ПОД достигнаха през 2006 г. “критичната точка”, след която дейността им започва да носи печалба и да се подобрява финансовото им състояние

-На фона на стабилното и възходящо развитие на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване през 2006 г. могат да бъдат откроени няколко събития и процеси, чието значение надхвърля рамките на календарната година. В началото на годината се осъществи значима промяна в инвестиционния режим на пенсионните фондове (ПФ), която промени инвестиционното поведение на пенсионноосигурителните дружества (ПОД) и доведе до сериозно преструктуриране на инвестиционните портфейли на ПФ. Създадоха се предпоставки за разширяване на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване чрез законовото регламентиране на нов тип пенсионен продукт -пенсионното осигуряване в професионални схеми. Появи се нов участник на пенсионноосигурителния пазар в лицето на ПОД “Топлина”АД, което предстои да започне реално дейността си през 2007 г. Пенсионноосигурителните дружества достигнаха през 2006 г. “критичната точка”, след която дейността им започва да носи печалба и да се подобрява финансовото им състояние. Всичко това ми дава основание да смятам, че през 2006 г. се постави началото на нов етап от развитието на допълнителното пенсионно осигуряване в България.

-Каква е вашата оценка за развитието на дейността и какво сочат резултатите за миналата година ?

-През 2006 г. мащабите на дейността по допълнително пенсионно осигуряване (ДПО) продължиха да нарастват. В края на годината броят на осигурените лица в трите вида пенсионни фондове достигна 3 201 308 лица, като 248 776 от тях са новоосигурени лица. Постъпленията от осигурителни вноски през 2006 г. са по-високи от тези за 2005 г. и в трите вида пенсионни фондове. Акумулираните нетни активи в системата на ДПО към 31.12.2006 г. възлизат на 1 517 412 хил.лв. и регистрират годишен ръст от 36,44 на сто. Тези данни илюстрират динамичното развитие на дейността с високи и стабилни темпове.

-През 2006 г. бяха направени две съществени промени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/, които имаха за цел хармонизирането на българското законодателство с правото на ЕС в областта на пенсионното осигуряване от капиталов тип. С промените в КСО през февруари м. г. се въведе равнопоставен режим за инвестиране на средствата на българските пенсионни фондове вътре в страната и на пазарите на страните членки на ЕС. Следващите изменения в КСО, които бяха приети в средата на 2006 г. и са в сила от началото на 2007 г., въведоха в българското законодателство разпоредбите на три европейски директиви в областта на допълнителното пенсионно осигуряване. Най-съществената от тези промени е детайлната правна уредба на професионалните схеми за пенсионно осигуряване, които са вид колективни схеми за осигуряване и допълват съществуващите индивидуални пенсионни схеми в доброволното осигуряване у нас.

-Естественият път на развитие на инвестиционните регулации за пенсионните фондове е към даване на по-голяма свобода на управляващите ги пенсионноосигурителни дружества да вземат решения относно управлението на инвестиционните портфейли.

В началото на 2006 г. се направи значителна крачка в либерализацията на инвестиционния режим на пенсионните фондове. Едновременно с това бяха въведени някои нови законови изисквания, които имат за цел да засилят капацитета на дружествата за управление на инвестиционните рискове. Очакванията, че предоставените от закона по-големи възможности за диверсифициране на инвестиционните портфейли ще позволят постигането на по-висока доходност, не се потвърждават еднозначно от резултатите за постигнатата доходност през 2006 г. Някои дружества се възползваха по-бързо и в по-голяма степен от по-либералните инвестиционни регулации и повишиха равнището на постигнатата доходност, докато други закъсняха с преструктурирането на портфейлите и понижиха доходността. В целия бранш протече сериозно преструктуриране на портфейлите, което доведе до значително разместване в “класирането” на ПОД по постигната доходност и разшири чувствително границите на доходността.

Ако трябва да отговоря конкретно на въпроса, считам, че на този етап не е необходима следваща либерализация на инвестиционния режим на пенсионните фондове, а по-скоро “фино настройване” на някои от новите инвестиционни регулации.

По-важното сега е икономическата политика на държавата да създава възможности и да насърчава пласирането на нарастващия инвестиционен ресурс на ПФ вътре в страната, като по този начин ще се реализират многостранни ползи от либерализирания инвестиционен режим на ПФ.

-Някои пенсионноосигурителни дружества публично заявиха намерението си да развиват дейност по доброволно осигуряване по професионални схеми, но към момента в КФН няма подадено заявление за издаване на разрешение за управление на фонд за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Предполагам, че все още се проучва интересът на работодателите към създаването на професионални схеми.

-Да. Като първа стъпка намеренията са такава възможност да се регламентира в доброволното пенсионно осигуряване, а на по-късен етап и в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Проектът за мултифондовете вече излезе от идейната фаза и съвместно с БАДДПО пристъпваме към разработката на правната уредба на мултифондовете.

 -Очаквате ли навлизането на нови играчи и доколко това ще промени пазарната конюнктура?

-Навлизането на нови играчи на българския пенсионноосигурителен пазар няма да е така интензивно, каквото вече се наблюдава в другите финансови сектори. Реалистично е да се очаква, че институции за пенсионно осигуряване в професионални схеми в държави членки на ЕС могат да поемат за управление професионални схеми на предприятия осигурители, намиращи се в България. Директивата за дейността и надзора на институциите за пенсионно осигуряване по професионални схеми създава възможности за извършване на презгранична дейност. Но трябва да се отчита фактът, че този процес тепърва започва да се развива в старите страни членки на ЕС и едва ли ще окаже съществено влияние върху пазарната конюнктура у нас.

-Членството в ЕС не налага унифициране на пенсионните модели на държавите членки. Въвеждането в българското законодателство на Директива 2003/41/ЕО за дейността и надзора на институциите за професионално осигуряване чрез създаване на правна уредба на професионалните пенсионни схеми се извърши, без да се променя установеният пенсионен модел в неговата същност, основни принципи и архитектура. Българският пенсионен модел е модерен и съобразен с реалностите на времето, в което живеем. В сравнителен план с действащите модели в редица други държави членки на ЕС има своите предимства.