Кризата увеличи предизвикателствата пред застрахователите

Повишаващите се рискове и намаляващите премии правят балансирането все по-голямо предизвикателство Преминаването към бъдещия евростандарт „Солвънси ІІ” ще струва 3 млрд. евро на застрахователите

В условията на все по-задълбочаваща се световна криза рисковете пред всеки бизнес се увеличават многократно. Застраховането не прави изключение. Нещо повече, браншът поне у нас влезе в кризата с доста неприятния товар от десетки милиони левове загуба по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При другата масова застраховка – „Автокаско”, нещата не изглеждат много по-добре. Така на практика рисковете пред пазара ни бяха големи и без финансовата криза. Тя само увеличи предизвикателствата пред бранша.

Но на застрахователите това им е бизнесът – да управляват добре рисковете, така че и клиентите им да са доволни, и самите застрахователни компании да излязат на печалба. Дали обаче досегашното управление на риска е достатъчно сигурно, за да премине през изпитанията на все по-трудния пазар? Дали дългогодишното намаляване на премиите и увеличаване на платените обезщетения няма в крайна сметка да изиграе лоша шега на някои от застрахователните дружества у нас?

Както навсякъде, така и тук най-важното е да бъде намерен балансът. Непоемането изобщо на рискове означава застрахователите да се откажат от бизнеса си. А поемането на прекалено високи рискове със сигурност би довело до фалит която и да е компания. Но къде да бъде търсен този все по-крехък баланс? И защо напоследък големите застрахователни компании и у нас предпочитат да имат цели отдели, които се занимават само с управлението на риска? Дали това е само подготовка за очаквания нов евростандарт „Солвънси ІІ”? Или практиката кара тези дружества да изпреварят влизането му в сила?

Поради липсата на строга нормативна регламентация за управлението на риска в момента то е организирано по различен начин в отделните компании на пазара. И докато в по-големите дружества вече работят цели отдели специализирани само и единствено в риск мениджмънта, някои от по-малките все още работят постарому. Там всеки ръководител на отдел управлява риска в своята област, а мениджърът на дружеството определя цялостната политика на компанията. Може би тази организация засега все още върши работа при сравнително малките обороти на някои компании, но бъдещето се очертава в друга посока.

Новите по-строги европейски изисквания към платежоспособността на застрахователните компании ще бъдат събрани в новия стандарт „Солвънси ІІ” (Solvency II). Той е вече почти изцяло съгласуван - предстои да бъдат уточнени само някои последни детайли, преди да започне процедурата по гласуването му в Европейския парламент. Реалистичните очаквания са, че „Солвънси ІІ” ще влезе в сила през 2012 година.

Действащият в момента „Солвънси І” е в сила от началото на 70-те години на миналия век. Той определя необходимата платежоспособност, която трябва да имат застрахователните компании, като функция на събраните премии и платените обезщетения за определен период. (Границата на платежоспособност е равна на собствения капитал - който включва записания плюс резервите, минус непокритата загуба за минали години.) „Солвънси І” обаче не отчита рисковете от инвестирането на активите на компаниите. А сегашната финансова криза за пореден път доказа, че тези рискове са от особена важност за стабилността на една компания.

За да създаде по-добра регулация на пазара и по-голяма сигурност за клиентите и акционерите на застрахователните компании, „Солвънси ІІ” ще отчита изложеността на риск не само на активите, но и на пасивите на дружествата. Така например едно евро, инвестирано в държавни ценни книжа за целите на „Солвънси ІІ”, ще бъде смятано като 95 цента, ако е вложено в нискорискови акции (т. нар. сини чипове) – като 50 цента, а ако е в т.нар. джънк книжа – като 5 цента. Така за специалистите ще бъде лесно да познаят как са инвестирани средствата на дадена компания и каква е политиката й.

Все още не е уточнено окончателно дали „Солвънси ІІ” ще даде възможност на големите мултинационални застрахователни групи, които работят в много страни на ЕС едновременно, да прехвърлят излишъка от капитал в едно дружество на групата към друго нейно подразделение, което работи в друга държава и изпитва недостиг на средства. Все още някои страни държат да се спазва локалното законодателство, което не допуска такова „изтичане” на пари. Не бива да се забравя обаче, че в момента 85% от всички застрахователни премии, набрани в ЕС, отиват в 14 мултинационални застрахователни компании, повечето от които са базирани в Лондон, Париж и Франкфурт.

Въпреки че до 2012 г. все още има достатъчно време, големите европейски застрахователи вече започват да изчисляват капиталовата си адекватност и по правилата на бъдещия стандарт „Солвънси ІІ”. Специалисти пресметнаха, че преминаването изцяло към „Солвънси ІІ” ще струва между 2 и 3 милиарда евро, които трябва да бъдат платени еднократно от европейските застрахователни компании. Ако това е цената на една по-голяма финансова стабилност на бранша, то тя си струва да бъде платена.

 

Гернот Райтер – директор „Животозастраховане” в австрийската „Граве”, и Николай Логофетов - председател на УС и изпълнителен директор на „Граве България Животозастраховане” EАД и на „Граве България Общо застраховане” ЕАД

Намаляващите цени и увеличаващите се рискове направиха задължителен риск мениджмънта

Никой застраховател не би оцелял, ако предлага премии под техническите си лимити

 

- Управлението на риска стана много модерна тема напоследък в България. На какво се дължи това? Как се осъществява управлението на риска в „Граве”?- Г. Р. Има две причини управлението на риска да стане толкова модерно напоследък. Първата е, че то е много важно и необходимо. Застрахователните надзори, във връзка с новия стандарт „Солвънси 2” за границата на платежоспособност го изискват като задължително условие. Втората причина е, че натискът върху застрахователните премии става все по-голям. Конкуренцията в застраховането е силна и понижава постоянно цените. А в същото време рисковете стават все по-големи. Ако сравним сегашната ситуация на пазара с тази отпреди 20 години, се вижда, че тя е коренно различна. Това също е една от причините да се заговори по-сериозно за риск мениджмънта. Австрийският застрахователен надзор ни задължава като група всяко дъщерно дружество на „Граве” да въведе система за управление на риска. И ние правим окончателен доклад, в който обобщаваме управлението на риска като показатели във всички наши дъщерни дружества. Този доклад изпращаме задължително на австрийския застрахователен надзор, който е отговорен за „Граве груп”. Преди 20 години „Граве” работеше само в Австрия. Сега ние имаме присъствие от Адриатическо море до Черно море и Украйна, както и в някои балтийски страни. Това е пазар от около 100 милиона човека. Така че пазарът се промени чувствително. Преди 20 години ние знаехме много добре какво е положението на пазара в Австрия, усещахме го много ясно. Сега работим на различни пазари, с различни валути и законодателства, с различни продукти и тарифи. Затова трябва по-активно да се управлява този процес, рискът, който е значително по-голям. Затова се налага и по-активно управление на риска.- Какъв е изходът от сегашната тенденция на все по-намаляващи премии и все по-увеличаващи се рискове? Как да се избегне прекрачването на границата на влошена платежоспособност, за да се запази финансовата стабилност на застрахователните компании?

- Г. Р. Би трябвало пазарните правила сами да регулират ситуацията. Никой застраховател не би оцелял, ако предлага премии под техническите си лимити. Ние сме със сигурност над този лимит. Преди време разстоянието до тази граница беше по-голямо заради по-малката конкуренция тогава. Но засега пазарът в Европа е до голяма степен все още стабилен. От друга страна преди 20-30 години нямаше толкова много различни възможности за инвестиране на средствата. В момента има стотици видове различни финансови продукти, в които можем да инвестираме. Например на американския пазар на вторични деривати.- Но тези нови продукти и пазари показаха, че не са достатъчно сигурни.

- Г. Р. Да, но въпреки това там може да се инвестира част от портфейла на една застрахователна компания. Важното е да се внимава каква част от портфейла се инвестира в такива по-рискови, но и по-високодоходни инструменти. Това също е част от управлението на риска. Във всеки момент да се знае колко рискова е всяка инвестиция, за да може да се определи в крайна сметка средният риск за целия портфейл.- Кризата е предизвикателство, което предполага нов вид действия от страна на застрахователните компании, за да бъде преодоляна. Какви нови действия смятате да предприемете вие, за да сведете до минимум негативното отражение на кризата върху вашия бизнес?

- Г. Р. В „Граве груп” вече имаме ясна концепция за това. Първо, възнамеряваме да увеличим активността си в управлението на риска. Вече имаме специално подразделение, което отговаря за риск мениджмънта в цялата група. Второ, разработваме нова концепция за управление на разходите. Целта ни е разходите на всичките ни дъщерни компании да станат по-ефективни. Трето, в областта на продажбите се опитваме да комуникираме активно с нашите клиенти, с нашите служители и агенти за предимствата на „Граве груп” и на нашите сигурни продукти. Основните ни действия са насочени към използването на кризата като възможност.- А как е организирано управлението на риска в двете компании на „Граве” у нас?

- Н. Л. В България имаме предимството, че единият от членовете на Управителния ни съвет е мениджърът, който управлява риска и в Австрия. Това е третият член на Управителния ни съвет – Сибиле Скария. С нейната подкрепа и с нейните знания до голяма степен решаваме проблемите. Тя е почти всеки месец в България. Освен това изградихме база от данни и конкретни регулации за нашата компания. Има и човек от българска страна, който до голяма степен отговаря за риск мениджмънта на компаниите. Имайки предвид конкретната сфера на отговорност и на действие, и всеки от ръководителите на отдели поема своя ресор и дава текущо и регулярно информация за управлението на риска в техните отдели. Независимо дали става дума за „Ликвидация”, „Общо застраховане”, в счетоводния отдел или в отдел „Продажби”, където има различни показатели, с които измерваме риска за нас. Накрая обощаваме тази информация и я предаваме във форма и вид, в която да послужи по най-добрия начин в бъдеще.- Много компании и у нас започнаха да изграждат цели отдели за управление на риска. Какъв тип специалисти трябва да има в тези отдели? Дали е по-добре те да са по-широки специалисти, които да съвместяват по някакъв начин знанията на всички отдели, за които говорихте? Има ли вече обучени кадри за управление на риска у нас?

- Н. Л. На този етап поне за „Граве България” е твърде рано да се говори за цял отдел специалисти, които да се занимават само с управление на риска. Нито обемите, нито мащабите ни са чак толкова големи. Ръководителите на отдели при нас имат достатъчно добър поглед върху пазара и върху дейността на своите отдели.

За компании, които имат повече и различни дейности, с много по-големи обеми, със значително презастраховане и с големи рискове, които носят или с големи портфейли, по всяка вероятност е наложително да имат хора, които се занимават само с оценката на риска. В „Граве” хората, които в по-голяма степен се занимават с управление на риска, преминават определени обучения в рамките на „Граве груп”. Това са вътрешно фирмени обучения, които са достатъчни за нашите нужди. Другите компании вероятно процедират по аналогичен начин.- Това са хора с актюерско образование, счетоводители или с други специалности?

- Н. Л. Биха могли да бъдат финансисти или хора с икономическо образование, или пък с математическо образование и с познания в икономическа посока. Сферата и конкретната дейност са доста специфични и не биха могли да се научат в учебно заведение. Едно е рискът в банките, друго – в общото застраховане, а трето – в животозастраховането или в други сфери от финансовата област. Затова най-добрата школа е практиката и обучението по стандартите на дадена компания, ако човек има добра база, върху която само да се надгражда.

 

Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗАД „Алианц България Живот”:

По време на криза расте опасността от измами

Всяка компания на пазара трябва да има управление на риска. Това е много важно направление, в което работят както актюери, така и застрахователи. Застрахователите пишат условията. Те преценяват риска, като определят условия по застраховката, така че събитията да са застраховаеми. Ако едно събитие се случва много често, то става незастраховаемо – премията за такова покритие не може да се изчисли. А актюерите наблюдават развитието на риска.

Управление на риска се преподава в СУ „Св. Климент Охридски”, Стопанската академия в Свищов и в УНСС.

На българския пазар има добри специалисти, но не всяка компания разполага с такива добри специалисти. Има и дружества с добри специалисти, но мениджмънтът не се вслушва в техните съвети. А има и дружества с добри специалисти и мениджмънт, който ги слуша.

Рискът се проявява по различен начин в автомобилното застраховане, в имущественото, в животозастраховането, в банките и в лизинговите компании. Това са различни типове риск и трябва да се управляват според спецификата си.

В условията на криза е много важно да се управлява добре рискът, тъй като рисковете по време на криза са по-силно изразени. Когато няма криза, компанията расте и има достатъчно приходи, за да попълни част от евентуалните пропуски в управлението на риска.

По време на криза в областта на застраховането е най-вероятно да се засилят рисковете по застраховките на финансови рискове. Повечето вносители на автомобили имат застраховка срещу финансов риск. А в условията на криза рискът от спиране на плащането на кредитни и лизингови вноски е много голям. Затова трябва много сериозно да се прегледат условията по тези застраховки и клиентите по тях.

По-рискови по време на криза стават и „Каско”-застраховките, защото се появяват много измами и кражби. Затова клиентите трябва много внимателно да се подбират. Например, ако един клиент няма фирма и вземе 10 коли от някъде, той е съмнителен. Или пък има фирма за транспортни услуги и продажба на авточасти, но няма никаква дейност до момента, а си купи 10 скъпи коли. Много е вероятно той да ги продаде на черно на крадците, а от застрахователя да си вземе обезщетението по застраховката.

По време на криза може да се появят повече измами във всеки вид застраховки. При много такива случаи може да се наложи увеличаване на тарифата или промяна на общите условия по застраховката. Така лошият риск мениджмънт води до намаляване на конкурентноспособността на дружеството.

Би било интересно да се сравнят общите резерви на компаниите и дружествата да бъдат класирани по този показател. Както и по показателя резерв/премиен приход.

Той показва обезпечеността на компаниите. Ако при даден обем бизнес компанията има повече резерви, значи е стабилна. А ако резервите й са малко, значи има нещо съмнително. Добре е обаче да се сравняват данните за цялата година, а не за тримесечия.

Част от управлението на риска е правилното изчисление и заделяне на резерви. Когато компанията правилно оценява рисковете, тя заделя и правилните резерви. Резервите не трябва да са нито много малко, нито прекалено много, а оптимално, т.е. да покриват бъдещите плащания.

Ние не можем да улучим точно колко резерви ще ни трябват. Затова в „Алианц” има т. нар. RUN OFF резултат. Този показател се получава, като от заделения резерв се извади изплатения. Ако разликата е малка и положителна, компанията е много добре. Ако разликата е голяма и положителна, значи се заделят ненужно много резерви. А ако разликата е отрицателна, значи резервите се заделят неправилно. Този резултат се гледа години наред. Засега само ние в България изчисляваме този показател. RUN OFF показва дали е правилна методиката за изчисляване на необходимите резерви. Нашият RUN OFF за пет години назад е положителен, следователно методиката ни за изчисляване на резервите е правилна и заделяме винаги достатъчно резерви.

Актюерът не може да сметне нищо точно. Методиките в тази област са доста приблизителни. Наскоро гледах пет метода за изчисляване на резервите по „Гражданска отговорност”, които са официални и по принцип много точни. Но приложени към едни и същи данни дават много шарени резултати. Затова и мениджмънтът трябва да каже експертното си мнение и да вземе решение според своето вътрешно чувство. Методът си е метод – той е чиста математика. Докато мениджърът знае компанията му в какво състояние е, както и какво е състоянието на пазара. Затова RUN OFF е много полезен показател. Ако при използването на дадена методика той е малко положителен пет години подред, значи всичко е наред. Но ако дава отклонения – ако е отрицателен или много положителен, значи трябва да се мисли за смяна на методиката.

Йоанна Стефанова в-к "Застраховател прес" бр.7-2009г.