Държавата не бива да си позволява резки законодателни промени

-На среща между управителните съвети на АБЗ и на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване решихме по този повод да създадем съвместна работна група, в която да поканим да участват и представители на Асоциацията на лицензираните дружества за допълнително здравно осигуряване.

-Първата ни цел беше да уточним позициите си, т. е. вижданията на трите асоциации по така възникналия проблем. Работната група осъществи няколко срещи и мога със задоволство да заявя, че нямаме помежду си никакви различия по отношение на подготвяните от правителството промени. Това е добрата новина.

Лошата новина е, че не знаем дали трябва да работим по новите проекти или за нещо, което бихме могли да усъвършенстваме в сега действащите закони. Общата ни позиция е да изчакаме развитието на политическата криза* с надеждата, че по-бързо ще се състави кабинет, за да започнем веднага срещи с представителите на съответните институции с цел да ги запознаем със становището си.

-Категорично ще настояваме да се запази сега съществуващото положение, т. е. сегашната система за облагане и в ЗКПД, и в ЗОДФЛ. Същевременно от АБЗ ще имаме претенцията да се намалят, доколкото е възможно, окончателните данъци при изтичане на сроковете на застраховките.

-Да, те сега съответно са 12 на сто и 16 на сто според това дали застрахователните договори са до десет или над десет години. Притеснява ни забавянето на съставянето на нов кабинет. Ако нещата се проточат до септември, ще имаме твърде малко време за действие. Знаете, че ще се бърза с приемането на държавния бюджет, а заедно с него по принцип вървят и измененията в данъчните закони.

Опасяваме се, че новото правителство поради кратките срокове ще стъпи на базата на направеното от предишното и предложените промени могат да се гласуват в парламента, без да има време за нашата намеса - било за запазване на старата система за облагане, било за други промени. И тогава ще трябва да се надяваме на изменения едва през следващата година.

-Четейки проектопромените в посочените закони, човек остава с впечатлението, че са писани с предизборни цели. Същевременно, сякаш са писани и “на крак”, защото съдържат доста двусмислици и пропуски и няма релевантност между отделни членове в самите тях. Понеже предложенията бяха анонсирани по време на предизборната кампания, стигнахме до извода, че намеренията на авторите им са били, меко казано, популистки.

-Съдете сами: в ЗОДФЛ се предлага твърда сума от 600 лева годишно. Това e обща сума за направените през годината вноски за животозастраховане, доброволно здравно и пенсионно осигуряване, която се приспада от данъчната основа преди изчисляване на дължимия данък. Тази промяна със сигурност ще отблъсне платежоспособните клиенти на застрахователите, както и на осигурителите. През последните година-две в България се появиха доста хора с наистина европейски заплати. Европейските компании, които работят на българския пазар, вече плащат “сериозни” пари на мениджърите си. Тези хора, първо, имат съзнание за необходимостта от застраховка “Живот” или от допълнително пенсионно или здравно осигуряване; второ, ползвайки данъчната преференция (по сега действащия закон) в размер на 10 на сто, те сключват много изгодни от своя гледна точка дългосрочни животозастраховки.

При положение че бизнесът ни е в начална фаза на развитие и че едва през последните 1-2 години се усеща едно, образно казано, здраво и сериозно стъпване на земята, да се правят такива резки “движения”, е направо пагубно.

Затова ми се ще да вярвам, че е станала някаква грешка в бързината. Тези два проектозакона са доста слаби. Не би трябвало да има подобен начин на облагане. Държавните институции работят с парите на българските данъкоплатци. И ние всички като данъкоплатци имаме право да изискваме от тях създаването на условия, които да способстват за развитието на бизнеса, а не да го възпрепятстват, защото от това страдат и потребителите.

-Да, сега действащият закон дава възможност на работодателя да си приспада от данъчната основа до 480 лева на година (40 лева на месец). С други думи, облагаемата му основа се намалява със сумите, платени на неговите работници и служители за застраховки “Живот” или за допълнително пенсионно или здравно осигуряване. Предложението за промяна е формулирано по такъв начин, че тълкованието му е двусмислено и според част от нас наистина отпадат всякакви преференции за работодателите.

-Абсолютно никаква! Преди всичко нашият животозастрахователен пазар от 100 милиона лева годишно в сравнение с брутния вътрешен продукт на държавата е капка в морето. Каквито и данъци да му сложиш, по никакъв начин той не би формирал някакво значимо перо за държавната хазна. Така че явно тук става дума за неразбиране и недомислие. Но се надявам, че след съставянето на правителството ще установим полезен диалог - такъв, какъвто имаме с Комисията за финансов надзор, с Управление “Застрахователен надзор” и с целия екип на г-жа Ралица Агайн.

Намерението ни е да осъществим срещи с представители на Министерството на финансите, на КФН, на Главна данъчна дирекция, след което работната група ще даде широка пресконференция от името на трите асоциации, където ще изразим своето становище, за да запознаем с него нашата общественост.

Трябва веднъж завинаги да се разбере, че не бива една държава да си позволява такива резки промени в данъчното законодателство. Не може една година облагането да бъде по един начин, а на следващата – по съвсем друг. Това отблъсква клиентите, настройва ги срещу застрахователите. Когато са сключвали своя договор, ние сме им предложили условия, съобразени с действащия закон. Обяснили сме им, че ще ползват определени данъчни преференции. А на следващата година изведнъж може да се окаже, че не е така. Това създава недоверие у хората – и към държавата, и към нас, застрахователите и осигурителите.

Интервю на

Славимир Генчев