Финансовата криза:Цената на алчността

05 Ноември 2008 г.,zastrahovatel.com
 

*Преди кризата големите инвестиционни банки са пуснали на пазара „имагинерни” книжа за 1200 трилиона долара


*Сега правителствата отделиха близо трилион долара и милиарди евро, но те се оказаха недостатъчни, за да върнат доверието във финансовата сфера




Казват, че фондовите пазари балансират на границата между алчността и страха. Когато човешката алчност победи, котировките растат, а когато надделее страхът, цените на акциите падат. Вече година – от началото на кризата с американските ипотечни облигации, човечеството е свидетел до какво може да доведе неконтролираната алчност. Защото стана ясно, че големите международни инвестиционни банки и кредитни агенции на практика не са подлежали на контрол. За да се възстанови здравето на финансовата система в глобален мащаб след техните действия, сега се предвижда в нея да бъдат „инжектирани” близо трилион долара и милиарди евро – все пари на данъкоплатците от различни държави.

Казано с други думи, сметката отново ще бъде платена от обикновените граждани и фирмите, които съвестно внасят данъците си в държавните хазни. Този път обаче общата сума е толкова голяма, че според икономисти ще се наложи да бъде събирана години наред с цената на високи налози и затягане на коланите.

За да помогне на застрахователния и осигурителния бизнес у нас да си изясни цялостната картина, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”, със съдействието на Висшето училище по застраховане и финанси, организира открита дискусия на тема: „Глобалната финансова криза и влиянието й върху развитието на застрахователния и осигурителния бизнес в България”. Лектори на форума бяха проф. д-р ик.н. Димитър Иванов – финансов експерт, анализатор и консултант в областта на банковия и инвестиционния бизнес, работещ основно в Лондон, Великобритания, и доц. д-р Пламен Пътев – преподавател в катедра „Финанси и кредит” на Стопанска академия „Д. А. Ценов”, Свищов, и изпълнителен директор на „Стандарт Асет Мениджмънт”. Двамата лектори направиха доста различаващи се прогнози за отражението на кризата върху България, но в едно бяха единодушни – този път нашата страна няма да остане незасегната.


Как се стигна дотук?


За начало на сегашната световна финансова криза се сочи спукването на балона на американските ипотечни облигации. Водени от желанието за увеличаване на печалбите си, банките в САЩ явно не са преценяли добре риска при отпускането на ипотечни кредити на американските домакинства. След това, на базата на тези ипотеки, финансовите институции започват да разработват различни инвестиционни инструменти, чрез продажбата на които да набират свеж паричен ресурс. Първо пускат ипотечни облигации, които продават на други банки и инвеститори в САЩ и Европа. По изнесени от проф. Иванов данни европейските банки са инвестирали в американски ипотечни облигации 2 трилиона долара ($2 000 000 000 000). Това е повече от вложенията на американските банки в този финансов инструмент. Така предпоставките за кризата се пренасят от Америка в Европа. За наше щастие


няма нито една българска банка


която да е вложила пари в такива книжа. Поне така твърдят всички експерти у нас.

Ипотечните облигации обаче явно са се сторили недостатъчно на американските инвестиционни банки за набиране на свежи пари. И те са продължили да надуват балона. Според изнесена от председателя на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов информация, на базата на вторични деривати инвестиционните банки са разработили и пуснали на световните финансови пазари продукти за 1200 трилиона долара. При тези финансови инструменти рискът е трудно определим, но те се купуваха като топъл хляб, докато пазарите вървяха нагоре.

Всяко нещо в нашата вселена обаче се развива по синусоида – на приливи и отливи. Така при започналия пореден „отлив” в развитието на американската икономика стана ясно, че все повече домакинства в САЩ не са в състояние да обслужват ипотеките си. В резултат на това цените на имотите там започнаха да падат и колелото се завъртя в обратната посока. Преди дни зам.-посланикът на САЩ у нас Александър Караянис обяви, че необслужваните ипотечни кредити в Щатите са на обща стойност 175 млрд. долара, което се равнява на близо


5% от американската икономика


Някои водещи световни икономисти вече обвиниха американския президент Джордж Буш младши и бившия шеф на Федералния резерв на щатите Алан Грийнспан, че със своята политика са довели до срива на финансовите пазари. Едва ли обаче може да бъде отречен „приносът” и на световните рейтингови агенции, които до последно поддържаха високите си оценки за сриналите се впоследствие инвестиционни инструменти и „национализираните” сега финансови компании. Мотивът за поддържане на тези високи рейтинги може да се разбере, като се има предвид, че самата компания плаща, за да получи рейтинг. В същото време рейтинговите агенции досега на практика не подлежаха на контрол. Единствено желанието им да запазят авторитета и доброто си име на професионалисти беше някаква спирачка пред собствената им алчност.

След като алчността в световен мащаб трайно победи страха, финансовите пазари станаха ненаситни за все по-нови инвестиционни инструменти, които да носят все по-бърза и висока доходност. Цената на тази алчност може грубо да бъде оценена с цитираните по-горе 1200 трилиона долара – толкова е стойността на погълнатите от инвеститорите


„имагинерни” книжа


Докато този балон не се спука и финансовите пазари не залитнаха в другата крайност – на страха, който да охлади страстите.

Все още никой не се е осмелил да направи оценка за цялостната цена на сегашната финансова криза. Защото тя няма да се ограничи само с налетите в банковия сектор милиарди долари и евро. Стотици трилиони са и безвъзвратните загуби на милионите инвеститори по света – не само граждани и фирми, но и повечето пенсионни фондове в глобален мащаб, които са сред основните играчи на фондовите пазари. Така сегашната световна финансова криза малко или много ще засегне пряко всеки гражданин на съвременните цивилизовани общества.

Това обаче е само началото. По-страшното тепърва предстои. Според всички икономисти световната финансова криза ще бъде последвана от


забавяне на икономическото развитие

в целия цивилизован свят, като може да доведе и до рецесия. Експертите не са единодушни в прогнозите си за това какво ще е забавянето на икономиките на отделните страни, но са на мнение, че никоя държава няма да бъде заобиколена. Причината е царящият вече страх на международните пазари и недоверието към всички и всичко, което той поражда. След голямото „опарване” банките почти спряха да дават кредити. Ако достъпът до финансиране остане много труден за по-дълго време, това би довело до сериозни затруднения повечето фирми и много граждани. Не са изключени и фалити на дружества от реалната икономика. За да не се стига до тази крайност, повечето правителства „заделиха” милиарди за банките си, но ги отпускат с искането финансовите институции да продължат да кредитират бизнеса. Разбира се, и предприемаческите проекти ще бъдат „гледани под лупа”, преди да получат финансиране. Важното обаче е световната икономика да продължи да се движи напред, а за целта тя трябва да има достатъчно гориво. В случая горивото е финансовият ресурс.

Казано накратко, след като рухването на световната финансова пирамида хвърли пазарите и икономиките дълбоко в зоната на страха, сега те започват да търсят нова равновесна точка. Постигането на баланс обаче, освен най-важното, е и едно от най-трудните неща на този свят. Особено след толкова голямо дисбалансиране, на каквото станахме свидетели.




Какво очаква България?


Българските икономисти също не са единодушни в прогнозите си за отражението на световната криза върху нашето икономическо развитие.

Според проф. д-р ик.н. Димитър Иванов българският кредитен балон сега е по-голям от американския преди началото на кризата. Проф. Иванов цитира официални данни на БНБ към 30 юни 2008 г., според които раздадените от българските банки кредити към тази дата са били над 53 млрд. лв., а общата сума на депозитите – 33,97 млрд. лв. Като се има предвид, че в сумата на депозитите се включва и част от изтеглените като кредити пари, Иванов оцени на минимум 22 млрд. лв. българския кредитен балон у нас към края на юни. В това число не влиза междуфирмената задлъжнялост, която се оценява на още толкова. За сравнение професорът посочи, че в края на 2007 г. американският кредитен балон е бил 117% от БВП на САЩ. Ако се пресметне като процент от БВП, българският кредитен балон ще се окаже по-голям от американския, подчерта Иванов.

И по два други основни показателя – ръста на ипотечните кредити и на цените на имотите, ситуацията у нас сега напомня много тази в Щатите преди началото на кризата, смята проф. Иванов. Той очаква до 6 месеца 10-20 процента от взелите ипотечни кредити български домакинства да не могат да обслужват заемите си, тъй като лихвите по тях непрекъснато се вдигат. В резултат на тези процеси цените на имотите ще паднат с 15-20 на сто, а спестяванията ще се обезценят с над 20%, предположи икономистът. Той прогнозира тежка потребителска рецесия и намаляване на чуждестранните инвестиции.

Според цитирани от премиера Сергей Станишев данни 95% от депозитите на българските граждани са в размер до 4-5 хиляди лева. Това означава, че ако кризата доведе до сериозно увеличаване на безработицата, над 4/5 от домакинствата у нас нямат спестявания, с които да живеят повече от 1-2 месеца, без да имат доходи, подчерта проф. Иванов.

Между България и Западна Европа има и още една много съществена разлика – българинът дава до 40% от доходите си за храна, а западноевропеецът – едва 8,5-9 на сто. Причината за това е, че доходите на населението у нас са най-ниските в ЕС. Затова и българите ще усетят много по-болезнено ефекта от кризата, смята проф. Иванов. Според него за отшумяването й ще са необходими поне 10-15 години.

Не всички прогнози за България обаче са толкова мрачни. Доц. д-р Пламен Пътев смята, че очакваното по-ниско потребителско кредитиране у нас ще доведе до намаляване на търговския дефицит на нашата страна, а спадът в ипотечното кредитиране ще помогне за охлаждане на прегрелия ни вече строителен сектор. По-различна е ситуацията при бизнес кредитите. Там препоръката е да се ограничи финансирането на неефективните дейности, но дали това ще стане зависи от банките, подчерта доц. Пътев. Според него очакваното увеличаване на безработицата в България няма да бъде страшно на фона на недостига на работна ръка сега. Когато има криза, горивото е малко и само скъпите коли си позволяват пълен резервоар. Следователно нашият пазар трябва да стане скъпа кола, за да премине през сегашното изпитание, подчерта доц. Пътев.



Отражението върху застраховането у нас


То ще се усети в няколко посоки. Първо, кризата ще доведе до намаляване на продажбите на нови коли и до забавяне темповете на подновяване на автомобилния парк у нас, което автоматично ще се отрази на автомобилното застраховане. В същото време очакваното намаляване на платежоспособността на българите няма да позволява компенсиращо този спад повишаване на цените на автомобилните застраховки.

Чувствително отражение ще има и при имущественото застраховане, тъй като се очаква пазарът на недвижимите имоти да се свие и новото строителство да намалее. А именно за новозакупените с ипотечни кредити имоти се сключват най-вече имуществените застраховки у нас. Евентуалното падане на цените на недвижимостите също би се отразило негативно на имущественото застраховане в България.

Проф. Иванов предупреди още застрахователите, че ще бъдат изправени пред голям риск, ако ползват наличните официални статистически данни за потребителските цени, тъй като тези числа няма да са адекватни на реалните разходи в бъдеще. Според икономиста темповете на инфлацията ще увеличат чувствително разходите по всички видове застрахователни искове.

Животозастраховките обаче имат шанс да се превърнат в „задължителен осигуряващ социално-икономически елемент за всеки”, смята проф. Иванов.

Икономистът прогнозира още продължаване на консолидацията в застрахователния сектор, тъй като този процес ще бъде стимулиран от бавния растеж на пазара и сравнително ниските печалби.



Открийте разликите


Напоследък все повече икономисти сравняват днешната световна криза с Голямата депресия в САЩ, продължила от 1929 до 1941 г. Тогава американското правителство изкупува от банките активи за 1,3 млрд. долара ($210 млрд. по днешни цени). След приключване на кризата тези активи са върнати на държачите на акции и облигации по съответните цени. Казват, че Америка се е възстановявала от Голямата депресия 30 години.

За 2008 г. бюджетният дефицит на САЩ е 1 трилион долара, а за 2009 г. се очертава да е $2 трлн. Освен това се очаква американското правителство догодина да пусне и облигационен заем за 1 трлн. долара. Купувачите на тези книжа ще са основно от другите континенти, подчерта проф. Иванов.

Никола Саркози - президентът на Франция, която в момента председателства ЕС, поиска свикване на международна среща. На нея, освен форматът Г8, евентуално ще бъдат поканени страни като Китай, Индия и др. Целта е „да се определят новите условия на международните финансови отношения”. Саркози обяви и редица принципи, които според него трябва да бъдат приети по време на тази среща:

- Нито една банка, получила държавни средства, не трябва да работи в условията на "данъчен рай".
- Не трябва да има нито една финансова компания, която не подлежи на регулиране.
- Възнаграждението на мениджмънта на финансовите компании трябва да поощрява неприемане на прекалени рискове.
- Светът не може повече да финансира дефицита на САЩ, без да има право на глас в тяхната политика.



Световният регулатор


Един от основните уроци от сегашната криза е, че не бива финансовият сектор да бъде оставян без ефективен надзор. Досегашните местни и регионални надзорни институции очевидно не са достатъчно ефективни в контролирането на големите международни банки и финансови корпорации, които работят едновременно на няколко континента.

За да се избегне подобна или дори по-тежка финансова криза в бъдеще, световните лидери и уважавани икономисти вече заговориха за създаване на глобален финансов регулатор. Бъдещата институция би трябвало да има огромни права, подразделения на всички континенти и много бърз и ефективен обмен на информация между отделните си звена.

Огромните права обаче означават и огромни отговорности, тъй като интересите към контролирането на световните финанси ще са на практика неограничени. Затова и създаването на такъв глобален регулатор би коствало на отделните държави и техните лидери много време и компромиси, докато се намери балансът между всички интереси. В този случай светът няма право на грешка, защото дори и най-малката „вратичка” в законодателството за бъдещия глобален регулатор би могла да доведе света до още по-тежък финансов срив.



Задачка за напреднали


Знае се, че:

- Преди кризата големите инвестиционните банки са пуснали на световния финансов пазар „имагинерни” продукти за 1200 трлн. долара.

- Същите тези банки сега получават милиарди долари и евро от парите на данъкоплатците, за да се „преборят” с недоверието към банковата система. Така сметката се плаща основно от обикновените хора и малкия и среден бизнес.

- Ръководителите на същите тези инвестиционни банки вземат годишни заплати и бонуси от по няколко милиона до десетки и дори стотици милиони долари (или евро).

- Водещи икономисти очакват след съвземането си същите тези банки, получили финансова инжекция от правителствата си, да „погълнат” по-малките затруднени банки, за които не са стигнали държавните пари. И така да се получи нова консолидация (окрупняване) на финансовия сектор в световен мащаб.

- Очаква се да започнат преговори за създаване на световен финансов регулатор, който ще притежава пълна информация за световната финансова система и право да й въздейства в определена от него посока.


В задачката се пита:

Случайно ли се е стигнало до днешната световна финансова криза?



Темата разработи Йоанна Стефанова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки