Във време на криза всеки трябва да се стреми към гъвкави решения

Румен Георгиев пред вестник „Преса”

- Г-н Георгиев, как ще коментирате бюджет 2013? Чухме позицията на синдикатите, на макроикономистите и политиците от опозицията. Какво мисли реалният бизнес?

- Бюджетът не е само числа, затова не искам да използвам определения като хубав или лош. Нека го погледнем в контекста на случващото се в Европа. От няколко месеца ЕС е отново в рецесия. Това е втора вълна на кризата. Потреблението е свито, безработицата расте, производителността на труда пада. На този фон нашият балансиран бюджет изглежда прекрасен. Ние приличаме на остров на стабилността.

- Макроикономическа стабилност има, но джобовете на хората са празни. Сякаш живеем в два паралелни свята. Защо не се търси пресечната точка?

- Трудно можем да излезем от това, което се случва в рамките на общността, защото зависим много от европейската икономика. И там, и тук вътрешното търсене пада, което води до намаляване на износа ни за тези пазари. Това няма как да не се отрази на нашите предприятия. Проблемът е, че продължаваме да догонваме останалите единствено с развитие на базовата инфраструктура и използваме само екстензивни фактори за растеж. А конкурентно предимство и голяма добавена стойност днес се постигат най-вече чрез развитие и използване на ключови компетенции и знания. С по-малко пари, но с повече интелект може да се постигне по-голяма добавена стойност. Спазването на финансовата дисциплина и мерките за ограничаване на инфлацията съдействат България да изглежда като страна с напредваща конкурентоспособност. В същото време не се забелязва положителна промяна по отношение достъпа до финансови услуги. Не се решава и проблемът с огромните междуфирмени задължения и други задължения, които превишават БВП и спъват бизнеса.

- Защо казвате, че достъпът до кредитиране е затруднен? Банките твърдят точно обратното – че търсят със свещ добри проекти, за да ги финансират, но хората се страхуват да инвестират.

- Нормално е да се страхуват, след като за един проект трябва да заложат всичко, включително децата си. В момента банките търсят идеалния клиент, който да обезпечи заема си 200% и да си върне парите в срок. Не мога да уча банкерите как се правят пари, но фирмите трябва да разполагат с различни форми и канали на кредитиране. Нужен е смислен диалог с финансовите институции, за да се развива успешен бизнес. Така ще се раздвижи икономиката и ще се стимулира вътрешното потребление.

- А данък лихва приемате ли?

- След като събираме данък при отдаване на недвижими имоти под наем, защо лихвите по депозитите да не се облагат. Ето, има налог от 2% и върху застрахователните премии. Тези пари отиват в държавата. За м.г. оттам в хазната са влезли 25-30 млн. лв. За мен по-скоро въпросът е друг – въвеждането на данък върху лихвите не е справедливо от гледна точна на некачествената система на здравеопазване и пенсионно осигуряване, защото в момента много хора си помагат с лихвите по депозитите. С тях плащат за лечение. Сега им намаляват парите, но нека тогава се подобри и здравеопазването и да не се налага да плащаме за него. Трябва да се изменят адекватно и двете неща.

Цялото интервю може да прочетете ТУК.

всички новини