работата ви през годините с различните длъжности? Знам, че веднага ще кажете: растеше отговорността...

- Да, на първо място, преминавайки от длъжност в длъжност, отговорностите стават все по-големи. Оказва се, че познанията са недостатъчни, всяка по-висока длъжност изискваше обогатяване на тези познания. Повече време трябваше да й се предоставя.

- Кой е източникът на вашата привързаност към “Булстрад”? Сигурно и вие сте имали съблазни от други дружества и компании.

- За мен второто ми семейство е “Булстрад”, тоест първият ми брак е с моя съпруг, а вторият - с дружеството. Чувствам се много здраво обвързана с “Булстрад”. Може би защото съм работохолик и животът ми дотук мина в работа, която винаги ме е привличала и увличала. Силно съм се привързала към тази атмосфера. На “Булстрад” дадох всичко досега: и младост, и всекидневие, и труд.

- Малко невероятно звучеше навремето човек от провинцията да бъде разпределен в столицата, защото имаше много ограничения, най-жестокото от които беше жителството. Как се случи така с вас, че да ви разпределят в София?

- Шансът ми е свързан с моя съпруг, с който бяхме състуденти и през последната година от следването се оженихме. Така тръгнах с него, след като той получи разпределение в Министерството на финансите. Може би трябва да кажа за нещо важно, което в началото отминах. Всъщност и двамата бяхме разпределени в Министерството на финансите. А по това време всички наричаха “Булстрад” “златната перла” на министерството. Разпределението на кадрите извършваше именно то. Съпругът ми остана в Министерството на финансите, а мен насочиха към “Булстрад”.

- Вие сте така нареченият финансов магнат на “Булстрад”, как се чувствате като важния човек, у когото е портфейлът на едно толкова авторитетно и богато дружество?

- В “Булстрад” се чувствам добре, като в собствена кухня. Мога да преценявам, да придвижвам и да разпределям нещо, което никак не е лесно, но не и невъзможно.

- А кое е най-важното за правилното стопанисване на парите в едно предприятие?

- Има много важни неща за управлението на средствата. Този който ги стопанисва, трябва да има голяма отговорност и много познания.

- Кой е човекът, с когото най-добре обединявате усилията си в управлението на стопанството, наречено “Булстрад”?

- За никого тук не е тайна, че човекът, с който работим заедно и стопанисваме добре средствата на дружеството, е изпълнителният директор г-н Румен Янчев. Принос имат и други колеги и колежки, разбира се.

- Вече функционират десетки застрахователни дружества, пазарът се разшири. Има ли нещо, което вас лично да ви дразни във взаимоотношенията на този пазар.

- Лично мен нищо не ме дразни, даже поддържам колегиални отношения с много колеги главни счетоводители от останалите застрахователни дружества в страната. Към Асоциацията на българските застрахователи бе създадена и финансова комисия на която бях избрана за председател. Ние работим по проектозакона за застраховането, като възнамеряваме да предложим нашите познания при формиране на нормативната база по законодателството в застраховането. Така че драстични моменти във взаимоотношенията ми с други дружества лично аз нямам. Предполагам, че и няма да имам. Професионалните ни контакти по-скоро ни сближават, отколкото да ни раздалечават. Възможно е интересите на застрахователите на пазара да създават напрежение и да се стига до нелоялна конкуренция, но при нас, счетоводителите, такова напрежение засега няма.

- Вас са ви посрещнали хора в началото на кариерата ви, казвате, че няма да ги забравите никога, защото са ви учили в професията. А вие поглеждате ли с грижовни очи към младите, предавате ли им своя опит?

- В “Булстрад” има много добра традиция по-възрастните да предават своя опит на младите. Затова мисля, че в специално интервю с вас за в. “Застраховател” спомена и г-н Янчев. През времето и аз съм била, както ние се изразяваме, наставник на по-млади колеги в счетоводството на “Булстрад”. И сега при назначаването не само на счетоводители, а и на други длъжностни лица се отзовавам и предавам своите познания, споделям опита си с тях.

- Счетоводителят е счетоводител. И все пак има ли нещо, което да е по-привлекателно в счетоводството на застрахователя от счетоводството на което и да е друго предприятие?

- Не съм работила в други области и трудно бих могла да съпоставя работата на счетоводителя в застраховането и в други фирми. Но при всички случаи бих могла да кажа, че нашата счетоводна работа е по-различна. Както застрахователите казват, че след като поработят в застраховането, не могат да отидат на друго място на работа, така се случва и с нас. Просто застрахователната работа привлича и човек трудно се разделя с нея.

- От гледна точка на счетоводителя, кое е най-важно при приключването на ликвидацията на дадена щета?

- Счетоводителят трябва да направи предварителен финансов контрол и да може след това да извърши счетоводната операция по отразяване на това, което застрахователят е извършил. Тоест застрахователят да намери своето огледало на своята работа.

- Да споделите за някой случай, от който сте получили удовлетворение за това, че “Булстрад” е спечелил, тъй като има случаи и на някакъв процент загуба?

- Имало е доста случаи, след приключването на които колегите са били удовлетворени, включително и аз. Мога да дам примери в това отношение - с откриване на гаранции по застраховка “Отговорност, сблъскване на плавателни съдове”. Такива събития по случайност настъпваха в края на седмицата, предимно в петък - деня, в който “Булстрад” трябва да отреагира незабавно чрез издаване на гаранционно писмо за парична гаранция чрез българска банка до чужда банка. Можете веднага да си представите, че се касае за големи суми, с които да се даде банковата гаранция за запазване интересите на българския корабособственик при настъпване на събития в чужди води. Тоест да се предотврати арестуването на български кораб. На практика тогава се отреагирваше спешно от застрахователната дирекция съвместно със счетоводството с нареждане до съответната банка за гарантиране на застрахователното събитие с парични средства.

Един от случаите, които няма да забравя, беше гаранцията с българския кораб “Любен Каравелов” за настъпило събитие с него в японски води. Това, което искаха и за което претендираха пострадалите и адвокатската им страна, се изразяваше в милиони долари. Събитието беше през 1991 година, юни месец. Всички знаят в какво състояние беше нашата страна, което неминуемо рефлектираше и върху действията на дружество “Булстрад”, във всекидневните му взаимоотношения с чуждестранни партньори.

- И какво стана?

- В крайна сметка открихме гаранцията въпреки всички трудности, които бяха невероятно големи, тъй като чуждестранните банкови партньори не приемаха българска гаранция. Все пак успяхме да защитим българските интереси. И то достойно.

- Какво щеше да се случи, ако Милка Велева бе завършила Библиотекарския институт и тръгнеше по пътя на живота с другата професия.

- Може би и с нея щях да се реализирам. Но смятам, че тук по-добре се осъществявам.

- На какво ви научи точната наука? Счетоводната работа е работа с цифрата, как се чувствате в света на цифрите?

- Тази наука вероятно е закодирана в мене, защото във всяко нещо прилагам точността. И в личния, и в служебния си живот. Тоест тя е у мене, за да я възпроизвеждам там, където работя.

- А в този свят на цифрите какво друго правите? Какви интереси имате?

- Цифрите са като буквите - те се четат и чрез тях също може да се напише текст. Да можеш да четеш цифри е изкуство. Този, който се интересува от дадена фирма и може да чете отчетните му данни, той притежава едно богатство, което е различно от четенето на буквите.

- Моето впечатление е, че хора на точните науки са с особено отношение към литературата. Това отнася ли се и до вас?

- Да, така е. Имам доста лични занимания, не бих желала да ги коментирам обаче. Аз също обичам литературата.

- Вече стъпихме на прага на новата година, с какви очаквания сте на работното си място, какво очаквате през 1996-та за “Булстрад”, дружеството, което обичате и в което вероятно ще останете?

- Както ние, така и останалите застрахователни дружества в тези дни приключваме 1995 година. Смятам, че резултатите са добри, изминалата година беше благосклонна към нас. Пожелавам на всички колеги най-вече здраве и ползотворна работа през 1996 година. Но искам да им кажа, че се придържам към народната поговорка: “Една птичка пролет не прави”. Тоест Милка Велева не е Милка Велева без своите сътрудници, без колегите си, без счетоводния колектив, без всички останали. Искам специално да пожелая на счетоводителите в “Булстрад” да работят все така професионално и отговорно и това, което заедно сме възприели като позиция на дружеството и на финансово-счетоводния отдел, да бъде постигнато. Както е в авиацията, да бъде и при нас - напред и нагоре!

Разговора проведе

Петър Андасаров