Топлинна заплаха

Британски доклад предупреждава, че изтича времето да се спре промяната в климата

С

Уголемяване Възможни последствия от промяната в климата Последните научни изследвания показват, че средната температура на Земята ще се повиши с повече от 5 или 6°C, ако вредните емисии продължават да нарастват и ефектите от глобалното затопляне предизвикат създаването на нови източници на парникови газове (нап­ример изпускане на въглероден двуокис от почвата и метан от полярните области). Такава промяна на климата ще предизвика ново глобално преселение, ефекти, които сега не могат да се предвидят, тъй като промяната в климата ще доведе до ситуации, които са непознати в човешката история.

Със сигурност един ден ще се разболеете. Ясно е, че ако отсега влагате по някой друг лев в здравно осигуряване, след време ще ви бъде доста по-евтино да се излекувате.

Въпросът обаче е как и за какво да се осигуряватe. Първо, дали да харчите за някоя опасна, но непредвидима болест, или за тези, които знаете и можете да очаквате да ви засегнат. И второ, къде да влагате - в някой глобален обществен фонд или в някоя частна и по-ефективна организация.
Горе-долу така стои проблемът с промяната на климата - на всички е ясно, че парниковият ефект засяга околната среда негативно, но все още се спори до каква степен човешката дейност е виновна за това, дали няма по-големи заплахи за човечеството и какво е подходящото икономическо лечение.
Тази седмица темата отново e изведена на дневен ред от "Доклада Стърн" за икономическите последствия от промяната в климата". Изследването е поръчано от британското правителство, което отдавна се опитва да оглави световните усилия за преодоляване на парниковия ефект - затоплянето на планетата в резултат на отделянето на т.нар. парникови газове (въглероден двуокис, метан, двуазотен окис и др.), които увеличават концентрацията си в атмосферата благодарение на човешката дейност. Вестник "Файненшъл таймс" дори се шегува, че единственото, за което са съгласни помежду си премиерът Тони Блеър и министърът на финансите Гордън Браун, е именно нуждата от глобална борба с парниковия ефект.

ppm и C

Сегашното ниво на въглероден двуокис в атмосферата е 430 частици на милион* (ppm), докато в началото на XIX век те са били само 280 ppm. За този период атмосферата се е затоплила с половин градус, а дори сегашното ниво на въглероден двуокис в атмосферата да се запази, поради инерцията в климатичната система температурите в следващите няколко десетилетия ще се повишат с още около половин градус. При сегашното нарастване на изпускането на CO2 в средата на този век нивото му ще се удвои спрямо прединдустриалната епоха. Това е общоприет факт в научните среди. Екипът на доклада, воден от Никълъс Стърн, бивш главен икономист на Световната банка, обаче предвижда по-голямо нарастване на изпускането на въглероден двуокис и достигането на 550 ppm още през 2035. При такова ниво на CO2 има много голяма вероятност за увеличаване на температурите с два градуса спрямо тези отпреди два века.
По различни изчисление тези два градуса - наглед малко затопляне, ще доведат до повишаване на нивото на океана между два и седем метра поради топенето на вечните ледове. Според изчисление на Световната здравна организация на промените в климата от 1970 г. досега могат да бъдат приписани над 150 хил. смъртни случая поради нарастване на различни болести. Затоплянето на Земята с 5 градуса пък е това, което отличава днешния свят от ледената епоха.
Мрачните факти могат да бъдат изброявани до безкрайност. По-важното в "Доклада Стърн" е претенцията, че за първи път са изчислени негативните ефекти от климатичните промени - според него 20% от глобалния БВП в края на този век може да изчезне поради по-високите температури. "Нашите постъпки през последните няколко десетилетия създават рискове за деградация на икономическата и социалната активност в настоящото и през бъдещото столетие от такъв порядък, от какъвто бяха световните войни и икономическата депресия през първата половина на XX век". Затова според доклада вече не може да се избира между икономически растеж и защита на околната среда - трябва да се направи нещо веднага "или светът такъв, какъвто го познаваме, ще изчезне".

Екоосигуряване

По изчисления на екипа на Стърн, ако 1% от глобалния доход на света сега започне да се влага в съкращаване производството на парникови газове, към 2050 г. може да се очаква увеличаването на температурите да бъде овладяно.
На практика изследването предлага някакъв вид екологично осигуряване срещу опасността промяната на климата да доведе до тежка криза. Стърн призовава за координиран международен подход в борбата с промяната в климата. Приносът трябва да се раздели по честен начин между бедни и богати. Според него богатите нации имат отговорността да намалят емисиите до 2050 г. с 60 - 80% от нивата през 1990 г. Докладът предлага увеличаване на публичните разходи за енергоефективни технологии, увеличаване на размаха на схемите за търговия с въглеродни емисии и т.н., всичко това на сума около 500 млрд. долара годишно. Всички тези средства ще бъдат похарчени за "парниково стабилизиране" под нивото от 550 ppm, което да предпази от по-нататъшно увеличаване на температурите.
Критиците на Стърн обаче са много. На първо място те оспорват методиката, по която се пресмятат щетите, предизвикани от парниковия ефект. Бьорн Ломборг, един от най-големите екореалисти, посвещава тази седмица цяла страница във в. "Уолстрийт джърнъл" да открива грешки и несъответствия в доклада. Например нарасналите щети от ураганите в САЩ са един от най-силните аргументи за вредата от глобалното затопляне. Статистиката, погледната по друг начин, обаче показва, че между 95 и 98% от разходите са предизвикани не от силата на ураганите, а от демографията - все повече хора живеят в региони, засягани от климатични катаклизми. Например последните наводнения в Ню Орлиънс след урагана "Катрина" се дължаха на факта, че естествените канали за смекчаване на наводненията са били заместени с жилищни сгради.
Освен това "стабилизирането" по изчисленията на друг много известен икономист еколог Уилям Норхаус ще доведе вместо до повишение с 2.53 градуса на температурите през 2100 г. до едва 2.43 градуса. Т.е. средствата няма да постигнат кой знае какъв ефект.
По-важното обаче е дали 500 млрд. долара годишно трябва да бъдат изхарчени за борба с промяната в климата. Ломборг посочва, че по изчисления на ООН, похарчвайки само 75 млрд. годишно за същия период, човечеството може да реши всичките си основни проблеми - недохранването, масовите болести, липсата на чиста вода и т.н. Ако това доведе до 2% по-висок икономически растеж, след 100 години сегашните бедни от Африка ще станат със 700% по-богати.
Със сигурност някаква форма на глобално екоосигуряване ще трябва да бъде възприета - фактите за негативните последици от промяната на климата са достатъчно силни. Въпросът е как да стане това. Стърн предлага глобална схема, която обаче няма доказана полза. Критиците му обаче също не предлагат нищо съществено.

*1 ppm. означавало една частичка на 999 999 други, или примерно една капка мастило на 150 литра вода

Николай Жеков