Пред прага на 2007 шансовете за оцеляване на малките в застраховането намаляват

- Как се чувствате, г-н Янчев, в края на изтичащата 2006 година, каква беше тя за вас и за компанията ви?

- Изтичащата година беше доста интересна и забележителна. Месец декември за застрахователния сектор е свързан с очакванията за приключване на бизнеса в края на една година. Това е време, през което се мисли какво е свършено през годината. Във финансовия сектор, разбира се, светът не свършва на 31 декември.

- Не страдаме от липса на събития и емоции. От около година започнахме да работим по изграждане и реализация на една стратегия за устойчиво развитие. В целия свят в модерните компании се прави такова устойчиво развитие. Това означава предсказуемо, стабилно, в рамките на собствените предвиждания развитие, без сериозни скокове в бизнеса. То е облечено в множество показатели.Това е свързано както с промяна на философията, така и с много работа в дружеството по един проект в тази насока, който касае човешките ресурси. Кадрите са важен проблем и не може да разработваш стратегия за развитие, без да си го разрешил. Така през 2007 г. този проект ще има отзвук и за работещите във фирмата ни. Ние вече няма да сме само част от “Ти Би Ай”- груп, а ще бъдем и част от “Винер Щетише груп” .

Ако равносметката се изразява само с една дума – положителна. Това е една положинелна година за ЗПАД “Булстрад”, но не и изключителна по рода си. Като изключителна бих отбелязал една по-стара дата – годината, когато дружеството ни беше първото, което премина психологическата граница от 100 млн.лева приходи.

- Той ще трябва да отговори на сериозни предизвикателства. Защото да бъдеш част от Европейския пазар само по себе си е предизвикателство. За застрахователите дейността е специфична и западноевропейските пазари са със своя специфика. Всеки пазар – френският, немският, италианският, австрийският – има своя специфика, но все пак има и общи черти. У нас все още няма толкова голяма застрахователна компания, която да има активно присъствие в Европа, имам предвид да изнася бизнес извън страната ни. И смятам, че това скоро няма да стане. Тук процесът върви в друга посока. Навлизат големи чуждестранни компании в България, които пренасят своето ноу-хау и позициите, които имат в света.

- Напоследък се говори много за липсата на кадри в застраховането, и то не само на ниво застрахователни агенти. Става дума дори за топ-метиджмънта. Необходимо е подходящо образование. За съжаление все още у нас липсва добрата образователна система по застраховане, а методите на обучение не са европейските. Ако направите сравнение, например с един образователен цикъл по застраховане в Англия, Германия, Малта с един такъв в България, трудно ще откриете приликите.

- На пазара има около 20-ина компании, защото по-големите обикновено са по две общо и животозастраховане, но де факто става дума за един юридически субект. Тенденция у нас е на пазара да се наложи осезателното присъствие на големи застрахователни групи като “Алианц”, “Дженерали”, “Винер Щетише”, Уника”, “Ей Ай Джи”, “Интерамерикан”, “Ай Ен Джи” и др. Процесът в небанковия финансов сектор е такъв, че ще останат най-добрите. Когато си обграден от големи компании, а ти си малко дружество, шансовете за оцеляване не са значителни. Големите обикновено си намират нишата и “завземат” пазара. Те могат да предложат пълен набор от услуги. Влизането ни в ЕС и политиката на облекчени условия за инвеститори – данъци, такси – ще доведе до влизането на голям брой външни инвеститори, които ще доведат със себе си и своите застрахователи. Външните инвеститори също така купуват компании, които до сега са били застраховани в някой местен застраховател, а от утре няма да бъдат застраховани при него. Затова едва ли някой може да бъде сигурен, че ще присъства на пазара за дълъг период напред във времето. Понякога се правят “неприлични предложения” – предлагат се много пари за покупката на съществуваща фирма. Така че промените няма да бъдат някаква голяма изненада. Но към момента не може с точност да се прогнозира кой кого ще купи.

- Не. В Европа в това отношение има доста строго законодателство. То се пренася и у нас. Ще има тепърва усвояване на маниер на поведение и традиция. Но съществуват гаранции, че едно дружество не може да изпадне в неплатежоспособност или да има проблеми с ликвидността, защото при най-малкото опасение се правят предписания до дружеството, до акционерите и т.н. Пред подобни перипетии преминаха доста компании, в Европа. Правилата, които са приети за одитиране на компаниите са доста строги. Тези правила идват и в България.

- Това не са значими компании, а компании с приход от по 1-2 млн. лева. А и това се случи в период, когато липсваше институцията “застрахователен надзор” и твърдите й решения, така че това си е проблем на държавата.

През няколкото следващи години ще има много по-строг контрол от страна на международните рейтингови компании. Дори чуждите застрахователни дружества, които присъстват у нас също ще бъдат подложени на оценка от рейтенговите компании за работата си в България.

- През последната седмица на м.декември остават около 1.5 млн. автомобили с неподновена застраховка за следващата година. Затова, ако има някаква реклама, тя идва да подсети закъснелите, че срокът на застраховката изтича. Всички застрахователни дружества бяха прелицензирани по тази застраховка и са си направили сметки за пазарното си присъствие, ценова политика и т.н.

- Нормално е хората да се интересуват от цената й. Това е една застраховка, при която обезщетението се изплаща вместо виновния извършител на трето лице. На застрахования му е все едно къде ще сключи задължителната застраховка. Интересува го цената или...въпросния бонус, който се предлага. Но, от друга страна застраховката е задължителна за собствениците на МПС и затова не е редно, след като има закон за задължителното й притежаване, собствениците на возила да търсят облаги под формата на 30 литра безплатен бензин или печено пиле, две пуйки и шест гъски. Тази застраховка е задължителна у нас от 1960 г. Това е помогнало да бъдем и член на Съвета на бюрата по-късно по застраховката “Зелена карта”. Така че днес е пълно безумие след като си задължен да имаш въпросната застраховка, да търсиш в замяна някаква облага.

При определянето на цената всяка компания е защитавала своята актюерска обосновка. За първи път ситуацията ще бъде по-различна, защото в цената се включва и цената на застраховката “Зелена карта” и има единна премия за двете застраховки в случай на пътуване в страните от ЕС. Това прави изчисляването на тарифата доста по-сложно. Не могат да се направят лесно актюерските изчисления. Сегашните нива на цените не отразяват желанието на застрахователните компании за реалната цена по тази обединена вече застраховка. Всеки би искал да продава на средни нива от 150-180 лева. Това е доста по-високо ниво от предлаганото.

- В България има автостопанства, в които автомобилите няма да пътуват зад граница. При 2.3 млн. застраховани автомобили досега очакванията са за същия брой застраховани возила. Хората търсят най-ниската цена, защото не пътуват зад граница. В застраховането действа законът за големите числа. Тежестта се понася от съвкупността и затова става по-малка. Логично е тогава цената на въпросната застраховка да е една – да не се дели на две – по-ниска и по-висока.

В ЗПАД “Булстрад” обстоятелството дали един автомобил ще напуска страната или не е от съществено значение за определяне на риска. Затова застрахователят е длъжен да отрази възможния риск индивидуално с индивидуално тарифиране. Ако ще пътува в чужбина или обратно, ако няма да напуска страната, премията ще може да бъде коригирана с известен коефициент, съответстващ на риска.

- С известна уговорка бих споделил, че най-много ме ядосва фактът, че промяната, която се опитваме да наложим в дружеството, не може да се извърши така бързо както искам.

- Радвам се, че хората, които са ми близки, са здрави и добре се справят с живота.

- Да, приятелствата просъществуваха и даже бих казал, че с годините стават по-добри и по-наситени. Нови приятелства има по-малко, но затова пък – добри познанства. Нали знаете как е в живота: когато заемаш определен пост, имаш много добри познати. Когато изпаднеш от него, те забравят. И едва тогава разбираш кой ти е истински приятел. Нищо ново под слънцето.

- Най-хубавото е, че който има да се учи, го прави добре. Струва ми се, някой ще продължи традицията в застраховането. Това е една хубава професия, която се наследява като ценен занаят, често пъти и от членовете на семейството.

- Всеки иска да е шампион, но много малко хора искат да тренират - ето така ви отговарям, езоповски.

- Много истинска и много жива е за мен. Ако ме питаш дали обичам съпругата си - отговорът ми е – да! А иначе самата любов е голямо тайнство. Човек може да живее нормален живот само ако обича.

- Според мен може да се желае много повече от всеки от нас. И като гилдия в лицето на Асоциация на българските застрахователи, и като отделни взаимоотношения между колеги. Все още не сме достигнали това ниво на общуване, типично за всеки застрахователен пазар. В момента е повечко съперничеството...дори понякога и враждата... Но по определени поводи се намира начин да се води добрият диалог. Все още за съжаление това не е трайна тенденция.

-Да. И не само комуникацията , а говоря за искреното общуване. От това не печели никой, а даже целият застрахователен пазар губи.

- За мен изминалата година беше знаменателна, защото за разлика от последните десетина години, когато отсъствах от страната на рождения си ден, през септември т.г. бях тук. Хубаво е усещането у дома сред близки приятели на тази дата. Надявам се и занапред, че ще имам много още такива рождени дни. За съжаление динамиката за всички ни през последните 15-20 години е един “късмет” и едно предизвикателство. И в моя живот тя е много голяма. И дните отминават много бързо.