"ГРАВЕ България Животозастраховане ЕАД"
Член на Управителния съвет и Финансов директор
"ГРАВЕ България Животозастраховане ЕАД"
Член на Управителния съвет и Финансов директор
-Г-жо Крумова, каква характеристика бихте дали на българския застрахователен пазар през 2009 г.?
-Изминалата 2009 година премина под знака на финансовата криза и рецесията, включително за застрахователния пазар. Нещо повече – кризата започна от застраховането, макар не у нас. Всички негативни процеси в икономиката рефлектират върху застрахователния пазар: спад на строителството, намаляване вноса на автомобили и прочие. За първи път регистрирахме спад в премийния приход на пазара като цяло. Част от компаниите преосмислиха целите си и промениха пазарната си политика, което е здравословно за целия пазар.
-А каква беше изминалата година за ЗАД „Армеец”? Ясни ли са вече финансовите резултати и какво показват те?
-2009 година може да бъде определена като година на предизвикателства и успехи. Въпреки финансовата криза и спада на пазара, който се очаква, „Армеец” приключва годината с ръст в премийния приход и с печалба. Постигането на тези резултати е плод на активните усилия на всички служители на компанията и на успешния процес на интеграция, който осъществихме през годината с компаниите от холдинг „Химимпорт” – наши продукти вече се продават в над 300 офиса на Централна кооперативна банка; продължаваме резултатното си партньорство и с ЦКБ „Живот” и „България Ер”, както и със здравноосигурителното дружество и пенсионните фондове на холдинга.
Намерението ни е да сме по-близо до нашите клиенти, да им оказваме необходимото съдействие, когато имат нужда от него. С тази цел през миналата година създадохме и продължаваме да увеличаваме броя на мобилните групи на „Армеец” в страната. Радваме се, че усилията, които полагат хората от мобилните ни групи, се оценяват високо от клиентите.
Водещ момент в нашата работа продължава да бъде качественото обслужване не само при сключване на застраховките, но и когато настъпи щета. За успешната ни работа в тази посока голяма роля играе денонощният асистанс център на „Армеец”.
Трябва да отбележим и откриването на втори ликвидационен център в София и няколко нови центъра на територията на страната, с което постигаме по-бързото и компетентно уреждане на претенциите.
-Кое беше най-интересното в живота и дейността на дружеството през 2009 г.?
-Кризата е не само проблем, а и незаменим опит. Ако плаваме само в спокойни води, никога няма да се научим да преодоляваме вятъра и вълните. Бяхме свикнали да растем с големи темпове, а през предходната година трябваше да настройваме дейността си на други обороти. Да запазим паричните потоци и кадровия потенциал на компанията в тази икономическа ситуация беше голямото предизвикателство, с което се справихме.
Като интересен мога да определя факта, че в условия на увеличаваща се безработица в „Армеец” за изминалата година новоназначените служители са над 70. Причина за това е, че компанията си дава сметка, че най-ценният неин капитал са хората, които със своите професионални качества, упоритост и всеотдайност градят имиджа й и водят до добрите резултати.
-Кое от постиженията на ЗАД „Армеец” ви донесе най-голямо удовлетворение?
-За мен най-важното е, че имаме ръст в застраховки, които са насочени към масовия потребител – „Каско”, имущества и отговорности, и че продължаваме да работим с един млад и амбициозен екип. Това ми дава увереност в бъдещето.
Бих искала да спомена, че през изминалата година получихме две награди, едната от които, мисля, е най-високото отличие за дейността на застрахователно дружество – тази за най-коректен застраховател. За мен този приз е особено ценен, защото изборът на „Армеец” е направен от застрахователните брокери и агенти и от потребителите на застрахователни услуги. Това наистина е признание за нашите усилия.
Не трябва да забравяме и голямата награда „Финансов продукт на годината”, получена от застраховката „Помощ при пътуване в чужбина и отмяна на пътуване” на международното изложение „Банки, Инвестиции, Пари” в началото на 2009 г.. Тя също е оценка на постоянните усилия на компанията да създава продукти, съобразени с конкретните потребности на клиентите.
Бих искала да отбележа и друго признание за компанията, което дойде от Българската агенция за кредитен рейтинг – през октомври м. г. кредитният рейтинг на „Армеец” беше повишен на iBBB. Повишаването на рейтинга на компанията е от особено значение на фона на сериозното забавяне в темпа на растеж на застрахователния пазар в условията на финансова криза.
-Кой беше най-важният урок, който научихте от световното застраховане през 2009 г.?
-Това, че кризата започна в най-силните икономики, ни показа, че ние като по-малък пазар не бива да разчитаме много на готовите модели и да копираме всичко. Това се отнася и до застраховането.
-С какво ви изненадаха европейските и световните застрахователи през старата година?
-За мен беше изненада, че много европейски застрахователи и брокери все по-активно търсят сътрудничество с нашия пазар. Има много запитвания за продажби на наши продукти в други държави, предполагам до повечето български компании. В голямата си част тези запитвания се основават на ниските нива на премиите в сравнение със съответните пазари. Дъмпингът и конкуренцията на наша територия може да създадат илюзия, че можем да се конкурираме и навън по същия начин.
-Кое очаквате да е най-голямото предизвикателство пред българските застрахователи през тази година?
-По данни от скоро изнесен доклад на Европейската комисия финансовият сектор на Европейския съюз се сви с 6,2% през 2009 г., като за сравнение през 2008 г. спадът бе с 0,3%. Спадът на финансовия сектор е дори по-голям от свиването на БВП на 27-те страни членки на ЕС от началото на кризата - 4% спад миналата година плюс 0,8% през 2008 г.
Изнесените оперативни данни в доклада за финансовата интеграция печалбите също са били сериозно засегнати от кризата, като средната възвращаемост на приходите е 4,5% за 2008 г. от 19% за 2006 г. Печалбите бяха повлечени надолу от големите загуби в Белгия, Холандия, Германия и Великобритания, докато България и Румъния се справиха по-добре. Оценката за рентабилността на европейския застрахователен сектор е „радикално влошаване”, като печалбите са средно 3,9% от приходите в животозастрахователния сектор и 5,3% в общото застраховане през 2008 г. (от съответно 14,4% и 16,6% през 2007 г.). На базата на тези изводи през 2010 година ще е най-трудно да се прогнозира и да се намерят стратегическите решения, които ще ни изведат отвъд рецесията, и точния момент за тях.
Ако сравним положението с мъгла, която чакаме да се вдигне, ще спечели този, който успее да реагира в момента, когато целта стане видима, но малко преди да са я видели всички. Според мен ключът е в създаване на такава организация, която да е достатъчно устойчива и динамична, за да оцелява и да се развива в различните възможни икономически сценарии.
-Докъде стигна създаването на единна методика за оценяване на неимуществените щети? Има ли реален шанс тя да бъде въведена в застрахователната практика през 2010 г.?
-Подкрепям създаването на методика, но не и опростяването на въпроса. Не съм съгласна с приемането на „ценоразпис” за стойността на неимуществените вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди репарират моралните вреди, болките и страданията на пострадалите, но техният размер почива на определена икономическа логика. Лимитите на обезщетение в България са много по-високи от реалните икономически процеси, тъй като приемането им беше политическо решение. Според мен може да се приеме един от следните подходи:
Създаване на Bareme по модела на Испания. Целта е да се установи единен подход към оценката на увреждането за всички страни (увредения и застрахователя); като резултат ще съкрати съществено времето за обработка на претенциите. В случай на несъгласие от страна на пострадалия, особено при тежки и сложни случаи, последна дума винаги ще има съдът.
На второ място, събиране на информация и анализ на съдебната практика по подобие на изданието на ADAC, асоциацията на немските автомобилни застрахователи. Това издание съдържа информация за присъдените обезщетения по приключили дела с данни за възрастта на пострадалия, за вида на увреждането и т.н.
Третият подход е да се направи класификация на факторите, които имат отношение към определянето на обезщетението – такива, които увеличават отговорността, и такива, които съответно могат да доведат до намаляване на обезщетението. Така ще може обезщетението максимално да отрази спецификата на конкретните случаи.
- След задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите дъмпингът на пазара се пренесе и при „Каско” застраховките. Какво трябва да се направи, за да бъде спряна тази опасна тенденция?
-Застраховката „Каско” не е задължителна и всяка компания може да прецени дали и на каква цена да я предлага. Мисля, че основното в тази застраховка не е цената; тя има решаващо значение при обществени поръчки, където е трудно да се определят критерии за качеството на услугата, и затова засега цената е водещ фактор.
За останалите клиенти има достатъчно източници на информация за условията и обслужването на различните компании. Мисля, че след време автомобилните застраховки ще се схващат като едно цяло, както е в много държави. Така тенденцията за намаляване на цените по „Каско” няма да е опасна, ако е съчетана с адекватно увеличение на премиите по „Гражданска отговорност”. Създаването на единна информационна система и въвеждането на система бонус-малус ще допринесе за това.
-След досегашния спад ще се задълбочи ли кризата в българското застраховане и през 2010 г.?
-Застрахователният пазар ще продължи да следва всички процеси в икономиката и ако се сбъднат най-песимистичните прогнози, това без съмнение ще се отрази на пазара.
-Какви са целите, които си поставихте в професионален аспект за 2010 г.?
-Целите ми са изцяло свързани с целите на „Армеец”. Бих искала да продължи успешното развитие на компанията.
-Какво бихте си пожелали за 2010 г.? А какво ще пожелаете на вашите колеги, партньори и клиенти?
-Пожелавам на всички здраве и оптимизъм, лично щастие и професионални успехи!
|
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски , "Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева, |