ПОД “Лукойл Гарант - България” е с най-висока доходност сред универсалните фондове

Дружеството разпредели повече от 20% лихва в универсалния, професионалния и доброволния си фонд за 2007 г.

Кирил Червенков е изпълнителен директор на ПОД “Лукойл Гарант-България” АД от самото създаване на дружеството през 2000 г. Преди това, в периода 1989–2000 г., е работил като счетоводител и главен счетоводител в предприятия от производствения и финансовия сектор; финансов директор на “Росбулнефт” АД, Бургас; управител на “СИБанк” АД, клон Бургас; управител на “ДЗИ Банк” АД, клон Бургас.
През 1986 г. завършва УНСС със златен медал, а през 1991 г. - Висшата школа по маркетинг и мениджмънт “МАРКОМ”.

Сава Стойнов e завършил висше икономическо образование в УНСС и има повече от 15 години опит на българския и международните капиталови пазари. През 1996-1997 г. е специализирал „Финанси на предприятието” в Университета в гр. Рен, Франция. Кариерата му преминава през отделите за търговия с ценни книжа на търговските банки „Софиябанк”, „Биохим”, „Централна кооперативна банка”. Г-н Стойнов е активен участник във формирането и развитието на капиталовия пазар в България. В момента освен член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Пенсионно осигурително дружество “Лукойл Гарант - България” АД  е и член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на “ЦКБ Асетс Мениджмънт” ЕАД.

 

- ПОД „Лукойл Гарант - България” АД е на едно от първите места по разпределена доходност по индивидуалните партиди на осигурените лица през миналата година. Как се постига такъв впечатляващ резултат?

С. Ст. За миналата година разпределихме повече от 20% доходност по всеки от трите фонда – универсалния, професионалния и доброволния. Не бива да се забравя, че до края на октомври 2007 г. нямаше криза на фондовите пазари. Този резултат се постига с добър избор на инвестициите. Ние не правим нищо по-необичайно от останалите колеги. Пенсионните дружества по принцип са много строго ограничени откъм възможности за инвестиции. Имаме лимити за отделните видове вложения, което е добре, защото така се диверсифицират портфейлите и се гарантира, че няма да има рязък спад на доходността. Ясно е, че високата доходност означава и висок риск, а ниската доходност е с нисък риск. Критериите в закона са така разписани, че предполагат балансиран риск и балансирана доходност.

 К. Ч.   Постигнатите резултати се дължат на нашата дългогодишна стратегия, подчинена изцяло на интереса на осигурените лица, както и на натрупания опит през последните години в областта на инвестициите. Ние насочваме нашите усилия да управляваме разумно и с необходимия професионализъм средствата на осигурените при нас лица.

Нашата стратегия е да не се развиваме с много лъскави офиси и представителства, защото това е свързано с много разходи, а на нас ни е забранена всяка друга дейност по закон. Единствената ни издръжка идва от таксите, които събираме от осигурените лица и от доходността, която предлагаме. Затова преценихме, че е по-добре да се развиваме като информационни технологии, имайки предвид накъде върви светът, отколкото да отваряме офиси с всички съпътстващи ги разходи. Отваряме офиси, но само в региони, които са покрили определени показатели.

 -  Според ваши колеги вече се очертава недостиг на достатъчно стабилни и доходоносни финансови инструменти, в които да се инвестира. Усещате ли и вие такъв недостиг?

 С. Ст.   В момента да. 

- Какъв е изходът от тази ситуация? В какво е най-добре да се инвестира в момента?

 К. Ч.   Не мога да дам универсална рецепта. За себе си съм решил въпроса, като инвестирах основната част от своите лични финанси в този пенсионен фонд. Когато всички губят, губя и аз, а когато всички печелят, печеля и аз. Затова се старая да управлявам фонда не само с грижата на добър стопанин, но и с презумпцията, че управлявам и личните си финанси в пенсионния фонд. През последните 5-6 години доходността, която постигнахме от управлението на средствата многократно превишава каквато и да е отрицателна тенденция към този момент. Това е една от най-добрите системи за дългосрочно вложение по много причини. Една от тях е, че нашите портфейли са балансирани и диверсифицирани.

- След като започна кризата на фондовите борси, има ли много хора, които си теглят парите от доброволните пенсионни фондове? Законът дава такава възможност.

С. Ст.  Да, личните вноски в доброволните фондове могат да бъдат теглени. Не сме правили статистика колко са случаите на изтеглени вноски, за да мога да кажа дали са много. Повече са отколкото миналата година по същото време и това е нормално. Но по-интересното е, че не намалява размерът на вноската, която получаваме всеки месец. Това означава, че хората се възползват от правото си да теглят личните си вноски и най-вече натрупаната доходност по тях, като продължават да правят вноски. Т. е. доверието към системата не намалява. Ние не сме политическа партия, за да гласуват за нас на избори. Ние оценяваме доверието към нас по това дали вноските намаляват или не. След като вноските не намаляват, значи доверието остава.

- Какви са мотивите хората да изберат ПОД „Лукойл Гарант – България” АД, а не някое друго пенсионно дружество?

 К. Ч.   Имаме разработена цялостна стратегия с цел да мотивираме хората да изберат именно нас. На първо място е резултатът, който постигаме от управлението на средствата. За миналата година доходността, която реализирахме от направените от нас инвестиции, надхвърли 20% за всеки от фондовете. Универсалният ни фонд е с най-високата доходност на пазара, професионалният ни е на второ, а доброволният – на трето място по реализирана доходност.

Другият сериозен мотив за хората е, че тази година рязко намалихме размера на таксите, които удържаме от личните вноски на осигурените лица в доброволния фонд. Доскоро тази такса беше 5%, а сега е 1 на сто.

Качеството на информационно обслужване и пълната прозрачност също са мотив хората да изберат именно нас. Информационната ни система дава възможност всеки човек самостоятелно да проверява какво се върши по неговата партида – кога са внесени пари, какви такси са удържани, каква доходност е разпределена допълнително и т.н. Ние имаме и програма за безплатно уведомление с sms и/или e-mail. Когато човек влезе в сайта на дружеството, трябва да се регистрира, да получи парола и после, ако има желание, може да си направи абонамент за известяване чрез sms и/или e-mail. Така, когато има запис по неговата партида по какъвто и да е повод, на следващия ден ще бъде уведомен какво е станало с партидата.

Освен това сме разработили и бонус пакет, който осигурените при нас лица получават. Бонусите в него са в три направления. Първото включва отстъпки от цената на горивата при зареждане на бензиностанциите на „Лукойл” срещу представяне на карта, че са осигурени при нас. Второто направление включва отстъпки от всички видове застраховки в ЗПАД „Армеец”. В третото има доста голям списък от фирми, които правят отстъпки на осигурените при нас лица. Те получават и добър достъп до потребителско кредитиране в ЦКБ, както и различни видове дебитни и кредитни карти. Освен това, осигурените в доброволния ни пенсионен фонд с лични вноски в размер над 30 лв. месечно получават безплатна застраховка „Злополука”.

- Какви са най-вече вашите клиенти – хора със средни и над средните доходи, живеещи най-вече в големите градове, или не?

К. Ч.   Не сме правили такава статистика, тъй като никога не сме се стремили да сме на първо място по клиенти. За нас е важно да имаме реални клиенти – хора, които работят, получават пари и се осигуряват. Доказателство за това е фактът, че в резултат на кампанията по прехвърлянето, през последното тримесечие по професионалния фонд при нас са дошли по-малко клиенти, отколкото са си отишли, но са се увеличили средствата от тези, които са дошли. Статистиката показва, че дошлите в нашия професионален фонд лица са със средна наличност по партидите 2862 лв., а излезлите – със средна наличност 2010 лева. Т.е. има разлика от 850 лв. в наш плюс. В универсалния ни фонд са дошли с 358 лица повече, отколкото са си отишли. Средната наличност по партидите на лицата, които са дошли при нас, е 543 лв., а са излезли средно с по 445 лв., т.е. дошлите при нас имат средно със 100 лева по-голяма наличност по партидите си.

 - А каква е средната наличност по всички партиди във вашите фондове?

С. Ст.  Към 30 юни 2008 г. в професионалния ни фонд тя е била 2100 лв., в универсалния – 518 лв., а в доброволния – 1214 лева. В тази статистика са включени абсолютно всички партиди, дори тези, които вече не са активни. Има хора, които само веднъж са били осигурени, а вече не работят или са отишли в чужбина и не се осигуряват. Ние обаче продължаваме да ги водим като участници, въпреки че не получаваме никакви средства по техните партиди. Ако се вземат само активните партиди – по които ежемесечно получаваме средства, нещата изглеждат много по-различно.

- Интересно е доколко изобщо в системата на допълнителното пенсионно осигуряване има достатъчно натрупани средства, за да може хората, които след няколко години ще излязат в пенсия да си допълват получаваните от НОИ пари с една прилична допълнителна сума?

 К. Ч.   Трудно ми е да направя заключение за цялата система. При нас средната пенсия за миналата година беше 180 лева, а средният срок, за който тя се получаваше, беше 3 години. Ние не сме от най-големите фондове, но сме на второ място по брой месечни пенсии, които изплащаме. А по средния им размер сме на първо място. Говоря за месечни пенсии, а не за еднократни плащания. В доброволното пенсионно осигуряване все още не предлагаме пожизнени пенсии, защото в закона има текст, който не позволява нормалното им отпускане. Той гласи, че средствата по партидата на починалия пенсионер трябва да се връщат на неговите наследници, което е абсурдно, ако едно дружество иска да изплаща пожизнени пенсии. При тях схемата за финансиране предвижда средствата на починалите преди средната продължителност на живота да отиват в резерв, от който се изплащат пенсиите на лицата, които надживеят тази средна продължителност. Законовият текст, който привидно е много добър и защитава интересите на наследниците на пенсионерите, обезсмисля изплащането на пожизнени пенсии. Ние не искаме да заблуждаваме осигурените при нас лица и пенсионерите, че можем да изплащаме пожизнени пенсии. Изплащаме срочни пенсии, до размера на натрупаната партида. За да започне едно дружество да изплаща пожизнени пенсии при тези условия и за да защити интереса си, трябва да увеличи средната продължителност на живота, която е заложило като критерий за изплащане на пожизнена пенсия, например на 90 години. И да разчита на това, че ще са много малко хората, които ще надживеят тази средна продължителност на живота. Иначе при недостиг на резерва парите трябва да бъдат давани от дружеството, а то не е министерство на социалната политика. Пенсионните дружества са нормални търговски дружества и техните акционери искат да получават печалба.

Вчера подписах една пенсия на човек от „Лукойл Нефтохим Бургас”, за 240 лева месечно за срок от три години. Редовната пенсия, която трябва да получава от НОИ, е 760 лева. Ако през 2009 г. премахнат тавана на пенсиите, този човек ще взема 1000 лева месечно. В момента той трябва да получава 730 лева пенсия (490 плюс 240). Аз наистина познавам щастливи пенсионери. В Бургас има много такива – хора, които са работили в „Лукойл Нефтохим” и са получавали пенсии от нас. Повече от 500-600 човека са получавали от нас, а някои получават и в момента, по над 150 лева месечна пенсия. Има и такива, които са получавали и повече, но парите по партидите им са свършили.

-  Като запознати с пенсионната ни система, какво ще препоръчате на хората, които тепърва се замислят дали да започнат да внасят пари за допълнително пенсионно осигуряване?

К. Ч.   Тази система е направена точно за младите хора, които сега започват работа. За хората, на които им предстоят 5 години до пенсиониране, периодът, в който могат да правят натрупвания по партидите си, е много кратък. Това е едно обективно противоречие, с което ние се сблъскваме. Когато отидем да представим дейността си някъде, към нас се насочват само пенсионери или хора, на които им остават 5-10 години до пенсия. За тях системата също има ефект, но много малък, защото периодът, през който могат правят вноски, е много кратък Ефектът е най-силен при младите хора, които сега започват работа и имат поне 20 години да отделят пари от заплатата си за вноски в доброволен пенсионен фонд. Държавата е освободила от данъци до 10% от облагаемия доход след приспадане на задължителните осигурителни вноски, ако тези пари се внесат за доброволно пенсионно осигуряване. Аз наричам това “бели пари за черни дни”. Три са случаите, когато изплащаните от пенсионните дружества суми не се облагат с данък – при пенсиониране, при инвалидизиране или при смърт  (когато ги получават наследниците). Ако се замислим, това са трите най-тежки момента в живота на един човек. Затова наричам тези суми “бели пари за черни дни”.

Парите в пенсионните фондове са много добре защитени със системите за контрол. От друга страна е доходът, който тези пари носят. Каквото и да се случва на пазара, при средства, вложени за 20 години, размерът на доходността приблизително удвоява внесената сума. Освен това, законодателят е допуснал възможността тези пари да се изтеглят предварително без данък върху получената доходност. Еднократен данък в този случай се дължи само за сумите, които не са били обложени при внасянето им. Ако не се изтеглят предварително внесените суми, върху изплащаните допълнителни пенсии няма данък.

С. Ст.  На интернет страницата на дружеството ни има пенсионен калкулатор. С него всеки може да изчисли каква пенсия би получавал при зададени от него размер и продължителност на внасяне на вноските, очаквана доходност и време за получаване на пенсията. С този калкулатор на практика могат да се изчислят всякакви варианти и човекът да избере този, който му харесва най-много. 

- При положение че той сам залага доходността?

С. Ст.  Ние даваме данните за реализираната доходност през миналата година. Но е по-коректно в калкулатора доходността да се заложи в по-песимистичен вариант, защото не всяка година ще можем да разпределяме по 20% доходност. Сигурно някоя година ще има и отрицателна доходност. Важното е, че в крайна сметка натрупаните по партидата суми ще бъдат повече от реално внесените.

 - Нито отрицателната доходност, нито високата са завинаги. Какво трябва да знаят хората от тази гледна точка?

 С. Ст.  На вложенията в пенсионен фонд не бива да се гледа като на инвестиции за бързо реализиране на доход. При нас за щастие имаше само един или два подобни случая. Но много хора, подлъгани от доходността, която реализирахме в продължение на няколко години, започнаха да теглят кредити от банките, когато лихвите по кредитите бяха ниски и да внасят парите в пенсионен фонд, за да реализират големи печалби. От такива действия хората най-често губят. Моят съвет е на инвестициите в пенсионен фонд да се гледа като на дългосрочни вложения.

 -Коя е най-добрата инвестиция в момента от гледна точка на обикновения човек?

К. Ч.   Инвестицията в доброволен пенсионен фонд от дългосрочна гледна точка е най-добрата. Ние сме задължени да инвестираме не повече от 25% от парите на осигурените при нас в банкови депозити, не повече от 10% - в недвижими имоти, не повече от 20% - в акции, от тях не повече от 5% - в книжа на един емитент, не повече от 5% - общо в дружества на групата, и т.н. Нашите портфейли са много диверсифицирани. Но няколко години подред ние давахме доходност по-висока от инфлацията.

Пенсионните дружества са единствените в България, върху които се упражнява превантивен контрол. Всеки пенсионен фонд има право на само една сметка в т. нар. банка-попечител. В тази сметка влизат всички средства. По закон банката-попечител е солидарно отговорна с пенсионното дружество, ако позволи парите на осигурените лица да бъдат инвестирани в инструменти, извън позволените от действащото законодателство. По закон банковият служител е длъжен при констатирането на подобно нарушение да спре изпълнението на платежното нареждане и да уведоми незабавно Комисията за финансов надзор (КФН), а не нас. Освен това, в края на всеки работен ден сме длъжни да изпращаме в КФН информация за това какво сме закупили, къде сме инвестирали. Същите данни, независимо от нас, по закон изпраща и банката попечител – какво е станало с парите на пенсионния фонд в тази банка. Информацията се засича още на следващия ден от КФН. Имали сме случаи, когато те веднага ни задават въпроси за отделни разходи. Това са много добри системи за защита на парите на осигурените лица.

 С. Ст.  Не бива да се забравя също, че у нас пенсионните дружества са отделни юридически лица от самите пенсионни фондове – няма смесване на средствата между тях. Единствените ни взаимоотношения се свеждат до таксите, които получаваме от пенсионните фондове. Никакви други средства от пенсионните фондове не могат да отидат в пенсионноосигурителното дружество. Все пак дружеството поддържа резерв за гарантиране на минималната доходност по задължителните фондове. Т.е. от дружеството могат да отидат средства в пенсионните фондове, когато реализираната доходност е по-ниска от минималната. Но обратната възможност не съществува. Това, че дружествата са отделни юридически лица, означава, че имат отделни банкови сметки. Един пенсионен фонд може да има само една-единствена сметка и отделен счетоводен отчет, който задължително се одитира. Освен това се правят ежегодни комплексни проверки на цялостната дейност на дружеството и управляваните от него фондове от страна на КФН. Комисията прави и тематични проверки по различни поводи. Аз съм работил в различни финансови институции, но никъде не е имало толкова точно регламентирана система за контрол. Точно затова аз държа своите пари в пенсионен фонд.

 Разговора води: Йоанна Стефанова