Дискусионно мнение: Гледната точка на застрахователния агент по Кодекса за застраховане

Първото е за отношението на държавата към застраховането. То е кодирано още в чл. 3 от проекта. Да не си помислите, че от застрахователно-техническа или научна гледна точка искам да оспорвам тафтологията като недопустима при определянето на процес, явление или предмет. Формата, за мен не е най-важното, а съдържанието.

От определението за застраховането в КЗ, след 33 години опит, сега чак разбрах, че у нас формата и съдържанието му се сливат и то е просто събиране и раздаване на пари. Няма обществен фонд, няма образуване, управление, разпределение на този резервен фонд на обществото по определени правила.

Това не е просто грешка. Законодателят или инициаторът на проекта съвсем умишлено е заложил, че дейността на застрахователя е само набирателна и раздавателна, за да освободи собствениците на застрахователни дружества от задължението да се грижат и управляват привлечените чужди средства. Презумпцията е, че веднъж влезли в компанията, парите са на собствениците. Раздаването е задължение, но като всяко задължение то се доказва в съда. Тежко и горко на застрахованите. За кого върбата и за кого овощията !

Ако не е така, защо и в сега действащата нормативна уредба техническите резерви са отнесени към собствените средства на дружеството? Ако иска законодателят да е справедлив, а застрахованият – защитен, собствените и привлечените за изпълнение на дейността средства като технически резерви в застраховането трябва да се разделят и наблюдават поотделно.

В КЗ отново не се дава отговор, а се прехвърля за разрешаване в отделна наредба въпросът защо у нас компаниите нямат право да образуват резерви над определеното им като лимит. Всяка държава се стреми да стимулира натрупването на резерви чрез обществени застрахователни фондове, каквито са тези в застрахователните дружества. Затова, а и поради особеностите в застраховането, което се различава от всички други стопански дейности, превишението на приходите над разходите през една календарна година не е печалба. Известно е, че рискът в застраховането, освен по съвкупност и в пространството, се разпределя и във времето.

Гореизложеното е причина, заради която застрахователите не бива да се облагат с данък печалба върху превишенията, когато те не се дават за дивиденти или други разходи, а остават за увеличение на резервите. Стига те да се контролират после и в разходната им част. За силата и сигурността на едно застрахователно дружество освен по размера на събираните премии може да се съди по натрупаните резерви. Защо тогава нашата държава, която плаче за инвестиционни фондове, ограничава резервите, а с евтини трикове на заинтересовани лица “кове” закони за образуване на нови, задължителни фондове, несъобразени с правата на човека за избор, набеждавайки го същевременно, че му липсва застрахователна култура? Мисля, че застрахователната култура на моя народ си е на ниво, а тази на организаторите и законосъздателите на застраховането – ниска.

Корупцията в застраховането може да се развива в различни посоки. Най-елементарни и най-често срещаните са при събирането на премиите и в определянето на обезщетения и застрахователни суми. За второто направление е ясно и това, че “пишман-застрахователите” все се считат за специалисти там.

Тук категорично нека стане дума за корупцията при определянето размера на премиите. Който оспорва термина корупция при определяне на премиите, да каже с какво тя е по-малка, когато за еднакви застраховани единици се събират различни премии, с корупция, при която за едни и същи размери на щетите се определят различни обезщетения в една съвкупност.

Нека при това се знае, че недоплащането или надплащането и при определянето на премиите, и при определянето на обезщетенията не става за сметка на компанията, а на съвкупността от застрахованите в нея. Когато отчитаме “ниската” застрахователна култура на хората, не забравяйте това явление в нашето застраховане. “Простите” у нас не се застраховат, защото знаят за това явление. Застраховат се предимно “умни”, на които хора с позиции в застраховането им обещават привилегии и в двете посоки.

Ако не е така, защо създателите на КЗ не допълнят чл. 65 с нова алинея, където да се каже, че премията в застраховането във всеки негов вид се определя, като различните кандидати се разпределят в рискови групи според ясни, обективни и значими критерии, влияещи върху развитието на рисковете?

По такъв начин за еднаквите по критерии обекти да се внасят равни по размер премии. Всяко нарушаване на тези правила или занижаване по субективни причини на рисковата група и на размера на полагащата се премия трябва да се тълкува от закона като вид корупционна сделка. Още повече че в застраховането при определяне на премиите има понятие “утежнен” риск, а не “облекчен” риск. Облекчаването тук е недопустимо и не може даже да намирисва да е за сметка на другите участници в застрахователната съвкупност.

Освен спрямо кандидатите за застраховане корупцията при субективното определяне размера на премиите има значение и за “скопяването” на посредниците. Последните, ако нямат специални протекции, което е друг вид корупция, нямат шанс за привличане на клиенти с изключение на баламите. При тези обстоятелства те могат само да правят жива, безплатна реклама на нелоялни застрахователи, осигурили си безнаказаност от закона за корупционно поведение. Вълкът плаче за мъгливо време.

Иска ли законодателят да прекъсне тази вредна практика, трябва да заложи текст в КЗ, съгласно който занижаване на одобрените от КФН премии и предоставяне на облаги за сметка на резервните фондове и по-високи комисионни възнаграждения от тези в застрахователно-техническите планове трябва да се счита за особен вид корупция и да се преследва от закона. Това моите “прости” застраховани ще нарекат наличие на политическа воля за изкореняване на разлагащите и в застраховането, и в цялото ни общество явления.

Иначе пак едни ще бръстят върбата, а други ще събират овощията. Скопците ще искат деца, а някои овчари ще се радват на агнета, па питат ли ги от кой коч са заченати...