Застраховките на кредити

Познанието идва след дълъг опит

„Светлината на новата луна не  прекосява за една нощ пътеката”- гласи африканска пословица, което се тълкува като „Познанието идва след дълъг опит”.Така древната  мъдрост може да се разбира не само в екзистенциален, а и в съвсем реален смисъл дори за управлението на риска в който и да било бизнес.

Интересен факт показват данните на КФН за пазара за първото петмесечие на 2009 г. – на фона на 25%-овия спад на застрахователния пазар в сравнение с миналата година най-висок ръст на премийния приход на годишна база се отчита по застраховка "Кредити" - от 156 %, която заема дял от 2 % от премийния приход, реализиран в сектора.
Очевидният факт, че българите се затрудняват да изплащат кредити, води до повишаване на интереса към този вид продукт. През 2007г. - 2008 г. данните за лоши кредити в портфейла на банките,  съпоставени с тези от началото на 2009 г., показват ръст. Затова охотното поемане на този риск чрез застраховката е нож с две остриета. Предвижда се, че лошите кредити в България в целия  банков сектор за 2009 г. ще са средно  над 20% от всички раздадени кредити. Информацията за банковите портфейли у нас и анализите са от МВФ и от Световната банка, както и от наши макроикономисти. Това е един доста сериозен недостиг. Нивата на лошите кредити в края на месец май  т.г. са между 4 и 6 процента.

Според специалисти при лоши кредити от порядъка на 7%-8%  банките ще издържат; при 10% положението е доста опасно; а при  20 на сто нещата  дори могат да доведат до фалит на този, който е застраховал лошите кредити поради огромните размери на обезщетенията.

Интересно е защо на пазара на застраховките „Кредити” през тази година, който явно регистрира подем участват само  ЗПК "Лев инс" АД ;. "Българска агенция за експортно застраховане" EАД (БАЕЗ); ЗАД "Армеец" ; "ДЗИ - Общо застраховане" АД;"Ей Ай Джи България ЗПД" АД.; ЗК „Уника АД; .; ЗД "Евроинс" АД .

Най-големите застрахователи обаче не правят такива застраховки и имат нулев приход по тях, а и финансови групи като ЗАД«Алианц България», «ОББ Ей Ай Джи» и «ДСК Гаранция», зад които стоят големи банки, не застраховат този риск изобщо.

Според Пламен Ялъмов, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД «Алианц България», всеки един бизнес има специфични рискове, които изискват познание в детайли. В компания например дилър на автомобили, има специфични рискове, като задържане на склад,  намаляване на продажбите на коли. По същата логика в банките има специфични рискове, свързани с тяхната дейност. Основният риск при тях е от спиране на обслужването на кредити.

Когато в застраховането се появи някакъв риск, специалистите го проучват и анализират и правят т.нар. «подписваческа дейност». Проучването е за конкретен клиент – дали е платежоспособен, дали може да обслужва застраховката си. Същото правят и банките. Те имат огромни отдели, които проучват клиентите си, изискват от тях баланс и отчет на фирмата им, справка за доходите, ако е физическо лице, поръчители, ипотека на имот, ипотека на автомобил , проучване на миналото на кандидата за кредит – с други думи прави се оценка на риска. Например, според Пламен Ялъмов специалистите за проучване на клиенти в една банка като «Уникредит» са стотици. Понякога проучванията на клиентите отнема от един до три месеца. Така банките имат необходимата информация за големите корпоративни клиенти. Едва след проучването се взема решение за отпускане на кредит. От друга страна, за да се осигурят, в случай че клиентът спре да обслужва кредита си, банките искат и застраховка. След като плащат съответната премия, очакват да се върне кредитът до край от страна на застрахователя. А той от своя страна се нагърбва със сложната и рискована задача да приеме пари като премия, но не е изучавал всички клиенти за евентуалния риск, защото става дума за група кредитополучатели. Когато банката получи едно такова обезпечение, тя си отдъхва и проучванията й за клиенти са доста по-скромни, защото прехвърля риска от неплащането върху застрахователя. По тази причина ЗАД «Алианц България» се въздържа да прави такава застраховка, защото според мениджърския екип на дружеството тя е много опасна. За да прави даден вид застраховане, специалистът застраховател трябва да познава добре риска и неговото развитие. Именно затова банките се опитват да прехвърлят своя основен риск върху застрахователите.

Според мен ние не познаваме добре този риск и отказваме да го поемем – допълва Пламен Ялъмов. Защото, ако съберем 10 000 кредитополучатели и премията е по 100 лв. на всеки един, тогава общата премия за всички става 1 000 000 лева. В случай че спрат да се обслужват само 10 кредита по 200 000 лв. – обезщетението набъбва до 2 000 000 лева. В случай че некоректните кредитополучатели са повече от десетина, има риск за огромни обезщетения, с които застрахователят няма да се справи и може да фалира.

Пример

При средно 10% необслужени кредити, при раздадени 1 млрд.лв. кредити от една средно голяма банка това прави 100 000 000 лв. необслужени кредити. При това положение премията на застрахователя трябва да бъде от порядъка на 120 000 000 лв., за да покрие тези загуби.

Решение на проблема на застрахователите не е и в определяне на голяма премия, защото дефакто никой няма да си купи застраховката ( при всяко положение тя се плаща от клиентите, като се калкулира в съответните такси на банката).

Според Пламен Ялъмов опасността при покрития с ретроактивна дата е по-малка, защото може да се проследи историята на кредита, дали е бил обслужван до момента на сключване на застраховката. При това положение застрахователят има възможност да избира само коректните платци и да застрахова само тях. Все пак е доста трудоемко и се изисква голям екип застрахователи за да проучат всичките 10 000 клиенти на една банка. Затова такъв тип бизнес е много опасен.

Най опасни от гледна точка на погасяването им са потребителските кредити, защото при тях обезпечението е най-слабо. При потребителските кредити някои банки задължително изискват поръчители, в други липсва такова изискване. Но дори и да ги има, в случай на щета поръчителят първо  да се съди и после да му се запорира заплатата – а това е доста сложен и дълъг процес.

При ипотечните или при автомобилните кредити нещата са доста по-ясни, защото има обезпечение – недвижим имот или автомобил. При спиране на обслужването на кредита те се конфискуват и банките биха могли да ги продадат и частично да си реализират загубите.

*със съкращения

Илеана Стоянова в-к "Застраховател прес" бр.14-2009г.

всички новини