Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/
Заместник председател
Неотдавна правителството прие Национална програма за реформи за периода 2007–2009 г. Тя предвижда повишаване на възрастта за пенсиониране – до 60 г. за жените и 63 г. за мъжете. Вдигането на пенсионната възраст у нас се налага главно от влошаващата се демографска картина в страната. През тази година се очаква да бъде създаден и т.нар. сребърен фонд, като средствата в него ще служат само за покриване на недостига в бюджета за държавното обществено осигуряване. (Правителството вече прие закон за създаването на такъв фонд, но това е само първата стъпка към неговото формиране. В този фонд ще влизат половината от средствата от приватизация и 10% от бюджетния излишък. Те ще бъдат част от фискалния резерв на страната и ще бъдат използвани най-рано след 10 години.)
Какво налага спешни промени в сферата на социалното осигуряване? Според предварителните разчети през 2007 г. Националният осигурителен институт трябваше да има нулев бюджетен дефицит. Сиреч средствата от постъпващите осигурителни вноски на работещите трябваше да стигат за изплащането на пенсиите. В момента обаче дефицитът в НОИ надхвърля 1 млрд. и 400 млн. лева. Това негативно развитие поставя пред сериозно изпитание пенсионноосигурителната система и тревожи както институциите, така и всички участници и заинтересовани лица от бранша. Необходимостта от ефективна и бърза промяна е повече от належаща. След като потреблението в системата на фонд "Пенсии" не е ефективно, това означава, че трябва да се отиде към трансформиране на данъчни облекчения в пенсионни спестявания, твърдят представители на пенсионноосигурителните компании.
Тук е мястото да си припомним, че през 2006 г. експертите в бранша бяха поискали 20% данъчни облекчения от облагаемия доход за лицата, родени преди 31 декември 1959 г., но предложението им не бе прието. Всички, включително Управление “Осигурителен надзор” в КФН, изразяват съгласие, че родените преди 31 декември 1959 г. са ощетени. През 2006 г. дори бе изготвен проект за облагане доходите на физическите лица, при който КФН лансира идеята лицата, родени преди тази дата, да правят по-големи по размер вноски и да бъдат освободени от данъци, но предложението не бе прието.
Обърнахме се за коментар по този повод към г-н Йордан Христосков, управител на НОИ.
-Свидетел съм на този дебат. Проведоха се срещи и с министъра на финансите, и с представители на управляващата коалиция. Те приветстват подобно данъчно облекчение. Така родените преди 31 декември 1959 г. ще могат да участват в доброволното осигуряване. За съжаление разчетите показват, че ако се включат всички заинтересовани лица, приходите във фиска ще намалеят с около 60 млн. лева. Затова подобна промяна бе невъзможна през 2007 г. Надявам се да се осъществи догодина. Но искам да подчертая, че в Кодекса за социално осигуряване това дискриминиране е туширано. Когато е изчисляван индивидуалният коефициент на родените след 31 януари 1959 г., техният осигурителен доход, отнесен към средния доход, е бил редуциран със съотношението между вноската за фонд “Пенсии” и за допълнителното осигуряване в универсален фонд. С други думи, ако едно лице е родено на 31 декември 1959 г., а друго – на 1 януари 1960 г. и не участва в универсален фонд, тогава при равни условия (еднакъв стаж и еднакъв доход, върху който са се осигурявали през целия осигурителен живот) роденото след 1 януари 1960 г. лице ще получи пенсия от универсалния фонд в допълнителното осигуряване, но пенсията му от солидарния стълб ще бъде по-малка в сравнение с другото лице. Разбира се, трябва да отчитаме факта, че тук отсъства възможността за капитализация, която дава универсалният фонд.
На този фон недоумение будят екзотични предложения, идващи главно под натиск на пенсионерските организации, за прехвърлянето на акумулираните средства от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в НОИ или за превръщането и на държавата в осигурител. Тях пенсионните експерти определят недвусмислено като опит за национализация на пенсионната система. Според експертите подобно предложение не отговаря на целите на реформата. Точно обратното - само балансираното развитие на трите стълба може да доведе до положителни резултати.
Славимир Генчев
|
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999 "Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител, |