Проект: 60 лева задължителна застраховка на гарсониера

Що е то?

Идеята за формиране на катастрофичен пул се заражда в България след опустошителното земетресение в Турция. Най-общо казано това е задължително застраховане на имуществото срещу земетресения, наводнения и свлачища.

Пулът ще е специален фонд, в който се акумулират средства, с които при настъпване на някое от събитията, определени като катастрофични, да се обезщетяват собствениците на пострадалите имоти. Средствата могат да бъдат използвани и за възстановяване на инфраструктура, както и за превантивни мероприятия.

В момента има две работни групи, които се занимават с проблема. Едната е инициатива на правителството начело с премиера Сергей Станишев. Другата е съставена от експерти, застрахователни компании, застрахователни брокери, сеизмолози, хидролози.

Мнения

Сред застъпниците на задължителното застраховане на имуществото е Румен Гълъбинов, изпълнителен директор член на УС на ЗК "Български имоти - Винер Щетише".

Според него всеки сам трябва да избира застрахователната компания, с която да сключи задължителната застраховка. Това ще доведе до известни затруднения при събирането на вноските през първите години. Държавата трябва да предприеме мащабна разяснителна кампания сред хората и да обясни реалната полза за гражданите, както и целите на задължителното застраховане.

Според Евгения Димова от ЗПАД ,,ДЗИ - Общо застраховане''АД трябва да има задължително застраховане на имуществото, но в частта, покриваща катастрофични щети от природни бедствия като земетресения и наводнения. Спорен момент е как технически да се осъществи събирането на вноските, смята Димова.

Сред противниците на задължителното застраховане срещу катастрофични рискове са от ,,HDI Застраховане"АД, според които създаването на катастрофичен пул не е удачно, тъй като рисковете, които е предвидено да се покриват (земетресение и наводнения) не са катастрофични за България. Земетресенията, които са се случвали тук са плитки, т.е. не могат да имат катастрофични последици за територията на страната, обосновават се експертите.

Идеята за задължителната застраховка на личната собственост не се подкрепя и от ЗПАД "Алианц България", които застават зад идеята за създаване на пул срещу земетресения и природни бедствия.

Потопът в Цар Калоян за пореден път постави въпроса за създаването на катастрофичен застрахователен пул у нас.

Застраховка на гарсониера в София, която струва 60 000 лв., ще бъде 60 лева на година, ако бъде прието задължителното застраховане на имуществото. Минималната цена на задължителната застраховка ще бъде 1 на 1000, което означава, че ако стойността на един имот е 20 000 лева, за една година собственикът ще плаща 20 лева. Това каза специално за "Монитор" председателят на управителния съвет на организацията Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове - Лука Доков. Според членовете на организацията у нас трябва да бъде създаден катастрофичен пул и да бъде въведена задължителна застраховка на имуществото. Пулът трябва да бъде създаден с помощта на Световната банка, като отделна юридическа личност със свое управление от специалисти, застрахователи и научни работници, каза още Доков. Задължителната застраховка трябва да покрива риска земетресение, а ако застрахователите се споразумеят в пула могат да влязат и наводнение и свлачище.

Председателят на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Орлин Пенев смята, че трябва да бъде въведен катастрофичен пул, който да бъде с участието на държавата. Пенев подчерта, че пулът е обединение на застрахователите, което не засяга гражданите и той не подкрепя идеята за задължителното застраховане на имуществото. Асоциацията, а и повечето застрахователи отхвърлят задължителното застраховане и го определят като антипазарен принцип. Причината е, че независимо кой притежава имота, отговорността за него е лична, обясни Пенев. Задължителни застраховки се въвеждат когато отговорността е към трети лица, които няма как да получат обезщетение без тази застраховка, подчерта той. Според Пенев пулът трябва да е отворен. Това означава, че застрахователите могат да влизат и да се оттеглят от него, когато поискат.

Задължителната застраховка не е панацеята, с която ще се реши проблемът, категоричен беше Пенев. За момента обаче все още не се знае как ще бъде създаден катастрофичния пул, какво ще е участието на държавата, как ще се събират премиите и той остава просто на ниво предложение и идея.

Около въвеждането на катастрофичния пул се заговори отново след наводнението в Цар Калоян. При посещението си в пострадалия район министър председателят Сергей Станишев обяви, че през септември в София ще се организира кръгла маса за т.нар. "катастрофичен пул" с участието на експерти от Турция и Румъния. По думите на Станишев на дискусията ще се обмени опит със съседните страни, които са станали жертви на природни бедствия, но са намерили адекватни механизми за въздействие.

На дискусията обаче не са поканени нито АБЗ, нито организацията Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове, научи "Монитор". Много малко са и застрахователите, които ще вземат участие в дискусията. Сред поканените е ЗК "Български имоти - Винер Щетише".