„Алианц” не поема непремерени рискове

* „Идеята”, че могат да се направят „бързи пари”, е неморална * За нас застраховката „Гражданска отговорност” не е поле за съревнование * Застрахователите трябва да основат клирингова къща за уреждане на задълженията си * Като цяло годината ще бъде успешна за холдинга *Въпреки кризата ние ще съхраним кадровия си потенциал

Димитър Желев, председател на Изпълнителния комитет и изпълнителен директор на „Алианц България Холдинг”

-Г-н Желев, в какво време живеем?

-Трудно! Време на преосмисляне, на връщане към основните ценности. Особено по отношение на моралните стойности.

-Имаме предвид в икономически смисъл, но също и по отношение на морала…

-Прозрачност, всеотдайност, приятелство, колегиалност…

-Какво означава да говорим непрекъснато за тези неща?

-Това значи човек, преминал определена част от живота си, да проумее, че те са по-важни от трупането на богатство.

-А може би говорим за тях, защото просто ни липсват?

-Да, безспорно. Именно проявите на алчност предизвикаха глобалната криза -да направиш повече пари, да поемеш непремерени рискове.

-Вие сте широко скроен човек, не сте специалист само по застраховане, осигуряване, банкиране, финанси. Откъде започна кризата?

-От нарушаване именно на нормалата в отношенията – в икономиката, в бизнеса, между хората. Това включва и алчността, която доведе до „балона” с недвижимите имоти, до „идеята”, че някой може да направи „бързи пари”, поемайки неразумни рискове… В един момент спукването на балона се съпровожда от голям шум и винаги е болезнено.

-Как се екстраполира това в застраховането?

-С няколко важни неща. На първо място - дали е работещ моделът „банка и застрахователно дружество”. Този въпрос става все по-актуален. Помните как се разделиха „Тревълър” и „Сити груп”. В KBC в момента тече сериозна дискусия. ING продават застрахователната си част… Ами продажбата на „Дрезднер Банк” от „Алианц”?  Това промени философията на пазара.

-Според едни експерти причината е в прекалената регулация на пазарите, според други – в несправянето на надзорите… Нещата тръгнаха още от „Енрон”, която беше публично дружество с множество малки акционери. Как е възможно хора, възпитавани в изконни пазарни ценности, които изключват измамата, да стигнат до това положение? Може би има някакъв елемент и на разглезване?

-Може би. Навремето Ленин е казвал, че лихварството е капитализъм на квадрат. Ако изкарваш парите си и принадената стойност не идва директно от производство, а от деривати и финансови продукти, базирани на препродажба на дълг, какъвто беше случаят с недвижимите имоти, това прави нещата много непрозрачни.

Съгласен съм, че нещата започнаха от „Енрон”. Те показаха, че схемата е несъвършена. Трябваше да се приемат нови закони по отношение на публичните компании. Американският брокер Бърнард Мадоф също е показателен пример в това отношение. Той продавал финансови активи за 50 млрд. долара и се оказва, че е ограбил клиентите си. Хубавото е, че вече е осъден.

Ето докъде води липсата на морал. Ако той съществува, за мен нещата ще са по-ясни и по-прости. След това, ако имаме прости продукти, можем да ги контролираме по-лесно: с вътрешен контрол или, ако се наложи, с външен - чрез регулаторен орган или чрез банкови и финансови надзори. Всичко това помага да се намалят рисковете.

Но основното е в ценностната система, включително и в корпоративната ценностна система. Дали тя „учи” на всяка цена да показваш печалба пред акционерите, стъкмявайки цифрите и опитвайки се да скриеш тези машинации с надеждата, че следващата година нещата ще се оправят, или честно и прозрачно да признаеш, че ситуацията днес не е добра, но утре може би ще стане по-благоприятна…

-Според ваши колеги кризата няма да се отрази чак толкова много на застраховането, според други тя почти не се чувства и дори вече отминава.

-Ако говорим за финансовата сфера, застраховането е по-жилавата част от банките. Това е така, защото то не е приело непремерени кредитни рискове, както банките в момент на остра конкуренция.

В момента България навлиза в най-ниската част на икономическата крива. Хората нямат пари и това се вижда и по отношение на бюджета, т. е. публичните финанси, и по отношение на заплатите. На първо място хората трябва да си погасяват кредитите, да си платят тока, парното и хляба, а чак след това да мислят за застраховане. В този смисъл застраховки, които не са от първа необходимост, каквато е „Гражданска отговорност” - като „Домашно имущество” и „Живот”, или доброволно пенсионно осигуряване, ще се правят много по-трудно. И това се вижда по спада на пазара през първите 9 месеца на годината. 

Следващата година безспорно ще е най-трудната за България и може би към края й ще започне нашето излизане от кризата. Българската икономика е отворена, а наши основни експортни партньори са европейски страни. Нужни са поръчки от тях, за да имаме експортна насоченост. Нима нашият туризъм е конкурентоспособен при отворен пазар? Като бяхме затворен пазар, по нашето Черноморие са идвали да почиват моите сегашни колеги от Полша и Унгария; те с голямо удоволствие си спомнят как са прекарвали ваканциите си тук. Но тези хора сега имат алтернатива – Турция, Гърция, Хърватска…

Не е много просто да си конкурентен на свободен пазар. Това, от което можем да направим принаден продукт, са производство и услуги, които да могат да се изнесат. Туризмът е безспорно експортен продукт. Едва ли обаче ще преживеем бум, както в предишни години.

Ако няма поръчки, няма производство, ако няма производство, няма заплати, ако няма заплати, няма кредити, няма застраховки и т.н. Това е спирала, която върви надолу. Тя или трябва да стигне до някакво дъно, за да тръгне бавно нагоре, или с помощта на определени държавни регулации да бъде променена посоката. Проблемът е, че държавата няма ресурс. Може да има политическа воля, но като няма ресурс, почти нищо не може да се направи.

-На какво се дължи стабилността на „Алианц”?

-На консерватизма. „Алианц” не поема непремерени рискове. Някои наши клиенти се сърдят на условията ни. Може би пазарът предлага по-ниски цени. За нас обаче е по-важно да платим навреме и перфектно, когато настъпи щета. Или да донесем по-висока доходност, за да запазим парите на пенсионерите и на хората, които държат депозити при нас.

-Този консерватизъм се отразява обаче на мястото ви в класирането в общото застраховане.

-Това се дължи на застраховката „Гражданска отговорност”. Ние считаме, че тя не е място, където трябва да се състезаваме. Ще го направим, ако видим, че пазарът се е саморегулирал достатъчно. Нашите безспорни конкуренти са мултинационалите и ако виждаме в тяхно лице разумни действия ще се чувстваме щастливи. Но тъй като все още пазарът не е ферментирал за „Гражданска отговорност”, за нас тази застраховка не е поле за съревнование.

-А как да си обясним това, че по едно време всички се надпреварваха за нея, а сега се оказва губеща за повечето компании и дори опасна?

-Защото приходите са най-сладки… „Свежи” пари. На пазар, в който липсва ликвидност, „свежите” пари са по- желани и по скъпи.

-На церемонията по награждаването на г-н Клаус Юнкер вие казахте, че преди 15 години сте започнали с повече ентусиазъм и емоционалност, отколкото с професионализъм.

-Така е. Спомнете си какво беше. Нямаше Асоциация на застрахователите, Гаранционен фонд, Национално бюро „Зелена карта”…

-Г-н Юнкер, способствайки за навлизането на „Алианц” в България, практически спомогна и за внедряването на европейските стандарти в застраховането у нас, за да бъдат днес на това ниво въпреки някои слабости. Какво остава още да се направи, какво липсва още?

-Необходимо  е отсяване. Твърде много застрахователи има на нашия все пак малък пазар.

-От години се говори за консолидация. Защо тя не настъпва?

-Напротив, забелязва се такава тенденция. „Дженерали” има две компании у нас, „Винер щетише” също има две компании. Това е консолидация. Дали ще ги слеят, или няма, не е от значение. Този процес нито е бърз, нито е толкова видим. Сделката за „ДЗИ” също е добър знак. KBC e  сериозна финансова институция.

Рано или късно ще останат по-големите играчи. Нали и в Европа големите компании са три-четири? И всички имат бизнес у нас, с изключение на AXA.

-Имаше очаквания за фалити?

-Не дай, Боже, да стане това! Съществуват закъснели плащания – нека така да се изразя – основно по регресни искове по застраховката „Гражданска отговорност”. Затова много отдавна лобирам и настоявам застрахователите да основат клирингова къща, чрез която да си уреждат взаимно задълженията. Ние издаваме гаранция за 600 хил. евро за „Зелена карта”. Искаме всички да разчитаме на подобни гаранции пред една клирингова къща. Сега какво се получава? Един от застрахователите казва: „Тази щета не я дължа в момента, или не я дължа в този размер!” И ако се стигне до съд, се ходи за всяка щета поотделно. А става дума за десетки хиляди щети.

Като говорим за морал, нима е редно колеги да тръгнем да се съдим? Все едно банките да не се разплащат помежду си! Затова в закона бе прието, че ако дадена банка не плати в седемдневен срок свое задължение към друга банка, може да й се отнеме лицензът.

Така трябва да стане и по отношение на застрахователите.

Затова идеята за клирингова къща не е лоша. Нуждаем се от някакъв арбитражен орган, а специалисти по  застраховане имаме достатъчно. Те могат да се произнасят в кратък срок по даден казус.  Така нещата могат бъдат решавани бързо и професионално. И ако не сме съгласни с едно или друго решение, тогава чак да отиваме на съд.

Имаме примери за това. Ядрения пул например. Никой на никого не се сърди за нищо. Всеки участва в риска, получава си част от премията и е готов на следващо събрание да заяви, че има капацитет да запише съответния дял според устава, съобразно капитала и резервите си.

Не деля компаниите на добри и лоши. Те имат лиценз и съответната капиталова адекватност.

-Като стана дума за ядрения пул, се сещаме и за катастрофичния пул. Много говорихме за него, а все още решение няма.

-Нашето мнение е категорично: ако ще се прави такъв фонд, той трябва да е изграден на доброволна основа. Всеки трябва да си носи кръста, всеки трябва да си поема риска за дадено застрахователно събитие.

-Вие бяхте първото дружество, което лицензира пенсионен фонд по професионална схема.

-Смятаме, че хората трябва да си носят риска, както е в голяма част от страните, където има задължителни и доброволни пенсионни схеми. Гражданите трябва да си избират рисков, балансиран или нискорисков портфейл. И да знаят, че рискът е техен. Голямо е разочарованието на хората, когато видят отрицателна доходност. Просто не могат да повярват, особено онези, които са живели по време на сигурния (в кавички или без кавички, както искате) социализъм, че някой може да загуби.

-Академичното слово на г-н Юнкер бе на тема „Демографските проблеми като двигател за развитието на застрахователния пазар”. Вие казахте, че  и нас ще ни засегнат същите проблеми. Може ли застраховането да предложи алтернативни продукти?

-Възможно е, разбира се. Ако човек е достатъчно предпазлив, може да си направи нискорисков портфейл, но той ще бъде и нискодоходен. Въпросът е, че ние се състезаваме с т. нар. минимална доходност, която трябва да бъде 60 на сто от среднопретеглената доходност на всички фондове. И ако някой фонд е с 20 процента доходност, а вие - с два, в даден момент ще се наложи да плащате от джоба си като акционери, за да достигнете минималния праг. Това налага всички фондове да копират един от друг портфейлите си. С други думи – или еднакво да сме добре, или еднакво да сме зле, за да поддържаме тази минимална доходност.

-Вие навреме изтеглихте от БФБ някои свои активи, като изпреварихте негативното развитие.

-Да, тогава пазарът ни се „сърдеше”, че го правим, но за нас интересите на нашите клиенти – осигурени или застраховани лица – са приоритетни.

-Да се върнем на парливия въпрос за „Гражданска отговорност”. Обхватът й е доста под изискваните от Европейската комисия 90 на сто.

-Най-простото нещо е да се съпоставят базата на Гаранционния фонд и базата на КАТ и веднага ще стане ясно кой има и кой няма валидна застрахователна полица. И автоматично да се събират глобите от неизрядните водачи на МПС. Казват, че не било уредено законово. Ами тогава да се уреди! Нека НАП събира глобата. Гаранционният фонд в момента е добре капитализиран по европейските изисквания. Така че нека да ги събере държавата тези пари

 Ако се наложат базите данни, ще се окаже, че обхватът е по-голям.

-Затова може би методиката на КАТ отчита много малък процент незастраховани автомобили при пътни инциденти. Просто малко са незастрахованите автомобили, които се движат по пътищата. Ако се приложи тази методика, обхватът ще достигне 97 на сто.

-Много хора нямат застраховка, защото си я подновяват през март или април. Други си карат колите само до лозето, в рамките на населеното място. Но който излиза извън него, не смее да кара без застраховка, убеден съм в това. Ето защо използваният у нас метод и статистика ни представят в лоша светлина пред Европа.

Имената на собствениците на МПС са в КАТ, а данните за застрахованите – в Гаранционния фонд. Нека съпоставим двете бази. И да се наложат санкциите, да се спрат автомобилите от движение, да им се свалят номерата.

-Друг важен въпрос е цената на застраховката. Според едни пазарът диктува цените, според други това е политика на съответното дружество, което си прави сметките в зависимост от портфейла. Какво е вашето мнение?

-Нека припомня, че от „Алианц” ние първи апелирахме да се преустанови практиката надзорът да определя минимална рискова премия, т.е. пазарът да се либерализира. Второто, което трябваше да се направи, но все още не е направено, е да имаме статистика за водачите. Ако системата бонус-малус заработи, ние ще можем да правим сегментация. Тя има нюанси – един може да реши, че рискът на водачите от селата е по-нисък, друг може да прецени, че рискът на водачите над 70 години е по-нисък и прочие. Застрахователите могат да направят тази сегментация, но трябва, първо, да имат ясна статистика кои са, условно казано, „лошите” и кои – „добрите” водачи, и, второ, трябва да имат ясно изразено желание да прилагат системата бонус-малус.

В Канада например, ако причините ПТП, на следващата година премията ви се удвоява; ако извършите и през нея ПТП, на следващата година премията ви се учетворява; накрая никой застраховател няма да ви поднови застраховката „Гражданска отговорност”. И все едно оставате без шофьорска книжка…

Ако всички постъпват по този начин, тогава шофьорите ще се застраховат и ще шофират по-внимателно, за да не бъдат санкционирани. Стигайки до безопасността на движението по пътищата у нас, има няколко важни неща, освен превантивната работа на КАТ, и те са: инфраструктура, магистрали и икономически санкции, свързани със застраховките. Това ще ни накара да внимаваме.

-И камери по пътищата и на невралгичните пунктове.

-Да, и камери. На някои места вече са поставени и резултатите са налице.

-Вие продавате и Гранична застраховка на висока, възпираща цена.

-Ние считаме – и статистиката ясно го показва, - че големите щети възникват на територията на ЕС. Да не забравяме, че ние продаваме днес за щети, които могат да се случат в рамките на годината, и за съдебни решения, които могат да бъдат вземани през следващите пет години. Затова е цяло щастие, че имаме валутен борд. Представете си, че сте събрали премията днес за щети, които трябва да платите след година-две в евро или в друга твърда валута, особено ако има обезценка на местните пари и ако резервите ви не са в съответната валута?

-Каква е годината за застраховането и за застрахователите според вас?

-Нашите резултати отговарят на една основна цел: капиталово да сме достатъчно силни. Ако погледнем „Алианц” глобално, капиталовата му адекватност е 164 на сто. Тук сме далеч над изискванията на застрахователния надзор и внимаваме от гледна точка на ликвидност – капитал плюс резерви, да сме инвестирали по такъв начин, че да  носим минимални рискове. Това го постигаме.

Ние имаме решения, които се вземат заедно  с колегите от Мюнхен, следвайки техния богат професионален опит. „Алианц” е преживял две войни, Ваймарската криза, девалвацията на райхсмарката и т.н. Ние използваме този невероятен опит като ноу-хау и възможности.

Освен това управляваме чужди активи, което ни кара да сме изключително предпазливи. Нашият портфейл и от гледна точка на инвестиции, и на записване на рискове, за което вече говорихме, е консервативен.

А и като цяло годината ще бъде успешна, ако се съди по резултатите за 11-те месеца. Кой стои финансово стабилно на пазара и какъв ресурс има да посрещне евентуални несгоди, има ли достатъчен буфер  – това е важното. Ние достатъчно добре сме подплатени, за да посрещнем всякакви предизвикателства.

Освен това се стремим да запазим нашия кадрови потенциал. За да намалим разходите, сме ограничили „външни услуги”, рекламен бюджет и други. Ние искаме да запазим човешкия ресурс, особено служителите на ключови позиции..

-Но когато се оправят нещата, ще имате кадрова обезпеченост.

-Естествено, ще трябва да сме готови за старт.

-А как виждате бъдещото развитие. Вече се забелязват признаци на нарастване.

-Причината за нарастване на брутния премиен приход в общото застраховане е в увеличаването на цената на „Гражданска отговорност”….

-А през следващата година?

-Застраховането при всички случаи е свързано с брутния вътрешен продукт. Ако през следващата година имаме спад на БВП с два процента, успех за застраховането ще бъде да запази малък ръст. То расте по-бързо от БВП поради ниското проникване.

-Г-н Желев, а какво бихте казали за ролята на надзорния орган? Покойният Димитър Попов – доайенът на застраховането у нас, твърдеше, че надзорът трябва да се ръководи от най-известния, най-подготвения, най-авторитетния застраховател и той да получава най-голямата заплата.

-Най-общо казано, съществуват два подхода, като и двата се практикуват в ЕС. Първият е този, който споменахте – ръководителят да бъде професионалист. При втория подход ръководителят може да бъде политическа фигура, но неговият заместник трябва да бъде професионалист, който да го съветва. Може би знаете, че има решение да бъде създаден общ европейски надзорен орган. Преди това се водеше голям диспут дали да отпаднат местните надзорни органи. В крайна сметка ще бъде изградена обща рамка за целия ЕС, а местните надзори ще съблюдават дали дружествата изпълняват задълженията си съгласно тази рамка. Така че в случая имаме централизация на оценката на риска. И нашият надзор трябва да се настрои според изискванията на ЕС.

-Г-н Желев, вие сте всепризнат и като банкер. Както знаете, у нас се връчват награди и за банкер на годината, и за застраховател на годината. Защо според вас около наградата за банкер се вдига голям медиен шум и на връчването й присъстват понякога президент или премиер? Банкерите имат по-силно лоби ли?

-Отговорът се състои от две неща: първо, застраховането не играе толкова важна роля в икономиката на страната. Все пак банките кредитират и осигуряват горивото на икономиката. Застрахователите и пенсионноосигурителните дружества „играят” по отношение на публичните финанси, купуват държавни ценни книжа и други дългови инструменти - като общински облигации, и т.н.

Второ, целият банков сектор беше приватизиран, като основните мениджъри са българи. Точно тези хора, доайени на банкерството в България, лобират. Лобирането е лична проява, личен жест.

-Още не е отшумял отзвукът от глобата, наложена на застрахователите по обвинение в картелиране. Как се развиват нещата? Изглежда застрахователите се отказаха от по-нататъшни действия срещу тази явна несправедливост.

-Първо, глобата е несправедлива и, второ, размерът й също е несправедлив. Ние имаме малък дял по застраховка „Гражданска отговорност”, а ни бе наложена висока глоба. Въпросът е, че Комисията за защита конкуренцията трябва да си върши работата, а застрахователите трябва да правят така, щото да съществува конкуренция в полза на потребителите.

Ние се опитахме с това споразумение да влезем в ролята на надзора, като заявим, че продажба на застраховка „Гражданска отговорност” под определени тарифни числа е неразумно, защото това ще означава да се работи на загуба, а то действително може да застраши финансовата стабилност на системата. Но никой не отчете тези аргументи в съда.

-Какви са вашите очаквания за следващата година?

-Необходимо е да станем още по-цивилизован застрахователен и банков пазар. Трябва да продължи            диалогът между застрахователите, трябва да се създадат обща информационна система, бонус-малус система, общи механизми за подпомагане на регулацията, да се поддържат качествени кадри, да се лобира по отношение на агентската система за продажби. Застрахователните и осигурителните посредници да се самоосигуряват върху 420 лева! Това е неразумно. Много от тях изкарват по сто лева месечно… Ето за това трябва да лобираме. 

-Благодарим ви за този разговор, г-н Желев! Какви са вашите коледни и новогодишни пожелания?

-Да забравим за кризата! Да помним, че е невероятно хубаво и празнично да се съберем в домовете си и около трапезата с най-близките си хора, навън да вали сняг, около елхата да играят деца…

В края на краищата на това се крепи нашата същност. Основно е семейството, ако се върнем към началото, когато си говорехме за ценностната система. Ако през този кратък период от време не говорим за проблемите на бизнеса си вкъщи, ще бъдем много по-щастливи. И това ще ни крепи през следващата година!

Разговора водиха

Петър Андасаров,  Славимир Генчев

в-к "Застраховател прес" бр.23-2009г.