Господин Стоянов, директор на Генерална агенция – Шумен при Застрахователен и презастрахователен холдинг “България”

“Моята максима е: започвай винаги оттам, където други биха спрели самодоволно.” – бр. 16-17 (57-58) от 18.09.1996г., стр. 1, 6

- Кога поставихте началото на професионалния си път?

- Може би началото е още в деня, когато определих за себе си, че институтът ще е Висшият финансов в гр. Свищов, а специалността “Застрахователно дело”. После на студентската скамейка, следдипломната квалификация и от 1973 година до ден днешен наученото го прилагам на практика. Та от началото досега времето, измерено в години, е 25.

- И къде приложихте наученото от теорията на застраховането?

- През 1973 година започнах като инспектор в ДЗИ - Шумен, след три години станах гл.специалист “Лично застраховане”, а от 1978 година - гл. специалист “Имуществено застраховане”. През 1982 година заех длъжността зам.-директор, а от 1984 година оглавих ДЗИ - Шумен. До края на 1992 година бях директор, след което приех предизвикателството да опитам да работя пак в областта на застраховането, но на ново място. Така започнах работа в ЗПАД “България”, където съм и сега.

- Какво ви даде и какво ви взе ДЗИ?

- Определено трябва да кажа - даде ми много. ДЗИ е една институция, която изгради добри професионалисти. Когато започнах работа там, попаднах на чудесен колектив. На него дължа и израстването си като професионалист в областта на застрахователното дело, ако щете и своето израстване в йерархията. И сега след 20 години работа в ДЗИ - Шумен, аз имам приятели и колеги, от които съм се учил, на които съм помагал. Това са важни моменти в трудовия ми път, защото професионализмът според мен не е само в натрупания с годините стаж в застраховането, за да стане човек добър застраховател са необходими и редица други качества. А що се отнася до това, какво ми взе - едни от най-хубавите ми години.

- Имате двадесетгодишен стаж в ДЗИ, били сте и директор, а какво ви накара да преминете към ЗПАД “България” и защо точно там, а не някъде другаде?

- В интерес на истината трудно взех решение да напусна ДЗИ, защото вече казах, че с колектива, с който работих, бяхме в много добри отношения. Решението ми наклони везната към ЗПАД “България”, защото в мен надделя предизвикателството - да започна отначало, да докажа на самия себе си мога ли да насоча енергията си в създаването на ново застрахователно дружество на шуменска земя. Ще успея ли, или ще се проваля, все въпроси, на които можех да намеря отговора, ако тръгна напред. И ако пред мен беше неизвестността, а с мен натрупаният опит, знания и връзки на пазара, то предпоставките бяха налице, за да тръгна към промяната.

- А защо точно в ЗПАД “България”?

- Някои от моите колеги, с които съм учил, които уважавам и ценя като авторитети и добри специалисти - Снежана Христова, Светослав Рачев, Петрозар Петков, прекрачиха прага на ЗПАД “България”. Освен това холдингът се управлява от млади и добри специалисти в застрахователното дело. Те проявиха изключителна смелост и отговорност в начинанието си. Повярвах им безрезервно и не съм сбъркал. Те успяха да изградят професионален екип, от което последва успех и днес ЗПАД “България” е една от водещите частни застрахователни компании. Изпитвам удовлетворение, че работя за нея.

- Успехите на дружеството са налице, а как се прави добро застраховане?

- Добрият бизнес в застраховането изисква овладяване с години, опит и квалификация, далновидна политика, в която е заложена дългосрочна перспектива. А основното е във взаимоотношенията с колеги и клиенти. Сформиран ли е добър екип, работата върви много по-леко. Далеко съм от мисълта да се хваля, но в Шумен работят добри специалисти и ЗПАД “България” успешно отстоява своя имидж благодарение труда на екипа ни. За всички ни е ясно, че в днешните пазарни условия на конкуренция трудно се отстоява авторитет. И затова в нашия колектив си казваме - ние работим не в ЗПАД “България”, а ЗА ЗПАД “България” и се стремим да го правим професионално. Взаимоотношението с клиентите и взаимното доверие е ключът към успеха. Те дошли веднъж при нас, трябва да се чувстват сигурни и спокойни. Всички знаем, че клиентите са любознателни, искащи, знаещи, понякога капризни - могат да приемат някои несгоди, но никога няма да простят заблудата. А клиент, на когото не си спечелил доверието - не е твой клиент и най-важното за доброто застраховане е да се спазват определените правила и закони.

- Какво мислите за състоянието на днешния застрахователен пазар?

- Въпреки че все още нямаме закон, застрахователната индустрия работи на пазарни принципи, и то добре.

- Ако сега трябва да благодарите на някого, кой ще е той?

- Не е само някой. Има много личности, на които съм благодарен. Ако днес съм това, което съм, трябва да благодаря първо на моите преподаватели от института. Проф. Гаврийски, проф. Кацаров, проф. Драганов са хората, които със своята изключителна ерудиция ме въведоха в “а”,”б”... на застрахователното дело. Освен светила в областта на застраховането те са и великолепни хора. Чрез тяхното отношение към нас - студентите. Те преподаваха и своите уроци по човеколюбие, взаимоотношения и знания, от които черпя и днес. Благодарен съм на моите колеги от ДЗИ, с които работихме безупречно и градихме отношенията си на взаимно доверие. Благодарен съм и на чудесния екип, с който сега работя и се стремим да поддържаме добрия имидж на дружеството, градящ се на коректност, толерантност и честност в отношенията ни. Не на последно място благодаря и на моите шефове, защото те ми повярваха и ми дадоха възможността да проверя и докажа себе си на застрахователния пазар.

- Какво бихте казали на ваш колега, който прави първата си крачка в застрахователното дело?

- Ще го поздравя, естествено. Защото аз обичам своята професия и ако трябва да започна отначало, то тя ще бъде същата. Удовлетворението, което един застраховател получава от добре свършена работа, е голямо и заразително, да продължаваш напред и все напред. Така че бих му казал:

Всяко начало е трудно. Вярвай в себе си и ще успееш!

- Кой всъщност е Господин Стоянов?

- Освен застраховател с дълъг стаж, човек с навършени 48 години. Възпитаник на Висшия финансов стопански институт в Свищов, сега Стопанска академия, специалност “Застрахователно дело”. Роден в с. Пет могили, Шуменска област. Женен, с една дъщеря - студентка в “Уестминстърски университет” - Лондон, специалност “Европейска бизнес-икономика”. Зодия “Риби”.

- Какво правите през свободното си време, вашето хоби?

- Няма да отговоря, че свободно време нямам, въпреки че не е далеко от истината. Опитвам се като всеки нормален човек да си го осигуря. Тогава се отдавам на туризъм, а зимата намирам време и за ски. Обичам да се срещам с приятели.

- В заключение на нашия разговор... вашата максима?

- Като човек и професионалист в областта на застрахователното дело приемам лице в лице предизвикателствата на днешния ден. Изкуство е да умееш да живееш с действителността, особено сегашната. Вярвам в себе си, в здравия разум на българина и в способността му да се справя в трудното време и да оцелява. Що се отнася до моята максима - готов съм винаги да започна оттам, откъдето другите биха спрели самодоволно.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012