Христо Христов – първи директор на „Дирекция за застрахователен надзор”, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 380-ото народно събрание от ОДС

Работейки като непосредствен участник на застрахователния пазар, бих желал да споделя някои свои наблюдения и размисли за него след изтеклата 2009г. и преминаването на пика на кампанията по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите – най-важното ежегодно събитиe за бизнеса на всеки застраховател с лиценз за тази застраховка.

Въпреки че регулаторът се заканваше да наказва  много строго и този път се запази практиката да се дават най-разнообразни бонуси и отстъпки от нейната цена, предоставяни както от самите застрахователи, така и от техните брокери. Тя е изключително противоречива. Стигна се до случаи, когато някои брокери предлагаха както немалки процентни отстъпки от цената, така и други суми в абсолютен размер като бонуси, примерно за гориво или други подобни атрактивни неща. В такива случаи всеки непредубеден логично си задава въпроса – щом един брокер може да предоставя такива немалки отстъпки за сметка само на част от своята комисиона, какъв ли ще е нейният действителен размер, а оттам – колко голяма трябва да е премията на застрахователя, за да си позволи той даването на такива високи комисиони. По-нататък следва естествено отговорът, който всеки потенциален клиент  си дава - ето заради това най-вече цената на застраховката расте, а не толкова заради развитието на риска по нея. Говори се за парадоксални комисиони от порядъка на 35% и повече(за сравнение в развитите страни обикновено този показател варира между 10% и 15 %). Всичко това води до изкривяване на пазарната ситуация и крие в себе си потенциал за неблагоприятни последици в бъдеще. Затова е крайно време надзорът да предприеме всички възможни действия за ограничаване на сегашната “бонусна” практика по застраховката. Застрахователите трябва да се конкурират по размера на премията и качеството на обслужването, а не по величината и атрактивността на предоставяните от тях или техните брокери отстъпки и бонуси. Единствено е допустимо предоставянето на бeзплатен годишен технически преглед с цел да се стимулира превенцията по застраховката, което е практика в развитите страни.

Наблюдавал съм и случаи, когато доста хора приемат риска да не сключват задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, тъй като вече са били разочаровани от размера на отпуснатите им обезщетения, които са недостатъчни за покриване на пълния размер на причинените щети. В тази връзка на фона на покачващите се цени по застраховката мисля, че е необходимо паралелно да върви осъвременяването на официално утвърдената методика за изчисляване на щетите.

В посока намаляване на клиентското доверие действа и задълбочаващата се нелоялна конукуренция между застрахователите.  Често и необосновано се сменят тарифите, а някои брокери заобикалят законови изисквания като назначават кампанийно служители на трудов договор с почасово заплащане.

В практиката си често се сблъсквам и с въпроса, който ми задават много клиенти –  не се ли нарушава принципа на доброволност в застраховането, когато при получаване на кредит или лизинг се налага сключване на необходимите застраховки само при избран от кредитодателя или лизингодателя застраховател или брокер. Защото освен нарушаването на този принцип по този начин се налагат и доста по високи тарифи, което оскъпява съответният кредит или лизинг.

Същевременно в медиите излезе информация, че немалка част от застрахователните агенти не декларират в данъчните си декларации пред НАП своите агентски възнаграждения. По приблизителни оценки декларации с надлежни данни подават едва около една пета от тях. Преобладаващата част от останалите са т.нар.”инцидентни” застрахвателни агенти, които използват факта, че упражняването на дейност като агент от физическо лице е свободна професия и я реализират в ограничен размер само по време на кампанията за задължителната застраховка. Тук е мястото да спомена и проблема с данъчното облагане на пенсионерите – застрахователни агенти. Поради това са наложителни действия както за повишаване на агентската квалификация и на контрола върху тях, така и на по-справедливо данъчно облагане, за да няма разминаване или отбягване от това задължение.

От м.ноември м.г. пазарът на общото застраховане започна да се свива, макар и с минимални темпове, многократно по-малки от тези в животозастраховането. Това се потвърждава от официалните данни – за десетмесечието на 2009г. брутните начислени премии в общото застраховане спадат само с 0,8%, докато в животозастраховането те направо се сриват с почти 1/5. Основните причини за това са добре известни и са свързани с икономическата криза. Спадът в общото застраховане е минимизиран благодарение на ръста в премиите по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това обаче кара застрахователите да съсредоточават усилията си предимно в сключването на тази застраховка. С цената на всичко се преследва увеличаването на застрахователния портфейл по нея, което допълнително засилва нелоялната конкуренция и в известна степен изкривява пазарната ситуация. Така се създават предпоставки някои дружества да не отчитат достатъчно развитието на риска, което може да има негативни последици за тях в бъдеще.

В този ред на мисли накрая се стига и до ролята на надзора в сегашната обстановка. Според мене има още какво да се желае от контролния орган, особено що се отнася до посочените вече пазарни изкривявания главно в резултат от нелоялната конкуренция. Крайно време е и да намери окончателен отговор въпросът за мястото на застрахователния надзор. За малкото време след създаването си в края на 1997г. той е претърпял вече 4 организационно-структурни изменения – Дирекция за застрахователен надзор, Агенция за надзор върху застраховането и хазарта, Агенция за застрахователен надзор /и трите структури към Министерството на финансите/, а понастоящем е Управление “Застрахователен надзор” на Комисията за финансов надзор. По всичко личи, че предстои още едно, пето поредно изменение – или преминаване заедно с другите две специализирани надзорни управления на комисията към банковия надзор в системата на БНБ, или възприемане на модела, утвърден от ЕС в края на миналата година – създаване на съвет за системен риск с цел надзор на макроравнище и три независими органа за контрол съответно на банките, на застрахователите и пенсионните осигурители, на инвестиционното посредничество и ценните книжа с цел надзор на микро-равнище. Изключително важно при това е да се държи сметка за достигнатото надзорно ниво в съответните области и да се изхожда не от политически съображения, както в близкото минало, а от съображения за висок професионализъм и отчитане на конкретните условия за подназорните лица в страната. Между впрочем подобен модел на европейския бе предложен за реализиране у нас още през 2000г., но поради различни причини, най-вече от политическо естество, той не бе възприет.

Христо Христов – първи директор на “Дирекция за застрахователен надзор”, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то Народно събрание от ОДС.