Правилният път е през осъзнатата потребност от застрахователна защита

  Николай Генчев, председател на УС и главен изпълнителен директор на ЗК „УНИКА“ АД и консултант на в. „Застраховател прес“

            В средата на май тази година по време на кръглата маса „Шумът на парите 2012”, на която аз имах честта за втора поредна година да съм член на панела по общо застраховане,  една от темите, които дискутирахме, беше именно катастрофичният пул по имуществено застраховане. Тогава дори не подозирахме, че само десетина дни по-късно ще ни удари земетресение, най-силното, което София е изпитвала за близо един век. Всички участници в панела тогава се обединихме около мнението, че сама по себе си идеята за катастрофичен пул е чудесна, но първо трябва да се дискутира от професионалисти и експерти точно под каква форма да е организиран пулът, със или без участие на държавата и кои рискове да покрива. Второто нещо е, че не трябва да бъде въведена със закон поредната задължителна застраховка, без да е осъзната като застрахователна потребност и нужди. Аз лично съм голям радетел на една от инициативите на Комисията за финансов надзор за просвещаване на хората, за повишаване на застрахователната  култура и грамотност, защото за мен правилният път е през осъзнатата потребност от застрахователна защита. Хората да осъзнаят, че има някакъв риск и че най-цивилизованият и най-евтиният начин да се предпазят е, като се застраховат

Ако си застраховал апартамента или къщата и ако, не дай боже, стане нещо, пожар, спука се тръба, наводни те съседът отгоре, стане земетресение или наводнение, застрахователят ще ти плати за отстраняването на щетите. Но ако имуществената застраховка се въведе като задължителна, то тогава  за хората това ще бъде поредното данъкообразно събиране на пари. А все пак в случая се касае за личните имуществени интереси на собствениците на имоти, а не за увредени интереси на трети лица - както е например при задължителната „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Един от възловите въпроси всъщност е точно този дали застраховката да бъде задължителна или доброволна. Аз съм по-скоро за доброволна с много силна просветителска кампания. Все пак основен принцип в застраховането е доброволността и свободата всеки да прецени и избере дали и как да защити имуществото си (или например здравето, живота си), като евентуално си купи някакво застрахователно покритие.

            Другият проблем е формата, под която ще бъде организиран пулът, дали да е по схемата  държава и застрахователи, само застрахователи или нещо друго. Моето мнение е, че участието на държавата е задължително, още повече че дискутираме тази тема в контекста на това, че най-висшите държавни сановници у нас вече обсъждат идеята. Т.е. има политическа воля в момента да се регулира тази материя. Друг въпрос е обаче, че както се вижда, държавата също пропуска да застрахова своите обекти. Безспорно е, че именно държавата и общините трябва да дават пример като застраховат повереното им имущество.

            Не по-малко съществен е и въпросът за политиката на държавата при бедствия. Когато стане земетресение или наводнение хората масово се обръщат към държавата и очакват тя да им помогне и, да, държавата го прави. При това положение те нямат нуждата да се застраховат, защото знаят, че ако пак се случи нещо, държавата ще помогне. Но какво всъщност означава, че държавата ще помогне? Означава, че всеки от нас помага чрез данъците, които плаща и от които се формира държавният бюджет. Дори при осъзнат риск и нужда от защита срещу този риск много хора може да са изкушени да разчитат единствено на държавна помощ при подобни бедствия. Така че те нямат интерес да си купят застраховка.

            На практика човек може да си купи доста прилично застрахователно покритие за по-малко от сто лева на година или малко повече в зависимост от стойността и локацията на имота. Но в действителност едва 8% от жилищата у нас имат застраховка срещу земетресение, а едва 12% имат изобщо някаква имуществена застраховка. В същото време повече от 20% от автомобилите са с „Каско“. Ситуацията около задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е ясна. За съжаление българинът цени повече колата си, отколкото жилището си, а повече цени жилището си от живота, своя и на семейството си. Логиката у нас е обърната. Въпреки това не можем да му се сърдим , тъй като липсата на застрахователна култура е белег на неразвития пазар. Затова и нашето призвание, на застрахователите, както и на вестника е да работим за повишаването на  тази култура.

            Катастрофичният пул е поредният пример за една хубава инициатива, зад която всички застават под една или друга форма, с едно или друго мнение, вие като медия, ние като гилдия и Комисията за финансов надзор като регулатор. Ето вече и правителството с изказването на висшите държавни сановници обмисля идеята, но за да се промени нещо, било то като законодателство, било то като конкретна инициатива,  някой трябва да направи конкретни стъпки, а не да политиканства и да използва момента, за да е в светлините на прожектора.

            И не на последно място, всеки трябва да бъде убеден в това каква е ползата от катастрофичния пул. В интервюто си във в. „Застраховател прес“ председателят на УС на АБЗ Данчо Данчев каза, че досега никой не го е убедил в необходимостта от пул, не че той не е убеден. За да се случи каквото и да било, всички трябва да бъдем убедени в необходимостта от каквато и да било форма на защита от бедствия. Трябва въпросът да се дискутира от професионалистите сериозно и задълбочено. Да се прецени кой вариант или модел е най-подходящ за българските условия. И след това избраният модел да се подложи на широка обществена дискусия, за да се отрази мнението на масовия потребител. Отново - пътят към правилното решение според мен минава през осъзнатата нужда и потребност от застрахователна защита.

всички новини