Румен Янчев:Не искаме изравняване на цените, а механизъм, по който да се заделят необходимите резерви за предстоящи плащания

Румен Янчев – председател на УС и изпълнителен директор на ЗПАД “Булстрад”:

 Прогнозите в бизнеса трябва да са много близо до реалностите

-Станаха вече петнайсет пълни...

-Не по-различно от друг път – в София, със семейството... Нова година е хубав празник. Отива си една година, идва друга и може би е най-хубаво, както Коледа, тя да се посрещне с най-близките ни хора, с приятели...

Що се отнася до работата – беше трудна година, защото беше успешна. За да има успех, трябва да се положи много труд. През 2007 г. имаше много предизвикателства. Трябваше да се извършат много неща, в което очевидно сме успели. Ако не всички, поне една голяма част от тях.

За разлика от други години още в края на септември 2007 г. знаехме как ще приключим. Не знам още точните числа, но не това е най-важното. Във всички случаи беше ясно, че изпреварваме прогнозата, и то с доста. Ако трябва да бъда съвсем точен, още като отчитахме първото полугодие на миналата година, бях сигурен какво ще се случи, тъй като и тогава изпреварвахме прогнозните резултати, пък дори и коригирани – корекцията извършихме през юни.

В този смисъл не сме изпитвали безпокойство как ще завърши годината, както е било друг път, когато до последния месец сме се колебаели в крайния резултат. Сега стана така, както вероятно трябва да стане. Ще трябва да анализираме добре нещата, за да видим какви шансове имаме да ги повторим и през новата година.

-Първо, имахме двама именяци – това са заместниците ми Иван Иванов и Иво Груев. Отдадохме им заслуженото на техния празник. А иначе – опитахме се да дефинираме приоритетите на отделните структури в дружеството – в застрахователната и ликвидационната част, в правното обслужване, в презастраховането, в ИТ – частта, в администрацията – обща и финансова... Помолих колегите си от УС да направят опит да погледнат на нещата не като на свой личен ангажимент, а като ангажимент на структурата, която управляват, и да обърнат внимание на неща, които имат значение за всички останали, а не само за тях.

Това, че е изтекла годината, съвсем не прави малки задачите за тази година. Много бързо трябва да влезеш в коловоза и да се опиташ да обхванеш предизвикателствата, които те очакват. Те не са кой знае колко по-различни от друг път, но застраховането е динамична дейност, участниците са много, всеки има своите идеи и намерения. Включително и във вашия вестник се появяват различни мнения - някои граничат с научната фантастика, други са по-адекватни...

-Да, всеки има право да каже, каквото иска. Това отразява определени намерения. В този контекст ние също трябва да се подготвим много добре.

-Сериозните дружества към 15-16 януари трябва да бъдат готови с първия проект на резултатите си за предходната година. Естествено, остават неща за доуточняване, но те не биха могли да обърнат резултатите наопаки. Така че “сбъдването” на прогнозата се дължи преди всичко на реализъм в мисленето и действията. От 3-4 години насам изготвянето на бюджет, на прогноза за дейността на дружеството е облечено в програма, наречена Стратегия за устойчиво развитие. Като я следваме, всяка година по тримесечия, шестмесечия, деветмесечия и в съпоставка с най-малко три предходни години ние се опитваме да намерим някакви зависимости и закономерности, залагайки на структурата на портфейла на дружеството такава, каквато е била през съответните години. Целта е да видим с какво темпо, с какъв тренд постигаме или не нещата. Преди всичко като градим тези прогнози, правим опит да даваме оценка на потенциала, който съществува пред нас, на потенциала, който съществува пред съответните агенции на дружеството. В скоби казано, там ние оценяваме не възможностите на отделните хора, а потенциала на региона. Когато имаме изпълнение на показателите, значи сме успели да разкрием наличния потенциал. Ако има неизпълнение, това е показателно за хората, които работят на място; защото потенциалът е там, но не е бил използван от тях. Те не са се отнесли с необходимата сериозност и не са съумели да вземат онова, което им се полага на практика, защото то е там и не се налага да се търси на друго място.

От тази гледна точка много е важно при планирането да стъпиш на обективна налична информация, да проследиш как са се развивали нещата и оттам нататък, когато правиш отчетите, всеки път непрекъснато да виждаш къде са добрите постижения, къде има някакъв недостиг, някаква слабост, веднага да обърнеш внимание, да отделиш малко повече сили и средства.

В крайна сметка това е формулата. Доволен съм, че я прилагаме, защото това, което постигаме, е много близко до това, което прогнозираме. Нямаме отклонения в рамките на прогноза, преизпълнена с 30 на сто, а в рамките на 5-6 на сто.

-Много държа на лоялността, защото в “Булстрад” полагаме страшно много усилия по посока на това нашите служители да усетят, първо, доброто отношение към желанията им да бъдат квалифицирани, и то по много начини, включително като това да седиш на едно бюро и да вършиш рутинна работа. Някой би казал, че по тази начин нищо не би могъл да научи. Но ние всъщност даваме възможност да бъдеш на едно работно място, където нещата се случват по много пъти и ти можеш да усвоиш различни ситуации - даже това е форма на обучение. Да не говорим за другите нива, които изискват повече средства, инвестиции и време. Затова извеждам на първо място лоялността. И при нас е имало хора, които са идвали, престоявали са малко, докато не са им предложили някъде по-добро заплащане... Аз ценя повече служители, които са готови да изтърпят някои от несгодите, защото съм сигурен, че по-добрите времена винаги идват; необходимо е търпение. “Булстрад” е компания с доволно дълга история и всяка година от нея тежи. Почваме 47-ата година... Всяка от тях си има свое място и си носи съответния товар. И сега имаме случаи, които са от 1967-1968 г. по линията на презастраховането; това също влияе на дейността ни. Много от днешните ни служители още не са били родени тогава. Младите хора понякога бързат, стоте метра с препятствия ги нямат за нищо, прескачат по две-три... Такъв е животът, не им се сърдя. Ако са успели да научат достатъчно, пожелавам им успех. Но трябва да са убедени, че търпението също се възнаграждава.

-Между нас и останалите застрахователни дружества има една съществена разлика. Ние отчитаме прихода, реализиран в края на 2007 г. специално по застраховка “Гражданска отговорност” (тези застраховки са в сила от 1 януари 2008 г.), като приход за бъдещи периоди. За тях не се заделя пренос-премиен резерв, тъй като рискът не е започнал да тече. Останалите дружества го отчитат като премиен приход и заделят голяма част от премията (поне 11/12) като пренос-премиен резерв.

Компаниите, реализирали голям премиен приход през декември, а и през ноември 2007 г., е възможно да покажат голям ръст, с което да се доближат чувствително до нас. Със ЗПАД “ДЗИ” сега, както се казва, бягаме в един коридор. Малко по-назад е ЗПАД “Алианц България” .

-За дружество, чийто премиен приход е 20 милиона лева, а постигне 25 милиона, ръстът е осезаем. Ако погледнете дружествата какъв премиен приход са добавили в повече от миналата година, ще видите, че при онези, които имат най-голям премиен приход, ръстът е най-малък; ако ние сме добавили 25 милиона лева в сравнение с предишната година, ще постигнем ръст от 20 и повече на сто, то другаде, с 18 милиона лева приход, той може да излезе и 180 на сто! На практика голяма част от дружествата в момента са с едни и същи мащаби. Поне десет от тях имат сходни структури, равен брой служители, идентичен начин на ликвидация на щети, тъй като съществува обща методика по ликвидация... По много неща те си приличат. Затова трябва да гледаме по какво се различават.

-Не само. Виждате, че пазарът ни е, меко казано, доста своенравен. Причините са много. В цялата графа “Общо застраховане” нещата не стоят добре. Но повече се говори за “Гражданска отговорност”. Тя е задължителна, има строг регламент, по нея сме поели като държава ангажименти за обхват, не по-малък от 90 на сто... Освен това по нея се покриват вреди, нанесени на трети лица, а не се изплащат обезщетения на притежателя на полицата.

В такава ситуация обикновеният гражданин е изправен пред истинска атака от страна на дружествата, които предлагат застраховката. Като се мултиплицират различните им послания през брокери и агенти, които добавят по една лъжичка сол-пипер, човек трудно може да разбере кое е оригиналното предложение. В крайна сметка потребителят си казва: “След като застраховката е задължителна и след като я предлагат 15-16 дружества, аз ще отида там, където е най-евтино!” Това е неговата логика. Така е и в Западна Европа - и там най-масови са най-евтините застраховки. Друг е въпросът, че такива фрапиращи разлики в цените, каквито имаме тук, там не фигурират; а ако ги има, те са в две групи, които са в крайности, но не са в конфликт.

Защо стигаме до тези аномалии? Нямаше да ги има, ако застраховката “Гражданска отговорност” заемаше пет на сто от всички други видове застраховки. Тогава премиите вместо сто лева щяха да са петстотин и никой нямаше да пита защо е така.

В момента най-лесният начин да се сдобиеш с пазарен дял и с някакво присъствие и да придобиеш “свежи пари” е да продаваш застраховка “Гражданска отговорност” на цени, които в много отношения са необосновано ниски, независимо от твърденията на колеги, позоваващи се на статистиката. Имам сериозни резерви по отношение на достоверността на данните, които се предоставят в КФН, и на начина, по който са изготвени отчетите, за да се стигне до индивидуалната или общата статистика на пазара.

България е член на ЕС. Затова трябва да добавиш коефициент, с който да коригираш квотата си на базата на щетите, които се плащат по отминалата “Зелена карта”. Но много от дружествата не са продавали такава застраховка и не знаят каква е квотата за онези държави. Като изключим “Булстрад” в някаква степен - повтарям, не в пълна, а в някаква степен, където разполагаме със статистика, обхващаща и двете неща, - другите дружества нямат такава: някои разполагат с данни за “Гражданска отговорност” за България и с много малко за “Зелена карта”, други имат, но в малки обеми - и за едната, и за другата застраховка.... Затова поставям под съмнение достоверността на изчисленията. Всяка година се случваха какви ли не небивалици, но този път освен кампания в края на декември, имаше и в края на октомври, и през целия ноември.

Зададохме си въпроса кой кого лъже в тази ситуация и дали онези, които го правят, са по-умни от останалите. В устава на АБЗ е записано, че в действията си всеки един от членовете не бива да води до пораждане на конфликти, а напротив – трябва да се стреми към взаимодействие и за формиране на истинско пазарно поведение. С други думи – никой не бива да извършва действия, които да са в ущърб на останалите членове на асоциацията.

Поради тези причини се опитахме и с оглед на инструментите, с които разполагаме, да се съберем и да обсъдим поведението на някои от членовете, без да визираме имена, защото не в това е смисълът. Нормално ли е от 17-18 членове на АБЗ да има някои, които да са “по-хитри” и това, което правят, да бъде в ущърб на другите? Аз не искам да членувам в асоциация, в която двама-трима от членовете работят против интересите на останалите.

Ние като дружество бяхме от инициаторите на срещата. Очевидно идеята се възприе по някакъв начин. За някои това означаваше да се мисли за еднаква премия, за други – друго... Ние искахме на плоскостта на асоциацията да намерим начин поведението ни да стане по-пазарно и по никакъв начин едни да не работят срещу други.

Счете се за необходимо да бъде уведомена Комисията за финансов надзор, за да не ни обвини някой в картелиране.

-Това е станало под нечие давление, но няма никакво значение, защото няма подписан документ, който би могъл да се третира като картелиране и нарушаване на закона. Документът, който подготвихме, можеше да влезе в сила само при подписването му от всички застрахователи. Но това така и не стана. Както се вижда, застраховката се продава на 18 различни цени, така че най-малко за картелиране може да се говори...

Ние поставяме въпроса принципно: щом се допуска такова състояние на нещата, някои от членовете на АБЗ изказват притеснението си, че ако не през тази година, то през другата или през по-следващата е възможно да имаме дружества, които да изпаднат в затруднено финансово положение от гледна точка на ръст в размера на претенциите и т.н.

Тази идея намери подкрепа и в Комисията за финансов надзор. След като беше подписан от 13 дружества проектът за меморандум, ние поискахме да се види дали има механизъм, по който КФН и Управление “Застрахователен надзор” да въздействат на съответните дружества, без да оказват вмешателство в работата им. Очевидно е, че, както при банките има минимални резерви - макар че те имат по-различен смисъл, но по аналогия може да се направи такова сравнение, - същото трябва да се предвиди и за застрахователните дружества. Отново се фетишизира някакво число – 88 лева, което сигурно за едни е много удобно, а за други – не. Тези 88 лева трябва да отидат за всяка една застраховка едва ли не в резерв – пренос-премиен резерв, резерв за висящи плащания и т.н. Давате си сметка какво ще се случи при премия от 100 лева, когато 88 отиват в резерв; след като около 50-60 лева се харчат за комисиони и други разходи, става очевидно, че една голяма част ще бъдат в недостиг.

КФН има пълно основание и права по европейските директиви да действа аварийно и да налага санкции, които целят защита на пазара и на потребителите. Ако защитаваш добре потребителите на тази небанкова финансова услуга, трябва да помислиш как трябва да изглеждат застрахователните дружества. След това “картинката” е много трагична, да не си припомняме случаите с “Юпитер” и “Европа”.

Опитахме се да поставим нещата на изключително сериозна основа. Друг е въпросът кой как го е разбрал. Отчитам този опит като положителен, но всеки има право да направи свой коментар и да даде своя оценка дали е бил положителен или не.

Ние не искаме изравняване на цените, а по-скоро да има механизъм, по който застрахователните дружества да бъдат в състояние да заделят необходимите им резерви, за да могат да посрещат предстоящите си плащания. А за намирането на тази формула може да ни помогне Комисията за финансов надзор, защото тя е органът, който може да каже как стоят нещата обективно. В определени случаи комисията има още по-големи права, отколко изглежда на пръв поглед, особено ако съществува по-голяма опасност. Вероятно на този етап такава няма, но не смятам, че този пазар ще остане без проблеми.

-Не с оглед на това да не бъда критичен към колегите, ще кажа следното: асоциацията е такава, каквито са нейните членове. Който и да е “отгоре”, при наличието на толкова силно изразени конфликти на интереси едва ли би могъл нещо да постигне. В крайна сметка има устав. Ние своите бележки сме ги направили. Не сме длъжни да бъдем приятели, но би трябвало да вървим в почти една и съща посока. Нека всеки да вземе, колкото може, но методите да бъдат напълно прозрачни и пазарни. Това не се случва. И не е “Гражданска отговорност” единствената застраховка, почти всички са такива. Те също един ден ще излязат на повърхността и ще се заговори повече за тях. Пак ще повторя: лесно е да вземеш пазарен дял, лесно е да кажеш какъв ръст си направил. Като погледнеш, че портфейлът ти е 90 на сто от “Гражданска отговорност”, очевидно това е много важно за теб. Ако и другите застраховки вземаха съществен дял, нещата нямаше да изглеждат така...

-Въпреки че сме стеснен пазар, предизвикваме определен интерес сред чуждестранните инвеститори. Факт е, че потенциалът в застраховането у нас расте. След пет години по застраховка “Гражданска отговорност” вероятно ще имаме тройно по-голям премиен приход. Това са все възможности. Почти всички компании са с чуждо участие, а ако не са – сигурно скоро ще станат. Интересно е какво се случва след това. Едни от инвеститорите са само инвеститори, други са професионални застрахователи; едни идват с едни намерения, други – с други намерения. Едни искат печалба, а други казват, че идват завинаги... Полека лека започват да се въвеждат правила, каквито има в цяла Европа – като се почне от вътрешнофирмените правила и начините, по които се организира дейността, прозрачността на отчетите, начина на заделянето на резервите, изисквания, свързани с финансово-счетоводната дейност, която иначе е “голяма мъгла” за част от фирмите. Постепенно нещата ще започнат да се подреждат. Не случайно ви казвам, че там, където има сериозно външно присъствие, няма как да не знаеш какъв ти е резултатът още на 16 януари...

-Ако нещо започне да става, няма лошо. Въпросът е, че всеки си има своя позиция, която защитава по някакъв начин. “Булстрад” няма интерес да участва в застрахователен пул.

-Ако се създаде някаква административна единица, в която някой да ни разпорежда какво да правим, вероятно няма да се включим. Зависи и на каква основа ще се прави. Според мен това трябва да бъде рискът земетресение и нищо друго. Трябва обаче да има много точна оценка за имотите, които ще попаднат вътре. Сега, като премине някое природно бедствие, виждаме, че са разрушени кирпичени дувари, сламени постройки и т.н. Не коментирам незаконно построените сгради. Не е ясно и какво се дострои и надстрои през последните 15 години и при (не)спазването на какви наредби и условия, какви материали са използвани и прочие.

Ако няма такъв механизъм, нищо няма да излезе. Трябва ясно да се дефинират нещата, за да не се случи така, щото човешката небрежност да се окаже факторът, поради който се случват бедите. Има ли такъв механизъм, тогава бихме се включили. Застраховането покрива събития, които са извън волята на човека. Това, което е свързано с неговата воля и действия, обикновено е извън този диапазон и не касае катастрофичен пул. В кръга на шегата ще кажа, че в България може би е добра идея да се направи катастрофичен пул за човешките действия...

България не попада в категорията страни, където наводнението да бъде дефинирано като риск. Не сме от държавите, в които има бавно оттичане на води, при което разливът (само Дунав попада в тази категория, но нашият бряг, за разлика от румънския, за щастие е висок!) да е продължителен, да има покачване и на подпочвените води и т.н., т. е. продължителен разлив, който да покрива определена територия и да има катастрофични размери. Ние имаме тип планински реки, които могат да предизвикат вълнА. Наводнения съществуват извън границите на България – в Турция и в Гърция. Там имат проблем с това. Ние нямаме наводнения. Ако имахме минимално работещи съоръжения за отводняване, нямаше да възникнат случаите от последните няколко години.

-Даже и при наличие на катастрофичен пул не може да се говори за стопроцентово обезщетяване.

-При подобна процедура никой не знае кога точно може да стане сливането. Надяваме се то да бъде факт до средата на тази година. Все още се правят оценки, върви една техническа част; след нейното приключване ще последват нови действия. В края на януари има събрание на акционерите и едно от решенията, които предвиждаме да се вземе, е да купим “Български имоти”, което ще ускори процеса.

-За съжаление такива неща се случват на море. Аз отказах коментар на повечето ваши колеги, но за в. “Застраховател прес” ще кажа следното: членовете на екипажа не са застраховани в “Булстрад”. Моряците са имали застраховка в “Пи енд ай” клуб, тъй като всеки кораб обикновено има такава застраховка. Тя покрива рискове, които морският застраховател обикновено не покрива. Така че застраховката им е към този клуб и се прави от корабособствениците, които членуват в него. Тя е по-скоро за оказване на професионална помощ, нещо като взаимозастрахователно дружество, казано на по-популярен език. Вноската, която всеки плаща, е според броя на корабите, тонажа на съответния кораб, квотата на щетите, която е показал корабособственикът през годините, и т. н. Така че “Булстрад” е застраховател само на морския съд. Корабособственикът е сериозна българска фирма, която работи с нас от десет години и която много професионално си върши работата.

-Може би това, че оцеляхме още една година. Е, не че сме били пред катаклизъм, но сме се справили...

-Наградата беше изненада за нас. Организатор на събитието е една мощна румънска медия, която раздава награди в небанковия финансов сектор на северната ни съседка. Наградите са ежегодни и освен вътрешните, които са за румънски компании и брокери, има и такива за нашия регион като цяло. Церемонията бе много тържествена и официална и се състоя в кралския дворец. В крайна сметка Румъния показва, че някои от нещата ги прави по добър начин и има какво да учим от нея. Пожелавам на всеки да получи подобна награда.

-Миналата година бе хубава и спорна година, очаквам и тази да бъде такава – не по-малко успешна. Мисля, че всяка година сбъдваме част от мечтите си!

-Това са много съществени неща, макар че не излизат на преден план, защото не са ни основен предмет на дейност. Ние винаги сме в съюз с най-добрите. Причините са две – ние ако не ги търсим, те ни търсят, а те като ни потърсят, ние не ги „пускаме”. Подкрепяме националния отбор по волейбол в Световната лига и се гордеем с този факт; подкрепяме колоездачната обиколка на България; подкрепяме футболните ветерани. Възродихме галерията на Ставри Калинов, помогнахме да се реализира филмът за Вежди Рашидов, спонсорираме международното състезание по делтапланеризъм край Сопот. Помагаме и на отделни хора от областта на културата и спорта - не бих могъл да изброя всички. Това го правим не само за да ни възприемат “по-човешки” в обществото, където ни имат за някакви “играчи” на финансовия пазар, а защото големият бизнес винаги е бил и социално отговорен.

Хората трябва да усетят, включително и онези, които не печелят големи пари, че последните работят и за малките пари. Съществуват неща, които са част от ценностната система на човека и трябва да им се помага - независимо кой си, къде си и с колко. Като можеш с повече, с повече го направи. Ако не можеш, с колкото и да го направиш, ще бъде оценено. От тази гледна точка мярка няма. Ако трябва да мерим нещо, това е желанието да направим добро. Ако го притежаваме, ще успеем. За това е нужно сърце - не само пари.