Цветанка Крумова:Обезпечителният фонд поставя въпроса за моралния риск

Специалната уредба на Граничната застраховка е един от аспектите на присъединяването ни към единната европейска територия в застраховането. Покритието на отговорността на МПС от трети държави, влизащи на наша територия, и съчетаването на този режим със системата „Зелена карта” поставя редица въпроси, не всички от които са намерили общо европейско решение или решение в рамките на системата „Зелена карта”. Все още режимът в различните държави не е унифициран. Има държави, пред които този проблем въобще не стои предвид географското им положение, липсата на външни европейски граници и произтичащото от това минимално търсене.

Според мен за България като външна граница на ЕС възприетият подход за подробно регламентиране на застраховката е правилен. Ключов момент за осигуряване на стабилност на системата е наличието на надеждно презастрахователно покритие. Благодарение на подкрепата на нашите презастрахователи ЗПАД “Армеец” е от компаниите, които предлагат Гранична застраховка.

Приемам мнението, че застраховката следва да бъде рестриктивна и по отношение на тарифните условия. Считам, че след като бъде набрана достатъчна статистическа информация, би могло да се преразгледат някои аспекти, като например максималният срок на застраховката, който по мое мнение е твърде кратък, а в това отношение няма единна практика в ЕС.

За мен е необосновано ограничението за предлагане на Гранична застраховка чрез посредници; мисля, че по-скоро следва да имаме строги изисквания към качеството на работата на посредниците, които я предлагат, вместо да ги изключваме от този пазар.

Промените в кодекса са твърде много, за да бъдат обхванати в един отговор. Една част от тях отразяват процеса на хармонизация на законодателството с европейски директиви, а с други се решават някои практически проблеми при прилагането на закона в последните години.

По отношение на Обезпечителния фонд считам, че аналогията с държавната гаранция за влоговете в банки е уместна най-вече по отношение на спестовните застраховки „Живот”. Личното ми мнение е, че функциите на фонда трябва да се ограничават само до този вид застраховка. Наличието на гаранционен фонд по други застраховки, както и някои от другите предложения в проекта, според мен поставят въпроса за т. нар. „морален риск” на застрахователните компании. Моралният риск (moral hazard) е понятие от управлението на риска, което се използва и като термин в застраховането в много от развитите страни. Наличието на гаранция, установена от държавата под формата на Обезпечителен фонд, от една страна, цели да намали ефекта от съществуването на морален риск у някои компании, но, от друга страна, лишава пазара от неговия естествен регулатор – търсенето и предлагането. По-просто казано, когато вземанията са гарантирани, потребителите нямат критерий и стимул да различават „добрите” от „лошите” компании и да насочват избора и доверието си към тези, които са стриктни в изпълнение на задълженията си. В условията на свободен пазар потребителите трябва да имат свободен избор, а основата на свободния избор е информацията. Считам, че по-добрият вариант за решаването на проблема е точната, навременна и обективна публично достъпна информация за състоянието на компаниите и прозрачността в тяхната дейност.

По отношение на цялостния комплекс от законодателни мерки, целящи облекчаване на потребителите и пострадалите лица при определянето и получаване на застрахователни обезщетения, по принцип считам, че това е правилно и съвременно като основна насока. Бих препоръчала обаче да се обмислят и някои мерки, които да ни дадат гаранции, че именно тези са лицата, които в края на краищата получават обезщетението, тъй като у всички нас, застрахователите, витае съмнението, че в много случаи самите правоимащи не получават или получават само малка част от обезщетението, когато вместо тях пред застрахователя се явява пълномощник. Мисля, че е необходимо да бъдат въведени някакви мерки за контрол и прозрачност в действията на лицата, които се явяват пълномощници на потребители на застрахователни услуги, лица, или да се въведе изискване за изрично писмено потвърждение лично от правоимащите за получаването на сумата на обезщетението. Нека това не звучи като отричане на ролята на брокерите или адвокатите по принцип. Напротив, считам, че тяхната дейност е много необходима и полезна, за да могат гражданите да упражнят по най-добрия начин правата си. Според мен в този аспект също трябва да говорим за морален риск и да дадем възможност чрез информация и прозрачност добрите професионалисти да развиват дейността си в съответствие със закона и професионалната етика.