Страните от ЮИЕ - двигател за развитието на Европа

По повод конференцията за Югоизточна Европа, Райфайзен Рисърч, изследователското звено на Групата Райфайзен, издаде последното си проучване за региона.
През тази година се очаква страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ) да отбележат реален ръст на БВП от около 6% и да останат един от двигателите за развитието на Европа. Присъединяването на България и Румъния към ЕС и промените в ЦЕФТА (Централноевропейското споразумение за свободна търговия) ще затвърдят този процес. Групата Райфайзен е представена в региона чрез Райфайзен Интернешънъл Банк-Холдинг АГ, която има дъщерни банки в седем страни. С активи от 14 млрд. евро, 600 банкови офиса и 12 000 служители (към 30.06.2006г.), банката е сред водещите в ЮИЕ.

България и Румъния направиха значителни усилия, за да адаптират законодателството и администрацията си към изискванията на ЕС, но все още е необходимо да се направят значителни усилия в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията, прането на пари и организираната престъпност. Въпреки това, Европейската комисия потвърди 1 януари 2007г. като дата за присъединяване на двете страни към ЕС. Макар, че на този етап ЕК се въздържа от налагането на предпазни клаузи, България и Румъния ще влязат в ЕС при по-тежки условия, в сравнение с досегашните страни-членки.
Икономическият растеж на България се ускори през второто тримесечие на 2006г., като БВП достигна забележителните 6.6% на годишна база (в сравнение със същия период на 2005г.), като по този начин надхвърли прогнозата на правителството за ръст от 5,5%. Основните двигатели на този растеж бяха индустрията и сектора на услугите, които нараснаха съответно с 9,0% и 4,7%. Анализаторите от Райфайзен Рисърч очакват ръстът на реалния БВП през 2007г. да бъде не по-малък от 5.5% и 6% през 2008г.
Очакваната от австрийските анализатори инфлация за 2007г. е 5%, като се има предвид, ценовия натиск, дължащ се на очакваното присъединяването към ЕС и 4% през 2008г.
Най-голямата заплаха остава дефицитът по текущата сметка, въпреки бума в износа през това лято. В дългосрочна перспектива от Райфайзен Рисърч очакват ръста на инвестициите да доведе до по-балансирани търговски дефицит и дефицит по текущата сметка. Както и в предишни години дефицитът по текущата сметка тази година по всяка вероятност ще бъде изцяло покрит от преките чуждестранни инвестиции.

Групата Райфайзен разглежда новия формат на ЦЕФТА като голяма възможност за развитието на Югоизточна Европа
 
Европейският съюз е най-значимият търговски партньор на страните от ЮИЕ. През 2005г. търговският баланс между ЕС и страните от ЮИЕ възлезе на 79 млрд. евро, което представлява ръст от 53%, в сравнение с 2001г. Откакто, през 2001г., ЕС предостави облекчен достъп до пазара си, експортът на страните от Западните Балкани се е увеличил с 38%. Ръстът на търговския баланс между страните от ЮИЕ се дължи и на подписаните двустранни споразумения. Търговията в региона нарасна от 2,6 млрд. евро през 2001г. до 3,5 млрд. евро през 2004г. Например търговският баланс на Хърватия със съседните й страни се е увеличил с 27%, а на Босна и Херцеговина с 63%. Разширяването и модернизирането на ЦЕФТА ще се основава именно на тези окуражителни резултати. Споразумението ще консолидира 31 двустранни търговски договорености за свободна търговия, съгласно които 90 процента от търговията в региона вече е либерализирана, като включва почти цялата търговия с промишлена продукция.

Към настоящия момент обемът на взаимната търговия между страните от ЮИЕ е относително нисък, поради нарушените икономически връзки през последното десетилетие. От друга страна, нерешени политически проблеми, както и преструктурирането на отделните национални икономики затрудниха възстановяването на регионалната търговия. Към настоящите членки на ЦЕФТА – България, Хърватия, Румъния и Македония, най-вероятно ще се присъединят Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Молдова. България и Румъния ще бъдат задължени да напуснат организацията в началото на 2007г., след като станат членки на ЕС. До този момент, “новата ЦЕФТА” ще обхваща население от над 55 млн. или около 12% от населението на ЕС. Според последните данни, БВП на страните-членки на новата ЦЕФТА възлиза на над 200 млрд. евро (1,8% от БВП на ЕС).

Приоритет е привличането на преки чуждестранни инвестиции

Повишената икономическа активност оказва влияние върху ръста на вноса, не само поради увеличеното потребление на домакинствата, но и в резултат на нарасналите инвестиции в страните от ЮИЕ. Въпреки значителното подобрение в износа, повечето страни се сблъскват с висок търговски дефицит.  Неблагоприятните тенденции в развитието на световната търговия значително допринесоха за лошия външнотърговски баланс на страните от ЮИЕ и са причина за дефицитите по текущите сметки. Най-желаният начин за финансирането на дефицита е чрез преки чуждестранни инвестиции – т.е. неспекулативен дългосрочен чужд капитал. За новите членки на ЕС, преките чуждестранни инвестиции оказаха позитивно влияние върху експорта и ръста на производството, създаването на нови работни места, както и върху подобряването на ефективността на микроикономическо ниво. През последните няколко години бе отбелязан значителен ръст на преките чуждестранни инвестиции, особено в Румъния и България. Нарастващият интерес на чуждестранните инвеститори към региона се дължи на перспективата за присъединяване към ЕС, евтината работна ръка в сравнение с новите страни-членки на ЕС, близостта до пазарите на ЕС, силният икономически растеж и продължаващите реформи.  Процесът на приватизация в страните от ЮИЕ също оказа позитивно влияние върху притока на преки чуждестранни инвестиции. През следващите няколко години се очаква постъпленията от приватизация да останат високи, тъй като значителна част от активите в страните от ЮИЕ все още са в държавни ръце. Либерализацията в транспортния и комуникационния сектор, комуналните услуги и приватизацията на финансови институции ще продължават да са генератор на притока от чуждестранен капитал в региона. Повечето от страните от ЮИЕ вече приеха насърчителни мерки, които поощряват чуждестранните инвестиции, тъй като отчетоха значението на преките чуждестранни инвестиции за икономическото си развитие.
 
Все още обаче, преките чуждестранни инвестиции на глава от населението са значително по-ниски в сравнение с Централна Европа –  малко повече от 1000 евро на глава от населението, в сравнение с 2 900 евро в Централна Европа. По тази причина, страните от ЮИЕ фокусират вниманието си върху привличането на повече чуждестранни инвестиции, посредством които да могат да насърчат производството си и вноса на know-how, да повишат заетостта, да подобрят инфраструктурата и да спомогнат за намаляването на бедността. Все пак, за да се увеличи потока на чуждестранните инвестиции е необходима политическа стабилност, подобряване на инфраструктурата и качеството на образованието. Първите промени вече са на лице.

Обещаващи капиталови пазари

За пореден път капиталовите пазари в ЮИЕ се представиха много добре през първите 9 месеца на 2006г. Фондовата борса в Букурещ показа добри резултати, като индексът БЕТ, който е базиран на еврото, нарасна с 23,6% от началото на годината, а пазарната капитализация се увеличи с 24,2%. Хърватският капиталов пазар постигна възвращаемост от 47% през първото деветемесечие на 2006г., а  българските и сръбски индекси достигнаха рекордни нива. Капиталовите пазари в Босна и Херцеговина също бяха обхванати от оптимистични очаквания.

 Райфайзенбанк