Българските фермери искат мултирисково застраховане

Необходимостта от промяна в системата на застраховане в българското земеделие става все по-актуална. Вече излязоха и резултатите от усвоената помощ, предоставяна чрез Държавен фонд „Земеделие” за съфинансиране на земеделски полици. Тази подкрепа става традиционна, но все още ефектът от усилията е по-скоро символичен. Само двама земеделски производители например са се включили в новата,стартирала миналата година, схема за подпомагане на пчелари.

 В същото време в медийното пространство се заговори, че земеделските производители вече предлагат да се въведе застраховка "доход" в земеделието и даже водят активни разговори с Българската асоциация на застрахователите. Това е заявил пред журналисти Христо Цветанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители в България.

Идеята е взета от САЩ, като земеделците дори са се консултирали с цел допълнителни разяснения с американското посолство у нас.

 "За да функционира този тип застраховка, в Щатите имат нещо, което ние нямаме - добра статистика, която дава информация каква доходност от реколтата е имал всеки един земеделски производител, и то до 6 години назад. Идеята на застраховката е, когато суша или бури засегнат реколтата, застрахователят да покрива част от загубите, така че годишният доход на фермера да не пада под 75% от средногодишния му доход, реализиран през последните 6 години", уточнява в изказването си Цветанов.

Например, ако в резултат на суша или наводнение вместо 1000 лв. приход от декар стопанинът получи 400 лв., то застрахователят изплаща остатъка до 750 лв. За да заработи застраховка "доход" в България, трябва още по-добре да се развие борсовият пазар, категорични са от Асоциацията на земеделските производители.

 "Борсата е най-добрият източник на информация за пазарните цени на суровините", посочи Цветанов. Тези данни, съчетани с добива от обработваемата площ и съответните разходи по дейността, дават представа за дохода на земеделците.

"Ние можем да използваме както Софийската стокова борса, така и някои европейски борси. За българското земеделие ще е много голям успех, ако след 3-4 години успеем да създадем такъв вид застраховане", каза още Цветанов.

 От асоциацията смятат, че за деклариране на доходите може да помогне Националната агенция за приходите чрез годишните данъчни декларации. Предложението им е там да се включи нов параграф, в който земеделците, на база на счетоводството си, да декларират средна доходност на декар за определена култура.

Кой ще плаща?

 "Със сигурност в схемата трябва да участват браншовите асоциации в земеделието, но най-важната роля е на държавата", категорични са още от асоциацията. От там предлагат хазната да финансира схемата с парите за национални доплащания, които сега вървят към евросубсидиите за ниви. Вместо да се дават директно на фермерите, тези пари, които обикновено са около 3-4 лв. на декар, могат да се заделят в отделен застрахователен фонд. През 2012 г. тези национални доплащания за първа година не се изплатиха заради бюджетни икономии.

Според Цветанов държавата ще спечели най-много от тези промени, защото цялата търговия на зърно ще „излезе на светло“. „ЗП“

всички новини