Изменение на климата: Allianz и ООН анализират разходите

Настъпилата 2007 година може да се окаже най-топлата в света поради глобалното затопляне и феномена Ел Ниньо в Тихия океан. Това заявиха от Метеорологичната служба на Великобритания, цитирана от информационните агенции. От британската Метеорологична служба обявиха, че 2007 година може да е толкова топла или по-топла от досегашната най-топла година, която е 1998. Според глобална прогноза на службата, средната температура за света ще е с 0.54 градуса по Целзий по-висока от средната дългосрочна температура за периода от 1961-1990, която бе 14 градуса по Целзий.

Според метеорологичната агенция към ООН десетте най-топли години в света са след 1994 г. Повечето метеоролози са единодушни, че през XXI в. температурите ще се повишат с 2-6 градуса по Целзий главно поради въглеродните емисии вследствие изгарянето на изкопаеми горива. Според експертите това ще предизвика топене в полярните ледени покривки, покачване на морските нива и промяна на метеорологичните модели. Резултатът ще са наводнения, периоди на глад и силни бури, които ще застрашат живота на милиони.

Политиката и икономиката трябва да се подготвят за изменението на климата и да подобрят управлението на рисковете. Това са изискванията на новия доклад на финансовата организация на програмата на ООН за опазване на околната среда UNEP под председателството на Allianz и Дрезднер Банк.

Това са някои от заключенията в новия доклад "Adaptation and Vulnerability to Climate Change: The Role of the Finance Sector" (Приспособяване и предизвикателства вследствие изменението на климата: ролята на финансовия сектор), който беше представен в края на ноември 2006г. в Найроби по програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP), заедно с 15 водещи финансови предприятия.

Членовете на финансовата организация (UNEP FI) се застъпват за съвместни действия от страна на политициката и икономиката, за да се подготвим за последиците от измененията в климата. Нейните три основни теми са приспособяване към промените в климата, управление на рисковете и трайно икономическо развитие.

"Дори емисията на парникови газове да се намали съществено още днес, разликата би се забелязала едва 2040 г.", обяснява Олаф Новак, който ръководи отдела "Природни бедствия" в Allianz. "При всички случаи температурата на Земята ще се покачи с минимум 0,6 °С. Ако не предприемем нещо, покачването би могло да е и още по-голямо." Нови изследвания карат учените да предполагат, че Земята реагира на емисиите около 50% по-силно, отколкото са смятали досега.

Крайбрежните градове ще бъдат засегнати при всички случаи , а дванадесет от шестнайсетте най-големи града на Земята са разположени по крайбрежието и продължават да се разрастват. "При някой крайбрежни градове трябва да се запитаме сериозно: Струва ли си да се борим срещу покачващото се морско равнище или ще е по-разумно да се оттеглим?", казва Новак. "Ню Орлеанс, който днес има доста по-малко жители, отколкото преди урагана „Катрина”, би могъл да е първият предвестник."

В общи линии в богатите страни изменението на климата би било преди всичко икономически проблем, и то не малък. "Все още не всички политици, предприемачи и частни лица вземат темата на сериозно", казва Новак.

При това с повишаването на температурата се повишава и рискът от природни бедствия – с по 5% годишно, така смятат авторите на доклада. Резултатът е, че задължаването поради големи щети вследствие изменението на климата се увеличава годишно навсякъде с 6%, което означава удвояване след дванадесет години. Към 2040 г. размерът на щетите би възлизал на повече от един билион щатски долара.

“Най-жестоко засегнати от това ще бъдат развиващите се страни", обяснява Новак. "За два милиарда души по цял свят питейната вода и днес е скъпоценна. Топлият климат означава, че както търсенето, така и разходите за чиста вода значително ще се увеличат." Към това се прибавя и нарастващата опасност от суши и ерозии, както и от наводнения.

Ако ООН иска да постигне целите си за хилядолетието – например до 2015 г. да намали наполовина бедността и глада по целия свят, то тя трябва да се подготви и за темата "климат", това се обяснява настойчиво в доклада.

"Цунамито от преди почти две години беше само предварителна представа за това, какво може да причини природата там, където никой не е подготвен за природно бедствие", казва Новак. "Дори и в развитите страни държавната помощ при бедствия е твърде бавна и реагира едва впоследствие – това показа нагледно и 'Катрина'."

Затова в застрашените региони инфраструктурата и икономиката трябва да се приспособят още днес към бъдещето. Примери за това са микрозастраховките, както и метеорологичните деривати в Азия и Африка, с цел и населението на по-бедните региони да се застрахова срещу бедствия. В много случаи "Alternative Risk Transfer" може да покрива рискове, които не могат да се застраховат традиционно.

"Вече почти никой не се съмнява, че изменението на климата е факт", казва в заключение Новак. "Въпреки че вече не можем да го предотвратим, ние носим отговорността да се подготвим за него. Само ако действаме сега, най-лошите последствия ще може да се предотвратят, а действието на други поне да се ограничи."