Управление на риска при катастрофични събития в България и създаване на Български катастрофичен застрахователен пул

Като останалата част от Балканите, България е активна земетръсна зона в резултат на компресивните движения на евразийската и африканската тектонична плоча. Страната е разделена на три основни вътрешни сеизмични района, в които стават силни и разрушителни земетресения: североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Има сеизмични райони и извън границите на страната, които оказват силно влияние на територията на България. Някои от най-разрушителните земетресения са с епицентър в субдукционната зона Вранча, разположена покрай дъгата на югоизточните Карпати в съседна Румъния. Зоната Вранча генерира земетресения от висок магнитуд средно на всеки 30 до 40 години. Последните две, засегнали северна България, са станали през 1977 и 1990 година.

Въпреки факта, че практически цялата страна е предразположена към земетресения, застрахователното покритие срещу земетресения в България, особено сред домакинствата, е практически несъществуващо. Само около 2% са застраховани. Основната причина за това ниско ниво на застрахователно проникване е, че застраховането на домакинствата е на стадий зараждане, слабо капитализирано е, както и недостатъчно регулирано. Поради липса на способност за изплащане на искове, липса на застрахователна експертиза и скорошните ценови люшкания в посока нагоре на цените на презастраховането, за дружествата е неикономично да прехвърлят катастрофичните рискове на международните презастрахователни пазари, като по този начин запазват по-голямата част от това, което застраховат. Освен това, дружествата разбират нарастващите си експозиции и нямат охота да разширят своето застрахователно покритие срещу катастрофични събития и да го предложат на по-широка аудитория. В резултат на това, застрахователното покритие срещу земетресения продължава да е сред най-малките приносители на застрахователни премии в страната.

Целта е да се анализира и изрази количествено влиянието на историческите и вероятните бъдещи природни катастрофични събития в България, включително вероятни максимални загуби и съвкупни загуби, произлизащи от щетите върху собствеността след големи катастрофични събития. Това налага разработването на подходящ модел на катастрофичния риск за тежки загуби при рискове като земетресенията.

1. Да се определи сегашното разпределяне на риска от бедствия в България и резултантната ануализирана средна величина и обхват на потенциалните тежести на природните катастрофични събития върху централния бюджет на страната, и

2. Да се анализират фискалните ползи, които биха се събрали за българската икономика, ако част от преките загуби на собственост, произлизащи от природни бедствия, се прехвърлят на застрахователния сектор и други финансиращи механизми на цени на световния пазар.

Целта е да се изследва потенциалът, с който българският застрахователен сектор би могъл да поеме силно увеличен процент от рискове за собствеността, подлежащи на застраховане.

Подредени по важност за България с оглед на тяхното влияние върху икономиката и хората, критичните катастрофични рискове са:

Земетресенията могат да предизвикат свлачища и потенциално да доведат до значително замърсяване.

Около 2400 сгради са били увредени от свлачища в България съгласно оценки, направени от Българската академия на науките. Това е значително по-малко от щетите, наблюдавани при някои земетресения.

Наводненията и свързаните с тях геологични опасности, причинени от дъжд, привлякоха вниманието през последните години поради климатичните промени. Катастрофичните наводнения, които засегнаха Източна Европа през 2000 година, причиниха и в България щети.

Балканският полуостров е регионът, който е най-предразположен към земетресения в Европа и един от най-активните в Алпо-Хималайския пояс, от който е част.

На по-голямата част от територията на България стават земетресения – местни и отдалечени. Въз основа на историята си, България е разделена на осем земетръсни (сеизмични) зони, групирани в три сеизмични региона:

Шест от зоните са силно активни – Марица, Шабла, Струма, Горна Оряховица, София и Родопите, докато другите две зони – Бургас и Видин – са по-слабо активни. Най-активната земетръсна зона в България е зона Струма, южно от София. Освен това, земетресенията във всички съседни страни засягат българската територия. Най-важна е сеизмична зона Вранча в Румъния.

Най-старото документирано земетресение на българска територия е станало в първи век пр. Хр. в зона Шабла.

Земетресението в София през 1858 предизвиква сериозни щети за града, който е бил сравнително малък.

Първото разрушително земетресение през 20. век е станало през 1901 година. Магнитудът му бил М=7.2 а епицентърът бил южно от нос Калиакра (близо до Варна) в Черно море. Трусът причинил значителни щети по бреговата линия между Балчик и Шабла.

Земетресението Крупник през 1904 година в югозападна България, с магнитуд от М=7.8, било най-силното за континентална Европа през 20. век. Трусът бил усетен на площ от 1.4 милиона кв. км. Големи и нови разломни линии се появили на повърхността.

Земетресението с магнитуд 7.0 от 1913 година станало в централна България и поразило Горна Оряховица и Велико Търново, нанасяйки сериозни щети.

Земетресенията от 14, 15 и 25 април, 1928 година в зона Марица, централна България, и в близост до някои от най-големите градове в страната, с магнитуди съответно 6.8, 7.1 и 5.7 са най-добре документираните разрушителни земетресения в българската история. Цялостните щети от тази поредица от земетресения включват 74 741 унищожени сгради, 105 смъртни случая и над 1000 други сериозни наранявания. Събитието създало 143 км нови разломни линии с максимални повърхностни измествания от 1 до 2 м.

ЛЕГЕНДА: Nс – брой на разрушените сгради, Nж – брой на жертвите, Nр – брой на ранените, З – загуби в хиляди лева

Други природни бедствия като наводнения, свлачища, горски пожари, бури с градушка и снежни натрупвания причиняват значителни щети всяка година, като общата тежест на тези кумулативни събития се увеличава

Продължение

ЛЕГЕНДА: * - няма данни Източник: Гражданска защита

В периода 1998 – 1999 г. номиналната стойност на българския лев бе обезценена в пропорция 1/1000

Градските региони са обикновено най-уязвими поради концентрацията на хора и АКТИВИ. Изчисленията на сеизмичния риск в България показват, че много от големите български градове са предмет на значителен риск от земетресение.

Уязвимостта на градските региони е оценена в съответствие със следните критерии:

Има 15 български града, които минават първите три критерии.

След вземане под внимание на четвъртия критерий, следните градове са класифицирани като най-уязвими: София, Пловдив, Пазарджик, Варна, Русе, Благоевград и Велико Търново. Над 75% от населението на България живее в 7те града.

Общо: 2 786 368

Основните характеристики на жилищните сгради в България се проучват чрез провеждането на национални преброявания, организирани от Националния статистически институт (НСИ).

Последното преброяване бе извършено през 2001.

Данни, предоставени от НСИ, показват, че 96,5% от сградите са частна собственост, 3% са публична и 0,5% - корпоративна собственост.

Обикновено възрастта на сградите е добър индикатор за нивото на сеизмичния дизайн (и свързаната с това устойчивост на земетресения) и качеството на конструкцията.