Златолина Мукова, изпълнителен директор на “Евроинс Иншурънс Груп” ЕАД, пред в. „Застраховател прес”

– Бях свидетел на предпразничното тържество на дружествата от “Еврохолд България”, което се състоя на 16 декември миналата година. Голямо бе представителството на дружествата в неговия състав от групата на “Евроинс Иншурънс Груп”. За заглавие на репортажа си в последния брой на в. “Застраховател прес” използвах думи на г-н Асен Христов – “Въпреки кризата, за “Еврохолд” 2009 беше успешна година”. Каква е равносметката ви за застрахователните дружества от групата, в това число и на тези в Румъния и Македония?

- Резултатите на дружествата от застрахователния холдинг “Евроинс Иншурънс Груп” към момента са по-добри от планираните. За първите 9 месеца на 2009 г. премийният приход нараства с 45% на годишна база и достига164 млн. лева, което се дължи основно на ръста, реализиран от дружествата в Румъния и Македония – в Румъния БПП нарасна със 111%, а пазарният й дял се повиши над два пъти. И в двете компании въведохме схема на дистрибуция, която включва широка мрежа от регионални офиси и система за възнаграждения, свързана с постигнатите резултати. Внедрихме и обща презастрахователна политика. Не мога да не отбележа и успеха на здравноосигурителното ни дружество, което регистрира 89% нарастване на премията и тази година има положителен финансов резултат.

– В такъв случай как бихте определили 2009 година за “Евроинс Иншурънс Груп”, освен че я наричате успешна?

- Изминалата 2009 година беше трудна. Но тя бе такава не само за екипа на „Евроинс Иншурънс груп” ЕАД, а и за целия застрахователен сектор в България. При положение, че много от клиентите ни изпитват финансови затруднения и не се реинвестира в бизнеса, няма как това да не се отрази и върху подновяването на застраховките и притока от нови застраховани.

– А какво показва извършената дейност през изминалата година от екипа на “ЗД Евроинс” АД?

- Успехът се измерва не само с финансовите показатели, които се подобряват. Има и нефинансови показатели, които също са много важни. Такива са развитите нови продукти, подобрената организация при обслужването на клиентите, усъвършенстваната информационна система. Постигането на тези цели изискваше много труд и всеотдайност от страна на всеки един служител.

– Няма съмнение, че българският застрахователен пазар все повече се европеизира. Какви са вашите впечатления от този процес в застраховането и как протича той – бавно или нормално?

- Мисля, че в много голяма степен нашият пазар следва и отразява вече световните тенденции в застраховането – има спад в БПП за пазара като цяло, но той е по-бавен в сравнение с други сектори на икономиката. Що се касае до регулациите в областта на застраховането, то със сигурност можем да кажем, че той се е европеизирал напълно.

– В едно наше интервю споделихте, че показателите за застрахователна плътност и застрахователно проникване са далеч от стойностите им в някои европейски страни, макар да наблюдавате известно подобряване на застрахователната култура на населението. Има ли промяна в състоянието на тези показатели и на тъй важната застрахователна култура на хората?

-  Докато се усещат последствията от кризата и текат процеси по възстановяването на икономическата активност в страната, трудно може да се очаква подобряване на тези показатели. По-скоро задържането им на сегашното им равнище може да се счита за постижение на сектора. Същото се отнася и за застрахователната култура - в момент на стагнация акцентът се поставя повече върху “цената”, отколкото върху качеството на застрахователните продукти.

– Според представители на финансовите и икономическите среди финансовата криза бушува и у нас. Някои смятат, че тя вече е докоснала дъното и тръгва нагоре към светлите пространства, а други предричат по-дълго време да връхлита финансовите и икономическите ни територии, образно казано. Според вас коя е истината и как кризата се отразява на сектора “Застраховане”?

- Дори да е докоснала дъното, остава открит въпросът: Кое дъно? Лошият сценарий е да се разрази “ефектът на доминото” – една фалирала фирма повлича и други след себе си. Добрият сценарий е този процес вече да е стопиран и с подобряването на кредитната политика на банките да се даде нов тласък на бизнеса в България. Доколкото застраховането образно може да се определи като “барометър” на всяка икономика, то също се влияе от кризата.

– И въпреки финансовата криза някои дружества силно рекламират най-нашумялата задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, отбелязвайки ценовите й предимства. Дочувам, че тя полека-лека започва да печели за премийните портфейли на застрахователните компании, имайки предвид, че е губеща за всички, без изключения. Вие как мислите – придобива ли вече европейско съдържание тя и ще дойде ли време да не се акцентира на ниската й цена, с което да се привличат клиенти, а да се наложат други елементи във формирането й като привлекателен продукт?

- Можем да се надяваме и да работим за подобно развитие на ситуацията в България. Определено не трябва да се акцентира върху цена, формирана под пазарен натиск, а върху такава, базирана на актюерски разчети. И съответно съобразена с пазарните тенденции, но в някакви допустими граници от гледна точка на достатъчната застрахователна премия по тази застраховка.

– Бихте ли отговорили на въпроса  кое е по-вярното определение – пазарът сам определя цената на “Гражданска отговорност”, или цената й зависи от разчетите в застрахователния портфейл на дружеството?

-  Както вече отговорих, водещи трябва да са актюерските разчети и, разбира се, какъв дял в застрахователния портфейл на дадена компания се цели да се постигне – докато квотата на щетимост по “Гражданска отговорност” на автомобилистите е висока, нейният относителен дял трябва да се намалява.

– Каква е ролята на надзорния орган и на Асоциацията на българските застрахователи за регулиране на застрахователния пазар и за решаването на проблемите на застрахователните дружества? И в този смисъл - помагат ли достатъчно за растежа и формирането на необходимите принципи за развитието на българския застрахователен пазар?

- Ролята на надзора по отношение на застрахователите се проявява чрез неговите функции –  превантивна, законодателна, контролна, санкционираща. Но основно се изразява в защита интересите на застрахованите физически и юридически лица, на първо място чрез недопускане изпадане в неплатежоспособност на което и да било от дружествата на пазара. От друга страна, ролята на Асоциацията на българските застрахователи е да защити в максимална степен интересите на застрахователните дружества – например като се полагат усилия за предотвратяване на застрахователни измами или злоупотреби при предявяването на искове за застрахователни обезщетения. Балансът в гарантирането и зачитането правата и задълженията както на застрахованите, така и на застрахователите безспорно допринася за формирането и утвърждаването на необходимите принципи за успешното развитие на застрахователния пазар.

– Какви предизвикателства очаквате в застраховането през тази година?

-  Задържане на клиентите и привличане на нови такива повече чрез подобряване качеството на обслужване, отколкото с необосновано поевтиняване на предлаганите застраховки.

– Как искате да изглежда застрахователният пазар през 2010 година въпреки кризата? А бихте ли погледнали и във времето след нея?

-  Стабилен, с тенденция към възход. А след отшумяването на кризата и възстановяването на икономическата активност – отново с изпреварващи БВП темпове на растеж.

– Вашите конкретни цели до края на годината?

- Да постигнем по-добри резултати в сравнение с предходната година и да осигурим адекватна доходност на акционерите си.

Интервю на Петър Андасаров