Въпреки финасовите кризи трябва да се засили ролята на втория и третия стълб

Доц. д-р Йордан Христосков , секция „Макроикономика” в Института за икономически изследвания на БАН и заместник-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси

 Българският пенсионен модел показа своята устойчивост дори в условията на глобалната финансово-икономическа криза. Макар и без да нарастват, пенсиите от публичната система се изплащат редовно. Нещо повече, техният дял в домакинските бюджети нарасна през последните години с около 7 процентни пункта и сега формира почти 30 на сто от доходите на домакинствата. Капиталовите фондове продължават да натрупват активи и постепенно да възстановяват загубената си стойност през кризисната 2008 година.

Естествено, глобалната финансово-икономическа криза удари сериозно както публичната, така и капиталовата пенсионна система. Приходите в обществената пенсионна система са силно чувствителни от икономическата рецесия. Така например  намалението на икономическия растеж само с 1 процентен пункт води до намаление на осигурителната основа с около 200 млн. лева. При намаление на коефициента на заетост с 1 процентен пункт броят на осигурените лица намалява с около 27 хиляди души, а приходите от вноски с около 70 млн. лева. Намаляването на ръста на доходите от трудова дейност с 1% означава намаляване на осигурителната основа с около 220 млн. лева, а на приходите от осигурителни вноски със 77 млн. лева.

Кризата влияе негативно и върху разходната част на публичната пенсионна система. Поради безработицата масово  се използват всички законови форми за ранно пенсиониране и се упражнява  натиск за разширяване обхвата на правоимащите. При едно увеличение на новоотпуснатите пенсии с 20 000, разходите нарастват с около 80 – 90 млн. лева. Намаляват случаите на отложено пенсиониране  и все по-широко се използват възможностите за купуване на осигурителен стаж с цел пенсиониране. Това  води до ускорено пенсиониране още на около 15 – 20 хиляди души  и до допълнителен разход на около 100 млн. лева от пенсионния фонд. Увеличават се случаите на нерегламентирани форми за достъп до пенсия – корупция в ТЕЛК, документни измами за осигурителен стаж и доход и други.

Още по-съществени са пораженията на глобалната финансово-икономическа криза върху капиталовата пенсионна система.  Те се изразяват в отрицателна доходност  – за 2008 година нетните активи на фондовете се обезцениха в диапазона 20 – 30 на сто; спад на средствата  в индивидуалните партиди;  голям брой празни сметки в доброволното пенсионно осигуряване; теглене на средства от доброволните пенсионни фондове в най-неподходящия момент; неаргументирано местене от един фонд в друг на основата на текуща, често подвеждаща  информация и други. Всичко това подрива доверието в този вид пенсионноосигурителни схеми.

Промените в Кодекса за социално осигуряване, приети в края на 2010 г. като резултат от едни продължителни  тристранни преговори, по своята същност не са реформа, а една корекция на определени параметри на пенсионната система. По същество философията на пенсионната реформа от 1999 г. и архитектурата на пенсионната система у нас остават непроменени. Това е добре, защото установеният модел от началото на 2000 година ще прояви напълно своите предимства чак след 2030 година, когато едновременно ще се получават пенсии от трите стълба и техният сбор, отнесен към получаваните доходи преди пенсиониране, ще достигне 70 – 80 на сто.

Констатациите на Андрю Уоркър са валидни в много голяма степен за България. За да се смекчи негативното влияние на демографските процеси върху обществената и капиталовата пенсионна система, трябва да се предприемат следните мерки: с всички средства да се насърчава раждаемостта, и то най-вече в семействата с отговорно родителство; да се провежда селективна имиграционна политика; да се удължава трудовият живот чрез непрекъснато обучение, въвеждане на различни гъвкави форми на заетост на хората в пенсионна и предпенсионна възраст; да се стимулира отложеното пенсиониране; да се ограничи до минимум ранното пенсиониране. Най-добре е повишаването на пенсионната възраст или необходимият стаж за пенсиониране да се обвържат с нарастването на продължителността на живота на мъжете и жените след 60 години. Така автоматично ще се повишава възрастта или стажът и ще се избегнат безплодните политически дебати. Естествено, активите на сребърния фонд трябва да нарастват, за да може той пълноценно да изпълни предназначението за стабилизиране на държавната пенсионна система при очакваното демографско застаряване на населението.

Въпреки финасовите кризи, трябва да се засили ролята на втория и третия стълб на пенсионното  осигуряване. За целта вноските във втория стълб трябва да нарастват,  както и да се създадат по-големи данъчни облекчения за доброволното пенсионно осигуряване и животозастраховането.

всички новини