Застраховките на кредити

Познанието идва след дълъг опит

„Светлината на новата луна не  прекосява за една нощ пътеката”- гласи африканска пословица, което се тълкува като „Познанието идва след дълъг опит”.Така древната  мъдрост може да се разбира не само в екзистенциален, а и в съвсем реален смисъл дори за управлението на риска в който и да било бизнес.

Интересен факт показват данните на КФН за пазара за първото петмесечие на 2009 г. – на фона на 25%-овия спад на застрахователния пазар в сравнение с миналата година най-висок ръст на премийния приход на годишна база се отчита по застраховка "Кредити" - от 156 %, която заема дял от 2 % от премийния приход, реализиран в сектора.
Очевидният факт, че българите се затрудняват да изплащат кредити, води до повишаване на интереса към този вид продукт. През 2007г. - 2008 г. данните за лоши кредити в портфейла на банките,  съпоставени с тези от началото на 2009 г., показват ръст. Затова охотното поемане на този риск чрез застраховката е нож с две остриета. Предвижда се, че лошите кредити в България в целия  банков сектор за 2009 г. ще са средно  над 20% от всички раздадени кредити. Информацията за банковите портфейли у нас и анализите са от МВФ и от Световната банка, както и от наши макроикономисти. Това е един доста сериозен недостиг. Нивата на лошите кредити в края на месец май  т.г. са между 4 и 6 процента.

Според специалисти при лоши кредити от порядъка на 7%-8%  банките ще издържат; при 10% положението е доста опасно; а при  20 на сто нещата  дори могат да доведат до фалит на този, който е застраховал лошите кредити поради огромните размери на обезщетенията.

Интересно е защо на пазара на застраховките „Кредити” през тази година, който явно регистрира подем участват само  ЗПК "Лев инс" АД ;. "Българска агенция за експортно застраховане" EАД (БАЕЗ); ЗАД "Армеец" ; "ДЗИ - Общо застраховане" АД;"Ей Ай Джи България ЗПД" АД.; ЗК „Уника АД; .; ЗД "Евроинс" АД .

Най-големите застрахователи обаче не правят такива застраховки и имат нулев приход по тях, а и финансови групи като ЗАД«Алианц България», «ОББ Ей Ай Джи» и «ДСК Гаранция», зад които стоят големи банки, не застраховат този риск изобщо.

Според Пламен Ялъмов, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД «Алианц България», всеки един бизнес има специфични рискове, които изискват познание в детайли. В компания например дилър на автомобили, има специфични рискове, като задържане на склад,  намаляване на продажбите на коли. По същата логика в банките има специфични рискове, свързани с тяхната дейност. Основният риск при тях е от спиране на обслужването на кредити.

Когато в застраховането се появи някакъв риск, специалистите го проучват и анализират и правят т.нар. «подписваческа дейност». Проучването е за конкретен клиент – дали е платежоспособен, дали може да обслужва застраховката си. Същото правят и банките. Те имат огромни отдели, които проучват клиентите си, изискват от тях баланс и отчет на фирмата им, справка за доходите, ако е физическо лице, поръчители, ипотека на имот, ипотека на автомобил , проучване на миналото на кандидата за кредит – с други думи прави се оценка на риска. Например, според Пламен Ялъмов специалистите за проучване на клиенти в една банка като «Уникредит» са стотици. Понякога проучванията на клиентите отнема от един до три месеца. Така банките имат необходимата информация за големите корпоративни клиенти. Едва след проучването се взема решение за отпускане на кредит. От друга страна, за да се осигурят, в случай че клиентът спре да обслужва кредита си, банките искат и застраховка. След като плащат съответната премия, очакват да се върне кредитът до край от страна на застрахователя. А той от своя страна се нагърбва със сложната и рискована задача да приеме пари като премия, но не е изучавал всички клиенти за евентуалния риск, защото става дума за група кредитополучатели. Когато банката получи едно такова обезпечение, тя си отдъхва и проучванията й за клиенти са доста по-скромни, защото прехвърля риска от неплащането върху застрахователя. По тази причина ЗАД «Алианц България» се въздържа да прави такава застраховка, защото според мениджърския екип на дружеството тя е много опасна. За да прави даден вид застраховане, специалистът застраховател трябва да познава добре риска и неговото развитие. Именно затова банките се опитват да прехвърлят своя основен риск върху застрахователите.

Според мен ние не познаваме добре този риск и отказваме да го поемем – допълва Пламен Ялъмов. Защото, ако съберем 10 000 кредитополучатели и премията е по 100 лв. на всеки един, тогава общата премия за всички става 1 000 000 лева. В случай че спрат да се обслужват само 10 кредита по 200 000 лв. – обезщетението набъбва до 2 000 000 лева. В случай че некоректните кредитополучатели са повече от десетина, има риск за огромни обезщетения, с които застрахователят няма да се справи и може да фалира.

Пример

При средно 10% необслужени кредити, при раздадени 1 млрд.лв. кредити от една средно голяма банка това прави 100 000 000 лв. необслужени кредити. При това положение премията на застрахователя трябва да бъде от порядъка на 120 000 000 лв., за да покрие тези загуби.

 Решение на проблема на застрахователите не е и в определяне на голяма премия, защото дефакто никой няма да си купи застраховката ( при всяко положение тя се плаща от клиентите, като се калкулира в съответните такси на банката).

Според Пламен Ялъмов опасността при покрития с ретроактивна дата е по-малка, защото може да се проследи историята на кредита, дали е бил обслужван до момента на сключване на застраховката. При това положение застрахователят има възможност да избира само коректните платци и да застрахова само тях. Все пак е доста трудоемко и се изисква голям екип застрахователи за да проучат всичките 10 000 клиенти на една банка. Затова такъв тип бизнес е много опасен.

Най опасни от гледна точка на погасяването им са потребителските кредити, защото при тях обезпечението е най-слабо. При потребителските кредити някои банки задължително изискват поръчители, в други липсва такова изискване. Но дори и да ги има, в случай на щета поръчителят първо  да се съди и после да му се запорира заплатата – а това е доста сложен и дълъг процес.

При ипотечните или при автомобилните кредити нещата са доста по-ясни, защото има обезпечение – недвижим имот или автомобил. При спиране на обслужването на кредита те се конфискуват и банките биха могли да ги продадат и частично да си реализират загубите.

 КОМПАНИИТЕ, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ПРОДУКТА с премиен приход за първите 5 месеца на 2009 г., съгласно официалната статистика на КФН са

 ЗПК "Лев инс" АД – 6 442 357 лв.;. "Българска агенция за експортно застраховане" EАД (БАЕЗ)  -  2 065 605 лв. ; ЗАД "Армеец"  - 578 593 лв.; "ДЗИ - Общо застраховане" АД  - 343 471 лв. ;"Ей Ай Джи България ЗПД" АД  -  297 120 лв.; ЗК „Уника АД -  43 468 лв;; ЗД "Евроинс" АД  - 15 029 лв.

От компаниите, които застраховат финансови рискове, твърдят, че много фирми са притеснени, че техните контрагенти ( доставчици, дистрибутори и др.) не са сигурни дали ще съумеят дори при добро желание да изпълняват своите финансови задължения и имат много запитвания за застраховане и на търговски договори.

Българската агенция за експортно застраховане застрахова същите рискове, както и частните застрахователи, но приоритетът е да се предлага застраховка „Кредити” от името и за сметка на държавата - обясни за в. „Застраховател прес” Светлана Милкова, директор в Дирекция застраховане към агенцията.

Обезщетенията се гарантират от държавата със заделените в държавния бюджет средства. Затова много банки предпочитат застраховката на БАЕЗ. Те ползват доста привилегии по Наредба №8 за капиталовата адекватност и по „Наредба № 9” за провизиите. При всеки кредит, обезпечен със съответната застраховка, банката го освобождава от провизии и не заделя такива.  Според г-жа Маркова лошите кредити на банките наистина са факт, но тя твърди, че те са главно на физически лица кредитополучатели. БАЕЗ застрахова единствено кредити, отпускани на фирми  - малки и средни предприятия.

Тези твърдения обаче не почиват на истината. Ако се придържаме към статистиката, която БНБ регулярно обнародва, то най-бързо растат лошите кредити за бизнеса, като в края на февруари са скочили със 152.65% на годишна база до 918 млн. лв. Само за месеца повишението е с 33.1%, или 228 млн. лева.

 Държавата застрахова малкия и средния бизнес за своя сметка, защото целта е да стимулира този сегмент от икономиката. Агенцията за експортно застраховане предлага портфейлна застраховка на цели портфейли на кредити за малки и средни предприятия, които банките отпускат. За обезщетения в бюджета е заделен ресурс в размер на 60 000 000 лв. за 2009 г. Държавата е определила мултипликатор ( числото 10), с който се умножава заделеният ресурс и на практика е заделен ресурс от 600 000 000 лв., с който може да се покриват лоши кредити. Всяка сделка се презастрахова на 50 процента в ONDD  и Swess Ree, което означава, че ресурсът за обезщетенията е двоен. До момента в агенцията няма голям наплив за изплащане на обезщетения,  постъпила е само една претенция от застрахован. Според Милкова кредитите са били обезпечени с ипотеки и други залози.

До сега БАЕЗ работи с почти всички банки.

В момента има нова тенденция за навлизане на чуждестранни застрахователи, които предлагат в България застраховане на търговския риск на фирмите.

 Стефан Софиянски, изпълнителен директор и председател на УС на ЗК „Лев Инс”АД   

Развиваме този сегмент от доста години и вложихме много ресурси за разработването на система за превенция и управление на риска

 - Г-н Софиянски, вашето дружество е безспорен лидер на пазара на застраховането на финансови рискове през 2008 г., а и през тази година държите първенството. Интересувам се от застраховките на  „Кредити”, по които приходите на компанията ви са от 6 442 357 лв., и пак е на първо място сред останалите. Кои банки застраховате?

- Да, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е безспорен лидер на застрахователния пазар у нас при този вид застраховки. Това се дължи най-вече на това, че започнахме да развиваме този сегмент преди много години и вложихме доста ресурси за разработването на система за превенция и управление на риска и считаме, че предлагаме доста атрактивни условия по този продукт.

Работим с почти всички банки и небанкови финансови институции. Предлагаме застраховка на инвестиционни портфейли, кредитни карти и др.

- Какъв е рискът за застрахователите при сключване на застраховка „Кредити” във време на криза , фалити на фирми, безработица и за какви застрахователни суми е обезпечението , има ли самоучастие на банките, за какви периоди са поети рисковете и каква е опасността при покрития с ретроактивна дата?

- За всички, които нямат система за оценка, рисковете са огромни и ми прави впечатление, че те нямат опита, както и необходимия финансов ресурс да поемат подобни рискове, което е разбираемо. Безспорно по време на финансова и икономическа криза рискът се повишава, но аз мисля, че ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е показала, че умее да предвижда. Само за пример мога да посоча факта, че през 2007 г. компанията затвори при най-високи нива своите инвестиции на фондовата борса и не е загубила нито един лев от тях.

А за покритие с ретроактивна дата питайте тези, които го правят.

Не се ли застраховат на практика „лошите кредити” на банковите институции, т.е. стотици милиони лева обезщетения, които застрахователите трябва да платят за сметка на банките, които прехвърлят риска върху застрахователите, когато имат такива полици?

- На практика „лошите кредити” са процент от всички кредити. При постъпило запитване за застраховане се прави детайлен анализ на риска и оценка, които в различните случаи се правят по различна методология. Когато говорим за застраховане на големи инвестиционни кредити, оценката се прави на база оценка на финансовите показатели на кредитополучателя. А когато говорим за портфейл от кредитни карти, оценката на риска се прави на база „скоринг” метода, за да се одобри кандидатът за застраховане, и в този случай „лошите кредити” са процент от общия портфейл.

В ЗАД „Армеец” eдна от застраховките, които през тази година реализира значителен  ръст,  безспорно е застраховка „Кредити”, но тази застраховка има едва 1,5 %  дял от премийния приход на пазара към 31 май 2009 г . – обясняват от дружеството. Разглеждайки данните  за застрахователния пазар към 31 май 2009,  добавеният „нов премиен приход” е в размер на почти 6 млн.лв., от които едва 7 % са на нашето дружество.

Търсенето на покритие по тези застраховки е логично в условията на криза и негативни очаквания за развитието на икономиката през есента,  сформиране на нов кабинет и начало на управление на нова политическа формация.   Поемането от страна на ЗАД „Армеец” на тези рискове  става след  експертна оценка на всяка експозиция и прилагане на индивидуален

подход в зависимост от историята и прогнозите за всеки клиент.

Приложение

Таблица,предоставена от ЗАД „Армеец”

От „ДЗИ - Общо застраховане” АД също обясниха, че наистина регистрират известни премийни приходи от този вид застраховане през първите пет месеца на 2009 г., както и през 2008 г., но в никакъв случай това не са сериозни приходи за компанията и нито очакват бум, нито разчитат на тези застраховки като особено атрактивни. По тази причина от компанията отказаха да ги коментират.

Бумът на пазара от застраховките „Кредити” беше през месец декември 2008 г. и началото на 2009 г. поради факта, че  някои застрахователни дружества направиха покрития с ретроактивна дата  – обяснява Петрозар Петков, генерален директор и председател на СД на ЗД  “Бул Инс” АД . Застраховаха лошите кредити на банковите институции и генерираха  високи премийни приходи – обясни Петков.

Според него това е грешка, защото е заплаха  и невъзможност в бъдеще да се изплащат обезщетения при евентуални щети.

Ако се потвърди прогнозата за банковите портфейли у нас и анализите на МВФ и Световната банка, че лошите кредити в България в целия  банков сектор за 2009 г. ще са средно  над 20% от всички раздадени кредити, това означава стотици милиони обезщетения, които застрахователите трябва да платят за сметка на банките. Защото на практика банките прехвърлят риска върху застрахователите, когато имат такива полици . В действителност те не заделят провизии за лошите кредити.

Стоян Проданов, изпълнителен директор и член на СД на същото дружество,  също смята, че масовото сключване на тези застраховки може да доведе до дългосрочни финансови загуби за застрахователите. Според него подобни застраховки доведоха до фалит дори световни застрахователни гиганти. Въпреки възможностите за моментно натрупване на големи премийни приходи това е твърде опасен продукт, твърди той. Проданов не е оптимист по отношение на подобряването на ситуацията на финансовите пазари през 2009 г.- 2010 г. и щетимостта по застраховката ще остане висока. ЗД “Бул Инс” АД по принцип продава този продукт, но не предвижда бум в приходите си от него.

Проф. д.ик.н. Гарабед Минасян от секция „Макроикономика” БАН на конференция за ефектите на кризата върху финансовите институции наскоро обясни, че финансовите трусове верижно се пренасят от банките към застрахователните дружества. Например, който е свързан със застраховане на финансови рискове, ще бъде повлиян. Вероятно ще има ограничаване на обема на застраховки на кредити и финансови загуби и всички ще бъдат по-внимателни при презастраховането на такива продукти. Задържането на кредитирането на реалния сектор също е проблем, като за периода октомври 2008 г. – февруари 2009 г. вземанията от търговските банки (ТБ) от неправителствения сектор са около 49 млрд.лв. Задържането на кредитирането според Гарабед Минасян вероятно се свързва с предоговориране на падежирани, но необслужвани кредити, което не може да продължава прекалено дълго. От друга страна, нарастват лихвите по срочните депозити в ТБ и само за една година прирастът им е 3.5 процентни пункта. Повишеното търсене на свежи финансови ресурси от ТБ на депозитния пазар е показател за ликвидните им затруднения, което може би е трудност при събиране на кредитите.

Из статистиката на БНБ

*В  края на май 2009 г. тенденция  на увеличаването на т.нар. лоши кредити в портфейлите на банките. Те са  3.7% от общия обем заеми, отпуснати от финансовите институции  за частния сектор и домакинствата, които в края на петия месец на годината са общо 49.7 млрд. лв., сочат данните на БНБ. При най-рисковите необезпечени и трудно събираеми потребителски кредити този показател дори превишава приеманите за санитарни 5% и достига вече 6.41% или 463 млн.лв. Необслужваните кредити на гражданите и фирмите продължават да нарастват и към края на май са достигнали 1.78 млрд. лв. От март до края на май заемите, които не се погасяват редовно, са се увеличили с нови 130 млн. лв. Процентът на лошите жилищни кредити е 3.5%, а на заемите за бизнеса - 2.96%, което като абсолютна сума е 964 млн. лв.

*Ръстът на просрочените и необслужваните кредити доведе и до необходимостта секторът да заделя все повече средства, с които да подсигури потенциални бъдещи загуби. Така в края на май размерът на разходите за обезценка на вземания, които банките са направили, достига 331.8 млн. лв. при 255.6 млн. лв. през април, или с 29.8% повече.

*Според проучване на Австрийската централна банка очакването е лошите кредити да достигнат до 10 % от  всички раздадени заеми в Австрия и до 20 % от  всички раздадени заеми в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и у нас. Този размер на неизплатените заеми ще се реализира, при положение че кризата се задълбочи през 2009 г. и продължи и през 2010 г. Сред големите австрийски банкови групи, които са свързани с пазара у нас, са "Райфайзен" и Банк Аустрия, част от "УниКредит Груп".

*Международният валутен фонд прогнозира, че българската икономика ще отбележи спад с шокиращите 7 процента тази година. През последните месеци организацията мени очакванията си средно на всеки 2-3 седмици и всеки следващ път те са все по-лоши. Най-новата прогноза на фонда е, че икономиката на страната ни ще се свие със 7 процента през 2009 г. и с 2.5 процента през 2010 г.

*Завърта се спирала, която води до влошаване на кредитните портфейли и намаляване на печалбите. В такава ситуация банките могат да издържат 6-9 месеца, но не е ясно докога ще продължи кризата. След това може да се стигне до сериозни затруднения в банковия сектор.

*Средно по 42 669 евро е размерът на ипотечните кредити, които софиянци са теглили за покупка на имот през първото полугодие на годината по данни на "Кредит Център". В сравнение със същия период на миналата година това е с 28 процента по-малко, когато средният размер на ипотечния кредит е бил 59 092 евро. В Пловдив са теглили средно по 27 395 евро при 38 хиляди евро за първото полугодие на 2008 година.

*Най-бързо растат лошите кредити за бизнеса, като в края на февруари са скочили със 152.65% на годишна база до 918 млн. лв. Само за месеца повишението е с 33.1%, или 228 млн. лв. Лошите и просрочените кредити при домакинствата се увеличават с 84.26% на годишна база до 736 млн. лв. Ръстът само за февруари е с 13.2%, или 86 млн. лв. При домакинствата лошите и просрочените жилищни кредити се увеличават с 94.46% на годишна база до 251 млн. лв. През месец февруари по-бавно нарастват лошите потребителски кредити, или със 75.55% до 422 млн. лв.По-чувствителното увеличение на лошите кредити по принцип започна през декември. Тогава само за месец те нараснаха с 9.6%. През януари ръстът продължи да се покачва, достигайки 13.5%.

Що е то застраховка „Кредити”?

Застраховка на кредити може да се сключи самостоятелно или в комбинация  с останалите финансови застраховки - Застраховка на банкова кредитна линия за предекспортно финансиране; Застраховка "Финансови рискове", "Застраховка срещу краткосрочен политически риск","Застраховка срещу краткосрочен търговски риск";"Застраховка на вътрешен търговски риск".

По застраховка “Кредити” съответната застрахователна компания застрахова финансово-кредитна институция срещу рискове от неизпълнение на финансови задължения от страна на кредитополучателя по условията на сключен договор за кредит.

Обект на застрахователна защита са непогасени дължими суми по договор за кредит при: Обща неплатежоспособност при търговски кредит; Кредит, погасяван на части - потребителски кредит; Ипотечен кредит; Селскостопански кредит и Експортен кредит.

Отговорността на застрахователя е за дължимата и неплатена сума по кредита /вкл.лихвите/, когато е договорено изплащане на цялото задължение на определен падеж. Друга отговорност е  дължимата и неплатена сума по кредита, когато кредиторът е изискал предсрочно издължаване на кредита на основание и по ред, предвидени в закона - чл. 432 от Търговския закон. И накрая отговорност е всяка дължима и неплатена погасителна вноска по кредита, определена по размер и падеж в погасителния план към договора за кредит.

Застрахователната сума включва всички дължими към застрахования суми, сборът на които не надвишава кредитния лимит за всеки длъжник поотделно.

Застрахователната премия се определя по тарифа на застрахователя в зависимост от кредитния рейтинг на кредитополучателя и експертна оценка на кредитния риск.

Застрахователят изплаща дължимото обезщетение в срок, посочен в застрахователната полица, след представянето и одобрението на всички необходими документи.

"Застраховка на банкова кредитна линия за предекспортно финансиране"

БАЕЗ предлага на българските износители схеми, по които те могат предварително или текущо да финансират дейността си:
• предекспортно финансиране на експортната дейност – застрахова се банков кредит, който се отпуска за оборотни средства с цел финансиране на износа;
• следекспортно финансиране по реализирани продажби – сключената полица срещу търговски или политически риск се прехвърля в полза на банка. Така на практика фирмата елиминира периода на отсрочване на плащането.Съгласно Наредба № 9 на БНБ застрахователните полици на БАЕЗ, сключени за сметка на държавата, по които търговска банка е застрахована или е трето ползващо се лице, се класифицират като безрисково обезпечение.

ТЕМАТА РАЗРАБОТИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА