Пресечна точка:За кого застрахователите са дядо Коледа?

През 2007 г. точно в навечерието на коледните и новогодишните празници Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство по самосезиране поради „съмнения за сключени картелни споразумения на застрахователния пазар”. Срокът на вземане на решение, както се казва обикновено, зависи от характера на доказателствата и сложността на разглеждания случай. В средата на годината с Решение № 576/15.07.2008 г. на КЗК на 14 застрахователни дружества бяха наложени имуществени санкции за  извършено нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и по чл. 81, ал. 1, т. 1 от Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО). Поводът за санкцията бе прословутият (съгласуван, но неподписан в крайна сметка) „Меморандум за изработване на общи позиции, предприемане на съвместни действия, създаване на благоприятни условия за развитие на дейността по сключване на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и за извършването й при условията на лоялна конкуренция, гарантиращи защита на интересите на българското общество и на застрахователната общност”.

Застрахователите реагираха остро. В. „Застраховател прес” организира анкета, в която се включиха застрахователи като Румен Янчев, Цветанка Крумова, Петър Аврамов; същевременно в многобройните интервюта за вестника всички интервюирани застрахователи взеха отношение и по този актуален въпрос. Обобщавайки техните отговори, уверено можеше да се каже, че българските застрахователи отхвърлят категорично отправеното от КЗК обвинение и единодушно заявиха, че ще обжалват наложените санкции пред Върховния административен съд (ВАС). Браншът бе дотолкова единодушен в действията си, че жалба подаде и Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), тъй като срещата относно меморандума бе инициирана от браншовата организация.

Но за какво картелиране може да става дума, когато срещата на висшия мениджмънт на дружествата бе публична и за нея бе уведомена и Комисията за финансов надзор? Отговорните застрахователи (днешните загуби по застраховката доказват това) изказаха своето безпокойство, че ако цената на премията не съответства на лимитите на отговорност и изобщо е неадекватна спрямо поетите рискове съществува реална опасност в близките години някои застрахователни дружества да изпаднат в затруднено финансово положение поради нарастване на ръста на обезщетенията. Както изтъкна г-н Янчев – изпълнителният директор на ЗАД „Булстрад”, „ние се опитахме да поставим нещата на принципна основа. Не да изравняваме цените, а да обмислим механизъм, по който застрахователните дружества да бъдат в състояние да заделят необходимите резерви, с които да посрещат предстоящите плащания”.

Чрез АБЗ застрахователният бранш разпространи юридически отговор-становище, в което аргументирано бе доказано, че Меморандумът (нека пак уточня, че документът не беше подписан) не е основание да се говори за картелно споразумение между застрахователите.

В своето становище АБЗ изтъкваше, че „споразумения между застрахователи, свързани със съвместни изчисления на средните разходи  за покритие на определен риск (рискова премия), както и със съвместно извършване на проучвания за вероятното въздействие на външни фактори, влияещи върху честотата или размера на бъдещи претенции за определени рискове или за доходността от различни видове инвестиции, „се освобождават според еврорегламент”, който регламентира ясно, че определени категории споразумения в застрахователния сектор не попадат под действието на европейската разпоредба, послужила на КЗК за един от аргументите да „накаже” застрахователите. Така че КЗК не би трябвало да обвини компаниите за картелиране.

Проектът на Меморандума няма нито задължителен характер, нито цели определянето на общи крайни търговски цени или на условия на търговия, както и по никакъв начин не определя пазарното поведение на страните, нито ограничава независимостта им при вземане на пазарни решения, пишеше в отговора на АБЗ през 2008 г.. Както сочи реалната ситуация на пазара, застрахователните дружества, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и подписали проекта за меморандум, поддържат изключително разнообразни цени и условия за сключване на застраховката, поради което не би могло да се приеме, че проектът за меморандум има за резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.    От текста на проекта на меморандум е видно, че застрахователните дружества имат пълното разбиране за изключителната важност от събиране, обработване и систематизиране на статистическа информация относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с оглед коректно определяне на тарифните си условия, за да могат да бъдат отчетени и настъпилите промени в обхвата и действието на застраховката, а именно валидността й както на територията на Република България, така и на държавите членки на ЕС. Без такава статистическа информация е невъзможно определянето на адекватна рискова премия, която да покрие разширения обхват на застраховката. С проекта за меморандум се цели постигане на съгласие и за предприемане на съвместни инициативи, изработване на общи позиции и действия пред държавните органи като КФН, КАТ, МФ, например участие в работни групи при обсъждане на въпроси от съществено значение за застрахователната общност, както и подпомагане на компетентните органи при извършването на проверки за спазване на принципите на лоялна конкуренция, която да гарантира както интересите на застрахователната общност, така и интересите на обществото, с оглед значимата обществена функция на задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите. Задълженията за плащане по застраховка “Гражданска отговорност” се гарантират по сложни механизми на създадените само със средства на застрахователите Гаранционен фонд, Обезпечителен фонд и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Поради тази причина застрахователите са изключително чувствителни към всяка несъстоятелност на застрахователна компания, предлагаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите”. Ето защо, от първостепенно значение е ползването на обща статистическа информация и прецизно определяне на размера на рисковата премия по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочените цели в проекта за меморандум попадат изцяло в приложното поле на Регламент (ЕО) № 358/ 2003г. на Европейската комисията от 27.02.2003 г. за прилагане на чл.81, пар. 3 от ДЕО за определени категории споразумения, решения и съгласувани практики в застрахователния сектор (така наречения Регламент за групово освобождаване в застраховането), по силата на който се освобождават при определени условия споразумения между застрахователи, които са свързани със съвместни изчисления на средните разходи  за покритие на определен риск (рискова премия), както и съвместно извършване на проучвания за вероятното въздействие на външни фактори, влияещи върху честотата или размера на бъдещи претенции за определени рискове или за доходността от различни видове инвестиции. В тази насока е и константната практиката на Европейската комисия. Безспорно се приема, че споразумения, които установяват рисковата премия, са освободени от Регламента за групово освобождаване, тъй като те не са цени, а статистически индикатори. В проекта за меморандум се говори единствено за определяне на достатъчна премия по смисъла на чл. 65 от КЗ. Достатъчната премия кореспондира с рисковата премия, която е предназначена за покриване на претенциите за обезщетение, обобщаваха застрахователите.

Цветанка Крумова – изпълнителен директор на ЗАД „Армеец”, подчерта пред нашия вестник, че „гарантирането на платежоспособността и надеждността на застрахователната система и чрез това – осигуряването на социалната функция на застраховката, са цели, които са законосъобразни и могат да бъдат постигнати”.

В друга държава, уви, това би вероятно би могло да стане, но не и в страна, в която, когато реши да съди, съдът особено зорко гледа буквата на закона, но не и духа му. Очевидно хващайки се изцяло за буквата и спазвайки някаква неписана традиция застрахователите да бъдат сурвакани като някакъв дядо Коледа с неизчерпаем чувал за нуждите на фиска, в навечерието на неотдавнашните коледни и новогодишни празници тричленен състав на ВАС с Решение № 14628/2008 г., постановено по адм. дело № 10739/2008 г., отхвърли жалбите на АБЗ, ЗД „Евроинс” АД, ЗАД “Армеец”, ЗАД „Алианц България” АД, ЗК “Български имоти” АД, ЗАД “Виктория” АД, “Дженерали застраховане” АД, ЗАД “Енергия” АД, ЗАД „Булстрад” АД, ЗД „Бул Инс” АД, “Интерамерикан България” ЗЕАД, “Общинска застрахователна компания” АД, “HDI Застраховане” АД, ЗК “ДСК Гаранция” АД и ЗПК “Лев Инс” АД срещу споменатото по-горе Решение № 576/15.07.2008 г. на КЗК. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Анализирайки текста на Меморандума в неговата цялост, Съдът заключава, че „под формата на деклариране на привидно законосъобразни цели, жалбоподателите всъщност координирано и единно налагат такива неправомерни мерки в ценообразуването на застраховката, касаещи и двата й съставни компонента (рискова премия и комисионно възнаграждение за застрахователните посредници, спадащо към аквизиционните разходи), които безспорно са от естество сериозно да отслабят или дори ликвидират ефективната ценова конкуренция на съответния пазар, в което се изразява и значителният антиконкурентен ефект на меморандума. Постигнатото съгласие между участниците в споразумението за установяване на унифицирана структура на тарифата по застраховката, обвързано с прилагането на механизъм за стриктен взаимен контрол за спазване на поетите ангажименти относно налагането на единен минимален размер на рисковата премия и единен максимален размер на посредническото комисионно възнаграждение, включително уговорката за недопускане на предлагането на застрахователната услуга под фиксирания ценови праг, сочи ясно и еднозначно на забранено споразумение между предприятия и на решение на сдружение на предприятия (по отношение на АБЗ), което има за цел и очакван резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и чл. 81, ал. 1, т. 1 от ДЕО.

И така, КЗК наложи глоби на обща стойност в размер на 2,45 млн. лева.
С по 250 хил. лв. бяха глобени ЗАД "Булстрад", ЗК "Български имоти" и ЗПК "Лев инс", с по 175 хил. лв. - ЗАД "Алианц България" АД, ЗАД "Армеец", ЗАД "Виктория", "Дженерали застраховане", ЗД „Евроинс" и ЗД "Бул инс", с по 150 хил. лв. - "Интерамерикан България" ЗЕАД, "Общинска застрахователна компания" АД и "HDI Застраховане” АД, с по 100 хил. лв. - "ДСК Гаранция" АД и ЗАД "Енергия". Глоба от 20 хил. лв. бе наложена и на АБЗ. (От общо 16-те компании, които предлагат "Гражданска отговорност" у нас, извън това споразумение остават само ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ и ЗК „Уника“, поради което КЗК не им е наложила санкция).

В становището на КЗК се твърдеше, че „подписаният меморандум, макар и само проект, цели определянето на единна минимална премия по "Гражданска отговорност" и фиксиране на максимални комисионни възнаграждения на застрахователните посредници. Предвидените в документа ограничения не намират основание в Кодекса за застраховане, както и в указанията на Комисията за финансов надзор, смята КЗК. Споразуменията между предприятия и решенията на сдружения на предприятия, които имат за предмет пряко или косвено фиксиране на цени или на други търговски условия, са най-тежкото нарушение на правото на конкуренцията и водят до най-сериозните увреждания на пазара, защото се подменя моделът на ефективната конкуренция със самоограничително съгласувано поведение на участниците на пазара. Премахва се тяхната възможност и стимул да оказват реален конкурентен натиск помежду си. Поради тази причина в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара”.

Какво ли биха казали от КЗК, ако нейни представители бяха присъствали на семинара, организиран от НББАЗ, Гаранционният фонд и АБЗ в края на ноември 2008 г. в Пловдив, материалите от който в. „Застраховател прес” продължава да публикува? Двудневната среща на застрахователния елит премина именно под знака на заявеното още в неподписания меморандум безпокойство (все по-задълбочаващо се впрочем) относно проблемите на застраховката „Гражданска отговорност”; в момента тя прилича на омагьосан кръг, на Параграф 22, на игра котка и мишка. Питам се ако в края на 2007 г. застрахователите бяха организирали конференция, а не среща за уточняване чрез Меморандум на позициите си относно своето пазарно поведение, дали КЗК биха ги обвинили, че се картелират? Защото на семинара в Пловдив ставаше дума именно за това: да не се продава на неадекватно спрямо рисковете ниво и да се заделят адекватни резерви за посрещане на бъдещите плащания.

Междувременно стана ясно, че Управление „Застрахователен надзор” е изпратило в края на миналата година предупредителни писма до 10 дружества да коригират тарифите си или да не продават застраховката на по-ниска от заявената цена.

От друга страна в отговора си до КЗК преди вземането на решението от КФН посочват, че „въпросът за минимални премии по “Гражданска отговорност” е поставян многократно пред КФН. Регулаторът е изразявал ясно становище, че правният режим не позволява фиксирането на минимални премии по която и да е застраховка и че независимо от съществуващите проблеми в сектора, свързани с недостиг на премиите по “Гражданска отговорност”, налице има достатъчно други законови механизми за преодоляване на този проблем.”

Според застрахователите (същата теза разви и Данчо Данчев – председател на Комисията по автомобилно застраховане към АБЗ, в доклада си по време на гореспоменатия семинар в Пловдив), на застрахователния пазар съществуват тревожни признаци на нелоялна конкуренция чрез дъмпинг на цените, предлагането на бонуси към застраховката и нарастване на комисионите на брокери и агенти, което неизбежно води до реално намаляване на рисковата част от премията, предназначена да покрие причинените на трети лица вреди. Според АБЗ посочените причини са довели до фалити на застрахователни дружества с по-нисък пазарен дял като МЗК “Европа” АД и ЗК ”Хилдън” (бивша „Юпитер”). АБЗ подчертава още, че проектът за Меморандум не е влязъл в сила, защото не е подписан от всички членове на АБЗ.

По всяка вероятност АБЗ и компаниите ще се възползват от законовото си право да обжалват решението на ВАС пред петчленен състав. 

Славимир Генчев, вестник “Застраховател прес”

МФ