ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИЯТ ФОНД ПЛАЩА ЗА ДВА ФАЛИТА

Борислав Михайлов, изпълнителен директор

и председател на Управителния съвет на

Гаранционния фонд, на практика ръководи и

Обезпечителния фонд

Сагата около фалитите на двете застрахователни компании, обявени в несъстоятелност - Международна застрахователна компания (МЗК) "Европа" и ЗК "Хилдън", е на път да приключи. Три години след като Комисията за финансов надзор отне лицензите им, най-накрая клиентите им ще могат да получат полагащите им се обезщетения.

Най-напред (на 1 октомври) ще започне овъзмездяването на застрахованите в МЗК "Европа". За целта преди това потребителите, които са включени в окончателния списък на приетите от съда вземания, трябва да представят в деловодството на Гаранционния фонд няколко документа, които да позволят сумите да бъдат преведени по банковите им сметки. За обслужваща банка бе избрана "УниКредит Булбанк". След 11 септември това могат да направят и клиентите на другия застраховател в несъстоятелност - "Хилдън". Те ще очакват обезщетенията си след 24 октомври.

Всъщност не всички, използвали услугите на двете фалирали компании - "Европа" и "Хилдън", ще получат вземанията си. В съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането ще бъдат покрити щети само по задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците, както и по полиците "Живот". Представители на Гаранционния фонд съобщиха за "БАНКЕРЪ", че в окончателния списък са включени 138 вземания по автомобилни застраховки, сключени с МЗК "Европа". За другата компания броят им е по 140 полици.

Застрахователните обезщетения надхвърлят общата сума от 1 млн. лева

Застрахованите в МЗК "Европа" ще си разделят 623.15 хил. лв., а клиентите на фалиралата ЗК "Хилдън" - 398 хил. лева.

Парите обаче няма да дойдат от приходите след разпродажбата на активите на двете компании. Вероятно тези, които следят темата, си спомнят, че при обявяването им в несъстоятелност ръководещата управление "Застрахователен надзор" на КФН Ралица Агайн обясни, че дружествата са били източени и нямат почти никакви активи. Ето защо средствата ще бъдат изплатени от Обезпечителния фонд, който бе създаден в края на 2007 г. със задача да обезщетява застрахованите, ако компанията, чиито услуги ползват, фалира.

За да бъдат удовлетворени претенциите на правоимащите, през декември 2007 г. Министерството на финансите преведе 2 млн. лв. по сметката на Гаранционния фонд - органа, който обслужва обезпечителната схема. Тогава все още не беше ясно дали тази сума ще бъде достатъчна, за да бъдат удовлетворени всички претенции. Но пък фондът си има и други източници за финансиране. Съгласно Кодекса за застраховането застрахователни компании трябва да превеждат в него по 1.50 лв. за всеки автомобил, който са застраховали, по 0.20 лв. за всяка продадена застраховка "Злополука" на пътниците и по 0.70 лв. за всеки подписан договор за рискова полица "Живот". Във фонда вече са събрани 1.31 млн. лв., които ще стигнат за компенсиране на застрахованите от окончателния списък. Друг е въпросът дали след три години чакане обезщетенията отговарят на реалността. Освен това фондът няма да плаща лихви по гарантираните суми, защото това противоречи на Кодекса за застраховането. Но това не е единствената причина, заради която застрахованите се оказаха основните потърпевши от грешката в системата. Срещу някои от тях дори се водеха дела от други застрахователи, които вече бяха платили обезщетения на увредените в катастрофи лица и търсеха регресно вземанията си. И понеже не можеха да ги получат от компанията им, те се обръщаха направо към виновните шофьори.

Самата история за калпазаните на българското застраховане

е доста завладяваща. ЗК "Хилдън" получи разрешение за застрахователна дейност през 1998 година. Според информационната система "Дакси" собственик на 82.79% от компанията бе "Маккар" - дружество, чийто мажоритарен собственик е лизинговата компания "Лейди ВСМ". За по-информираните тези две компании са известни като бившите мажоритарни акционери на "Токуда Банк", около които се вихри и друга съдебна драма. В случая обаче в светлината на прожектора е техният застраховател, който впрочем бе създаден под името "Юпитер". Дружеството получи фирмата "Хилдън" през 2005 г. - същата, която се оказа и последна за дейността му.

Всъщност проблемите за компанията започнаха още през лятото на 2004 година. Тогава Комисията за финансов надзор й наложи принудителна административна мярка заради жалбите на стотици притежатели на нейни полици. Те се оплакали, че ЗК "Хилдън" не изплаща полагащите им се обезщетения по застраховките "Гражданска отговорност" и "Автокаско". Надзорниците разпоредиха застрахователят да изпълнява задълженията си в установения от кодекса срок, защото в противен случай ще остане без разрешението да сключва този вид полици. Въпреки че дружеството не се съобрази с изискването на КФН и не сложи нещата в ред в определения му тримесечен срок, санкции така и не последваха. Не че заплахите бяха забравени или отменени. Просто по това време застрахователният надзор бе останал без шеф и нямаше кой да подпише документите за наказанието.

През 2005 г. обаче Ралица Агайн застана начело на управлението, след което започнаха проверки. И те не доведоха до нищо добро за ЗК "Хилдън". През октомври 2005 г. Комисията за финансов надзор взе решение да отнеме лиценза на компанията, а

причини за това съвсем не липсваха

Нарушенията бяха много и всяко от тях - само по себе си, бе достатъчно за отнемане на разрешителното.

Първо, надзорниците установиха, че финансовото състояние на застрахователя съвсем не е "розово", а в комисията е подавана невярна информация. Финансовият резултат на компанията е бил завишен с поне 3.52 млн. лева. Застрахователните резерви пък са били подценени с най-малко 909 хил. лв., като само около 5% от тях били реално покрити с валидни активи. Освен това ЗК "Хилдън" редовно не плащала или плащала със закъснение задълженията си. Това важало дори и за обезщетения, които били безспорно установени по съдебен ред. Всичко това обяснява защо се стигна до отнемането на лиценза й и назначаването на Ирена Цветкова за квестор на компанията. Тя осъществяваше пряк надзор върху застрахователя до назначаването на синдик.

На 9 февруари 2007-а Софийският градски съд обяви ЗК "Хилдън" в несъстоятелност. За синдик бе назначен Веселин Рашков. Малко по-късно той бе сменен от Христина Стамова. Тяхната задача бе да установят кои от застрахованите имат право на обезщетение и да подготвят счетоводните отчети на застрахователя. Оказа се, че това е задача с повишена трудност, защото бившият управителен орган на компанията не е предал на квесторите каквато и да било документация за сключените застраховки.

Месец по-рано (на 19 януари 2007 г.) Софийският градски съд обяви в несъстоятелност и

другия герой в тази история

- МЗК "Европа". За неин синдик бе назначена Розалина Йорданова Градинарова-Стоянова. Според информационната система "Дакси" най-големите акционери в компанията са били "Техноинвест" с 38.33% дял и финансова къща "Логос-ТМ" със 17.15 процента. Собственици в първата са "Кредитконсулт" (13.33%) и "Обединена строителна компания" (86.67%). Около втория по-значителен акционер на застрахователя пък изплува името на изпълнителния директор на ЗПАД "Армеец" Румен Руменов Георгиев (с дял 45.48%), впрочем добре познат в бранша.

МЗК "Европа" е създадена през 1993 г. и бе втората частна застрахователна компания, лицензирана от Националния съвет по застраховане към Министерския съвет. Сериозните проблеми на дружеството започнаха през юли 2004-а, когато финансовият надзор го лиши от доверието си, като назначи квестори, които да го ръководят. Това, което наложи подобна мярка, бяха множеството нарушения в начина, по който дружеството е било управлявано. Квесторите имаха за задача да оздравят компанията.

Година и половина по-късно обаче (на 22 декември 2005 г.) лицензът на МЗК "Европа" бе отнет. И нейното финансово състояние, подобно на това на ЗК "Хилдън", се оказа твърде тежко, което не й позволяваше да изпълнява задълженията си по застрахователни договори. Накратко, компанията не бе плащала обезщетения и си бе "спестила" 93 хил. лв. (толкова е размерът на влезлите в сила задължения след осъдителни съдебни решения). Освен това надзорниците констатират, че на компанията не й достигат активи, за да покрие 53% от застрахователните си резерви. Заради некоректна отчетност печалбата й е била завишена с около 670 хил. лева. Положителният й финансов резултат пък бил надут неправомерно с още 300 хил. лв. - заради надценяване на притежаваните акции. Другото отчетено сериозно нарушение на МЗК "Европа" е било, че е инвестирала значителна част от капитала си в други дружества, без да поиска разрешение от надзорния орган. Сред прегрешенията на застрахователя бе и фактът, че не се е съобразил с предписанията на две принудителни административни мерки на КФН. Така в края на 2005-а бе отнето още едно разрешително, а Петър Тончев бе нагърбен с непосредствения надзор върху дейността на компанията, докато съдът реши съдбата й.

Впрочем  възможните варианти след отнемането на лицензите

и на двете компании бяха или да бъдат обявени в несъстоятелност, или съдът да не направи това. Във втория случай трябваше да започне процедура по ликвидация на дружествата. Разликата е, че при обявяване в несъстоятелност най-напред се обезщетяват застрахованите, а във втория вариант те не се ползват с подобно предимство. По груби сметки само вземанията на държавата от ЗК "Хилдън" се изчисляват на около 2 млн. лева.

Това в общи линии е пътят, който извървяха клиентите и кредиторите на двата фалирали застрахователя. Въпреки че на пръв поглед неприятностите около тяхната несъстоятелност са на път да се уредят, въпросите как се стигна до такава ситуация и дали тя можеше да бъде предотвратена все още остават без отговори. За щастие двете компании имаха малък пазарен дял и не повлякоха след себе си и други пазарни играчи. Освен това днес огромният дял от българското застраховане се държи от солидни международни групировки, които, от една страна, имат намерения за дългосрочно развиване на бизнес на българския пазар, а от друга - използват достатъчно надеждни методи за оценката на риска.

Светлана Стоилова