Научна конференция стана генератор на работещи решения

 ВУЗФ завършва брилянтно една знакова юбилейна година

Кои са работещите решения за излизане от кризата? На този въпрос дадоха своите отговори представители на академичния, управленския и бизнес елит в България. Каймакът на икономическата общност у нас се събра на международен научен форум, с който Висшето училище по застраховане и финанси ознаменува своя 10-годишен юбилей. Темата „Глобални и регионални проблеми на икономиката, финансовата и банковата система“ бе оценена от участниците като особено актуална и дори „изпреварваща“  на фона на всички останали форуми, организирани от различни други доста  „по-стари“ институции у нас. Международният форум на 10 май, който бе кулминацията на празненствата по повод годишнината на най-младия икономически университет у нас, бе предшестван от форум със същото заглавие, но с различен формат. На 8 май в аулата на ВУЗФ се проведе студентска конференция на същата тема. Бяха представени над 20 студентски разработки, които с академична дълбочина представиха пред аудиторията вижданията на младите хора по най-актуалните проблеми на българската, европейската и световната икономика. Студенти от Македония, както и от УНСС също се възползваха от възможността да покажат своята гледна точка и да участват във форума със свои презентации. Конкурсният елемент, под знака на който премина тази студентска конференция, придаде допълнителна, естествена конкурентна острота и академично напрежение на цялото събитие, в края на което бяха връчени осем специално подбрани награди от името на ректора на ВУЗФ – доц. Григорий Вазов. Бяха присъдени две специални награди – на Симона Гигова и Христина Белчева, а двата приза за първо място отидоха при Лилия Михайлова и Ралица Димитрова.

Знаково бе изявлението на проф. Христосков пред студентите, участници в конференцията. С типичния за своя ораторски стил непосредствен подход и духовитост той успя да подхвърли на младите умове, събрани в аулата на ВУЗФ, предизвикателство, достойно само за най-добрите от най-добрите млади професионалисти.

„Аз съм сигурен, че всички вие не само ще бъдете свидетели на промените в парадигмата на икономическата теория, но ще бъдете създатели на тези теории. Сигурен съм, че някъде в подтекста на вашите доклади се  съдържа икономическа парадигма, в която предстои да се развиваме.“

Проф. Христосков изрази  увереност, че някои от идеите на тази нова парадигма, която предстои да се избистря, ще бъдат разисквани и на

Международния форум в хотел „Шератон“ и не сгреши.

Макар и не толкова ясно артикулирана, промяната в цялостния подход към разискваната тема, в центъра на която стояха днешните проблеми на българската, европейската и световната икономика, бе ясно различима. Всички оратори панелисти използваха активно вече натрупаната база от факти и данни, които сочат причините за настъпилата финансова криза 2008-2011 година, но все пак не бързаха да дават „готови решения“ и да предписват „рецепти“ “, а по-скоро бяха „жадни“ да видят друга гледна точка, за да надградят разбиранията си по конкретните проблеми. Всеки един от тях изрази достатъчно смело своята позиция, която не винаги се харесваше на останалите участници в семинара. Дискусионният характер на всеки от трите основни панела успя да създаде творческо напрежение, в което немного бързо, но отчетливо се различаваха няколко зараждащи се в хода на дискусиите  работещи решения

за излизане от кризата, каквато в същност бе и целта на организаторите.

Тепърва, разбира се, ще бъдат избистряни, дискутирани и уточнявани параметрите на всяка една от тези, засега загатнати, важни стъпки, които ще маркират бъдещата посока на движение, в която ще се движи обществото ни, за да преодолее тежките времена на тази криза, която изненада със своите мащаби и дълбочина всички големи умове на планетата, но се отрази и на най-малките домакински бюджети не „някъде там“, а тук – вкъщи, в България.

Локално ниво

Прецизност на инвестициите и акцент не само върху количеството на стимулите за развитие на предприемачеството и привличане на чуждестранни инвестиции, но и върху качеството, това бе първото „работещо решение“, което прикова вниманието на аудиторията. Инвестиции, насочени към стимулиране не просто на предприемачеството, а на този дял от него, който е насочен към износ на продукти и услуги, защото България има малка и отворена икономика. Това бе единият от акцентите, около които се обединиха регулатори, академици и представители на бизнеса по време на първия панел. 

В него участваха проф. д-р. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС, Евгени Ангелов, съветник за инвестициите и икономиката на президента на РБългария, и Сашо Дончев, председател на УС на БСК и председател на националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Модераторът, ръководещ панела, бе доц. д-р Евгени Евгениев от ВУЗФ, а също и член на екипа на Световната банка в България.

Глобално ниво

Още едно предложение, този път назряло в редиците на академичната общност, си проправи път по време на Международната конференция „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: имаме ли работещи решения?“. В резултат на оживена дискусия още в началото на първия панел се зароди идеята да се организира работен академичен екип, който да изработи на базата на акумулираната информация за кризата доклад с чисто практическа насоченост, в който да бъдат посочени не толкова причини и следствия, колкото различни подходи за конкретно разрешаване на проблемите на икономиката, които са тук и сега.

Научният форум започна с големи очаквания, които лесно могат да се превърнат в разочарование. Не такъв обаче се оказа конкретният случай, защото залата, препълнена от представители на  икономическия елит

бързо се насити със синергичен заряд и се превърна в генератор на нови идеи.

Специален гост на събитието, чийто пленарен доклад бе своеобразна  поанта на Международния научен форум, бе Фернандо Монтес-Негрет, съветник в Международния валутен фонд, Вашингтон, САЩ. Като един от най-уважаваните в световен мащаб корифеи на икономическата теория и практика, г-н Негрет постави „летвата“ достатъчно високо, за да вдигне нивото на форума и очакванията на аудиторията до степента, към която очевидно са се стремили организаторите.

Самият списък на гостите, модераторите и панелистите на това събитие е, колкото дълъг, толкова и респектиращ, за да ни позволи да пропуснем или подминем с лека ръка споменаването на който и да било от лицата, с които заинтересованите от темата хора, присъстващи в хотел „Шератон“ на 10 май, имаха честта да се срещнат. За това ще си позволим просто да обобщим, че на събитието присъства „каймакът“ на българския икономически елит, както и десетки гости от приятелски университети Европа и Русия.

Форумът бе открит официално от доц. д-р Григорий Вазов, ректор и главен „виновник“ за създаването, дългогодишното здраве и цветущ академичен просперитет на Висшето училище по застраховане и финанси.  Приветствено слово произнесоха и Иван Искров, управител на БНБ, Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор, както и председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров. Проф. Димитров връчи и златния плакет на Сметната палата на президента и ректор на ВУЗФ Григорий Вазов по случай 10-ата годишнина на учебното заведение.

Въпреки че през цялото време, докато течеше форумът, доц. Вазов се опитваше да изведе напред международния форум като важно само по себе си за българската икономика днес събитие, то все пак през цялото време взимаше връх тържествената атмосфера на един юбилей, който макар и не особено внушителен като цифра, очевидно бе изпълнен с повече съдържание, поводи за гордост и достолепие, отколкото дори и един столетен университет би могъл да понесе.

всички новини