БИЗНЕС НА РЪБА НА ЗАКОНА

ИЛИ КАК ДА СПЕЧЕЛИШ ЗА СМЕТКА НА ПОСТРАДАЛ В КАТАСТРОФА?

Сякаш не бе чак толкова отдавна времето, когато застраховането минаваше за бизнес, при който е нужно в едната ръка да държиш полица, а в другата - бухалка. Навлизането на имена от световна величина и хармонизирането на българското законодателство с европейското направиха този сектор доста по-регулиран и етичен. Лошата слава на бизнеса обаче като че ли още не е забравена. А самите му представители споделят, че има организации, които живеят благодарение на този отдавна насаден, но все още неизкоренен стереотип. "Застрахователите са лоши хора и ще накарат клиента си да донесе вода от девет кладенеца, преди да му платят това, което му се полага. Ако изобщо го направят". Пред "БАНКЕРЪ" представители на бранша споделиха, че на пазара функционират стройни бизнес схеми, чрез които се печелят

луди пари заради лошата информираност на застрахованите

които вярват на слухове и се поддават на убеждаване.

Разбира се, в основата и на това явление няма как да не стоят задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност" и всичките проблеми, които тя създава за застрахователи, шофьори и пострадали в катастрофи. Особено в частта по ликвидацията на неимуществените вреди. Практиките, за които става дума, са прекрасен пример за неетично и неморално поведение. И то не защото работят срещу компаниите или пък са начин за изнудване, а защото носят печалба за сметка на болките и страданията на участниците в катастрофи. Само че обикновено въпросните схеми са изцяло... в рамките на закона...

Ето как застрахователи описаха пред репортер на "БАНКЕРЪ" подобни практики за облагодетелстване. По думите им у нас има адвокатски сдружения, които доста добре са уредили връзките си (по някои специфични начини) с представители на компетентни служби като КАТ и "Бърза помощ". Срещу определен вид отплата някои служители от тези звена се грижат при произшествие на пътя, адвокатите да са сред първите, които разбират кои са пострадалите, колко тежки са пораженията и къде могат да бъдат открити техните близки. Благодарение на това тези организации успяват доста бързо да се свържат с потърпевшите и да им предложат услугите си.

Въпросните "доброжелатели" обясняват, че застрахователите разполагат с ред законови вратички, благодарение на които да бавят безкрайно изплащането на обезщетение, а когато го платят, неговият размер да не отговаря на претърпените болки и страдания. В същото време адвокатите уверяват, че могат да издействат в съда далеч по-високи суми - дори близки до лимитите, определени в Кодекса за застраховането. В момента горните граници за обезщетение по "Гражданска отговорност" са 700 хил. лв. за покриване на неимуществени вреди на едно пострадало лице и общо 1 млн. лв. за повече ранени.

Впрочем всеки, който малко или много следи какво се случва у нас, знае, че обичайната практика е, когато има убит в катастрофа,

застрахователите да изплатят на наследниците му между 80 и 120 хил. лева

Сумите естествено варират доста при отделните компании и в отделните съдилища, но е факт, че са много под определената по закон горна граница. И добре че присъжданите обезщетения не са по-високи, защото дружествата и сега "гълтат" доста вода заради несъобразената с поеманите рискове цена на полицата. Това обаче е друга тема. Но по-важното в случая е какво става, ако пострадалият или неговите близки решат да се доверят на споменатите "доброжелатели".

Застрахователите обясняват, че най-често адвокатите си издействат генерално пълномощно и започват безкрайно дело за баснословна сума срещу компанията, продала "Гражданска отговорност" на виновния шофьор. Разбира се, упълномощените защитници са достатъчно подготвени, представят изрядни документи и са готови да чакат дълго - все пак не техните близки са пострадали. Онова, което в случая заслужава внимание е, че когато магистратите се произнесат, присъдената сума обикновено отива директно по банковата сметка на адвоката. След това той дава някаква част от нея на пострадалите. Само че, по думите на мнозина потърпевши, тази част понякога не надвишава и 20% от обезщетението. "Дори ако парите отидат директно при застрахования, той вече е поел ангажимент да изплати най-малко 50% като хонорар на адвоката си," твърдят запознати със схемата. Освен това размерът на обезщетението едва ли се доближава даже малко до претенцията, предявена от упълномощения.

"Българските съдии оценяват човешкия живот на смешни суми, които на фона на европейските обезщетения са направо нищожни. Впрочем у нас те се изчисляват много субективно - следва се някаква многократно прилагана практика, вместо да се вземат предвид обстоятелствата при всеки конкретен случай", сподели неотдавна пред "БАНКЕРЪ" председателят на управителния съвет на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи Владимир Тодоров.

В крайна сметка излиза, че големият губещ с пострадалият или неговите близки - те хем не са получили кой знае колко по-голямо обезщетение от стандартното, хем са отделили солидна част от него, за да ползват услугите на "доброжелателя". Макар че на пръв поглед не следва застрахователите да имат преки загуби от намесата на неетичните адвокати, експертите твърдят, че тези практики "бъркат" и в техния джоб. Те обясняват, че са задължени когато към тях се предяви претенция за много високо обезщетение, да заделят и по-солидни резерви. Компанията замрази ресурсът до момента, в който съдът присъди колко трябва да се плати на пострадалия. А като се има предвид колко трае съдебният процес в България, това може да отнеме и години. Тогава може да се окаже, че блокирането и на половината от средствата е било съвсем излишно.

"Това е доста

сериозна драма

за застрахователите. Представете си, че към компанията са предявени стотина такива иска. Тогава може да й се наложи да задели резерви за милиони левове над необходимото. Тези суми са разход за компанията и водят до лоши резултати", обясни пред "БАНКЕРЪ" Данчо Данчев, изпълнителен директор на ЗАД "Виктория Ф.А.Т.А. Иншурънс" и председател на автомобилната комисия към Асоциацията на българските застрахователи. Той допълни, че цялата схема вреди на доброто име на застрахователните компании, защото пострадалите се оказват излъгани в очакванията си за размера на обезщетението.

Това накратко е схемата, по която се подхлъзват застрахованите. Историята вероятно звучи разказана наполовина, защото липсва позицията на потърпевшите. Само че законът не позволява на застрахователите да съобщават информация за клиентите си, което попречи и "БАНКЕРЪ" да потърси контакт с тях. Но и така пак възникват няколко доста

любопитни въпроса

Интересно е например дали застрахованият може сам да се справи с процедурата за предявяване на претенции по "Гражданска отговорност" пред компаниите и дали е неизбежно да се ползва помощта на адвокат. "Най-подходящо е пострадалите в катастрофи сами да се свързват със застрахователите. По този начин веригата се скъсява, което е от полза и за двете страни. В този случай застрахованият ще получи цялото обезщетение, на което се съгласява компанията (както бе казано, дори един нормален адвокатски хонорар е около 30% от обезщетението)", твърдят експерти. И допълват, че сътрудниците на застрахователните дружества са на разположение - предоставят всички необходими документи и съдействат за уреждане на щетите. Доколко това твърдение е вярно, е трудно да се прецени. Организации като Асоциацията на застрахованите и пострадалите в катастрофи твърдят, че по техни наблюдения отделни компании злоупотребяват със сроковете, в които трябва да оценят щетите и да изплатят обезщетението.

"Процедурата по набавяне на документи, сроковете за предявяване на претенции и получаване на обезщетение, както и обхватът на застраховка "Гражданска отговорност"

продължават да са неясни за застрахованите

Това позволява компаниите да ги размотават, като изискват от тях документи, които вече имат, или пък пострадалият не може да предостави", обяснява Владимир Тодоров.

"Ако си дружество, което държи на реномето си, трябва да платиш максимално бързо. Според мен, колкото по-бързо го направиш, толкова по-малка ще е сумата, защото с времето обезщетенията постепенно нарастват, а и при забавяне се плащат лихви", категоричен е Данчо Данчев. Той обаче не отрече, че на пазара работят и компании, които изчакват до последния момент преди да дадат дължимото на клиента си.

Колкото до ползата от водене на дела - всички са единодушни, че заради тромавата система и субективните оценки, е по-добре нещата да се уреждат извънсъдебно. Въпреки че няма официална статистика, проучване на "БАНКЕРЪ" показва, че около 90% от случаите по "Гражданска отговорност" на автомобилистите се решават извън съда. Впрочем за стимулиране на извънсъдебното уреждане на спорове по задължителната автомобилна застраховка призова неотдавна и Европейската комисия.

Другата наболяла тема са

драстичните разлики

в изплащаните от отделните застрахователи средства за едни и същи случаи. Това донякъде отговаря на въпроса защо е възможно в съда да се предявяват претенции за суми, които изобщо не отговарят на реалността. Причината е липсата на точна методика за изчисляване на цената на човешкия живот или на загубата на трудоспособност. Колко да се плати на пострадалия и на неговите наследници решават експерти, наети от застрахователната компания или вещи лица в съда, а това доста често дава различни резултати. За да бъдат сложени все пак някакви граници, в началото на 2008 г. представители на Федерацията на потребителите внесоха в Народното събрание предложение да се въведат фиксирани парични обезщетения при телесно увреждане или смърт след катастрофа, каквато е практиката във Великобритания и в други европейски страни. Самият проект на нормативния документ обаче потъна някъде в архивите на парламента. Дори и да стигне до пленарната зала, той ще срещне здравия отпор на застрахователите, които твърдо са против подобно унифициране. Тяхното мнение е, че пазарът сам си върши работата и като доказателство изтъкват, че през последната година изплащаните обезщетения са се повишили поне с 50 процента.

"Това е свързано с повишаването на стандарта на живот, с влизането на страната в ЕС, с вдигането на лимитите, с подобряването на застрахователната култура на населението, както и с появата на "съмнителните лица, за които говорим... Но не и с вдигане на премията", обясни Данчо Данчев. А належащата нужда от коригиране на тарифите по "Гражданска отговорност" е поредният проблем на сектора. Впрочем през последните месеци всички компании започнаха да работят за неговото решаване. В резултат се очаква цената на застраховката в края на годината да е с около 40% по-висока на годишна база. Едва ли обаче това може да се смята за някаква победа, след като ще бръкне още по-дълбоко в джоба на българина, а нищо чудно и да намали още повече броя на притежателите на полицата, за което от ЕС следят така строго.

Светлана Стоилова