Законодателството ни по отношение на застрахователните измами е останало в 1896 г

20.01.2011
Законодателството ни по отношение на застрахователните измами е останало в 1896 г

Застрахователните измами са престъпления, за които плащаме всички

 

В изказването си Цветанка Крумова – изпълнителен директор на ЗАД „Армеец“, разгледа темата в няколко аспекта. Преди всичко г-жа Крумова се спря накратко на дефиницията на понятието „застрахователна измама“; после направи кратка класификация на видовете застрахователни измами; разгледа въпроса защо се увеличава броят на измамите в застраховането и какви са предпоставките за това, както и какви са проблемите, които възникват в практиката и в правото от тях.

Лекторката разгледа също така ефекта от това явление върху обществото, икономиката и отделния човек и какви са възможните превантивни мерки, които би могло да се вземат, за да се ограничат измамите.

Накрая г-жа Крумова направи и свои предложения по отношение на превенцията на измамите.

В началото на презентацията си г-жа Крумова цитира чл. 346 от Наказателния закон на Княжество България от 1896 г., сравнявайки го с чл. 213 от днес действащия Назателен кодекс (НК). За голяма изненада (или може би не) на присъстващите двете разпоредби, между които лежи цял век, се оказаха почти идентични в същността си, като старият е бил и по-строг по отношение на наказанията – извършителят на застрахователна измама е бил наказван до пет години строг тъмничен затвор. Изводът е очебиен : законодателството ни по отношение на застрахователните измами е останало в 1896 г. и не е мръднало много-много оттогава. Като компетентен и добре информиран юрист г-жа Крумова даде за пример и богатото в това отношение законодателство на американския щат Калифорния, за да илюстрира факта, че светът се е променил, включително и наказателно-правната теория и доктрина.

В тесен смисъл застрахователната измама представлява хипотезата на чл. 213 от НК.

В широк смисъл обаче става дума за съвкупност от наказателни състави, обединени от общата измамлива цел: да се получи неоснователно имотна облага. Към тази дефиниция г-жа Крумова добави и „причиняване на вреди на юридически лица, извършващи застрахователна дейност“. Дефиницията за застрахователна измама се допълва и с „цел да се причинят вреди и на потребители на застрахователни услуги“.

Цялото интервю можете да прочетете тук.




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,