Покана за дискусия: ОТНОСНО ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯ (ПЕРСПЕКТИВЕН ЛИ Е КАТАСТРОФИЧНИЯ ПУЛ?)

Наводненията, които нанесоха сериозни поражения върху имотите и имуществото на населението и на стопанските формации, изостриха вниманието към икономическите проблеми, свързани с отношението и управлението на икономическите последици от бедствията (наводнения, пожари, земетресения и др. подобни). Освен социалнопсихологическите реакции в публицистиката вече намират място някои експлицитни икономически предложения. Нещо повече: в рамките само на няколко дни президентът, министър-председателят в оставка и председателят на Народното събрание много сериозно обърнаха внимание на нуждата от обществена солидарност в посрещане на последиците от бедствията.

В януарската книжка на списание “Панорама на труда” публикувахме в дискусионната рубрика статията “Национално застраховане на жилищните имоти от природни бедствия”. Във връзка с подчертаното изостряне на обществения и управленскит интерес към сериозните последици от бедствията и търсенето на най-рационални пътища за справяне с тях по-долу са поднесени най-актуалните наши предложения. Считаме, че по този начин общността на застрахователите ще може да оползотвори както чрез реакциите си, така и чрез възприемането на неща от това, което бяхме лансирали в публикуваната статия.

Три години на приливи и отливи върви дискусия за и против задължителното застраховане на жилищните имоти. Впечатлението е, че съображенията, доводите и заключенията са твърде общи. По-лесно се разбират какви са позициите на авторите, но много по-трудно могат да се открият допирни точки между тях.

Представяме си, че дискусията може да се облагороди и да стане по-ползотворна, ако авторите се обвържат с по-голяма конкретност на предложенията. В това русло искаме да се намесим в нея с някои конкретни предложения. Те не притежават характер на строго защитавани позиции, но могат да бъдат огледани и обсъдени изчерпателно и по този начин да се формира една широко обработена тематика около националното застраховане на жилищните имоти от пожар и природни бедствия. Казано с други думи, авторите предпочитат детайлното оглеждане на материята от всички възможни позиции, без да преследват запазване в окончателните резултати на дискусията на собствените им първоначални предложения.

Съгласни сме напълно, че проблемът за широкото застраховане на жилищните имоти от пожар и природни бедствия има своята остра актуалност. Тя се корени в релацията: бедна държава – огромна маса от бедни собственици на жилищни имоти. При настъпване на пожар и природни бедствия държавата няма достатъчно средства, за да покрие нанесените вреди на всички жилищни имоти. Това не е предположение, а е констатация, потвърдена от практиката през годините на трансформиране на обществото и неговата икономика и особено през настоящата година. От друга страна, преобладаващата част от собствениците на жилищни имоти при настъпване на пожар, наводнения и други природни бедствия, поради остра бедност и благодарение на наследените психически нагласи, разчитат и търсят помощи и възмездяване на вредите от държавата. След всяко бедствие пострадалите отправят призиви и молби по всички възможни начини към държавните органи и техните представители да им помогнат в нещастието.

Застраховането на жилищните имоти срещу пожар и природни бедствия сега у нас е незначително. По някои преценки само 5 % от недвижимите имоти на граждани се застраховат. Проблемът за противостоенето на бедна държава и огромна маса от бедни собственици на жилищните имоти при пожар и природни бедствия досега няма трайно свое решение. Такова решение трябва да се търси. От проблемната ситуация не може да се избяга.

Именно защото проблемът е достатъчно актуален и дори остър, вниманието към дискусията е трайно и то няма да изчезне, докато не се стигне до приемлив изход. Този изход неминуемо ще бъде търсен в развитието на национална солидарност между собствениците на жилищни имоти чрез развитие на подходящо застраховане.

В дискусията досега главно се акцентира на алтернативата задължително застраховане срещу доброволно застраховане на жилищните имоти от пожар и природни бедствия. Както вече се спомена, противопоставянето е повече категорично, отколкото позволяващо достигането до обединително съгласие за задоволителен изход.

Възможно е да бъде намерено приемливо и за двете страни съчетаване на предимствата, заложени в алтернативите. Има се предвид да се достигне до максимално застраховане на жилищните имоти от природни бедствия в национален мащаб, без то да се въвежда засега като задължително, тъй като липсва необходимата правно-нормативна уредба и нагласа от страна на собствениците.

Всеки собственик на жилищен имот трябва да има възможност да избере между участие в общото застраховане на жилищните имоти или да декларира, че няма да участва в него, но същевременно при засягане на неговия имот от бедствие няма да иска помощ от държавата и нейните органи, т.е. сам ще осигурява средства и ще се справя с щетите, които са причинени на неговия жилищен имот.

За да се стигне до предлагане на подобен избор от всички собственици на жилищни имоти, предварително се налага да бъде извършена огромна подготвителна работа по създаване на катастрофичен пул с адекватен национален фонд за застраховане на жилищните имоти от пожар и природни бедствия.

Препоръчваният подход има своите предимства в няколко насоки:

• всеки собственик на жилищен имот разполага с демократичното право сам да избере предпочитаната от него алтернатива;

• ясното очертаване на двете алтернативи ще постави всеки собственик пред необходимостта лично да осъзнае значението на направения избор;

• категоричното отказване от търсене на държавна помощ при каквато и да е по размери вреда върху собствените жилищни имоти ще насочи собственика към другата възможност - предпочитане на националната солидарност между собствениците на жилищни имоти;

• по всяка вероятност една по-малка част ще се откаже от застраховане по осъзнати мотиви (по наше предположение това ще бъдат или собственици на много и големи жилищни имоти и на адекватни капитали, или много бедни, които пренебрегват евентуалното страдание от бедата, за да спестят застрахователната премия.

Приемането на направеното предложение и практикуването му няколко години може да доведе до широко обществено осъзнаване на ползата от националната солидарност чрез застраховане. По този начин може да се предполага, че предлаганият подход ще се превърне в предварителен етап на едно последващо задължително застраховане на жилищните имоти от пожар и природни бедствия. Тази вероятност априорно е безсмислено да се обсъжда и оценява, но заслужава тук да бъде маркирана.

Вече беше изтъкнато, че преди да се предложи на собствениците на жилищни имоти да декларират своя избор между застраховане и отказване от него и от търсене на държавна помощ при бедствие, трябва да се извърши огромна подготвителна работа.

Един от най-съществените елементи на тази работа е създаването на катастрофичен пул. Първият участник в този пул, по наша представа, трябва да бъде държавата. Участието на държавата е необходимо за придаване на авторитет на пула в очите на огромната маса от собственици на жилищни имоти, чиято психическа нагласа, още от предните десетилетия е добре известна. Разбира се, това участие не бива да надминава повече от десетина процента от акциите на пула. За тази цел в държавния бюджет трябва да се предвидят необходимите средства за покриване номиналната цена на предварително заделените акции за държавата.

Представителството на държавата трябва да бъде делегирано на подходящо учреждение. Примерно може да се избира между Главно данъчно управление или Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. След като пулът укрепне и се стабилизира, държавата може да продаде своя дял на някои от членовете му.

Останалите акции на пула следва да се предложат за изкупуване от лицензираните застрахователни дружества. При това предлагане, за да бъде по-мощен създаваният фонд, акциите могат да бъдат продадени чрез търг, т.е. да се заложи на очакването, че тяхната реална цена ще бъде по-висока от номиналната.

Инициативата и подготовката на учредяването на катастрофичния пул е удобно да се възложи на Асоциацията на българските застрахователи.

Управлението на пула и на неговия фонд трябва да бъде в съгласие с обичайните изисквания от Търговския закон за акционерни дружества. Казано по-точно, пулът ще се управлява от Общото събрание на акционерите, Съвет на директорите и изпълнителен директор. Основните оперативни звена в структурата на управлението на пула, освен управленския екип, са актюер, финансово-счетоводен отдел и звено за контролиране дейността на представителите по общини.

В подготвителната работа непременно се включва определянето на застрахователната тарифа, ползването на данъчните оценки на жилищните имоти и възлагането на събирането на премиите. В досегашната дискусия се предлага събирането на премията да се извършва от териториалните данъчни подразделения заедно със събирането на данък сгради. Това е известна технология на гражданите и на служителите от данъчната администрация от практиката на близкото минало (до 1997 г.). Ако се приеме тя и в бъдеще, данъчните служби ще събират и внасят пряко събраните застрахователни премии във фонда на катастрофичния пул. Съответно чрез сключен договор между пула и Главно данъчно управление ще се уреждат процедурите по събирането на премията и заплащаното комисионно възнаграждение.

Средствата на националния фонд за застраховане на жилищни имоти се събират от емитираните акции, събраните застрахователни премии и приходите от инвестиране на средствата на фонда.

Тези средства ще се изразходват за изплащане на застрахователни обезщетения на засегнатите от пожар и природни бедствия жилищни имоти, издръжката на собствения апарат на пула и на управлявания от него фонд, за комисионни на данъчните органи за събраните премии и за посреднически такси на представителите.

Свободните средства на фонда ще трябва да се инвестират в доходоносни и бързоликвидни финансови активи и инструменти. У нас вече има достатъчно разработена и утвърдена практика за диверсификация на инвестициите на разнообразните частни и държавни фондове и резерви. Дали ще се ползва тяхната схема на разпределение по инструменти, или ще бъде избрана друга по-подходяща за този фонд, ще може да се решава конкретно при разработване на собствените нормативи и документи.

При кумулиране на природни бедствия в кратко време, както това се случи през последните месеци, винаги може да се предполага, че фондът може да бъде изчерпан. В такъв случай трябва да се разчита на презастраховане и дори на банкови заеми от международни институции, гарантирани от държавата и участниците в пула.

Акционерите на катастрофичния пул ще реализират собствената изгода от своето участие чрез получаване на дивиденти от реализираната балансова печалба. Размерът на дивидента не бива да бъде по-висок от реализираните финансови приходи от инвестициите на свободните средства. Важен е психологическият момент. Собствениците на застрахованите жилищни имоти от пожар и природни бедствия трябва да бъдат убедени, че премиите, които заплащат, имат две насоки: покриване на настъпилите вреди през периода и увеличаване средствата на катастрофичния фонд за осигуряване на бъдещи плащания.

Втората изгода за застрахователните дружества, които са участници в катастрофичния пул, е в правото им да извършват доброволно застраховане за покриване на риска за суми над данъчната оценка, за други покрити рискове извън природните бедствия и на другото имущество извън жилищните имоти в съответствие с досегашната практика.

Третата изгода за застрахователните дружества, които са участници в катастрофичния пул, е в правото им да стават негови представители в общините. Заемането на представителство трябва да става чрез конкурс, провеждан от централното ръководство на пула между кандидатстващите негови членове, с изключение на държавния представител. Критериите за участие в търга за общините се разработват и обявяват от ръководството на катастрофичния пул. Уместно е при конструиране на катастрофичния пул да има лимит за максималния броя общини, в които едно застрахователно дружество може да поеме представителство. Другата възможност е да се предостави право на собствениците на жилищни имоти при сключване на застраховката сами да избират желания застраховател измежду членовете на пула и те да са негови представители в съответните общини.

Застрахователното дружество, което е спечелило конкурса или е избрано от съответните застраховани и ще осъществява представителство в отделната община, най-малко ще изпълнява следните функции:

• ще издава полици за сключените застраховки въз основа на вносната бележка на застрахования, ако законодателят не приеме самата вносна бележка да играе ролята на застрахователна полица;

• при настъпване на застрахователно събитие ще изпълнява съвкупността от последователни действия, които имат за цел да констатират настъпването на застрахователния случай, размера на щетата и сумата на застрахователното обезщетение, което трябва да се изплати на застрахования от името и за сметка на фонда.

За осъществяваните представителни функции съответните застрахователи ще получават възнаграждение за представителство под формата на посредническа такса. Уместно е последната да се определя пропорционално на две величини: броя на обработените щети и размера на изплатеното застрахователно обезщетение.

Представителите изпълняват своята дейност според предписаните правила, но съобразно обичайната управленска практика органите на пула трябва да осъществяват контрол върху тяхната работа. По-горе вече беше изтъкнато, че в централното управление на пула трябва да функционира специализирано контролно звено.

Публична тайна е, че при традиционната дейност на застрахователните компании по света едно от най-сериозните престъпления е търсенето на всевъзможни подходи и “вратички” за намаляване или избягване изплащането на обезщетения на клиентите. Темата е широко експлоатирана в художествената литература, медиите и филмопроизводството. Възможно е в същия дух при интерпретираната тук проблематика да се прояви обратна тенденция: представителите да надвишават оценките и обезщетенията като ощетяват фонда, за да получат по-висока посредническа такса или да правят някакви “сделки” със застрахованите.

Централното специализирано контролно звено ще следи за нарушения и евентуално ще създава обстановка за предотвратяването им от представителните застрахователни дружества в общините. Най-важните точки на контрол ще бъдат оценяването на щетите и размерът на обезщетенията.

Застраховката се сключва въз основа на декларация, която изпълнява ролята на писмено предложение от страна на клиента, и след съвместно извършен оглед от страна на осъществяващия представителство в отделната община. Сключването на застраховката се извършва с издаването на вносна бележка или застрахователна полица при еднократно внесена застрахователна премия или част от нея при договорено разсрочено плащане.

Застраховката се сключва за срок от една година и влиза в сила от 00.00 часа на деня, следващ заплащането на застрахователната премия или на първата вноска от нея.

Приемането на вносна бележка да играе ролята на полица поставя редица въпроси. Първият е до валидността на вносната бележка като полица и за датата от която застраховката влиза в сила. Съобразено със сроковете за внасяне на данък сгради валидността на вносната бележка като полица следва да бъде от датата на плащане на данъка за текущата година до датата на плащане за следващата година, но не по-късно от регламентирания краен срок (например 31 март). За целта вносната бележка трябва да се издава от данъчната служба като отделен документ само за застраховката на жилищни имоти.

Проблем е при наличие на разплащателни сметки на собствениците на жилищни имоти – за валидността на застраховката за периода от предоставения достъп до разплащателната сметка на застрахования до тегленето на сумата от пула.

При плащане чрез разплащателна сметка достатъчна е виртуалната полица. Нуждата от превръщане на виртуалната полица в такава на хартиен носител е наложително само при настъпване на застрахователно събитие, за да се оформи досието на щетата. Към него трябва да се приложи ксерокопие на оригиналната вносна бележка или полица, за да се запази тя за следващи събития.

За нормалното функциониране на управлението на катастрофичния пул е необходимо да се изгради подходяща информационна система, която да обхваща и отразява всички информационни потоци в рамките на пула. При изграждането на базата от данни на информационната система на пула е необходимо да се определи нейната обща структурна схема във вътрешен и външен аспект и структурата на съхраняваните в нея данни. Като се изхожда от условията, които съществуват, е целесъобразно нейната вътрешна структурна схема да включва следните бази от данни, които да покриват целия спектър от информационни потребности:

P “Декларации и застрахователни полици” съдържа всички необходими данни за желанието или нежеланието за застраховане на жилищните имоти от пожар и природни бедствия; съответно за клиентите, които приемат застраховането, тази база ще включва и данните от полиците в различните техни форми.

P “Застрахователни продукти” обхваща структурата от данни, описващи техните параметри на четири равнища:

• описание на рисковете, които се покриват, и застрахователните събития, които се обезщетяват; за всеки от рисковете се дефинират общите условия и застрахователната сума;

• описание на покрития, в които се обединяват един или повече рискове, като за всяко покритие се съдържат общите условия;

• застрахователни обекти, в които по определени правила се обединяват едно или повече покрития. За тях също се описват общите условия, правила за тарифиране и др.;

• описание на застрахователния продукт, като за всеки продукт се дефинират и начините на плащане, правилата за разсрочване на премията и пр.

P “Обекти на застраховане” включва всички основни данни за характеризиране на застрахованите жилищни имоти.

P “Субекти на застраховане” ще съдържа всички потребни основни данни за физическите или юридическите лица, които по различни поводи са свързани със застраховането на жилищни имоти и с които катастрофичният пул си взаимодейства. Доставените данни за субектите на застраховката се запаметяват в множество файлове и статистики.

P “Застрахователни премии” ще съдържа основните данни за начините на плащанията на застрахователните премии от клиентите и датите на падежите, за постъпилите премии и др.

P “Щети” включва данните за настъпилите застрахователни случаи, диференцирани по видове природни бедствия и регистрираните щети по общини и структурни звена, за оценката и изплащането на обезщетенията, за лимитите, прилаганите франшизи, за промените в резултат на изплащане на обезщетенията, за предявените и инкасираните регресни искове и др.

P “Финансови ресурси” включва всички данни за активите и пасивите на катастрофичния пул и неговия фонд: за инвестициите, за дълготрайните активи, за краткотрайните активи, за разплащателните, кредитните и разчетните операции, застрахователните резерви, краткосрочните пасиви (задълженията), за фактите, състоянията, стойностите, свързани с пула и фонда, за сводното отчитане, за счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток, отчета за собствения капитал и резервите и за приложенията към годишния финансов отчет и др.

Обособените бази данни могат да се използват от респондентите интегрирано в различни режими (диалогов, запитване-отговор, регламентирани съобщения и др.), за да се задоволят информационните потребности на вътрешните потребители (централното управление, структурните звена, представителите, посредниците и пр.) и на външните потребители (одиторите, Управление “Застрахователен надзор към Комисията за финансов надзор, данъчната администрация, застрахователни дружества и др.).

Естествено е проблемите по националното застраховане на жилищни имоти от пожар и природни бедствия да бъдат уредени със закон. Разбира се, и в тази насока има място за избиране: дали да бъде изработен напълно нов самостоятелен закон, или да бъде развит с подобно съдържание нов раздел в Кодекса за застраховането който да урежда проблемите на пула и неговия фонд. Принципите на кодифицирането налагат непременно тази материя да намери своето място именно в кодекса за застраховането. Това може да стане при първоначалното приемане на този Кодекс или по-късно като негово допълнение.

Представените основни идеи за застраховане на жилищни имоти от пожар и природни бедствия не изчерпват обширната проблематика. Логичен е стремежът да се предложат позитивни промени, които да доведат до гарантиране и повишаване сигурността на собствениците на жилищни имоти.