Коментар: ЗАКОН! И СЛЕД ЗАКОНА ... ЦЯЛ КОДЕКС!!!

Така е – няма как! Отиваме в Европейския съюз и въпросът е не “дали?”, а “кога?”. Кодексът е необходим – нещо като виза. Безспорно той трябва да е полезен и присъствието му в регулаторията на бизнеса трябва да е конструктивно и полезно, а не тежко и мрачно като наказателен кодекс. Във всеки един бизнес едно от най-важните неща е изясняването на целта, от една страна, а от друга, съставянето и изпълнението на плана на нейната реализация. В чл. 2 от проекта на “Кодекс за застраховането” е определена неговата цел, а именно: 1. Защита интересите на потребителите на застраховки; и 2. Създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.

От прочита на първия и втория член на проекта става видно, макар и след известен размисъл, че планът за постигане целите на кодекса следва да представлява нещо като един вид тристранно споразумение между застрахователи, клиенти и надзор. Според мен разбирането на някои заинтересувани или по-скоро заинтригувани лица, че надзорът в ролята си на арбитър между застрахователи и клиенти е само и единствено застъпник на клиентите, е дълбоко погрешно и неправилно и това се доказва от последната сложила се практика в застраховането у нас. До скоро в пресата се публикуваше информация срещу кои застрахователи, колко и какви жалби се подават. Същите автори споделяха, че над 90% от жалбите са неоснователни. Следователно на публиката се предлагаше една бутафорна картина. Като че ли играчите на единия футболен отбор (ясно кой) по време на дербито “застрахователи-застраховани” се търкалят непрекъснато пред рефера и с комични похвати (имайки предвид нашенските нрави) искат дузпи и картони. Само че във футбола за симулации също има картони. В гражданския живот, ако някой повика пожарна или линейка с лукави намерения – също има санкции. В застраховането за жалост обаче не е така – следователно нелека е задачата на надзора в отредената му роля.

Тъй като обаче по-често виждам чашата наполовина пълна, мисля, че акуратност може да има, особено ако си спомним, че всяко ново нещо е добре забравено старо и че определено някой трябва да даде гръб и на другата страна – както иносказателно е записано в чл. 2 т., 2 от кодекса.

Като ни се ходи в Европейския съюз, е необходимо въпреки знанието, че там хората не са нито по-хубави нито по-умни от нас, а са чисто и просто с доста обиколки напред, да се поучим от тях, но разсъждавайки със собствените си глави, защото орем нашата си нива. Един вещ чужденец, изследвайки субевропейската конюнктура в България, отсече преди година, че българите изпитват особени затруднения и нямат навици да се сдружават. Няма да се впускам в разсъждения, а само ще припомня, че сдружаването е в основата на застраховането и че в застраховането, гледайки назад, се прави сметка занапред. Нека го направим!

В древността нашите земи са били осеяни с легионерските селища на Римската империя. Легионите са били едновременно относително самостоятелни бойни единици и социуми. За провинения консулите и прокураторите са налагали на легионерите различни наказания, като най-тежкото е било публичното посичане на всеки десети легионер по жребий. Императорите Веспасиян и Траян стигнали обаче до извода, че когато на легиона се даде задача и бъде оставен сам да се управлява, почти винаги намирал изход, и то от най-трудните ситуации.

Разбира се, това е било отдавна, но изводите са верни. Това са факти, пред които историята мълчи, както се казва! Да, обаче случайно се натъкнах на ситуация, в която и историята проговори за нашите неща, а лично за мен през последните години темите, които почти непрекъснато занимават консулите и прокураторите в бранша, са: клиентите, отстъпките, комисионите, агентите и брокерите. Вижте сами какво се съдържа в “Годишникъ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛЪ ВЪРХУ ЧАСТНИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ” , бр. 1/1927-1928 г. (бел.авт. – законът за Държавния надзор върху частните застрахователни предприятия е приет на 26.07.1926 г.).

............................................................................................... .......................

Наред с другата си контролна работа Учреждението за контрола бе занимато през изтеклата година сред молби и оплаквания от застраховани и деятели по отношенията им с дружествата и против дружествени деятели. Както и по-рано, касае се повече до частноправни отношения, чието разрешение е от компетенция на гражданските съдилища. Службата се е старала във всеки случай да посредничи за уреждането на споровете полюбовно. В много от тези оплаквания се касае до стойността за откупуване на застраховки по живот. Застрахованите мъчно могат да се помирят с обстоятелството, че при откупуване на застраховката те получават едва половината от внесените премии обратно особено в първите години и бе нужно да се дават надлежните обяснения...

............................................................................................... ...................

През отчетното време постъпваха в Учреждението и оплаквания на осигурени и деятели против действия на застрахователни дружества. Почти всички засягат частноправни отношения между тъжителите и дружествата, които не са от компетентност на службата. Все пак Дирекцията се е старала да улеснява уреждането на спорните въпроси, като е припомняла на дружествата необходимостта от зачитане правата на застрахованите и е разяснявала на последните особените условия на застрахования и техните собствени задължения. Най-много са оплакванията на застраховани по живот, договорът на които е най-ясен и остава най-малко място за спор! Голяма част от оплакванията се отнасят до искания за валоризиране на застрахованите суми...

............................................................................................... ...................

Във връзка с разноските по набавянето е и повдигнатият от дружествата пред Учреждението за контрола въпрос за отстъпване деятелската комисиона изцяло или отчасти на застраховащите се. Отстъпването част от назначеното за деятеля възнаграждение на кандидата за застраховане е една пакостна практика за търсене и печелене на кандидати за застраховане, която няма никакво морално оправдание, а само отрицателни страни, които са от естество да застрашат изобщо правилния развой на застраховането и интересите на самите застраховани. Първата лоша последица от тая практика е сключването на застраховки живот от лица, които не съзнават необходимостта от поддържането й и които не са в състояние да ги поддържат, но съблазнени от обстоятелството, че първата година няма да платят нищо или много малко, се решават да правят застраховки често свръх силите си. Поради това голяма част от така сключените застраховки биват изоставяни още в първите години след сключването им, което не е в интерес на самите тия застраховани, които губят внесеното, нито на предприятията, които сами са на загуба от такива застраховки, нито на останалите застраховани в предприятието, които понасят разноските и загубите по такива застраховки. Друга лоша последица е вредното възпитателно и морално влияние на тая практика върху публика, у която се създава убеждението, че застраховката е обикновена търговска сделка, за която може да се води пазарлък; че дружествата експлоатират застрахованите, като им вземат премии в размер, превишаващ необходимото, понеже минава и с по-малко, а това разколебава у нея вярата в деятелите и в застрахователните дружества, а у мнозина може да извика съмнение и относно ролята, целта и значението на застраховането изобщо. Трета лоша последица е неминуемото увеличение на разноските на предприятието, а с това косвено и на премиите, тъй като веднъж е възприета тая практика, конкуренцията води към отстъпки и при все по-чести случаи и във все по-големи размери, отстъпки, които деятелите ще се стремят да ги минат за сметка на предприятията, като искат от тях все по-големи и по-големи възнаграждения, а последните ще потърсят да се обезщетят за това чрез увеличаване на премиите. По тоя начин за сметка на отделни застраховани и деятели ще се увеличи товарът на всички застраховани.

............................................................................................... ......................

...Трябва да се прибавят и някои разяснения върху отделните технически елементи и допустимите отклонения от предвидените в Правилника за тях пределни норми. Определянето на тия норми е станало, както се изтъкна вече, с оглед установяването на достатъчни премии и означава едно ограничение на премиите надолу. Не е ли целесъобразно обаче едно ограничение и нагоре? От гледище на сигурност на главният елемент, за съществуването на който трябва да бди контролът, такова едно ограничение не е необходимо. Не може да бъде безразлично обаче и за контрола събирането от застрахованите премии да изскочат неоправдано далеч високо над необходимото. Една естествена пречка за прекомерното натоварване на премиите е конкуренцията между застрахователните дружества, която не позволява, щото тая част от прибавката към премията, която отива за образуване печалба на предприятието, да расте пряко мяра.Има друга една конкуренция обаче, която води към покачване на премията и може да преодолее и първата: това е конкуренцията в привличане на добри деятели, агенти чрез увеличаване на комисионата. Има примери, дето тая конкуренция е обърнала застраховката на застрахованите в застраховка на дохода на агентите.