Пазарът на земеделските застраховки се е свил близо десет пъти за 6-7 години

Очакват се комплексни договори и покриване на качествени щети

Глобалните промени на климата се усещат в България най-вече по зачестилите природни бедствия. През последните години нашата страна е периодично връхлитана от бури, градушки и наводнения, които със силата си чупят стогодишните рекорди. От тези бедствия страдат най-вече земеделските производители, тъй като тяхната продукция месеци наред е изложена на прякото въздействие на стихиите. И често целогодишният труд на цели кооперации отива на вятъра само след един проливен дъжд, съпроводен с градушка или наводнение. Логично е при това положение хората да потърсят защита за труда си. В цивилизования свят това се прави с масово сключване на полици срещу определени, избрани от производителите, рискове. Българските застрахователи също предлагат добри продукти за селските стопани. У нас обаче през последните 6-7 години според експерти пазарът на земеделските застраховки се е свил близо 10 пъти. Официална статистика по въпроса няма. В справките, които застрахователните компании дават в Комисията за финансов надзор (КФН), земеделските застраховки не са изведени на отделен ред. Те са включени в общия приход по полиците срещу щети на имущество. В този раздел влизат още премийните приходи от имуществените застраховки на частни лица и фирми. Така официалната картина на селскостопанското застраховане у нас се оказва доста размазана. Поне на пръв поглед. През погледа на хората, които работят на този пазар, обаче нещата изглеждат значително по-ясно.

Повечето от земеделските производители у нас не застраховат продукцията си, тъй като нямат пари, категорични са експертите от застрахователните компании. Според Станимир Няголов от „Дженерали Застраховане” АД едва

25%-30 % от производителите в България имат достатъчно пари

за да направят добро земеделие. Именно те се застраховат доброволно за адекватни застрахователни суми. Например за едногодишните култури те сключват полици за 50-60 лв. застрахователна сума на декар. В същото време хората, които правят застраховка, защото някоя инстанция ги задължава, се застраховат за минимума от 1,70 лв.

Застрахователните компании в България покриват редица рискове, които застрашават посевите. Основните от тях са градушка и буря. За някои от културите пожарът също може да бъде сред основните покрити рискове. Освен тези т. нар. основни покрития съществуват и доброволни, които могат да бъдат избрани срещу леко повишаване на премията. Така земеделските производители защитават посевите си и срещу проливен дъжд, наводнение, киша, осланяване, измръзване и изтегляне. Не е задължително всеки от тези рискове да бъде избран от съответния производител. Хората обикновено

знаят на какви бедствия най-често са подложени нивите им

и избират подходящите покрития. Например в равните полета, като Добруджа и Горнотракийската низина, много често се избира рискът пожар. Причината е, че там, като пламне една нива, огънят лесно се разпростира и върху съседните. В същото време Дунавската равнина е хълмиста и като тръгне порой, отнася посевите и дълбае огромни дупки на тяхно място. След такова бедствие в долния край на нивата може да се събере метър и половина тиня, в която са смачкани изровените растения. Затова в тези райони хората почти винаги избират риска проливен дъжд. През зимата пък често избирани са рисковете наводнение, киша, измръзване и изтегляне.

Сушата се води катастрофичен риск и от 1946 г. насам не се покрива от българските застрахователи, въпреки че това бедствие все по-често започва да навестява Балканския полуостров. В Европа също няма компании, които застраховат срещу суша, твърдят специалистите. Според тях този риск се покрива само в САЩ с

многорискова застраховка на земеделски култури

която се предлага от тяхното министерство на замеделието. Американското земеделско министерство обаче подпомага финансово фермерите, които сключват тази доста скъпа полица. Тя покрива няколко катастрофични риска за земеделските култури, които могат да се случат в дадена част на САЩ - градушка, суша, наводнения, болести по растенията, (изключително високо развитие на някакъв вид насекоми в дадена година). Процентът на субсидиите от американското министерство на земеделието намалява с отиването от юг на север. Например в южните щати, където често има суша и градушки, фермерът участва с 25% от премията, която трябва да плати. Останалите 75% се поемат от министерството на земеделието. В Северните щати фермерите участват със 75% от премията, а министерството дотира 25 на сто от сумата.

В България обаче скоро едва ли може да се въведе подобна застраховка, тъй като земеделието ни не е на необходимото ниво. У нас съвсем не са изключение случаите, когато фермерите не са имали пари да напръскат посевите си със съответните препарати. В резултат на това растенията са засегнати от болести или неприятели и дават ниска реколта или съвсем загиват. В подобни случаи –

когато производителите не са си свършили работата

или не са спазили технологията за отглеждане на посевите, застрахователните компании не изплащат обезщетения никъде по света. В САЩ растителната защита е на много добро ниво и там рядко може да се наложи плащане по многорисковата застраховка заради болести по растенията. Там има цяла агенция по управление на риска към министерството на земеделието, която се занимава с процесите в тяхното фермерство, така че се знае къде какво събитие би могло да се случи. В същото време фермерите там дори не си и помислят да си „спестят” някое мероприятие от технологичната карта за отглеждане на земеделски култури. Задължително се водят специални книги, в които периодично се описва какво се прави по посевите. Освен това спазването на технологията се доказва със закупуването на химикали, торове и др. Оценката на евентуалните щети се прави на базата на средния добив от дадената култура през последните 10 години. Фермерът е длъжен да има такава 10-годишна история за всяка от отглежданите от него култури. По подобен начин са се оценявали щетите по земеделските застраховки и у нас до 1993 г. Като цяло обаче

българското земеделие е много далече

от описаната система. Специалистите дори прогнозират, че тя едва ли би могла да бъде въведена у нас през следващите 10-15 години. Една от основните причини е, че има огромни разлики в начина на производство при различните български фермери и кооперации. Някои от тях не успяват да осигурят дори необходимото дизелово гориво за всички операции. А посевите изискват далеч по-големи инвестиции. Всяка година например цената на агрохимикалите в Европа се повишава чувствително. Затова напоследък у нас масово се тори само с азотни торове, което изкривява развитието на растенията и те стават податливи на различни рискове. Калиеви торове вече почти не се внасят или са много скъпи, обясняват специалистите.

На фона на всичко казано дотук става ясно защо повечето фермери и кооперации у нас

предпочитат да „чукат на дърво”

вместо да осигурят застрахователна защита за реколтата си. Напоследък обаче се наблюдава и друга тенденция. Големите арендатори, които обработват по десетки хиляди декари и не страдат от сериозни финансови проблеми също започват да си „спестяват” застраховката, съобщиха застрахователи. Според тях мотивите на тези клиенти са, че нивите им са разпръснати на много места и не могат да пострадат наведнъж от някое бедствие. Тази логика - на принципа „евтини на брашното, скъпи на триците”, обаче може да изиграе лоша шега дори и на големи играчи в бранша. Според експертите съвсем не е изключено голяма градушка да удари почти цялата територия на страната - такива случаи вече е имало през последните години. Подобно бедствие може да доведе почти до фалит дори големи арендатори. Българинът обаче явно предпочита по-трудния начин - да се учи от своя опит, а не от този на другите. И вероятно тайно се надява

държавата за пореден път да го „спаси”

когато е решил да си купи нов джип, вместо да защити с полица труда и поминъка си. България обаче вече е член на Европейския съюз и е длъжна да спазва правилата, които действат в ЕС. Едно от тях е, че държавата няма право да подпомага сериозно земеделските производители, без да е получила специално разрешение за това от Брюксел. Министър Нихат Кабил периодично обяснява това ново положение, но тези обяснения изглежда са недостатъчни за хората, които не искат да ги чуят.

Земеделските застраховки са интересни и с това, че не се ограничават само със защита на посевите. Когато даден фермер осъзнае необходимостта от застрахователна защита, той обикновено застрахова и техниката, животните, стопанските сгради, персонала си и дори личния си дом и имущество. Такава е практиката в развитите страни. Има, разбира се, и български фермери и кооперации, които от години се възползват от това комплексно застраховане. Тези клиенти са доволни, защото в лоши години получават сериозни обезщетения от застрахователите и

успяват да запазят финансовата си стабилност

За съжаление обаче те все още са малцинство у нас.

Заради свиването на пазара на селскостопанските застраховки и повишаването на конкурентността, застрахователите предлагат все по-интересни продукти на тези свои клиенти. Една от тенденциите е в бъдеще да започнат да се изплащат щети не само за количествени, но и за качествени щети. Например клиентът да получава обезщетение, ако градушка е ударила ябълковата му градина и е влошила качеството на плодовете, а не ги е съборила от дърветата. В този случай количеството на реколтата може и да не е намаляло съществено, но качеството й е чувствително по-ниско, което понижава и цената, която може да се вземе за нея. Затова застрахователят изплаща разликата между цените за първо и второ качество на плодовете. Засега само ЗАД „Виктория” предлага подобна застрахователна защита у нас. Въпрос на време е обаче и други компании да разработят подобни продукти.

Интересно развитие на пазара може да се очаква и в посока обединяване на полиците, предлагани на селскостопанските производители. У нас в момента фермерите получават отделни договори за застраховките на посевите си, на животните, на сградите, на техниката, на персонала и т.н. В Австралия, която е един от най-големите производители на селскостопанска продукция в света, фермерската застраховка е една. Тази полица обаче обхваща всички застраховки на дадения клиент и обемът й може да стигне до над 40 страници. Някои от българските застрахователи вече също мислят в тази посока и не е изключено скоро да излязат с подобни продукти на пазара.

България има много благоприятни условия за развитие на земеделието – и като климат, и като почви, и като възможности за поливно земеделие. Само с въвеждане на капковото напояване например може да бъде спестена много вода и да се получат високи добиви. На някои места дори е нормално да се очакват и по две реколти на година. За да стане това обаче, трябва да има достатъчно инвестиции, добра организация и далновидни фермери. За съжаление са изключение българските производители, които през последните години доказаха, че имат такова мислене. Именно тези фермери търсят застрахователна закрила и благодарение и на нея успяват да запазят и разширяват бизнеса си. Повечето от останалите, които разчитат най-вече на късмета си и на благосклонността на природата, вече едва кретат. И само няколко поредни лоши години могат да принудят много от тях да изчезнат като икономически субекти. Но икономиката не търпи вакуум. Въпрос на време е земеделието у нас да се развие по стандартите на ХХІ век. За съжаление обаче двигател за това развитие ще бъдат основно чуждите инвеститори в бранша, тъй като те идват у нас не само с капиталите, но и с визията си за бъдещето. Добрата новина е, че няма да се налага те да бъдат убеждавани в необходимостта да застраховат инвестициите си, защото имат висока застрахователна култура. Лошото е, че много от сегашните български фермери ще се превърнат в наемни работници на чужденците у нас или ще отидат да им аргатуват в чужбина. И едва ли ще са много тези от тях, които ще си дават сметка, че именно „спестяването” на парите от застраховката е било малкото камъче, което е „обърнало колата” на собствения им бизнес.

 

По повод разработването на тази тема в. „Застраховател прес” се обърна към всички застрахователни компании, които предлагат селскостопански застраховки у нас. Благодарим на тези, които се отзоваха:

 

Неделчо Илчев, директор „Селскостопанско застраховане” в ЗПАД „Булстрад”:

Стремим се да бъдем адекватни на динамиката на пазара

 

ЗПАД “БУЛСТРАД” започва 2008 г. с амбицията за по-осезаемо присъствие на застрахователния пазар в областта на селскостопанското застраховане, провокирана от натрупания опит от предходните години, от една страна, и от контекста на членството на България в Европейския съюз, от друга, предвид включването на страната в общата селскостопанска политика на Европа. В края на отминалата 2007 г. Управителният съвет на дружеството прие нови общи условия за застраховка на земеделски култури, съобразени с опита от досегашната дейност на дружеството и изискванията на Кодекса за застраховането.

Съобразно вида на културата и технологичното време за засяване/засаждане са предвидени различни способи за определяне на застрахователната сума на декар, възможност за избор на рисковете, които клиентът желае да бъдат покрити, реда и начина за извършване на огледи и определяне на застрахователното обезщетение при настъпване на събитие, както и други условия, свързани със застрахователното правоотношение. В унисон с изискванията на пазара по този вид застраховки дружеството покрива всички рискове с изключение на “суша”, “болести” и “неприятели”, каквато впрочем е и практиката в Европа. С оглед на по-голяма гъвкавост при сключване на полиците бяха разработени и са приети специални условия за застраховка на земеделски култури, разпределени по групи култури. Тарифите са определени по рискови класове, съобразени с географските райони, в които се намират земеделските култури, предмет на застраховане. Всичко това ще даде възможност за по-точна оценка и управление на риска и правилно определяне на застрахователната премия по този вид застраховка.

Стремежът на дружеството е да бъде адекватно на динамиката в икономическата обстановка, която се очертава през следващите няколко години на пазара, както и да балансира портфейла по тези застраховки, доколкото това се позволява от структурата на пазара.

Както във всяка дейност, и в селскостопанското застраховане нещата не вървят гладко. Считаме за необходимо да се създаде от страна на застрахователите единна информационна система за потребителите на този вид услуги, което ще създаде възможност за правилна оценка и управление на риска, което от своя страна ще доведе до минимизиране на споровете от страна на клиентите както при сключване на полиците, така и при определяне и изплащане на обезщетения при настъпване на застрахователни събития.

Светла Маркова, директор „Селскостопанско застраховане” в ЗПАД„Алианц България”

Печелим доверието на клиентите с бързото обработване на щетите

 

ЗПАД „Алианц България” има постоянни клиенти в областта на селскостопанското застраховане. Нашата компания печели най-много доверието им заради срочното обработване на щетите и бързото изплащане на обезщетенията. До 5 дни клиентът трябва да ни уведоми за настъпило застрахователно събитие. Този срок се дава, за да може хората да огледат пострадалите си площи. След това застрахователното дружество трябва да сформира експертна комисия и до 10 дни да направи оценка на щетата. Обезщетението се изплаща до 14 дни след оформяне на документите.

Когато културата е пострадала в ранна фаза и вещото лице не може да прецени каква ще бъде щетата, се поставя предварителна оценка. И на нейна база изплащаме авансово част от обезщетението, ако клиентът поиска. Преди прибиране на реколтата се прави повторен оглед на площите, оформя се окончателна оценка и се изплаща останалата част от изчисленото обезщетение. До септември почти всички обезщетения са изплатени. Нямаме никакви дела за забавени преписки, не сме имали недоволства от страна на клиентите.

Пазарът на селскостопанското застраховане у нас се сви през последните години, след като отпаднаха задължителните застраховки, които се изискваха, за да бъде получена субсидия от ДФ „Земеделие”. Новите европейски доплащания на площ не предвиждат сключване на задължителна земеделска застраховка. Така вместо да се научат да застраховат реколтата си, много земеделски производители съвсем се отучват да правят застраховки. Това може да се окаже пагубно, тъй като в някои години с изобилни и продължителни проливни дъждове щетите по реколтата са големи. Някои от по-малките производители може дори да изчезнат, тъй като едно голямо застрахователно събитие би ги довело до фалит.

Разбира се, никой не казва, че е лошо да се застраховаш. Имали сме случаи, когато застраховката е спасявала някои наши клиенти от фалит. Има производители, които обработват по 40-50 хиляди декара и за тях годините с голяма активност на атмосферните фронтове са страхотен бич. Но земеделските производители имат много разходи – за семена, за торове, за препарати и т.н. И затова повечето оставят застраховката за накрая – ако останат пари за нея. Имаше група земеделски производители, които се застраховаха само по линия на ДФ „Земеделие” – при получаване на краткосрочните субсидии и кредити. Но след като вече имаме принципно нова постановка за финансиране на земеделието, те отпаднаха.

България има 36 млн. дка обработваема земя, но процентът на застрахованите площи непрекъснато пада. Преди година-две беше 10%-12%, но вече е по-малко. В същото време с промените в климата земеделските застраховки стават все по-рискови. Преди имаше някакви прогнозни цикли – влажни и сухи периоди, но вече не може да се разчита на тези прогнози.

България е градобитен район. Затова и градушката е основният риск, от който би трябвало да се защити земеделският производител. На тази база са разработени и тарифните числа на застрахователните компании по райони. За 15 години дейност в ЗПАД „Алианц България” градушката държи първенството по изплатени обезщетения с 60-70-процентен дял от всички щети в селскостопанското застраховане. Трябва да се отбележи, че при проливните дъждове и наводненията през последните години голяма част от земеделските култури пострадаха именно от градушката, която съпътстваше тези валежи. Затова при нас основният риск при селскостопанските застраховки е градушка и буря, а за някои култури - и пожар.

Най-голямо разпространение в страната имат застраховките на житни култури, които са основни за много райони. За тях се отпускат и много кредити. Когато ДФ „Земеделие” изискваше задължително застраховки на бъдещата реколта обаче, на тях се падаше около 1/6 от всички приходи. Останалата част от пазара се падаше на доброволното застраховане.

 

 

За таблицата:

Култури Застрахователна сума за 1 дка Премия за 1 дка

(при покрити рискове: градушка, буря и пожар)

Пшеница, ечемик, рапица 50 лв. 2-3 лв.

Слънчоглед 50 лв. 1,80-2 лв.

Царевица* 50 лв. 1,20 лв.

Зеленчуци и плодове* 400 лв. 32-40 лв.

*За царевицата, зеленчуците и плодовете покритите рискове са градушка и буря.

 

 

Димитър Цолов, директор „Селскостопанско застраховане” в ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане”:

Клиентите ни търсят заради сигурността

 

Клиентите търсят ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане” най-вече заради сигурността. Тарифите ни не са от най-ниските, може да се каже, че са сред средните, но със сигурност излащаме обезщетения, когато има щета. Затова сме на 1 място на пазара с почти 40% пазарен дял.

В момента целият пазар на земеделските застраховки в България е малко над 12 млн. лв. годишно. А преди 7-8 години само ДЗИ правеше по 30-40 млн. лв. премиен приход.

Основната причина за този спад е, че хората нямат пари и затова не застраховат реколтата си. Почти 80% от арендаторите вече не правят застраховки. Оправдават се, че земята не е тяхна. В момента рентите варират от 12 до 15 лева на декар. За да изкарат тези пари, арендаторите трябва да ожънат 60 кг пшеница от декар. А средният добив у нас е над 350 кг/дка.

За да бъде пресечена тази тенденция и земеделските производители да започнат масово да застраховат продукцията си, трябва да бъде въведено отново задължителното застраховане с минимален праг за премиите на декар. В България земеделските застраховки бяха задължителни до 1992 г., като през периода 1990-1992 г. паралелно се правеха и задължителни, и доброволни застраховки. В момента задължително се изискват полици само когато земеделските производители кандидатстват за кредити. Банките обаче изискват големи обезпечения, в повечето случаи настояват да бъде ипотекиран имот и затова хората на село рядко вземат банкови заеми.

Задължително се изисква застраховка и за кредитите от държавната разплащателна агенция. При тях обаче не се изисква ипотека. Гаранция е само полицата.

Земеделските застраховки са специфични с това, че на всеки 3-4 години има по една с доста плащания. Затова в краткосрочен план не може да се каже, че това е печеливш бизнес за застрахователните компании. За период от 5-10 години обаче излиза на печалба.

През 2002 г. например в България мина повсеместна градушка и платихме обезщетения около 2 пъти повече от събраните премии по земеделските застраховки. За 2007 г. обаче плащанията ни са с почти 1 млн. лв. по-малко от приходите.

При настъпване на застрахователно събитие клиентът е длъжен в 5-дневен срок да уведоми застрахователя и да му предостави възможност за оглед и оценка на щетите. В замисимост от развитието и вида на засегнатите култури се извършват предварителна и окончателна оценка. Застрахователното обезщетение се изплаща до 15 дни след представяне на всички необходими документи от страна на застрахования.

 

 

За таблицата:

Култури Застрахователна сума за 1 дка Премия за 1 дка

(при покрити рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар, измръзване и изтегляне)

Пшеница, ечемик 50 лв. 4,85 лв.

Слънчоглед 50 лв. 2,65 лв.

Царевица 50 лв. 2 лв.

Зеленчуци и плодове 400 лв. 34,40 лв.

Лозя 400 лв. 35,20 лв.

 

 

 

(Следва)

 

Темата разработи Йоанна Стефанова