Някои основни аспекти от застрахователните измами

Юрий Тодоров, президент на “АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СИГУРНОСТ” 

Какви са основните измамни схеми при застраховка „Каско”?

-         Застраховане на автомобил /с технически дефекти, повреден двигател, предстоящи големи ремонти, ниска стойност и др. / и последващо обявяване за откраднат;

-         застраховане на автомобил с пренабити номера, краден и регистриран отново  и последващо обявяване за откраднат;

-         застраховане на автомобил, взет на лизинг и последващо обявяване за откраднат;

-         застраховане с цел инсцениране на кражба и последващо намиране в разкомлектовано състояние или с липса на скъпи части и детайли;

-         застраховане с цел последваща кражба и намиране в силно катастрофирало състояние;

-         застраховане с цел последваща тотална щета при ПТП;

-         застраховане с цел последващо опожаряване.

Всички тези схеми отдавна са известни на застрахователните компании и те са организирали своите политика така, че да ограничат някои от възможностите. Как са организирани те? Най-общо в две насоки:

 – преди сключване на застрахователния договор;

-  действия след настъпване на събитие.

 1.Възможности за контрол и превенция на риска преди сключване.

Както споменах, застрахователните компании са въвели строги правила и условия за застраховане на автомобилите – снимки при застраховка, маркиране на автомобила, изисквания за системи GPS или други проследяващи устройства над определена стойност. Всичко това трябва да ограничи или намали риска от кражба и увеличи шанса за евентуално намиране. На практика тези мерки действат само при действителни кражби, въпреки че те са преодолими от страна на крадците. Те не намаляват обаче шанса от измама, когато автомобилът се предава на крадците и се взема стойността му от застрахователя.

Така например снимките при застраховка само ограничават възможностите за застраховане на вече увредени или катастрофирали автомобили. Въпреки това системата е пробиваема основно в по-малките градове и там, където това се извършва основно от служители на компаниите или брокери.

Маркирането на автомобила има за цел основно да ограничи неговото разглобяване и продажба на части. Неговата ефективност е единствено в това направление, тъй като през последните години има намерени само няколко автомобила, и то случайно - по маркировката им. На практика съществува недоволство у клиентите за заплащане ежегодно такса за маркировка, което няма никакво логично обяснение, освен нерегламентирано обогатяване на фирмите и корупционни практики около това. Тук възниква и въпросът за стикерите. Въпреки че законът забранява използването на стикери още от времето на силовите застрахователи, няколко от компаниите продължават тяхното лепене и използване именно чрез стикерите за маркиране. Всички знаят кой стикер на коя компания е.

Използването на системи за откриване и проследяване на автомобилите има както своята положителна, така и своята отрицателна страна. Наличието на такава система води до лесното проследяване на автомобила, но често ограничава или нарушава личното пространство на застрахования. Той е принуден да избира между сигурността на автомобила си и възможността да бъде проследен през определени периоди. Това доведе до отлив на част от бизнес клиентите и криминалния контингент, които са основни собственици на скъпи коли, и ориентирането им към компании, където такива мерки не се изискват.

 2. Ограничаване на риска след настъпване на събитие.

От тук започват и различията в застрахователния пазар на каско застраховките. Тези, които не изискват подобни системи, са известни със създадените структури за издирване и намиране на откраднати автомобили, с това, че при тях автомобили не се крадат или ако се откраднат, се намират. Останалите са принудени да се справят с обичайните мерки, да разчитат на полицията, чиито резултати са все още много слаби. Въпреки че през последните месеци имиджът за “неприкосновеност” на тези компании се влоши, може да се каже, че те все още са водещи в каско застраховането. Не трябва обаче да пренебрегваме и доброто качество на обслужване, което несъмнено се предлага, и това води до увеличаване на клиентите.

         Издирването и намирането на автомобили при такава практика е една сложна задача, която се базира на използването на психологията на страха и наказанието. Въпреки че тя има някакви общи елементи с агентурно-оперативната работа, нейното действие може да се дефинира с фразата” Не пипай, защото ще има бой”. Ако обаче анализираме положителните и отрицателните ефекти от нея, ще установим, че отрицателните могат да донесат много по-големи загуби в бъдещ период.

1.Не може да се разчита на лоялност от страна на криминалния контингент.

2.Разходите по издирването и намирането на автомобил са свързани с постоянното захранване и осигуряване на материални средства на същия този контингент и струват малко по-малко от плащането на откуп.

3.Постепенно контингентът създава собствена мрежа от сервизи за обслужване на щетите на същия застраховател. Интересите на тези сервизи изискват постоянното му захранване с катастрофирали или тотално увредени автомобили, което води понякога до увеличаване броя на измамите по тези видове щети.

4.Невъзможност да бъде контролирано преминаването на контингента на “работа” при друг застраховател.

5.Създаване на връзки и възможности за измами от самия контингент чрез корумпиране на служители вътре в самия застраховател.

Това са само част от негативните последици. Въпреки това родната застрахователна действителност е силно повлияна от психологията на това явление и се стига до там, че част от застрахователите, дори и крупни, презастраховат риска кражба именно в такива компании, тъй като не разполагат със собствени структури. Това само подсилва позициите на криминалния контингент и спомага за развитие на риска.

Част от компаниите са създали собствени звена за сигурност и провеждат разследвания по случаите на кражби. Трябва обаче да кажем, че на настоящия етап те основно се характеризират с провеждането на беседи с пострадалите клиенти, като разчитат на психологически признаци за намиране на противоречия. Провеждат координация и взаимодействие с органите на полицията, подпомагат разследването на случая, установяват несъответствия и мотиви за измамата. Разследването на случаи на кражби на автомобили е сложна процедура. Обикновено няма следи, няма го обекта на кражбата, няма свидетели, трудно се установяват действителните обстоятелства. Затова и методите на действия и възможностите са ограничени.

                   Ако се върнем отново на увеличената опасност от измами и кражби на коли, трябва да кажем, че започва да се забелязва известна тенденция към стагнация на общите условия и повишаване на тарифи, или ограничаване на условията. Така например някои застрахователи се отказаха от сключването на договори над определени стойности. При други са въведени ограничения за сключване на застраховки на определени автомобили, при трети е увеличено тарифното число за стари автомобили или е въведена единна премия за автомобили до 5 хиляди лева.    Всичко това е продиктувано от няколко нови  фактора:

-Стагнация на автомобилния пазар и слабото търсене на стари автомобили.

-Нарасналият брой на фиктивни кражби на лизингови коли / все по-често обект на кражби са лизингови автомобили. Голям процент от тях са по схемите с предаване от собствениците на автомобила на криминални структури, с последващо обявяване на кражба/

-Увеличеният брой на автомобили с десен волан.

Този проблем е предизвикан от недоглеждане на държавата. Възможностите за измама или увеличаването на кражбите се дължи в голяма степен и на това. В талоните на тези автомобили КАТ не отбелязва, че те са с десен волан. Това доведе до масови поръчки на кражби на идентични автомобили с цел преоборудването на тези с десен волан. След такава операция автомобилът се управлява без проблеми. Както знаем,  цената на английските автомобили понякога е с около 2-3 хил. евро по-ниска от тези на европейските. Дори и с разходите по преоборудване икономическият ефект е налице. Другата възможност е същият да бъде застрахован на европейската му стойност и съответно да изчезне. В тази връзка едни застрахователи са повишили тарифите на 15% за такива автомобили, а други ги застраховат на реалната покупна стойност – т.е. с около 20%-30% по-ниско от каталозите. Тук трябва да споменем и друг проблем. Застраховането на тези автомобили изисква много по-висока оценка на риска, както по „Каско”, така и по ГО. Не всички компании обаче оценяват този факт.

-Изменените схеми за трафика на крадени автомобили.

През последните месеци се появиха данни за изменение на каналите на крадени коли. Ако доскоро такива се внасяха и оправяха в България, сега се забелязват канали за износ на пренабити и препродадени в Италия и Испания крадени в България автомобили. Веднъж вече обявени за откраднати в България, се препродават на местни лица от криминалния контингент с нови шасита, като редовна продажба се извършва там и впоследствие се обявяват за откраднати пред техните застрахователи.       

Въпреки че това далеч не са всички фактори, които влияят на увеличения риск от измами по „Каско”, бихме могли да споменем и някои положителни черти на борбата с измамите.

На първо място това е отказът на почти всички застрахователи да плащат откупи за откраднати автомобили. Дори и скъпите автомобили могат да излизат много солено на застраховател, който веднъж плати откуп. Това ще е тест и може да повлече след себе си серия от подобни искове.

На второ място е все по засиления контрол вътре в компаниите при сключване и проверка на автомобилите.         

На трето място е подпомагане на полицейските органи с техника за наблюдение на кръстовища и основни пътища. В тази посока трябва да се спомене, че действията трябва да бъдат насочени към сключване на такива споразумения с МВР, които да осигуряват защитата на интересите на застрахователите, а не интересите на МВР. Не че няма значение контролът на скоростта по пътищата, но от по-голямо значение е контролът на всички важни места  и пътища, с цел издирване на откраднати автомобили. След като осигуряват средствата, застрахователите трябва да имат права за достъп до тези записи и проверки, и да защитят своите интереси. В противен случай излиза, че без да знаем какъв ще е крайният ефект, спонсорираме КАТ.

         Най голямата слабост обаче, е липсата на единна система на застрахователите за оценка на риска и опити за измами. Към настоящия момент няма как да бъде извършена проверка на кое лице колко пъти са му крали автомобили, колко такива са опожарени, колко тотала е имал. Има лица, които са участвали като пълномощници и са получили суми по такива щети по 10-15 пъти. Има такива, които са причинили тотални щети над 5 - 10 пъти. Време е да престанем да си крием главите като щрауси и да подкрепим създаването на тази система. МВР никога няма да ни даде данни за лицата от криминалния контингент. Тогава трябва ние сами да се погрижим за това. Не можем да мислим, че всеки поотделно ще се пребори с измамите. Не можем да чакаме някои друг да ни свърши работата. КФН и МВР са държавни органи и това не е тяхно задължение. Преди около месец се предложи да се създаде единна система за тоталните щети и между ГФ и МВР. Това е хубаво предложение, но то е само част от проблема. Решение на парче. Време е застрахователите да разберат, че те трябва да контролират този процес, а не да чакат какво ще им предложи МВР и КФН. Оценката на рисковете от измами е работа на застрахователите, а държавата трябва да ги подпомага в тази борба, а не обратното. Такива системи отдавна действат в целия ЕС, че дори и в Русия и Украйна, където отдавна са разбрали, че е необходимо организирано да се борят с измамите.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА  в-к "Застраховател прес" бр.9-2009г.

всички новини