Обединенията между банките и застрахователните компании

Характерна тенденция в развитието на финансовите пазари в условията на глобализация е изчезването на границите между различните сектори на финансови услуги и възникването на универсални финансови конгломерати, в рамките на които са съсредоточени огромни капитали. Особено бързо този процес протича между банките и застрахователните компании, стратегическа стъпка на което се явява концентрацията на движението на услугите от застрахователите и банките към потреблението и отношението с клиентите.

Към 1999 г. делът на сливанията и поглъщанията между банките и застрахователните компании в общия брой сливания и поглъщания достига 25%. Освен това някои банки създават собствени застрахователни компании, а редица застрахователи – собствени банки. По подобен начин Allianz Versicherung спомогна за сливането на Deutsche Bank и Dresdner Bank, като новосъздадената банка се задължи да й осигури достъп до своята мрежа за обслужване на населението. При обявяването на този процес даже бяха обявени планове за обединение на банковата и застрахователната дейност в Германия. Munich Re също не остана по-назад и си осигури контрол върху две банки – ERGO Versicherungsgruppe AG и Karlsruher Lebensversicherung AG, като по този начин получи възможността сериозно да засили присъствието си на традиционния застрахователен пазар. Още по-успешен в тази насока се оказа опитът на англичаните. Става дума за договора за придобиване на Scottish Widows от страна на лондонската Lloyds TSB, възлизащ на стойност 6.7 млрд. британски лири /9.2 млрд. долара/. Банковите застрахователи във Франция също бележат значителни успехи в разпространението на стандартни застрахователни продукти. Пример за това е френската компания Predica, специализирана в животозастраховането и принадлежаща на банката Credit Argicole. По данни за последното тримесечие на 2005 г. тя е увеличила с 20% клиентите си от средите на клиентите на банката. Френският застрахователен гигант AXA също притежава две банкови институции - AXA Banque и AXA Credit, които са класически пример за участие на банки в застрахователния бизнес.

Преимуществата на подобни междуотраслови кооперации са очевидни както за банките, така и за застрахователните компании:

- Банковото застраховане понижава себестойността на услугите за сметка на повишаването на стабилността на доходите и намаляването на рисковете благодарение на диверсификацията на дейностите;

- Разширяване на клиентската база в резултат на обмена на информация и предоставянето на по-разнообразен набор от услуги чрез по-голям брой канали за разпространение.

Възможността да се контролират всички финансови потоци от клиенти позволява да се провежда точен маркетингов анализ на техните потребности. В резултат на това се понижават фиксираните разходи за единица услуга, което позволява да се понижат цените на предлаганите услуги. Според резултатите от проведено изследване почти в 90% от застрахователните компании, които извършват банково застраховане, разходите по обращението са се понижили. Средният срок, който е необходим, за да се почувстват тези предимства, е 3 години (Annual Report Lloyds TSB, 2002 г.).

От 1980 г. насам темповете на нарастване броя на населението съществено се съкратиха, а средната продължителност на живота нарасна. Това изменение в структурата и броя на населението оказва влияние върху общото икономическо състояние на отделните държави и особено върху обезпечаването на социална защита на населението. Увеличаването на съотношението между лицата в пенсионна възраст и броя на заетите създава допълнително натоварване върху системата на държавно пенсионно осигуряване. Доколкото пенсионните фондове работят на принципа на преразпределението, то се получава съкращаване на източниците на доход (намаляване броя на лицата, участващи във формирането на активите на пенсионните фондове), при едновременно увеличаване на финансовите разходи (расте броя на лицата, получаващи пенсия). Това изменение в структурата на населението значително затруднява възможността за поддържане на определено равнище на пенсионно осигуряване от страна на държавата. Все по-голям брой клиенти на банките изразяват заинтересованост към дългосрочните спестовни програми. Сътрудничеството със застрахователните компании позволява на банките да предложат на своите клиенти програми за дългосрочно застраховане при доживяване, в случай на загуба на трудоспособност и др., т.е. да разширят спектъра на своите спестовни планове, получавайки за това и комисионно възнаграждение за реализираните застрахователни полици.

Съвместната работа с банките пък предоставя на застрахователните компании възможност да увеличат асортимента на предлаганите застрахователни продукти и да ги реализират чрез банките – институции с добра делова репутация, внушаващи повече доверие у клиентите, отколкото преките продажби. Немаловажно е и това, че банките обикновено притежават значително по-широка мрежа за продажби, а също и повече възможности за избор на подходящи програми за разпределение на свободните парични средства. По такъв начин възможността за взаимно предоставяне на услуги в рамките на банковото застраховане осигурява определена полза както за банките, така и за застрахователните компании.

Между банките и застрахователните компании съществуват множество варианти за осъществяване на съвместна дейност на финансовите пазари. Те могат да подпишат дистрибуторско споразумение⁽¹⁾ – минималната система на интеграция, която се използва обикновено при предлагане на прости застрахователни услуги. Стратегическият съюз⁽²⁾ позволява на двете страни дългосрочно да осъществяват съвместна продажба на продуктите, както и съвместно да използват потребителската информация. Друг вариант е организирането на съвместно предприятие⁽³⁾ с инвестиране на капитал и разпределение на административните отговорности. Следващата стъпка е основаването на дъщерни структури на банките или на застрахователните компании под формата на пълно или частично придобиване (Виж приложението).

Изборът на определен модел на интеграция между банките и застрахователните компании зависи от степента на икономическо развитие на страната, на територията на която се осъществява регистрацията. Не съществува единен модел, който да бъде приложим навсякъде.

Вследствие на създаването на подобни съюзи (кооперации) са се появили две основни форми на сътрудничество между банките и застрахователните компании:

• банкашуранс (bancassurance);
• ашурфинанс (assurfinance).

Обединявайки се по такъв начин, банките и застрахователните компании могат съвместно да решават комплекс от въпроси, касаещи разработката на финансови услуги, най-пълно удовлетворяващи търсенето на клиентите както по качество, така и по количество. При това банките и застрахователните компании могат да изберат различни начини за реализация на маркетинговата стратегия на банковото застраховане.

Освен предимства интеграцията на финансовите услуги притежава и някои недостатъци. Основната опасност на междуотрасловите сливания се състои в това, че при застрахователните компании, чието предназначение е социална защита на населението, възниква възможност за високорискови инвестиции в състава на банковия капитал, неподлежащ на твърдо регулиране от страна на държавата. Освен това, дори ако застрахователната компания не участва пряко в операциите на банката, тя носи част от риска поради взаимните финансови задължения. От друга страна, банката, влизаща в състава на финансовия конгломерат, бива изложена на застрахователни рискове. По такъв начин диверсификацията на дейностите, способстваща за равномерното разпределение на общия риск между отраслите и осигуряваща конкурентните преимущества на междуотрасловата кооперация, повишава тяхната взаимозависимост, което увеличава вероятността от системни кризи в случаи на рязко влошаване на състоянието на една от страните.