Търсят се застраховки за по-високи застрахователни суми

Тази година се очертава по-високорискова за земеделските култури в сравнение с предишните 3-4 години.

По мое мнение добивите от есенните култури  тази година се очертават да са по-ниски поради вероятността  част от посевите в Североизточна България  да са измръзнали, а тези в Югоизточна България да бъдат засегнати от киша или наводнения, особено в поречията на реките Тунджа и Марица.   

Благодарение на падналите снеговалежи през третата десетдневка на януари и началото на февруари и последвалото топене на снежната покривка, както и последвалите обилни дъждове пределната полска влагоемност на почвите в основните земеделски райони е достигната. Вече може да има лежаща вода в микропониженията на засетите площи, което да доведе до  киша. А тепърва се очакват още дъждове. Прогнозирам , че киша ще има в ниските части на блоковете и по площите във водосборите на  земеделските  райони. Не мога да преценя на какви площи и колко време ще се задържат тези повърхностни води и какви ще са щетите. Огледите и оценките ще започнат  след 15 март.

Ако един клиент предлага за застраховка площи, разположени на високи и ниски места в землището, сключваме застраховка срещу киша за всички площи. Така нашият риск като застраховател се намалява. Някои клиенти са съгласни с това положение, а други не са. Затова някъде не сме покрили риска киша.

Имаме данни за разливане на някои притоци вследствие на високите нива на Тунджа и Марица в площи с есенни култури, което ще причини изява на риска наводнение.

Измръзвания може да има в Североизточна България. На 19, 20 и 21 декември там имаше температури около минус 10 градуса, придружени с ветрове, които са понижили приземните температури под критичните -15⁰ С при липса на  снежна покривка. При последвалите ниски температури през третата десетдневка на януари имаше наличност на снежна покривка, която ще тушира неблагоприятното им влияние и измръзване може да се наблюдава на оголени от вятъра участъци.

В условията на криза по принцип намаляват и клиентите, и застрахованите площи. Поради липсата на такава статистика никой не може да каже каква част от посевите у нас за реколтна 2010 година са застраховани и срещу какви рискове. От застрахователна защита напоследък се отказват представители на всички видове селскостопански производители – и кооперации, и частни фермери, и арендатори. Сред тях има такива, които още не са продали миналогодишната си продукция. Така те не могат да освободят свежи пари, част от които да вложат в застраховка на площите с есенници от реколтна 2010 година. Това до голяма степен се отнася и за подготовката на пролетните сеитби и застраховането на площите с пролетни култури. Напоследък обаче се наблюдава известно съживяване на пазарите за търговия на зърно и ситуацията на българския пазар може да се подобри.

Наблюдава се трайно намерение от селскостопанските производители да сключват полици за по-големи застрахователни суми, особено когато са направили по-големи инвестиции в отглежданите култури. Например застрахователната сума за декар пшеница стига до 80-90 лв./дка, а когато се застраховат семепроизводни участъциq и до 100 лв/дка. При отглеждането на рапица вече се засяват нови високодобивни сортове, които се застраховат за 70-80 лв./дка, въпреки че по Общи условия на застраховката тази сума е 40 лв./дка. При изразено желание от страна на клиента посевите се оценяват на място и се сключва полица за по-високата застрахователна сума.

Все още има и задължителни земеделски застраховки. При отпускане на целевите кредити на ДФ „Земеделие” – за семена и за минерални торове при производство на хлебна пшеница, се изискват застраховки на посевите срещу всички рискове. Напоследък обаче на селскостопанските производители у нас им омръзва  бумащината на държавния фонд и много от тях се отказаха да кандидатстват за кредити от него. В сравнение с предни години клиентите по застраховката в нашата компания, които сключват полици за фонда, намаляват. Вече едва 20-25 на сто от имащите право ползват кредити от ДФ „Земеделие”. И без това заеми се дават само за отглеждане на пшеница. Изискванията на фонда по кредитните линии са да има сключена полица за 6 лв./дка застрахователна сума за семена, а за още 6 лв./дка се застрахова кредитът за минерални торове. През последните 3-4 години обаче цените на торовете се увеличиха поне два пъти и половина заради повишената цена на природния газ и другите вносни суровини. Така количествата торове, които се отпускат от фонда при изискуема застраховка 6 лв/дка, са двойно по-малко от предни години. Ако ДФ „Земеделие” отпусне кредити за приемливи количества минерални торове, това ще повиши и застрахователната сума на декар. Според мен аналогично е положението и с цената на семената за посев, отпускани по другата кредитна линия. При това положение държавният фонд би изисквал застраховки за 12-15 лв./дка за всяка от двете кредитни линии поотделно. Така общата застрахователна сума ще е 24-30 лв./дка, което е съпоставимо с разходите, необходими за получаване на добра продукция от застрахованите посеви.

За да бъде качествена реколтата, нивите трябва да бъдат торени балансирано с азотни, фосфорни и калиеви  торове. Много малка част  от земеделските ни производители обаче  го правят, защото  пазарът на пшеницата не е регулиран и те не биха могли да продадат така произведеното зърно изгодно. Прилага се едностранчиво торене с най-достъпните азотни торове, от което качеството на зърното пада драстично. Така се затваря един порочен кръг, който влияе и върху качеството на следващите  полски култури в сеитбообръщението. Недостатъчният контрол за ефективното използване на отпуснатите по кредитната линия минерални торове (анализи за налични количества торове в почвата) в отделни случаи води до абсурда тези торове да се експортират в други страни

За получаваните от селскостопанските производители субсидии на обработваема площ  не се изисква задължителна застраховка на посевите.

За таблицата:

Култури                 ;               &nbs p;             Застрахователна сума за 1 дка        Премия за 1 дка*

Пшеница, ечемик                 ;          80 лв.                 ;                          ;        3,60 лв.

Лозя                 ;               &nbs p;               &nb sp;800 лв.                             ;               &nbs p;   72,00 лв.

Зеленчуци и плодове                 ;   800 – 900 лв.                 ;               &nbs p;     55,00 – 65,00 лв.

* Посочената премия се отнася за застраховане по основното покритие “Градушка и буря”.