Гръцките банки имат спасителен фонд, частните застрахователи нямат

Несигурност е главният проблем на гръцкия застрахователен пазар днес. Тя идва от опасната игра, която започна като криза на публичния дълг, стана криза на еврото. Ролята на държавата в отговор на макроикономическите предизвикателства, като орязване на външния дълг остава неизвестна. Това стана ясно от международния бизнес форум „Бъдещето на застраховането на Гърция – Покер или Шах?”

Застрахователи, банкери, бизнесмени, надзорници и държавни представители се събраха на едно място и говориха за всички наболели проблеми в частното застраховане и социално-осигурителната система, но заобиколиха в дискусията, сякаш умишлено, около най-големият проблем в сектора днес. Какво ще стане с капитализацията и рентабилността на гръцките частни застрахователни дружества, ако утре гръцките държавни облигации се окастрят с 50%, например. Около един милиард евро кaпиталов актив на застрахователните дружества е в държавни ценни книжа. В същото време, новото преструктуриране на гръцкия външен дълг е реалност, след като идеята бе оповестена от самия министър-председател, Георгиос Папандреу. Само процентът на намаление още не е известен.

Несигурността на застрахователите в обозримо бъдеще се дължи на дългогодишно натрупани проблеми, основният от които е липсата на комуникация между държавата и частния сектор. „За да се развие каквото и да е, има нужда от стабилност и диалог. Нито едно от двете не се срещат в момента”, отбеляза изпълнителният директор на Асоциацията на гръцките частни застрахователни дружества, Маргарита Антонаки.Тя подчерта, че оттеглянето на социалната държава отваря място за частните пенсионни фондове, но първо трябва да се решат основни проблеми в по-широк план.

Европейските лидери говорят масово за незабавна рекапитализация и укрепване на финансовите институции, но не е ясно от къде ще дойдат парите. За банките вече има частични решения, каквото представлява в Гърция Финансовия фонд за подкрепа или за държавите от валутния съюз Европейския фонд за финансова стабилност  (EFSF). Частните застрахователни компании обаче нямат подобен щит, който да им гарантира, че загубените капитали от окастрянето с 50% на външния дълг, ще бъдат заменени от помощни източници. Междувременно, капиталовите пазари не вярват на нищо, което носи гръцки етикет.

„Гърция ще банкрутира поради обещанията й за неустойчиво големи пенсии” е било предупреждението на изпълнителния директор и оглавяващия отдела за Международни демографски изследвания и пенсии на Credit Suisse Securities (Europe) Limited, Амлан Рой към Европейската комисия през 2006. Тогава явно никой не го е взел на сериозно, защото днес Гърция не само я грози от фалит, но заплашва да завлече със себе си и цялата еврозона. „Да работим по-дълго време, да се пенсионираме по-късно и когато дойде време за това, да отидем да живеем в провинцията, защото цената на живот там е по-ниска” е съветът, който Амлан Рой. Той е категоричен, че гръцкият проблем, който не е чужд на повечето добре развити страни може да се реши само като се смъкнат нивата на пенсиите. Те не са устойчиви в момента и само задълбочават допълнително проблемите с дефицитите в държавното пенсионно осигуряване. Във връзка с течащите промени в гръцката осигурителна система, специалистът подчерта, че не е реално модерните хора да искат да се пенсионират на 50 години, да живея средно до 90 годишна възраст и да задържат висок стандарт на живот в третата възраст.

Това мнение подкрепи и шефът на Асоциацията на гръцките частни застрахователни дружества Маргарита Антонаки: „Трябва да разберем, че сме в нова епоха, в която ще живеем по-дълго. Едно време хората работиха до 60 години и умираха на 65  години. Сега имаме щастието да живеем по-дълго, но новите условия искат и приспособяване на системата. Старите стандарти вече не могат да се прилагат”. Тя сподели, че има много голяма нужда от правилната комуникация на проблема към широката маса и най-вече в период на икономическа криза, когато промените трябва да се направят с бързи темпове, както е понастоящем.

Със или без макроикономическите неволи обаче всички специалисти на застрахователния пазар се обединяват около идеята, че правилата на играта са завинаги променени. „Бизнесът вече не е такъв, какъвто го познаваме”, подчертават и от финансовия колос BlackRock Solutions New York, който днес провежда обстоен одитинг на гръцките банки. Той ще покаже в дълбочина издръжливостта на финансовите институции и нуждите за реорганизация. Изпълнителният директор на BlackRock заяви в по-широк план, че компаниите и хората, които по-бързо се адаптират към намалената ликвидност и нуждите за по-големи спестявания, са тези които ще оцелеят и ще бъдат победители след кризата.

Председателят на EFG Eurolife Insurance Александрос Съригеоргиу подчерта, че монополът на държавното социално осигуряване, който е съществувал до сега не може да продължи, защото е неустойчив. „Не бих искал да съм политик днес, защото е много трудно да се обясни на днешните работещи, че трябва да платят две сметки. Една за техните родители, защото държавните социални фондове нямат натрупан капитал, а другата е създаването на втори фонд, на който ще се базират собствените им пенсии след няколко десетилетия”. Той поясни, че кризата е довела до намалява потреблението и спестяванията и съответно, това се е отразило отрицателно на застрахователните компании.

Натискът върху пенсионната система, породен от големият брой пенсионери и свиващия се брой на работната сила също оказва негативно влияние и налага промяна в системата. На трето място се отчита и ефекта от изместването на капитали от запад на изток, което определя, че в следващите години ще дойде нов период, в който ще видим една по-бедна Европа с повече пенсионери и по-ниски пенсии.

Източник: GRReporter.info

всички новини