В българското застраховане продължава тенденцията за непрестанен растеж

-Искам само да спомена, че тържеството по случай Деня на застрахователя ще се състои на 3 октомври, понеделник. Преди това УС на АБЗ ще даде голяма пресконференция за журналисти. Бързам и да съобщя, че вече функционира обновеният сайт на асоциацията. В раздела “Новини” всеки може да намери най-актуалните неща, свързани с нейния живот.

По отношение на законодателните промени - става дума за приетите от народните представители на 8 септември 2005 г. промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), като едно от съществените му изменения е в чл. 52, който регламентира задължителната застраховка “Трудова злополука” за определена категория работници и служители. Тази категория трябва да бъде точно и ясно дефинирана в специална наредба с акт на Министерския съвет.

Кое е най-важното в тези промени? Досега действащите разпоредби на ЗЗБУТ указваха, че работодателят е длъжен да сключва застраховки “Професионално заболяване” и “Трудова злополука” за своите работници и служители. Според измененията професионалното заболяване отпада, защото се определя като изцяло осигурителен риск, а не като застрахователен, и затова работодателят няма задължения да прави съответно застраховка за него.

Измененията ще засегнат работници и служители, които извършват дейности, при които съществуват реални опасности за увреждане на живота и здравето им.

Обхватът на застраховката ще бъде определен на базата на съществуващата статистика за трудовия травматизъм по отделни стопански дейности у нас в сегашния момент. В този смисъл от изключителна важност е гореспоменатата наредба, в изготвянето на която дейно участие взема и екип от АБЗ. Ускорено се работи по проект на наредбата, който ще бъде обсъден в Министерството на труда и социалната политика и съгласуван с други заинтересовани ведомства, а впоследствие - приет и от правителството.

-Преди всичко, ясно трябва да бъдат определени покритите рискове и минималните застрахователни суми. От АБЗ ще настояваме в наредбата да бъдат заложени като задължителни рисковете “Смърт при трудова злополука” и “Трайна неработоспособност при трудова злополука”. По отношение размера на застрахователните суми, действащата европейска практика приема за адекватно застрахователно покритие застрахователна сума от порядъка на 3 до 12 годишни работни заплати на увреденото лице. Колкото е по-младо лицето, толкова се увеличава броят на заплатите, тъй като загубата на доход е много по-голяма.

-Представители на асоциацията участваха активно в обсъждането на настоящите промени от началото на месец май 2005 г., т. е. откакто се разглежда тази проблематика.

-Аз не очаквам нещо много революционно да се случи след влизането в сила на закона и на наредбата към нея и ще ви кажа защо. И към настоящия момент повечето от работодателите в рискови производства застраховат своите работници и служители. Те дори залагат това в своите социални програми. Що се отнася до обхвата на хората, които подлежат на такава задължителна застраховка, той е в рамките на 240-270 хиляди работни места.

Пред вид статистиката за средния размер на заплатите, става въпрос за едни много ограничени рискове, а изискуемите от застрахователите премии не са високи. Ето защо не очаквам скок повече от 500 хиляди лева - общо за всички компании на пазара, като този половин милион ще включва и това, което до момента е обхванато от застрахователите.

-Да, наистина, тази застраховка има несъмнено социален характер. Друг е въпросът, че европейската практика изисква сключването на друг тип застраховка - “Професионална отговорност на работодателя”, която е обвързана с подобен вид обезщетения.

Така или иначе, застраховката ще бъде допълнителна ниша за животозастрахователните компании и за популяризиране на дейността им, въпреки че съгласно възможностите и лицензите на отделните дружества, право да сключват такава застраховка имат както животозастрахователни, така и общозастрахователни дружества. Действащата класификация на рисковете позволява и на двата вида компании да сключват застраховка “Трудова злополука”. Ето защо става дума за дозапълване на ниша, в която досега не е имало задължението (или поне не е било акцентирано до такава степен, въпреки наличие на задължителност) работодателят да застрахова свои работници и служители.

Предполагам, че следващият етап от прилагането на промените ще бъде Инспекцията по труда да започне проверки по съответните фирми относно прилагането на закона, т. е. дали е спазено изискването за сключена застраховка “Трудова злополука”. Съвсем правилно законодателят иска да бъдат гарантирани случаи, подобни на инцидента, възникнал неотдавна в една рафинерия, при който загинаха неколцина работници.

-Общо-взето към средния и дребния бизнес, тъй като по-големите фирми и особено онези, които са от национално значение - като мини “Марица Изток”, ТЕЦ-овете, АЕЦ “Козлодуй” и т. н., традиционно сключват такава застраховка. Затова ще повторя, че нишата просто трябва да се дозапълни. Така че някакви големи промени в бранша няма да настъпят.

-Желанието на Министерството на труда и социалната политика е списъкът с рисковите професии като вариант, съгласуван с АБЗ, да е готов до края на септември т. г. След това ще бъде изпратен за съгласуване между другите министерства, а до края на ноември да излезе като нормативен акт.

-Първо, асоциацията внимателно ще се запознае с последния приет вариант. Съществува един глобален въпрос, който е стратегически за АБЗ, и това е предвиденото в проекта на кодекса положение за необжалваемост пред съда на актовете на КФН. Ние ще настояваме това положение да отпадне, защото то дори е неконституционно.

Що се отнася до останалите текстове, те са синхронизирани и съгласувани максимално. Разбира се, има и други браншови организации от застрахователния сектор, които - от гледна точка на своите интереси – също могат да отстояват евентуални промени. До 5 октомври АБЗ ще изготви финални позиции по определени текстове, които ще отстоява в парламентарните комисии.

-Не бих могла да говоря от тяхно има. Но си мисля, че в основата на тази позиция е тромавостта на съдебната ни система относно сроковете за приключване на делата. Но това, че тя функционира не особено ефективно, не бива да бъде предпоставка за залягането на подобни текстове в един или друг закон. Убедена съм, че ако в КФН можеха да бъдат сигурни, че дела относно нейни решения биха приключвали в разумни срокове, каквито са те във всяка нормална държава - между 3 и 6 месеца, - те нямаше толкова много да настояват за такъв текст. По-скоро би трябвало да се работи върху отстраняването на причината – в случая бавното движение на делата…

-По мое мнение нещата вървят добре. Изоставане от темпа няма. Първо, относно участието в подготовката на кодекса вече говорихме. Участваме много дейно и в работата върху други актове на КФН. Приехме стратегия за събиране на вземанията на Гаранционния фонд, която се изпълнява. Това беше сред най-важните ни задачи по разбираеми причини. Извършихме изискуемите от закона промени в управителните органи. Предстои и тяхното одобрение от КФН. За изграждането на катастрофичен пул също е направено много.

Вече, както споменах в началото на нашия разговор, функционира и новият сайт на АБЗ, съдържащ максимална информация за асоциацията и за нейните членове. Там сме поместили един много интересен и задълбочен анализ на развитието на застрахователния пазар у нас след 2000 г. Той е “отворен” и в него разглеждаме не как стоят нещата между застрахователите като конкуренти на българския застрахователен пазар, а развитието на бранша на базата на глобализация и консолидация на данните спрямо икономическите показатели на страната.

От публикуваното се вижда, че в застраховането съществува непрекъснат растеж, което се дължи няколко основни фактора: първо, увеличаване на размерите на застрахователния интерес, за който се сключват договори; второ, разкриване на нови застрахователни ниши, които са допринесли за допълнителен приход в сферата на застраховането; трето, увеличените лимити на отговорност, които застрахователите са поели.

Така че разглеждаме застрахователния пазар като ключов и като развиващ се със средни темпове спрямо темповете на развитие на небанковия финансов сектор.

-Това, което мога да кажа в минало време, е, че и застрахователите, и съответните органи, които поддържат официалната статистика за подлежащите на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” моторни превозни средства, прочистиха своите масиви. Сега разполагаме с много по-точна и достоверна информация относно обхвата. Ако през май и юни говорехме за 50 на сто застрахован автомобилен парк, според данните, които в момента се обработват в Гаранционния фонд, наложени върху статистиката, с която разполагат в КФН (а комисията събира вече ежемесечна информация от дружествата), можем да говорим за увеличение на обхвата между 10 и12 пункта.

За периода май-септември този растеж би следвало да се разглежда като видим успех от усилията на всички заинтересовани страни.

Но все още статистиката не е в достатъчно коректен вид от гледна точка на технически грешки, например при идентификационните данни на даден автомобил; там една сгрешена цифра в номера на рамата може да се отчете като нова застраховка за различен автомобил.

Убедена съм, че след 1 януари 2006 г. контролът ще бъде засилен и това също ще окаже своето положително въздействие.

Чрез Кодекса за застраховането се залага и предложението за съответна промяна в Закона за движение по пътищата от гледна точка на хипотезата за спиране на автомобила от движение, ако водачът няма валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Сега нещата са в ръцете на народните представители.

Особено искам да подчертая ролята на медиите за придобиването на по-голяма публичност на проблемите, свързани със задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

-Да, дебатът приключи. Прие се, че това е просто едно законово изискване, което ще прилагаме в най-разумната му финансова форма. Всъщност ако е имало проблем със стикерите, той е бил главно в това, че застрахователите не са обменяли достатъчно мнения още в процеса на въвеждането им в съответния нормативен акт и не е бил уточнен детайлно регламентът относно финансирането и разходите по въвеждането. Убедена съм, че с взаимната подкрепа между АБЗ и новия УС на ГФ ще намерим най-верния начин по прилагане и оптимизиране на разходите по отпечатването на стикерите.

-Пожелавам си на този празник да присъстват поканените от нас гости, включително и наши международни партньори, и особено представители на онези държавни институции, от които зависят рамката и климатът, в който застрахователните дружества ще извършват своята дейност. Надявам се празникът да стане повод за равносметка, да покаже запазването на добрия тон между застрахователите и търсенето на адекватни начини и средства, чрез които все повече да влияем върху българските граждани по отношение на тяхната застрахователна култура и на необходимостта човек да се предпазва от риска и да бъде осигурен в случай на настъпване на събитие.

За УС на АБЗ празникът ще бъде делник. Ние ще разчитаме на поредната възможност за контакт и размяна на мнения между застрахователите и нашите гости, така че онова, което не сме се сетили да направим или не сме успели да свършим до празника, да постигнем след него. Само да е живот и здраве!