На дневен ред: Кога в България ще се създаде застрахователен пул срещу катастрофични рискове...?

В.“Застраховател прес",респ. Zastrahovatel.com поставят на дневен ред темата за застрахователния пул срещу катастрофични рискове.Веднага ще отбележим, че тази тема не е нова нито за застрахователните форуми през последните години, нито за в. “Застраховател прес”. Тя присъства редовно и се разисква многократно, което показва най-малко две неща: първо, че е достатъчно важна и актуална за застрахователите и за обществото като цяло и, второ, че все още не е намерила адекватното си разрешение. Причините са много и са комплексни, но във всички случаи ключът е един: обща позиция на българските застрахователи (главно по това дали пулът да се основава на задължителен или на доброволен принцип) и политическа воля от страна на законодателната и изпълнителната власт.

Идеята за застрахователен пул срещу катастрофични рискове си проби път. Но в каква посока ще тръгне той?

Публикувано на 01 Октомври 2006 г.

Най-накрая можем да кажем спокойно: пробивът е направен. Но дали това зарадва някого? Да се върнем малко назад във времето. Идеята за изграждане на застрахователен пул е предмет на обсъждане от 1998 г. В Асоциацията на българските застрахователи бе сформирана работна група с ръководител Лука Доков, която изготви предложение и конкретни параметри за създаване на застрахователен пул. Катастрофичните рискове изискват специално покритие и големи суми за обезщетения. Известно е, че застрахователите рядко покриват такива рискове, тъй като по неофициални данни под 10 на сто от недвижимото имущество в България е застраховано. При подобна малка застрахователна съвкупност и нисък обем събрани премии не би могло да се покриват големи щети и да се купи презастрахователно покритие. Следователно незастрахованите нямат шанс за възстановяване от пораженията, както се видя след сполетелите ни през 2005 г. наводнения.

До момента никой парламент или правителство не се отнесе отговорно към този проблем, съзнавайки, че политическото решение за създаване на задължителна имуществена застраховка ще има висока и социална, и политическа цена. Но земетресенията в Турция и наводненията у нас през последните две години принудиха институциите, включително и президентската, да вземат по-присърце нещата. Така се стигна до 1 февруари 2006 г., когато Комисията за политиката по бедствия и аварии в Народното събрание обсъди възможностите за застраховане на имущество срещу бедствия, аварии и катастрофи и за създаване на застрахователен пул срещу катастрофични рискове у нас. Тогава информация по темата изнесоха Даниела Конова - председател на УС на АБЗ, и Димо Марков – изпълнителен директор на АОН-България, както и водещи брокери по застраховане и презастраховане.

Застраховка "Бедствие" между 20 и 200 лева може да плащаме заедно с имотния данък от 2007 г. Новият налог ще бъде задължителен по подобие на застраховката "Гражданска отговорност", която е задължителна за всички собственици на автомобили, писаха някои медии. Неведнъж хората са били подвеждани, че застраховането е някакъв вид данък. Това само ги настройва срещу застрахователите. Ще припомня, че на конференцията в Свищов тази пролет Лука Доков за пореден път представи концепцията за катастрофичния пул (резюме от доклада поместихме в бр. 14/2006 г.) Както е видно от развитието на събитията, тежестта за основаване на пул ляга върху застрахователните дружества. Ето защо на проведеното Общо събрание на АБЗ на 11 май 2006 г. членовете на сдружението приеха да бъде извършено допитване до компаниите, с оглед уточняване на тяхната финална позиция по изграждане на пул срещу катастрофични събития. Г-н Доков съобщи, че според резултатите от това допитване застрахователните дружества се обединяват около предложението пулът да се създаде с решение на парламента и правителството и да бъде регистриран като отделна юридическа личност.

Проблемът, който някои коментират, е правната форма на основаването му. Работната група много малко е работила по това, призна г-н Доков. Нашето виждане е пулът да е без държавно участие. Ние искаме да кажем на хората, че парите, които внасят в пула, са техни и че ще бъдат употребявани само в случай на щети от покритите природни бедствия. Що се отнася до задължителността на покритието, ние сме взели опита на 29 страни от Европа, които го прилагат. В една или друга форма то е наложено и резултатите им са налице. Разликата между тях и нас е в застрахователната култура на хората. Основна в нашите намерения е социалната страна. В случай на бедствие хората да получат подслон, а не милостиня.

Г-н Доков предложи два варианта: задължителна застраховка с вноски, събирани от данъчните власти, или задължителна застраховка, упражнявана от застрахователните дружества, като получените премии се внасят в пула при 15% комисиона за тях.

Негативните нагласи в обществото срещу катастрофичния пул се създават по множество линии – кога нарочно, от чиста опозиционност, от политици или икономисти (изпадащи нерядко в обикновен популизъм), кога чисто умишлено и уж от гледна точка на пазарната свобода. Те сякаш не разбират или не искат да разберат, че катастрофичният пул няма да бъде пул на застрахователите, а само ще бъде администриран от тях, че пулът ще бъде на всички лица, които плащат, и ще се контролира на държавата. Дори и за хора, които не се занимават с икономика или право, става ясно, че след като няма да могат да разполагат с парите, които плащат (получават нещо в замяна, само ако ги сполети нещастие), те не са вече техни. В това отношение пулът прилича на търговска банка, която приема многогодишни депозити, за които не се изплащат лихви и които не могат да бъдат получени обратно, освен ако не настъпи точно определено събитие (наводнение, земетресение, свлачище), писа през октомври 2005 г. експертът Велико Димитров от Института за пазарна икономика в столична медия. Независимо от конкретния размер, годишната вноска в пула си е чисто принудително изземване на доход. Желанието за създаване на катастрофичен пул не е нещо ново. След поройните дъждове през последните месеци идеята придобива актуалност и според немалка част от обществото е не само приемлива, но и необходима. Резултатът от това не закъснява и бързо се появяват желаещи, готови да “помогнат”, т.е да отговорят на общественото търсене. Такава инициатива представлява проектът за създаване на катастрофичен пул, подготвен от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Моментът за трансформирането му в закон (или част от закон) е много подходящ, имайки предвид, че спомените от наводненията са още пресни, а не липсват и лобиращи групи и личности - застрахователните компании, президентът, председателят на Народното събрание

Категорично няма нужда от такъв пул, твърди авторът, защото задължителното участие на всички в пула с годишна вноска нарушава принципа на свобода на избора. Това е много различно от например свобода на избора дали да спазвам обществения ред или не, то е по-скоро принудително купуване на определен вид застрахователна полица (застраховка срещу определен риск), което е същото като принудително и предварително купуване на даден тип хляб с определена опаковка. Със сигурност има много хора, които може да не искат да си купят точно този вид хляб с тази опаковка, но пулът ги задължава.

Щетите, които ще се покриват от катастрофичния пул са при наводнения, земетресения или свлачища. Много от хората не биха се застраховали точно срещу тези събития, ако не са принудени от закон, тъй като не считат, че са заплашени от тяхното настъпване. Те може да искат да се застраховат срещу пожар – това е техен личен избор и трябва да остане такъв. Не трябва никой да е длъжен да си купува например всяка година определено количество препарат срещу хлебарки, само защото е възможно някога такива да се появят. Г-н Димитров нарича вноските принудително изземване на доход, а обсъждания със Световната банка заем на стойност 500 000 долара - не частен заем, а чист държавен външен дълг.

Асоциацията на българските застрахователи и застрахователните компании, които са и най-силното лоби, ще придобият право да управляват големи финансови средства. В това не би имало нищо лошо, ако хората си бяха купили застрахователна полица по собствено желание, т.е. на пазарен принцип. Но тук случаят е друг – принудителен, непазарен. Печалба от катастрофичния пул ще имат държавници, бюрократи, които по една или друга линия ще спечелят нещо, ако схемата започне да функционира, но всички останали са губещи, обобщава г-н Димитров.

Според г-жа Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗПАД “Армеец”, държавата трябва да има повече стимулираща и гаранционна функция. Освен човешките трагедии и социалните предизвикателства, които се свързват с природните бедствия и аварии, те могат да причинят огромни финансови загуби както на домакинствата, бизнеса и държавите, така и на застрахователната индустрия. Основният проблем е свързан с капацитета на застрахователния пазар и въобще с наличието на застрахователно покритие. Тенденцията е презастрахователните пазари, и от там директните застрахователи, да ограничават или дори да избягват поемането на такива рискове. Една от дискусиите в световен мащаб по тази тема е т. нар. „морална опасност”, която се изразява в стремежа на част от потенциално засегнатите субекти да пренебрегват оценката на риска, прехвърляйки го на следващия участник във веригата. Например, застрахованите поемат по-големи рискове, отколкото биха поели в случай, че нямаха застраховка (например строят къщи в район на свлачище), тъй като имат сигурността от това, че са прехвърлили негативния ефект от проявлението на риска на застрахователя, застрахователите от своя страна не оценяват правилно рисковете, тъй като са прехвърлили по-голяма част от тях на презастрахователния пазар, и т.н. От това следват по-големи загуби и резултатът от този процес е загуба на застрахователен (презастрахователен) капацитет в глобален мащаб.

Българският застрахователен пазар вече има опит в обща пулова схема, която беше създадена за покритие на ядрения риск. Ако има воля и подкрепа от страна на държавата, то още един пул ще бъде учреден. Основният въпрос е дали сме готови за ефекта, който създаването на пула ще има върху пазара като цяло, и в каква степен тази идея ще бъде подкрепена със съответните държавни механизми, които да разпределят рисковете между всички засегнати страни.

Мерките, които държавата и застрахователният бизнес могат да предприемат за увеличаване на капацитета и предлагането на катастрофични покрития, са комплексни; учредяването на общи (пулови) частни или гарантирани от държавата застрахователни схеми е само част от решението на този проблем. Могат да се споменат също:

-засилването на законодателните изисквания и контролът върху строежите;

- насърчаване на превенцията на общинско и държавно ниво;

- данъчни преференции;

-развитието на компютърни катастрофични модели, които да подпомагат оценката на риска;

-налагане на по-висок размер на самоучастието на застрахованите лица, с което рискът да се разпределя по-равномерно между субектите.

С други думи, тук става въпрос за комплекс от целенасочени мерки на държавата и частния сектор.

Според г-жа Крумова принципът, върху който ще се организира пулът, трябва да е пазарен. Държавата трябва да има по-скоро стимулираща и гаранционна функция, а не толкова административно-санкционираща. Ако искаме да сме не само географски в Европа, но също така социално и икономически, трябва да следваме моделите, в които всеки участник разбира и носи своите отговорности. Не приемам напълно мнението, че тъй като липсата на застрахователна култура е основната причина за ниския обем на имущественото застраховане, следва застраховката да е задължителна. Пазарните проучвания говорят за друго: под 5 на сто са гражданите, които не се застраховат поради вътрешно негативно убеждение. Основните причини, които се изтъкват, са липса на средства, ниска степен на доверие, липса на информация.

Дори да се възприеме някаква степен на задължителност, считам за неуместна идеята за събиране на вноските от държавата. Мисля, че това ни връща светлинни години назад във времето на държавния монопол и размиването на границата между данък и застраховка.

Досега единственият модел, представен на обществото, е катастрофичният пул в Турция. А в Европа има решения, които могат да се проучат и е вероятно да се прецени, че са по-подходящи за българските социални и икономически условия. Германия, Великобритания и Италия например нямат катастрофични пулове, а застраховките са доброволни и изцяло в предмета на дейност на частните застрахователи. Пример за общи катастрофични схеми в Европа са Франция, Испания и Швейцария. Националната програма във Франция се нарича Catastrophes Naturelles (CatNat) и е създадена през 1982 г. Компанията Caisse Centrale de Rйassurance (CCR), в която се презастрахова рискът, има неограничена гаранция от държавата, в случай че фондовете й са недостатъчни. Застрахователните компании за задължени да презастраховат поне половината от катастрофичните рискове в CCR, за да се ползват от държавната гаранция. Държавата дефинира кои събития са катастрофични и определя размера на самоучастието на застрахованите. Интересна подробност е, че самоучастието се определя по общини и зависи от приетите от местната власт програми за превенция на риска (например разчистване на коритата на реките). Общото за пуловите обединения в трите държави е, че застрахователите са задължени да включват в полиците си определените рискове, да начисляват добавка в премията, която покрива тези рискове, и да презастраховат тази част. Във Франция и Испания застраховката не е задължителна, но в Швейцария за сградите е задължителна в 22 от 26-те кантона, а само в 2 от тях е задължително и покритието за покъщнината.

Достатъчна застрахователна съвкупност ще се създаде от баланса между риск, покритие и цена. Тук под цена разбирам не само застрахователната премия или държавните фондове, но и държавната подкрепа за стимулиране на застраховането, образованието, данъчните преференции, мерките за ограничаване на рисковете, като контрол върху техническите норми за застрояване, превантивните мероприятия, поддържането на инфраструктурата, както и финансирането на изследвания и разработки на прецизни катастрофични модели за цялата територия на страната, и т. н. Ако се приеме цялостен комплекс от мерки, включително законодателни, целящи развитието на пазара и увеличаване на капацитета на застрахователния бизнес, считам, че ще се намери разумната цена на катастрофичния риск у нас.

Когато говорим за застрахователния пул, трябва да се имат предвид две неща. Първото нещо е изборът - дали един субект, физическо или юридическо лице, ще има свободата да избира да си купи застраховка, която да покрие рискове като наводнение, пожар, тежък сняг, земетресение и други. Земетресението е изключително голям риск и не е много лесно застраховаем.

Вторият въпрос е къде ще се презастрахова този риск и кой ще бъде брокерът. Защото брокерът ще получи комисиона и затова е дошъл в България. Презастрахователното покритие може да се купи и директно в “Мюних Ри”, “Алианц” или “Ей Ай Джи”, и чрез някой от лондонските брокери – достатъчно такива специализирани институции има.

Това обаче, така или иначе, е последваща работа. Струва ми се, че колегите от АБЗ са започнали да правят нещата малко отзад напред.

Най-важното е дали ние като застрахователи имаме готовност да осигурим необходимия капацитет. Ще припомня как стояха нещата с учредяването на ядрения пул. Когато се обсъждаше този въпрос, ние казахме, че капацитетът на всеки един застраховател трябва да е не повече от 20 на сто от собствения му капитал. На база на това изчисление се оказа, че в България нетният капацитет на застрахователите по общо застраховане е около 90 млн. лева. В тази част нашият капацитет, т. е. на ЗПАД “Алианц България”, на “Енергия”, изчислен по проста формула, базирана на международните стандарти, е около 10 млн. лева. Ние с готовност ще предоставим този капацитет в едно сдружение, което може и пул да се нарече, и в него да обединим целия капацитет на българските застрахователи, за да се използва той на първо място, а парите на застрахованите да остават в България. И едва след това да отидем към недостигащото ни над 90-те милиона. А то може да е 1 млрд., може да е по-малко, а може да бъде и няколко милиарда - зависи от обекта, който се застрахова. Какъвто и да е остатъкът, трябва да се търси участие на презастраховател.

Така че, ако ни питат готови ли сме да участваме в такова сдружение, отговорът ми е положителен. Ние ще участваме със своя дял, колкото ни се падне той. При споменатият по-горе общ застрахователен капацитет от 90 млн. лева нашата част ще бъде около 10 на сто. От останалите застрахователи някой може да иска да участва, друг може да не иска.

Освен това трябва да се определи управляващ съдружник, както е при ядрения пул, или управляващ орган, който ще си изберем. В такива случаи гласовете обикновено са на принципа “една компания – един глас”, а не според участието.

Едва накрая, когато бъдат налице изградената структура и дружествата, които са се обединили, трябва да преценим как ще се предлага застраховката. Моето твърдо убеждение е, че тя трябва да се предлага доброволно.

Много е важно да се знае какви са онези стратегически и нестратегически частни интереси, които този пул трябва да охранява. За голямо съжаление земетресението е твърде рисково катастрофично събитие. Трябва да се знае, че напоследък презастрахователите го избягват, а ако го презастраховат, лимитират отговорността си в България до 50 млн. евро. За другите страни е малко повече. Така или иначе, всичко това създава ограничения.

АЕЦ “Козлодуй” е презастрахован за 300 млн. евро, което е много добро постижение.

При едно масово катастрофично събитие, като земетресение или наводнение, акумулацията на щетите може да достигне катастрофални размери. Това е сбор от хиляди малки и няколко по-големи щети. В ЗПАД “Алианц България” се натрупаха 8,5 млн. лева щети от миналогодишните наводнения, които изплатихме като обезщетения на застрахованите лица. Ако нямахме презастрахователно покритие до 20 млн. евро, общо-взето нетният ни резултат щеше да бъде по-лош, отколкото е сега. Ние плащаме за презастраховане доста голяма премия. Но колко компании, опериращи на нашия пазар, имат покритие за катастрофичен риск?

Така че сме готови за учредяване на застрахователен пул срещу катастрофични рискове в България. Но по въпроса на какъв принцип да бъде основан, смятаме, че трябва да е доброволен.

Държавният фонд за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи трябва да остане, за да гарантира защита на държавните, общинските и частните интереси при настъпване на катастрофични събития.

Никой гражданин няма да е доволен, ако го задължат да плаща определената сума. Ако принципът е доброволен, тогава всеки желаещ срещу сума, равностойна на 3 промила от данъчната оценка на имота му, може да отиде в този пул и да си плати премията. Отделният човек, дружеството, фирмата нека направят своя избор.

Темата за застрахователния пул срещу катастрофични рискове винаги изплува на повърхността с настъпването на този период с очаквани наводнения, свлачища и изобщо на всички тревожни събития, които ни сполетяват през последните години. Бих казал, че те се случват типично всяка година и са наистина мащабни природни бедствия, които засягат пряко немалка част от българското население.

Но създаването на застрахователен пул срещу катастрофични рискове не е никак лесна работа. Ако беше лесна, досега щеше да бъде факт. Разбира се, добре е известно, че застраховането е най-добрият начин да бъде обезщетено пострадалото население. Винаги възниква въпросът кой ще покрива щетите – дали държавата със своя фонд за природни бедствия, или ще се намерят други източници, за да могат да се компенсират щетите. Понеже средствата никога не достигат, възниква следващият резонен въпрос: кои щети да се компенсират преимуществено и защо тези, а не онези, и т. н.

Нормално е тази дискусия да продължи и аз не бих искал да се ангажирам с мнение как ще се развиват нещата и докъде ще се стигне. Специалисти от нашата компания са участвали на експертно ниво в различни фази от тези дългогодишни обсъждания. Но този въпрос не зависи от волята на една застрахователна компания.

Дискусията е много сериозна. Това е лична застраховка, всеки има право сам да избере какво да прави със своето имущество. Когато става въпрос за отговорност към трети лица, тогава идва ред на държавата да се намеси.

В крайна сметка не можем да задължим хората да сключват такава застраховка, както и съответно не сме съгласни ние, застрахователите, да станем администратори, като пощенска кутия на някой друг.

По-скоро трябва да се наблегне на разяснителната работа. Ние това правим години наред. Но и усилията на другите трябва да бъдат насочени в тази посока. Мисля, че ефектът ще дойде рано или късно.

Трябва да има някаква форма на обединение, но без да се стига до крайности. При последното ми посещение в Лондон, където проведох срещи в “Лойдс” с големите брокери като “Марш”, “Уилис”, съм разговарял и по този въпрос. Ако бъде организиран такъв пул, това няма да е нещо ново. Въпросът е каква да бъде правната и организационната му форма.

Държавата не може да обезщетява изцяло, а хората не бива да чакат вечно на нея. Ще ви дам такъв пример. Преди години бяхме застраховали тютюневата реколта на един клиент. Удари го градушка и ние изплатихме съответното обезщетение, както се полага на сериозен застраховател. Неговият съсед, който нямаше застраховка, получи … помощ от фонд “Тютюн”! Този собственик, който не беше положил грижа като добър стопанин, се оказа привилегирован за сметка на нашия клиент, защото той, видите ли, имал…. застраховка! Вместо той да получи средства, защото е бил добросъвестен и е положил необходимата грижа, а онзи, който не е постъпил така, бива поощряван.

Аз съм предлагал преди години държавата да помага на хората да си застраховат имуществото, вместо да се чуди после как да отговори на молбите им.

Темата е с продължение...