Пазар на посредника

Защо при 270 застрахователни брокера в България липсва конкуренция между тях

В зависимост от това кой има надмощие икономистите говорят за пазар на купувача или на продавача. На българския застрахователен пазар има непознато за теорията явление - пазар на посредника. Често условията не се диктуват нито от застрахователната компания, нито от клиентите й, а от брокерите, които процъфтяват като брой. И ако си мислите, че това неминуемо ще доведе до конкуренция между тях, която ще смъкне комисионите им, ще отсее излишните и ще повиши качеството на услугата им, много се лъжете. Всъщност тази армия не се поддава на пазарните механизми, защото самата тя възниква непазарно - като финансов сателит на застрахователите, а не като улеснение за клиента. Това е една от причините застрахователните брокери да попаднат в затворения кръг - малко клиенти, малък ресурс, високи комисиони и недостатъчно професионално развитие, водещо до още по-малко клиенти.

Кои от особеностите на посредническия пазар го правят

Типично български

На първо място, това е значителното пазарно раздробяване и на второ - странно високите нива на комисиони за брокерска дейност. Комплексното въздействие на тези два фактора дава отражение основно в две посоки: намалява качеството на предлаганите услуги заради невъзможността за професионално усъвършенстване, свързано с липса на ресурси, и води до нелоялна конкуренция поради неспособност да се постигне съгласие относно единни норми на професионална етика. Най-ощетени от всичко са застрахованите лица, които са краен консуматор на посредническата услуга.

Ако се направи съпоставка със съседните на България държави могат да бъдат забелязани няколко смущаващи факта. На първо място, въпреки наблюдаваното нарастване през последните години, българският застрахователен пазар остава на последно място по общ обем на приходи от застрахователни премии, сравнен с пазарите на Румъния, Сърбия и Гърция (не са ползвани данни за Турция и Македония поради значителните разлики с България). Независимо от липсата на обобщени данни за 2008 г. може да се приеме, че застрахователният пазар на Сърбия за изминалата година ще възлезе на около 1.5 млрд. евро. При население около 22 млн. души Румъния има застрахователен пазар от почти 3 млрд. евро, а в Гърция той доближава 5 млрд. евро. На фона на съседите си българският застрахователен пазар е по-скоро скромен. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) може да се прогнозира, че през 2008 г. той ще възлезе на около 1 млрд. евро.

Колко застрахователни брокера посредничат за безпроблемното функциониране на изброените пазари? В Сърбия работят 63 брокера - юридически лица, и 119 брокери - физически лица, в Румъния - 475, а в Гърция - около 100. Фактът, че българският пазар е най-малък, очевидно не смущава брокерите, чийто брой в България непрекъснато нараства и вече е 269. В регистъра на КФН към 15 декември 2008 г. са регистрирани също и над 58 000 застрахователни агента - това е около 0.7% от населението на България и повече от цялата й армия. Пак според данни на КФН българските застрахователни брокери посредничат при сключване на застраховки за около 300 млн. евро, като 30% от този приход се формира от дейността на първите пет дружества, а 50% от пазара се формират от първите 12 брокера. Това свидетелства за сравнително висока концентрация и маргинална роля на част от участниците, които са принудени да оцеляват с комисиони върху премиен приход от около 150 млн. евро, или сумата от приблизително 30 млн. евро, която се разпределя сред почти 250 дружества.

Много, но какви

Изправени сме на пръв поглед пред странна картина: българските застрахователни брокери успяват да съществуват и да се размножават в доста негостоприемна среда. Привидната аномалия може лесно да бъде обяснена, ако се вземат предвид нивата на комисиони, при които функционира българското застрахователно посредничество. Те често преминават 30- процентовата граница, за да достигнат при някои видове застраховки до 40% и повече. За сравнение - застрахователните посредници в повечето европейски държави се чувстват облагодетелствани при комисиони от 15%, като правят своите нормални разчети при 7% до 11%. Тази особеност на българския застрахователен пазар трудно може да бъде обяснена и разбрана, ако не се вземат предвид неговите история и формиране. Тя способства и за промяна във функциите на застрахователните брокери: от посредници и консултанти те се превръщат в преразпределително звено на съществуващ финансов ресурс. Тяхната поява и развитие все по-често се определят не от нуждата за застрахователно посредничество, а от стремеж да се смени посоката на предварително генериран паричен поток. Това обяснява и съществуването на множество "застрахователни брокери", паразитиращи около банки или лизингови компании и създадени единствено да "обслужват" техните клиенти. Така може да се разбере и брокерският статут на автосервизи и таксиметрови компании. Този факт стои в основата и на уникалния български принос към застрахователната практика - т.нар. връщане на премия. Случай, при който застрахователен брокер връща нерегламентирано част от своя комисион на клиента за благодарност, че е бил избран като посредник.

Има ли изход от описаното положение - най-вероятно има и той е свързан със съвместните усилия на всички участници на застрахователния пазар. Като начало може да се започне с намаляване нивата на комисионите, което би способствало за естественото отпадане от пазара на тези участници, за които застрахователното посредничество не е основна дейност и които не реинвестират своите приходи в повишаване качеството на предоставяните услуги.

Десислав Данов*

*Авторът е застрахователен брокер. Изказаното мнение е лично