Катастрофичен избор

Катастрофичен избор

Световната банка предлага на България да се включи в регионален пул за застраховане срещу природни бедствия

Мария Иванова, Весела Николаева

Моят дом е моята крепост, казват във Великобритания. В България също ни се иска да мислим така, но последните години убедиха много хора, че домовете ни често не издържат под напора на някоя поредна природна стихия. За лош късмет застраховането на имуществото все още не е твърде разпространена практика в страната, а държавната помощ в случаи на нужда не изглежда особено ефикасна. От създаването си след големите наводнения от 2005 г. досега ръководеното от Емел Етем Министерство на извънредните ситуации вече е получило над 300 млн. лв. за справяне с щетите от природни бедствия. Предвидената в бюджет 2009 сума по това перо пък е близо 64 млн. лв. Резултатите обаче не са от най-обнадеждаващите, което логично повдига въпроса редно ли е парите на данъкоплатците да се изразходват по такъв начин и какво може да се направи за по-ефективно разрешаване на проблема. Като възможност рискът да се подели между собственици и държава от Световната банка предлагат изграждането на катастрофичен пул за страните от Централна и Източна Европа.

Проектът

Всъщност идеята на международната организация е от две години, но в България известно раздвижване по нея се забелязва от няколко месеца. Плановете са да се създаде едно общо презастрахователно дружество, регистрирано в Швейцария, в което акционери да бъдат държавите от региона, които искат да се включат в пула. Началният му капитал ще е около 30-40 млн. долара, като част от средствата ще бъдат предоставени от банката, а останалите ще бъдат набрани от начални вноски на включилите се страни. Важен момент от проекта е това, че с неговото стартиране няма да се въвежда задължително застраховане - целта е да се стимулират компаниите да предлагат по-комплексни и по-изгодни за крайния потребител продукти, поясняват от Световната банка.

След създаването на презастрахователя банката ще избере чрез открит търг частна компания, която да го управлява. За да стигнат катастрофичните застраховки до крайните клиенти, ще сключат договори с частни застрахователни компании от страните акционери, които ще ги дистрибутират. Това ще бъдат полици, създадени специално за покритие на катастрофични рискове като наводнение, земетресение и други. "Ако пожелаят да се включат, местните застрахователи ще могат да продават тези покрития и в собствени полици. Катастрофичната част ще се гарантира от Световната банка", обясни Румен Гълъбинов, председател на Инициативата за национална програма за управление на катастрофични рискове.

Сред аргументите на поддръжниците на проекта е, че при участие в него ще спечелят и крайните клиенти, и самите застрахователи, а също и държавата. Застрахователните компании ще намалят опасността от това да бъдат претоварени финансово в случаи на масови бедствия, след които се налага плащане на множество обезщетения. Ползата за държавата е в това, че чрез включването си в подобна програма ще прехвърли върху пула част от ангажиментите си, включително финансови, по отношение на природните бедствия.

Засега интерес за включване към проекта са заявили Албания, Черна гора, Босна, Сърбия и Хърватия. Все още се очакват отговорите на България, Румъния, Гърция и Македония.

Да участваш или не?

До момента от българската държава не са заявили твърдо намерение да се включат в проекта. В края на миналата година от Световната банка са изпратили официална покана до премиера Сергей Станишев за включването на страната ни в проекта. Отговор от правителството все още няма, няма и официални реакции дали е склонно да се присъедини към пула. В писмото до премиера се посочва, че за да стане част от проекта, България трябва да внесе 5 млн. долара и да поеме ангажимента да инвестира в популяризирането на катастрофичното застраховане сред населението. Тези пари може да бъдат дадени от българската държава, а може и да се използва кредит от Световната банка.

"В момента се проучват възможностите за включване на страната в проекта, след което правителството официално ще съобщи своето решение на инициаторите на програмата", поясниха от Министерството на финансите, което е едно от ведомствата, занимаващи се с проекта.

Източници на "Капитал" коментираха, че се очаква предложението за включването на страната в регионалния пул скоро да бъде внесено за гласуване в Министерски съвет, но едва ли преди изборите може да се очаква окончателното решение за влизането на България в него. Неофициално представители на правителството обясниха, че против идеята за създаване на катастрофичен пул е вицепремиерът и министър на бедствията и авариите Емел Етем, заради което се очаква представители на ДПС да гласуват срещу влизането на България в него.

Леко разминаване обаче има и между предоставената до момента информация от Световната банка и тази, която е нужна на правителството, за да вземе решение. От организацията засега са обяснили само основните параметри на бъдещата компания. От финансовото министерство казаха, че в случай на положително становище на правителството, ще бъде пратено официално писмо за намерението на страната ни да се включи, което обаче няма да означава автоматично, че България влиза в програмата. Едва след като бъде предоставен пълният пакет юридически документи и те бъдат проучени, ще се вземе окончателно решение дали ще участваме, обясняват от МФ.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн коментира, че на тях до момента все още не е представена по-подробна информация за бъдещата компания и за цените, които тя би предложила на българските застрахователни компании. Поради тази причина все още е много трудно да се оценят ползите и негативите от участието в този проект, добави Агайн. Румен Гълъбинов поясни, че размерът на вноската за всяка отделна страна ще се определя от фактори като броя на домакинствата, броя и вида на жилищата в съответната държава.

Мненията

Според него за крайния потребител ползата ще бъде по-ниската цена на имуществените полици. В момента стандартната застраховка "Домашно имущество" включва покритието пожар и природни бедствия като буря, ураган, наводнение, показва справка сред компаниите. Земетресението не се включва в основното покритие и за този риск трябва да се прибави допълнително, като, естествено, се доплати.

Както се случи и с предшествениците му, мненията и за този катастрофичен пул сред застрахователната общност са различни. Изпълнителният директор на "Алианц България" Пламен Ялъмов коментира, че дружеството би подкрепило програмата, при условие че регионалният пул действа като презастраховател, има достатъчно капитал, за да покрива катастрофични рискове, както и ясни правила и тарифи. Друго важно условие според него е пулът да бъде доброволен, т.е. да участва като равноправен пазарен играч с останалите презастрахователи и компаниите от бранша да могат да избират някой от тях.

Според изпълнителния директор на "Булстрад" и "Български имоти" Румен Янчев принципът на доброволност на участието също е ключово условие. По негово мнение обаче проектът би имал повече смисъл, ако се застраховат инфраструктурни обекти, като например мостове, жп линии и т.н. "По отношение на физическите лица, ако имаме либерална икономика, всеки трябва да си решава сам дали иска да си застрахова жилището", изтъква Янчев. По думите му проектът трябва да отчете и факта, че особеностите в строителството на всяка страна в региона са различни.

Притесненията на част от представителите на застрахователите обаче са свързани с цената, на която бъдещата компания евентуално ще продава покритията на катастрофични рискове. Според някои от тях дори и с регионален пул крайната стойност на застраховките ще е по-висока от настоящите цени в България. В момента една застраховка за всички рискове за апартамент от около 100 кв.м струва 140-150 лв. за година, като около 20% от общата сума (т.е. 30-40 лв.) е катастрофичното покритие.

"Ние смятаме, че не е разумно да бъдат задължавани българските застрахователни компании да презастраховат в някакъв катастрофичен пул, това не е икономически целесъобразно, освен че не е разумно", коментира Ралица Агайн. Според нея голяма част от компаниите разполагат с добри възможности за презастраховане в рамките на международната група, в която участват или са намерили по свой път презастраховане, което им позволява да сключват застраховка, която включва рисковете земетресение и наводнение. От надзора са направили и проучване, което е показало, че само една компания от всички не покрива рисковете наводнение и земетресение, а цените съвсем не са толкова високи, колкото в много други европейски държави.

Според Световната банка включването на една държава в пула ще помогне за увеличението на сключените имуществени полици, без застраховката да е задължителна. По неофициални данни, предоставени от финансовото министерство, делът на застрахованото недвижимо имущество в България към момента е под 1%. И от Световната банка, и от българското правителство са съгласни, че промяната в климата, резултат от глобалното затопляне, повишава рисковете от природни бедствия.

България вече няколко пъти в последните 50 години е страдала от земетресения, нанесли големи щети (през 1977, 1986 и 1990 г.), а в последните три години пострада и от наводнения. Дали един регионален пул под шапката на международна организация може да бъде решение на последствията от природните стихии, тепърва ще видим - ако не у нас, то при съседни държави, които ще се включат. Дори и обаче правителството да реши, че страната няма да участва в тази инициатива, това не би отменило отговорността му да търси други варианти за разрешаване на проблема. В противен случай собствениците на жилища ще продължават да не ги застраховат и просто ще очакват, че при евентуално бедствие държавата ще им помогне. За пореден път.