- Да. Пловдив е моят любим град. Тук съм родена, израснала, учила и работила и продължавам да живея. Затова имам самочувствие на истинска пловдивчанка. Харесват ми тепетата и колоритът край тях. Допада ми хилядолетната култура на града и ароматът на българското възраждане. Градът ни е сравнително спокоен и предоставя възможности за професионално развитие във всички насоки.

Основното си и средно образование получих в родния си град Пловдив в Първа девическа гимназия през 1950 г. По онова време страната ни беше в криза. Не можах да продължа образованието си поради финансови причини и отидох на бригада на първия строящ се в страната язовир “В.Коларов”.

Там получих и първия урок за живота и труда, който няма да забравя никога: че познанието в съчетание с труд е огромно богатство. И реших, че ще продължа да уча.

- А в застраховането как попаднахте? Някой ви насочи или вие сама избрахте тази професия?

- Когато се върнах в Пловдив, отново трябваше да започна работа, защото моето семейство се нуждаеше от средства. Тогава времената бяха много тежки, не се намираше работа лесно.

Един ден главният счетоводител на ДЗИ - градски клон Пловдив, Петър Неделев, който беше наш съсед и ме познаваше добре, ми каза: Искаш ли да работиш като куриер и деловодител при нас. Зарадвах се и му казах, че това е най-големият ми подарък, че ще работя каквото ми възложат и никога няма да го посрамя.

Това мое обещание не го забравих до края на трудовия си стаж в ДЗИ.

- Кое беше първото ви работно място?

- На 1.II.1951 г. постъпих на работа в ДЗИ - градски клон Пловдив, като куриер-деловодител. По-щастлив човек от мене нямаше. Колегите ме приеха много добре, всички бяха образовани, изискани в отношенията си и професионалисти в работата си.

В агентския състав бяха все бивши директори на частните дружества, високо ерудирани застрахователи, достолепни в поведението си, хора, широко скроени, от които можехме много да получим, затова и много да уважаваме.

През първата година се научих да правя архив, изучих застрахователната терминология и първичните документи по застраховането, но не ми позволяваха да ги попълвам. Това ставаше едва след полагане на изпит.

- Бихте ли проследили развитието си по-нататък?

- След една година и успешно положен изпит се разделих с куриерството, за което съжалявах, и преминах на длъжност деловодител II степен, после I степен и т.н. С овладяването на работата методично преминавах през всички степени на счетоводител с деятелски участъци, контрола и други.

През 1964 г. заех длъжността инспектор.

Работата беше коренно различна от тази в счетоводството, затова я пожелах. Дейността на инспектора се състоеше най-вече в организиране и подпомагане на застрахователните деятели в изпълнението на техните производствени задачи по отделните показатели, в това число животозастраховане, злополука, пожар. Тогава ликвидационната дейност си беше също задължение на инспектора.

Най-трудно бе да се извършва подбор на агенти. Винаги съм казвала, твърдя го и сега, че работата на застрахователния агент е трудна, тя не се влияе от образованието,а от специфични качества, които човек трябва да притежава. Едновременно с това започнах задочно да следвам в ВИИ “К.Маркс” - София, “Счетоводна отчетност”. Дипломирах се през 1970 г. и директорът Христо Петров ми предложи длъжността н-к отдел “Лично застраховане”. Приех я с удоволствие, защото беше нова работа, по-разнообразна, с възможности за творчество и отговаряща на моите интереси.

През 1973 г. започнах задочна специализация по “Застрахователно дело” в Свищов и завърших успешно.

В началото на 1976 г. се пенсионира директорът на клона и ми възложиха поста директор на ДЗИ - градски клон Пловдив.

Това беше поредната възходяща промяна в служебната ми йерархия. И поредна мотивация за поведение, ръководство и контрол на същия колектив, в който бях започнала от първата буква на азбуката в застраховането. Не ми беше трудно, защото с всяка промяна в йерархията се променяше и динамиката в работата със стремежа за нейното усъвършенстване. Всичко това ми даваше самочувствие, което споделях с колектива в продължение на 12 години.

- Кой беше най-силният ви спомен в началните години на работата ви като застраховател?

- За мен всички спомени в ДЗИ са силни и мили, затова си ги пазя ревностно. Но ще ви кажа нещо, което се случи съвсем в началото и дълго време беше хит между колегите. Шефът на клона Христо Петров ми дава седем-осем листа, целите изписани в две графи на всяка страница, и ми казва: Препишете ги на оригиналните списъци по-красиво и четливо.

Като ги погледнах, от началото до края пишеше н-ци Торалов,

н-ци Петров и т.н. докрая. Казах си: Леле толкова началници в това ДЗИ, къде ли се намират?

Когато му поднесох готовите списъци, го попитах боязливо къде работят. Той се засмя от сърце и ми каза, че това не са началници, а наследници.

- Един или два от най-вълнуващите моменти през изминатия досега от вас път?

- Застраховането стана моя съдба в най-добрия смисъл.

За мен ДЗИ - градски клон Пловдив, беше вторият ми дом:

Защото ми даде професионален уют и развитие.

Защото създадохме своето семейство, съпругът ми беше също застраховател и отгледахме две добри деца.

Защото в продължение на 37 години се изкачвах по стълбата на йерархията.

А вълнуващи моменти? Те са много. Имам огромен албум със снимки, филми, които съдържат живота ми и живота на колектива в ДЗИ.

- Най-интересните личности, които са влияели в изграждането ви като специалист в застраховането?

- Откровено трябва да кажа, че в ДЗИ - Централно управление и в клоновете, имаше личности, които и досега помня с уважение. Аз получих застрахователната закалка в градския клон Пловдив чрез опита на моите колеги, с които работехме всеки ден по 8-9 часа. С добро чувство искам да спомена Христо Петров (починал) и Васил Аръков.

В Централно управление на ДЗИ имаше личности, които много уважавам и днес: Руси Калчев, Матей Матеев, Борис Василев, Андрей Цачев, Борис Начев и др.

Имах удоволствието да бъда студентка при проф. Гаврийски, проф. Кацаров, проф. Драганов, участвах в курсове, спецсеминари и бях щастлива, че получавам знания от светилата на застраховането.

Бих споделила също, че професионалните контакти с всички колеги в страната ми се отразиха положително. Изявени застрахователи бяха: Иван Иванов от Варна, Иван Шишков от Габрово и др.

- Най-важното, което сте научили през всичкитие тези години в живота си и в застрахователната практика?

- Най-важното, което научих през този период, е следното: да си упорит, много трудолюбив и винаги да търсиш развитие.

При мен тези изисквания са генно заложени. Аз съм зодия Козирог и природата ме е надарила с тези качества да търся винаги нещо ново, да защитавам позициите си, да отстоявам правотата на дейността си, която ръководя, да бъда търпелива и правдива, доколкото е възможно.

- Какво бихте казали на млад специалист във вашата област, ако започне работа при вас?

- На всеки млад специалист съм казвала и продължавам да казвам, че застраховането е професия - 1 в целия свят. Тя изисква висок интелект, ерудиция и коректност.

За всеки млад специалист е важно да овладява търпеливо застрахователната материя и да я развива.

- Кое бихте доверили на своите колеги - какво не трябва да се забравя всеки ден в работата ви?

- Преди всичко да не забравят, че са застрахователи. Този бизнес е много ревнив и не допуща да се бърка с друг. Да са точни и коректни и да чувстват отговорност към застрахованите.

- Впрочем какви са впечатленията ви от взаимоотношенията на днешния застрахователен пазар?

- Считам, че са нормални. Добре е, че застрахователната индустрия се владее и управлява от толкова много частни застрахователни компании. Всички застрахователи работят по собствени правила (с условия и тарифи), пазарът е конкурентен, но в някои случаи стихиен поради липса на законова уредба и монополно въздействие.

Обединението на застрахователните компании по различен признак в Асоциацията на застрахователите, в Съюза на частните застрахователи и в Българската презастрахователна компания са нов етап в развитието на застрахователния бизнес в България. И мисля, че усилията им са в положителна насока.

- “Тракия Инс” е съвсем младо дружество, ви сте от основателите му. Какво ви накара да рискувате с ново дружество в такова време, вместо да си кротувате в клона на ДЗИ?

- Наистина “Тракия Инс” е съвсем младо дружество. То бе регистрирано на 16.III.1994 г. с централа в гр. Пловдив. И от този ден започна неговата организационна подготовка.

На въпроса защо съм поела риска има няколко причини: по това време аз бях излязла от ДЗИ поради пенсионирането ми. Оттам вече не ме потърсиха. Това беше моят шанс да преоценя предимството на частните дружества и да видя себе си в едно от тях.

Между другото от 1.Х.1991 г. до 30.ХII.1992 г. работих в кооперация “Гранит”, сега корпорация, по покана на г-н Александр Баранов.

А имах покани от други мои колеги, за което съм им благодарна. Понеже си обичам застраховането като работа и рисковете в нея, приех предложението на главния изпълнителен директор на АББ Петър Нейчев като предизвикателство с висок риск. Това бе нова компания с много организационни трудности, с предстояща разработка на застрахователни продукти, създаване на екип и нормативна уредба. И много още въпроси, които предизвикваха у мен голям интерес.

Нямах време за мислене и приех отговорната задача. Радвам се, че ми повярваха колеги специалисти, с които разработихме нормативната уредба по всички направления. В екипа влязоха млади хора неспециалисти, но с амбиция, богати с идеи и контакти.

Обучавахме ги, и с участието на доц. Йото Йотов от свищовската академия, подготвихме застрахователните продукти и целия инструментариум за една пълноценна самостоятелна работа.

Бих искала да кажа, че в това неспокойно време създаването и утвърждаването на “Тракия Инс” е равно на подвиг. Благодарна съм на младия ми колега Ангел Петров, изпълнителен директор, който е с неизчерпаема енергия и развит усет към застрахователния пазар. Екипът е твърде млад, но бързо усвоява материята. Затова и трудът ни се увенча с добър успех през втората година.

- Как се чувствате сега в “Тракия Инс”?

- Чувствам се много добре: защото успяхме да създадем дружество, което, макар и съвсем младо, за кратък период се наложи на националния застрахователен пазар, оферира успешно в предприятия със значимост и зае свои позиции, защото колективът е млад и амбициозен, с желание да се развива професионално. Защото всички заедно преследваме една цел - да създадем собствен облик на “Тракия Инс” за дълго време. Защото за нашия град Пловдив заслужава да работим.

- И оттук нататък какво възнамерявате да правите и докога в застраховането?

- Мисля да вървя по същия път, ако съм жива и здрава. И ако съм полезна на “Тракия Инс”.

Ще посветя и занапред усилията си на тази привлекателна и сложна професия, магията на моя професионален живот.

Разговора проведе

Петър Андасаров