Кодексът за застраховане се нуждае от прецизиране

Потребителите трябва да имат еднакви права, без значение чрез какъв посредник е сключена застраховката

Адв. Ася Аксентиева, консултант на в. „Застраховател прес”

Поставя се въпросът за валидността на застрахователните договори, издадени от застрахователен посредник по смисъла на Кодекса за застраховане (застрахователен брокер или агент, който срещу възнаграждение извършва застрахователно посредничество), когато застрахователният договор е сключен (полицата е издадена чрез информационната система, а премията е платена от потребителя на застраховки), но застрахователният посредник я анулира и не отчита събраната премия на застрахователя. Правя уговорката, че потребителят на застраховки е добросъвестен.

Тук може да се постави и въпросът прекратена ли е застрахователната полица, издадена и влязла в сила с плащането на първата премия при разсрочено плащане, ако застрахователният посредник събере платената на падежа премия, но не я отчете и полицата бъде прекратена при условията на чл.202, ал.2 от Кодекса за застраховането.  

Следва да се прави разграничение за това дали въпросната полица е издадена чрез застрахователен брокер или застрахователен агент. Те имат различен статут.

Ако посредник е застрахователен брокер

Застрахователният брокер работи по възлагане от страна на потребителя на застрахователни услуги като отношенията между потребителя и брокера се уреждат с писмен договор (това изискване  не се отнася за посредничеството във връзка със задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2, за които очевидно става въпрос, защото говорим за анулиране в  ЕИСОУКР).

В чл.2 от КЗ е записано на първо място „Целите на този кодекс са осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги”. Предвид това, текстовете на КЗ, с които се дава отговор на поставения въпрос, би следвало да се тълкуват в полза на потребителя (а те за съжаление се нуждаят от тълкуване).

В чл. 155 и следващите („ Гаранции за дейността на застрахователния брокер”) от КЗ е записано, че  „Застрахователният брокер е длъжен да гарантира изпълнението на задълженията си да прехвърли платена на него застрахователна премия, предназначена за застрахователя ….,   като поддържа постоянно собствени средства в размер, посочен в Кодекса, или като създаде специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователните премии за застрахователя…”. Той е длъжен да уведоми заместник-председателя на КФН кой от начините за гарантиране изпълнението на задълженията по КЗ ще прилага в своята дейност, за неговата последваща промяна, както и за начина, по който ще се гарантират правата на потребителите в процеса на промяна на този начин.

В ал. 2 на същия текст от КЗ е записано, че „ Когато застрахователният брокер не е създал условия за гарантиране изпълнението на задълженията си по начините по ал. 1, паричните средства, които са му били платени от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния брокер от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи …”.

В конкретния казус: Има издадена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и платена застрахователна премия, т.е. би следвало да е налице валиден застрахователен договор или поне потребителят на застраховки  счита, че е така. На другата страна е застрахователят, който ще твърди, че няма полица, тъй като издадената е анулирана, и че застрахователната премия не е платена (и той действително не я е получил).

     Дали може да се приеме, че следва да се приложи чл.155, ал.2 от КЗ, т.е. да се приложи нормативната фикция, че платената от потребителя услуга „се смята платена на застрахователя”? Но условието на закона е премията да се счита за платена, „когато застрахователният брокер е създал условия за гарантиране на задълженията си”.  Какво означава това? Застрахователният брокер определено е създал такива условия, т.е. той или разполага с необходимите собствени средства, или има открита клиентска сметка. Брокерът е вписан в регистъра по чл. 30, ал.1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор именно защото е доказал спазването на тези изисквания. Друг е въпросът, че той е осъществил грубо нарушение на задълженията си, от което могат да последват сериозни вреди за потребителите на застраховки и/или третите увредени лица (възможно е да е налице и основание за заличаване от регистъра по смисъла на чл. 163, ал.1, т.6 от КЗ).

Вярно е, че нарушението може да бъде извършено и от лица, наети от брокера (по трудов договор или по друг начин), но считам, че във всички случаи брокерът носи отговорност за действията на наетите от него лица. Друг е въпросът дали застраховката, която той е длъжен да има и е сключил, ще покрие отговорността му за виновно поведение на лицата, които не са наети с трудов договор (чл.156, ал.2 от КЗ).

Ако съм на страната на потребителя на застраховки, естествено, ще поддържам тезата, че Кодексът за застраховането трябва да се тълкува в духа на чл.2, т.е. в полза на потребителите, защото цели именно защита на интересите им, а и приехме, че те са изпълнили задължението си за сключване на задължителна застраховка и са добросъвестни. Ще установявам, че има издаден застрахователен договор, че премията по него е платена и че следва да се приеме за платена на застрахователя. Така, когато застрахователят плати обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”, ще може да се удовлетвори от застраховката на брокера или пряко от него. Отделно от това от брокера следва да бъде търсена административна, а в отделни случаи и наказателна отговорност.

Що се отнася до полици, издадени от застрахователни агенти

Застрахователният агент е с различен статут от този на брокера. Основната разлика е, че физическото лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, като агент работи по възлагане от застраховател и извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Отношенията между застрахователя и агента се уреждат с  писмен договор за застрахователно агентство.

    Ако застрахователен агент извърши измама (анулира застрахователен договор и не отчете премията), застрахователят при настъпили вреди отговаря на основание чл. 167, ал.8 от КЗ - „Паричните средства, платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги, се смятат платени на застрахователя…”. Най-ясно е решението, записано в чл.167, ал.4 от КЗ -  когато застрахователният агент е снабден с декларация, че е упълномощен от застрахователя да извършва застрахователно посредничество и че застрахователят носи пълна отговорност за неговите действия. В този случай спор не може да има  - застрахователят носи пълна отговорност.

От изложеното по-горе, мисля, става ясно, че:

-      Кодексът за застраховането в това отношение се нуждае от прецизиране, включително с регулиране на възможността брокерите да наемат агенти (при забраната тези агенти да работят и за застраховател, и при изисквания, равни на тези за лицата по трудови правоотношения);

-     Потребителите трябва да имат еднакви права, без значение чрез какъв посредник е сключена застраховката;

-     Потребителите следва да бъдат информирани (може би с текст, записан в полицата) къде могат да проверят за валидността на застраховката си;

-     За установени нарушения, дори ако не са настъпили вредни последици, да се търси строга административна отговорност;

-     Да се търси имуществена, а когато е осъществен състава на престъпление по НК, и наказателна отговорност.

За много други мерки вероятно е най-добре да бъде потърсено становището именно от брокерите и агентите, които държат на своето професионално ниво и се борят за доверието на обществото. Именно те имат най- голям интерес гилдията да бъде прочистена от недобросъвестните „колеги”.

всички новини