САЩ: Здравното осигуряване има приоритет въпреки кризата

П о в е ч е   о т   в с и ч к и

 През 2007 г. американците са дали 2,2 билиона долара за здравна помощ, или по 7421 долара за всеки жител на страната (фиг. 1). В сравнение с 2006 г. разходите са нараснали с 6 %. Освен отделяните от бюджета и плащаните от застрахователите, са се увеличили и парите, директно давани от пациентите. В неотдавна публикувания отчет в “Health Affairs”, изготвен под ръководството на Kathrin Paez от организацията Social and Scientific Systems Inc. and colleagues, e посочено, че в периода 1996 - 2005 г. разходите за всеки американец без правените от застрахователите са нараствали с 427 - 741 долара годишно. Ръстът е още по-голям при възрастните (навършили 65 г.), които сами добавят по 2588 долара на година към получаваните по федералната здравноосигурителна програма MEDICARE.

Прави впечатление, че три четвърти от цялата квота за здраве е разходвана за лекуване на хронични заболявания. Постоянният им ръст следва непрекъснато увеличаващата се заболеваемост, свързана с нарастващата продължителност на живота и с наличието по няколко такива болести в едно лице. През 2005 г. 44 % от американците са страдали най-малко от едно хронично заболяване, докато през 1996 г. са били 41 %. Увеличават се пациентите, които се нуждаят от едновременно лечение на няколко заболявания. Разпределени по възрастови групи през 2005 г., те са били както следва: на възраст от 45 до 64 г. – 22 % (през 1996 – 13 %), от 65 до 75 г. – 45 % (през 1996 г. – 29 %), и над 80 г. – 54 % (през 1996 г. - 38 %).

Американците, които са настроени да бъдат първи във всичко, не са доволни от рекорда си, че харчат най-много за здраве, а по здравословно състояние отстъпват на гражданите на страни, които постигат по-добър ефект с по-малко финансови средства. И сред тях са не само такива като Великобритания и Франция, но и Гърция. Това ги притеснява и кара да смятат недостатъците на своята здравна система за нетърпими (вж. „Застраховател прес”: 2007, бр.18, с.18 и 2008, бр.14, с.19 и 21).

За недопустимо скандален се приема и фактът, че 46 млн. американци, т. е. 15 % от популацията на САЩ, нямат никакво здравно осигуряване. Медиите не само често го раздухват, съпоставяйки го с огромните и непрекъснато растящи разходи, но и охотно правят достояние на широката публика всички медицински грешки, допуснати от американски лекари, които правосъдието разнищва, бранейки интересите на потърпевшите. Не прощават и на застрахователите, намират за какво.

Р е ф о р м а т а   ч у к а   н а   в р а т а т а

 Последните президентски надпревари в САЩ включваха неизменно намерения и обещания за реформа на здравната система (вж. снимка 1). С такива бе белязана и миналогодишната. Барак Обама, който я спечели убедително, остана обаче верен на тях и в условията на разразилата се икономическа криза. Още в едно от първите си послания, след като бе избран за президент, той обяви своите приоритети. Сред челните е и здравеопазването. Разбра се също, че подготовката на проекта за неговото усъвършенстване е започнала. И без да изчаква, през м. март т. г. новата администрация отдели допълнително 32,8 млрд. долара за нуждите на детското здравеопазване.

Реформа предвиждаше и Джордж Буш

 Неправителствената организация Commonwealth Fund със седалище в Чикаго (вж. снимка 2) огласи неотдавна собствен интегрален проект, отразяващ като цяло по-голямата част от идеите от два други плана - на разработен от сътрудници на Обама и на изготвен от Max Baucus - шеф на Сенатската комисия по финанси. Амбициите и на двата са да дадат възможност на всички американци да имат здравно осигуряване.

Начинът за постигане на тази цел според първия е: американците да бъдат склонени да плащат здравни осигуровки, значително да се съкратят административните разходи и решително да бъде подобрена ефективността на системата.

Планът Обама гарантира на всички граждани основна здравна опека при незначителен ръст на данъците – смята Sara Collins от Commonwealth Fund. За да се постигне това обаче, е необходимо преустройство на системата на федерално равнище.

 Ню Йорк

 Max Baucus изхожда от същото изискване: всички да бъдат здравноосигурени.  Но като политик, който иска да се разшири здравната опека за всички граждани, обсъждам разни начини за разрешаване на проблема. По време на криза допълнителната финансова инжекция с такава цел е повече от уместна. Ключов момент в случая ще се окаже влиянието на средствата, отделяни за здраве в мащабите на цялата страна. Естествено е то да детерминира определен ръст на здравния бюджет – заключава.

Има и друг проект, предложен още по-рано от Pete Stark - конгресмен на демократите от Калифорния. Той препоръчва разширяване достъпа до програмата Medicare, ползвана само от пенсионери, от получаващи рента и деца. “Отварянето” на програмата ще струва на федералния бюджет 188,5 млн. долара, но ще намали разходите за здраве в САЩ с 58,1 млн. долара – административните разходи на Medicare са значително по-малки отколкото на частните застрахователни фирми.

Планът на Обама и Baucus ще увеличи общите разходи за здраве през първата година от функционирането на 17,8 млрд. Разглеждана отделно, тази сума е огромна. Но тя съставлява само 1 % от сега харчените за здраве 2,2 билиона долара.

Проучването, направено в края на 2008 г. от фирмата Pricewaterhouse Coopers, пък е стигнало до заключението, че планът на Обама ще струва на американските данъкоплатци 75 млрд. долара през първата година от въвеждането му, но ще увеличи броя на здравноосигурените американци до 95 %.

Несъмнено е, че става дума за първите стъпки. Реформата на американската здравна система явно няма да приключи с тях.

 Ст. н. с. II ст. д-р Димитър Шишков, в. „Застраховател прес” бр.9

всички новини