- Ами почти 23 години, те затварят времето от 1974 година до сега.

- Интересно ли ви е все още?

- Надявам се, че никога няма да ми омръзне тази работа. Считам, че професията застраховател е една от най-интересните за България.

- Вие сте от сравнително младата генерация ръководители в застраховането. Така ли се чувствате наистина?

- Не бих казал, че съм от младата генерация, по-скоро ми се струва, че съм някъде по средата. Пред мен има една плеяда от десетина имена в този бизнес, след тях сме ние, приближаващите възрастта към 50-те. И ми се иска да кажа, че ми е особено приятно да работим с по-младите от нас, които навлязоха и навлизат в тази индустрия. За мен най-важното в нашата работа е професионализмът.

- Бихте ли проследили трудовия си път през годините?

- Започнах в “Балкантурист” - екскурзии в чужбина, където изкарах две години. Но като се ожених, трябваше и аз да си седна на едно място. Затова реших да постъпя в “Булстрад”, макар че имах и други предложения: Комитета по планиране и на други места. В “Булстрад” имах приятели и колеги, знаех, че ще ми е приятно сред тях, а и мечтата ми беше да се занимавам с външно застраховане. Имах и езикова квалификация, която впоследствие доусъвършенствах. Бях приет много радушно от колектива на “Булстрад” при първите ми стъпки в отдел “Презастраховане” при г-н Симеон Симеонов. Той е един от учителите ми в застраховането. След около четири години направих една специализация в Лондон при Йордан Генчев. В този бизнес, където съм се занимавал с презастраховане, съм се учил от тях двамата. Смятам, че те допринесоха най-много в моето професионално развитие и израстване. В оня период в “Булстрад”, а и сега в България хората, които разбират от презастраховане, се броят на пръстите на едната ръка, Симеон Симеонов и Йордан Генчев са безспорните водачи. Впоследствие се появиха и други имена, бях и съм щастлив да съм сред тях. Но нашият бизнес се овладява в много години и се учи на Запад. Това е една специфична материя, която е свързана непосредствено с директния бизнес застраховане. И сега у нас освен “Булстрад”, който има косвени работи в презастраховането, няма друга застрахователна компания, която да упражнява този бизнес. А времето за появата и на други идва, защото ние не само трябва да изнасяме национален продукт навън, тоест да застраховаме нашите индустриални рискове, морски и авиационни рискове и т.н., като ги презастраховаме, понеже капацитетът на нашия пазар е много малък, но също така трябва и да приемем бизнес отвънка и по този начин да компенсираме износа на национален продукт. Това за мен е най-важното и “България”, застрахователното дружество, в което работя, има намерение да направи такава дирекция “Косвени работи”. Но всичко е въпрос на време, на закони, както и на икономическа мощ на отделните застрахователни компании.

- Струва ми се, че колебливо и малко случайно попадате в застраховането. Имам предвид, че са ви отправяни и други предложения. Така ли е?

- А, не съвсем случайно. Защото на ония млади години ми се предлагаше място на главен специалист в един комитет с ранг на министерство, откъдето се командваше цялата икономика на България. А аз си избрах другия вариант - да отида там, където имах своето влечение, сред приятели. И където щях да прилагам наученото от теорията на застраховането.

- Какво всъщност сте завършили?

- ВФСИ “Д.А.Ценов” - Свищов, през 1971 година при професорите Гаврийски и Иван Кацаров. Мои колеги от онова време са Янаки Андреев, Светослав Рачев и други, които имат добри имена сред колегите застрахователи.

- С какво ви правеха най-силно впечатление тези две крупни личности - професорите Гаврийски и Кацаров?

- Те респектираха всички студенти със своето поведение, с начина на преподаване и най-вече със своето отношение към всички нас. При тях нямаше деление на преподаватели и студенти, имаше колегиалност и приятелства. Те владееха до съвършенство студентската аудитория. Това бяха, са и ще останат завинаги най-ярките имена не само в историята на свищовския университет, тогава институт, но и в историята на застраховането. Те направиха така, че да имат свои последователи, но са трудно достижими. Те са просто двете светила в застрахователния и в осигурителния бизнес. Двамата положиха основите на ДЗИ, изковаха кадрите в застраховането на България. Професор Гаврийски има най-голям дял за това, създавайки катедра “Застрахователно дело” към Финансов факултет на свищовския университет.

- Вече е в подготвителен период създаването на фондация “Велеслав Гаврийски”, това, предполагам, ще зарадва и хора като вас. С какво чувство посрещате тази новина?

- Чух за тази фондация и горещо приветствам създаването й, защото чрез нея името на проф. Гаврийски ще остане във вековете и ще издигне авторитета на застрахователното дело. Чрез нея ще бъдат реализирани идеите на проф. Гаврийски.

- Най-силният урок, който ви дадоха двамата професори?

- Пак ще повторя, че те не допускаха дистанция между себе си и нас, ние просто бяхме приятели с тях и общуването, дискусиите с тяхно участие беше истинско удоволствие. Големият им урок се състои в това, че винаги ни набиваха в главите, както се казва, да бъдем преди всичко хора, да се отнасяме с внимание и сърдечност към клиентите, с които ще работим, да ги изслушваме и с каквото можем да им помагаме. Проф. Кацаров винаги казваше, че има много начини да помогнеш на един човек, но задължително трябва да го изслушаш, да го разбереш, да влезеш в душата му. Този урок е урок за всички ни и днес, ще бъде урок и за утрешните застрахователи и студенти.

- Най-важното, което научихте през годините за застраховането, на какво се дължи доброто, успешното застраховане?

- Темата за застрахователния бизнес е много дълга и сложна. Най-важното е да се спазват определени правила и закони. Доброто, успешното застраховане се дължи главно на опита и квалификацията на кадрите. И не на последно място - да не се смята, че това става бързо, напротив - то се учи с години, упорито и с любов. Не може да се прави добро застраховане от аматьори, от хора, които целят непременно натрупване на печалби, трупане на много пари. Застраховането е индустрия с дългосрочна перспектива. В него няма късмет, има предвидливост, има закони. Всички тези закони се основават на максималните капацитетни възможности на отделните застрахователни компании, които трябва да бъдат изграждани. Тези капацитетни възможности се базират на премийните приходи, които те инвестират през годините, на портфейла, който трябва да задържат за себе си, портфейла, който трябва да презастраховат навън. За да бъдат осигурени и спокойни. При настъпване на някакво събитие клиентът оценява застрахователната компания и тогава казва - да, това е застрахователната компания с респект, присъства професионално на пазара, в която си заслужава да си застрахован, както и да застраховаш своето имущество. Когато настъпи дадено събитие и когато застрахователят обезщети застрахования в необходимия срок, вписан в общите условия, тогава хората казват - на тази компания може да се вярва. И обратно - когато започне застрахователят да връща клиента си, да му търси допълнителни документи за определени рискове или щети, допълнителни искове, които не са записани в общите условия и те не ги знаят предварително, тогава си казват - това не е компания за мен! Застрахователят не е бирник, който събира пари, той трябва и да плаща, което е основното във взаимоотношенията му с клиентите.

- Вашето впечатление от състоянието на застрахователния пазар?

- Въпреки че нямаме все още закон, чакаме го вече трета или четвърта година, бих казал, че застрахователната индустрия работи на пазара по определени правила, които тя си е изградила. Може би това е единствената индустрия, която работи на пазарни принципи. И банките бяха на такъв пазарен принцип, но нещата в тях са така консервативни и заковани, че просто човек няма избор. В която и банка да влезеш, виждаш, че играят едни и същи правила, изключвам местния срив на банковата ни система, която е в момента. То беше ясно, че рано или късно това ще стане. За разлика от тях със застрахователната индустрия в България това няма да бъде допуснато. След влизането в сила на закона за застраховането много застрахователни компании ще отпаднат по обективни причини, тъй като няма да имат възможност да внесат определения уставен капитал. От друга страна, ще бъдат притеснени да записват определени класове работи, защото законът неминуемо ще регулира и това, най-малкото надзорът ще каже при какви условия и правила всяка компания ще работи. Така че и при застраховането ще има една консолидация, считам, че тя ще е в името на доброто. Но не смятам, че ще останат само две-три компании, на пазара ще има най-малко 10, които мисля, че ще бъдат достатъчни за една малка България.

- Този стабилитет не се ли дължи на вливането в ръководните органи на застрахователните дружества на професионалисти, на силни кадри?

- Почти всички застрахователни компании, които бяха създадени и са на пазара, имат наистина професионални кадри в ръководствата си. Те бяха изградени главно в ДЗИ и “Булстрад”. Аз съм наистина щастлив за това, че и най-младите успяха да се наложат с ръководените от тях компании на пазара. Те се управляват изключително добре, без да има хазартни елементи в дейността им.

- Казахте “и най-младите от тях” (от ръководителите), предполагам, че имате предвид на първо място младите ръководители в холдинг “България”? Още повече че, когато са дръзнали да правят дружество “България”, и тримата основатели - днешни президенти - господата Димитър Желев, Атанас Табов и Стоян Христов, са били по-млади.

- Наистина холдинг “България” се ръководи от млади хора, макар и да са вече на по 40 години. Но когато дръзнаха и тръгнаха да правят застрахователното дружество “България”, се изискваше смелост, искаше се отговорност. И те ги проявиха. През тези пет години натрупаха достатъчно опит и успяха да извършат професионално избора, подбора на кадрите. За голямо щастие в холдинг “България” работят знаещи и можещи хора, просто бе сформиран един много добър екип. А от екипа зависи просперитетът и авторитетът на всяка компания. Екипът на “България” работи и управлява така, че холдингът като цяло върви напред.

- И вас ли някой от тях ви привлече в състава на холдинга?

- При мен нещата бяха малко по-други. Непосредствено след 1991 година участвах в учредяването на международното застраховане в ДЗИ под ръководството на Георги Абаджиев, Йордан Генчев и Тодор Генчев. И при оттеглянето им от института аз имах два пътя - или да последвам тях, или да остана като самостоятелно звено в застрахователно дружество “България”, тогава още не съществуваше холдингът. Беше ми предложено да оглавя една генерална агенция за София заедно с моите съдружнички Маргарита Николова и Петя Бързакова.

- Кой ви предложи и кога?

- Тримата - Желев, Табов и Христов, шефове на дружество “България” тогава. Това бе добре за мене - имах възможност да съм самостоятелен в действията си, ръководството проявяваше разбиране. А като спазваш определени правила и договори, можеш да работиш самостоятелно на пазара. Това именно ме привлече, вместо да отида с екипа, който основа дружество “Витоша”.

- Да маркирате само пътя си от “Булстрад” до днес?

- От “Булстрад” заминах за Триполи, където оглавявах търговска дирекция към Техноекспортстрой от 1980 г. до 1985 година. Като се върнах, пак отидох в “Булстрад” като главен специалист в морска дирекция, после пак се отдадох на външнотърговска дейност, отново в Триполи, а оттам постъпих в международно застраховане на ДЗИ. И от нея, както вече казах, дойдох в “състава на “България”, оглавявайки генералната агенция за София.

- Няколко думи за самата агенция?

- Тя беше създадена на 15 октомври 1992 година. Целта й бе развитие на всички класове на общото застраховане, в това число възникна въпросът да се записва и живот, без да се занимава с презастрахователна дейност. Всички стари приятели във външната търговия привлякохме при нас заедно с бизнеса им. Успяхме да направим един добър портфейл, резултат на професионалната ни работа и добрите връзки, които имахме на пазара.

- Още няколко думи за себе си?

- Роден съм през 1949 година в гр. Тетевен, където завърших средното си образование - двигатели с вътрешно горене, след което бях приет във ВФСИ “Д.А.Ценов” - гр. Свищов, където се дипломирах по специалността “Застрахователно дело”.

- Отсега нататък? Имате ли още ищах за застрахователна дейност?

- Ищахът ми за работа е много голям.

- А дали ще погледнете в друга посока при стечение на обстоятелства, тоест дали ще смените тази си професия с друга и с друго работно място?

- Не, не, не! Отклоненията ми в друг, външноикономически бизнес бяха принудителни по финансови причини. Просто за две години работа в чужбина човек можеше да си купи кола например. Вече за нищо на света не бих напуснал този бизнес. А по отношение на агенцията и холдинга нещата търпят развитие. Но ако се случи това, с голяма мъка бих се разделил с агенцията и с холдинга. Никога обаче не бих се разделил със застраховането, с професията застраховател.

Разговора проведе

Петър Андасаров