Николай Генчев, главен изпълнителен директор на ЗК ”УНИКА” АД

– Много ми е приятно да ви честитя от свое име и от името на екипа на в. „Застраховател прес” високата длъжност главен изпълнителен директор на едно от първите частни (акционерни) застрахователни дружества в РБългария – ЗПАД „Витоша”, получило по-късно новото си име ЗК „УНИКА” АД, и да Ви пожелая щастлив път с неговия екип. Впрочем с какво Ви привлече то, имам предвид, че вие сте изтъкнат професионалист във финансовата област и доколкото зная, имахте авторитетно работно и ръководно място?

- Много ви благодаря за поздравленията и хубавите пожелания. Оказва се, че застраховането е моята област за професионална реализация. То винаги ми е било изключително интересна материя и сфера от стопанския живот. А и в случая ми се предоставя едно сериозно предизвикателство, в пълния смисъл на тази дума. Ситуацията е нелека и нетривиална, така че пред мен и моя екип стои задачата да успеем и да докажем отново на какво сме способни. Удовлетворението от постигнатите професионални успехи, когато после резултатите бъдат налице, е сериозна мотивация.

-  И още в тази връзка – преди няколко години влязохте в мениджърския екип на вече преименуваното дружество „УНИКА”, но след това го напуснахте. Кое беше силното обстоятелство отново да се върнете и да поемете тази голяма отговорност да го оглавите?

- Всъщност аз се присъединих към управленския екип на ЗПАД „Витоша”, както все още се казваше компанията по онова време, в началото на 2006 г., непосредствено след придобиването на дял в дружеството от водещия австрийски застраховател Уника. Година по-късно преименувахме дружеството на „УНИКА” АД, което беше съпътствано и с мащабна кампания по ребрандиране и налагане на марката „УНИКА” на българския пазар. Впоследствие от началото на 2008 г. приех едно ново професионално предизвикателство, в по-различна сфера на действие, като част от мениджмънта на „ТБИФ Холдинг”. Холдингът инвестира във финансовата сфера, регистриран е в Амстердам  Холандия, и развива дейност освен в България, също така и в Румъния, Русия и Украйна. Още тогава решението да напусна ЗК „УНИКА” АД не беше леко, колкото и банално да звучи това. Но емоционалната връзка и взаимната симпатия с колегите се запази. Така че за мен беше високо признание и чест да приема поканата на собствениците да се върна в ЗК „УНИКА”, което се случи в средата на миналата година. Ако нещо ми е липсвало най-силно през време на  отсъствието ми от ЗК „УНИКА” АД , и което ме е накарало да се върна отново в компанията и да я оглавя, то това е екипът на Уника – и българските, и австрийските ми колеги. Хората в  ЗК „УНИКА” АД са и факторът, който ме кара да съм уверен в нашия общ успех!

 – Заварихте ли състоянието на компанията, което сте очаквали и искали, и каква е днешната атмосфера в нея? Удовлетворяват ли ви резултатите на екипа, както и мястото му сред другите застрахователни дружества на българския застрахователен пазар?

- Състоянието на компанията, което заварих, не ме изненада, но определено беше и все още е твърде далеч от желаното. Резултатите, естествено, не удовлетворяват нито мен, нито колектива, нито пък собствениците. Това се доказва и от поредицата промени в мениджмънта на дружеството през изминалата година. За съжаление негативните резултати оказват лошо влияние и върху атмосферата в колектива. Това е чисто психологическо състояние. Всички искаме да успяваме и да печелим позиции на пазара, както и авторитет сред клиентите и конкурентите си. Това е всъщност и предизвикателството, което сега стои пред нас. Да докажем на какво сме способни и да завоюваме отново лидерски позиции на пазара.

– За да поемете този път, значи във вашето полезрение е било и днес е съвременното застраховане в България? Как бихте го определили сега, или иначе казано – как изглежда във вашите очи днешният застрахователен пазар?

- Да, както споменах, застраховането открай време ме е привличало и никога не съм губил интерес и поглед, дори и когато не съм бил пряко ангажиран на нашия застрахователен пазар. Застрахователният сектор у нас сериозно пострада от кризата. Прогнозите и за тази година не са позитивни. Сериозен спад отбеляза животозастраховането, което е очаквана последица от свитото потребление и замразеното банково кредитиране. Чувствителен спад има и в почти всички останали застраховки, с изключение на „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Като и при тази задължителна застраховка запазването на позиции се дължи на увеличения размер на премиите, а не на обхвата – броя на застрахованите МПС, който вече е далеч под минималния праг, очакван от партньорите ни в системата „Зелена карта”. Българският пазар остава доминиран в значителна степен от автомобилните застраховки, които съставляват около 70% от общозастрахователния пазар. А животозастраховането е едва 13% от общия пазар. Показатели, които ясно сочат, че все още имаме да извървим дълъг път на развитие, докато стигнем другите европейски страни.

– Вече доста време говорим за привеждането на този наш пазар на релсите на европейското застраховане, още повече че на него се настаниха и развиват активна дейност чужди застрахователи, тоест структури с богат опит от страните членки на ЕС. Европеизира ли се вече наистина пазарът ни и до каква степен?

- Пазарът ни се европеизира бавно и мъчително. Кризата допълнително забавя този процес, като припомня някои практики, които считахме за вече забравени. Какво да кажем например за печените пилета или безплатното гориво, давани като „бонус” към сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която и без това се продава на цена, далеч от всякакви европейски стандарти? Или как да обясним на непредубедения европеец логиката на маркиране на автомобилите, която напоследък попадна в полето на обществените дебати? Или нима се заблуждаваме, че специално предвидените законови процедури за обществени поръчки на практика гарантират честна конкуренция?

– Според вас какво му е необходимо още на българското, за да е напълно в крак с европейското застраховане?

- Българският застрахователен пазар винаги ще има своите специфики и ще бъде подвластен на местните нрави и привички при правенето на бизнес. Това е неминуемо. Но европеизирането му, в някаква степен и форма, е предначертано като цел. Това е пряко следствие от цивилизационната ни принадлежност към ЕС. То ще се изразява във въвеждането и възприемането на все повече добри бизнес практики и регулации. От голямо значение ще бъде и повишаването на застрахователната култура на масовия потребител, индивидуален и корпоративен, изграждане на осъзната потребност от различните застрахователни продукти. Силно се надявам все повече да виждаме и истинско професионализиране при посредниците – брокерския и агентския бизнес.

– Знае се,че сте изявен специалист в областта на финансите, как се отразява икономическата, респективно финансовата криза върху застраховането в днешно време. А доколко ще влияе на неговото състояние?

- Както вече споменах, особено засегнато от кризата е животозастраховането. От една страна, причината е намалялата покупателна способност на населението. Безработицата чувствително се увеличи, имаше и масови намалявания на заплати. В резултат много от семейните бюджети се свиха. От друга страна, разходите за допълнителни стимули за персонала, като застраховки и пенсионни и здравни осигуровки, бяха сред първите, които предприятията съкратиха. Като вземем предвид и практически замразеното банково кредитиране, очакваното намаление от около 20% в животозастраховането за 2009 г. става лесно обяснимо. На този етап е много трудно да се правят прогнози за 2010 г., но според мен трябва да очакваме задълбочаване на спада. По отношение на общото застраховане статистиката е по-благосклонна. Тук спадът за миналата година се очаква да е около 2%-3%. Освен ограниченото потребление и липсата на банково кредитиране редица други фактори също допринесоха за стагнацията на този пазар. На първо място е спадът от над 50% в продажбите на автомобили. Това, съчетано с намаляващата стойност на съществуващия автопарк, за който се подновяват полиците, обяснява и спада от 12% в „Каско” застраховките, които формират най-големия сегмент на нашия пазар. След това спукването на балона на ценовата еуфория при недвижимостите и сривът на строителния бранш доведоха до спиране или отлагане за неопределено бъдеще на редица инвестиционни проекти. Това респективно означава и забавяне на темповете на растеж при инженерните и имуществените застраховки. В тези бизнес линии обаче обществените поръчки и големите корпоративни договори явно компенсират това прогнозирано забавяне, като резултатите при определени компании показват доста интересен ръст. Като цяло свиването на прозводството и на износа водят до значително намалял спедиторски и превозвачески бизнес, което пък обяснява намалението при транспортните застраховки.

– Бихте ли се съгласили с ваши колеги, които казват, че от кризата ще излязат по-силни?

- Относително взето, спрямо пазара и конкуренцията, да, това е възможно. Всъщност нашите цели и намерения, в  ЗК „УНИКА” АД, са точно такива! Но като цяло от кризата губим всички. Има някакви положителни ефекти, които водят до отрезвяване или изчистване на определени нежелани елементи, но като цяло кризата се отразява негативно на стопанския живот и на населението. От друга страна, цикличността в икономическия живот явно е неизбежна, т.е. трябва да сме готови не само за периоди на подем, но и за периоди на кризи и спадове.

– Няма човек в застраховането, който да не знае, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е губеща за всички дружества, без изключение. Защо се стигна до това нейно състояние, само ниските цени ли са причината?

- Ясно е, че чисто финансово отрицателният резултат може да бъде обяснен най-вече с твърде високите разходи за покриване на щети, както и с високите аквизиционни разходи. Статистиката на КФН показва, че ако за последните седем години средната премия се е увеличила с 67%, то средният размер на имуществените щети се е увеличил с 85%, а средният размер на неимуществените щети с цели 778%, т.е. близо 9 пъти! При това говорим за изплатени щети, а занапред плащанията и по стари, вече заведени щети, ще растат. Не трябва обаче да се забравя и другият фактор – твърде високите цени, които застрахователите плащат за сключването на тези застраховки. В допълнение, до голяма степен в резултат и от стагнацията в сектора последната кампания по „Гражданска отговорност” отново доведе до сваляне на цените, предлагане на най-разнообразни „отстъпки”, както и явни и неявни допълнителни стимули за клиента, за да купи застраховката. В това отношение пасивността на надзорните органи беше изненадваща. Като обобщение – загубата от над 100 милиона лева за 2008 г. за целия пазар от застраховката „Гражданска отговорност” е красноречива! Също красноречиви са и сравненията на средната цена на тази застраховка у нас с цените в съседните и в централноевропейските държави.

– Какво смятате, че трябва да се направи, за да излезе тя от тази криза, в която я вкараха не други, а самите застрахователи?

- Напоследък доста се говори за въвеждането на система „бонус-малус”, за което е необходимо създаване на единна база данни за ПТП, както и електронното издаване на полици на база на единна система за оценка и управление на риска. Системата бонус-малус представлява определяне на премията за всеки застрахован въз основа на индивидуалния му рисков профил. Това би довело до по-справедливо определяне на цените и до стимулиране на коректните водачи. Грубо казано, 10% от шофьорите са виновни за 90%-100% от всички произшествия, а цената за причинените щети плащаме всички поравно. Аз лично обаче съм песимист, че до края на тази година ще видим реално действаща такава система. Със сигурност обаче „бонус-малус” и електронното издаване на полици са бъдещето на „Гражданската отговорност” у нас, така както е в повечето други европейски държави. От друга страна, държавата трябва да успее ефективно да наложи санкции при неспазване на задължението за сключване на такава застраховка. Практиката в други страни сочи, че такива санкции трябва да са наистина наказателни. Ниският обхат на „Гражданската отговорност” на автомобилистите означава, че значителна част от пострадалите ще търсят обезщетение от Гаранционния фонд, а това на свой ред ще означава по-високи отчисления от премията за този фонд, които отчисления също формират цената на застраховката. Т.е. в интерес на обществото е да се поддържа максимално висок обхват на застрахованите МПС. Всичко казано дотук би довело до по-справедливо ценообразуване, което на свой ред би окуражило водачите на МПС да сключват задължителната застраховка. Същевременно процесът на хармонизиране и доближаване на цената на Гражданската отговорност у нас до тази в останалите европейски страни е неизбежен. Което, разбира се, не означава изравняване на цените в абсолютни стойности. Тук бих искал да отбележа, че при отсъствие на предпоставките за въвеждане на „бонус-малус” система ЗК „УНИКА” АД,  предлага сегментиран подход при определянето на премиите по застраховката „Гражданска отговорност” в зависимост от обема на двигателя на автомобила, възрастта на собственика и местоживеенето му. Считаме, че това е най-доброто и справедливо ценово решение, което можем да предложим на своите клиенти.

- Ще ми позволите да ви задам и един съвсем конкретен въпрос, който се отнася до така наречените обществени поръчки като един от малкото инструменти за компенсиране спада в затруднения от кризата застрахователен бизнес. Става дума за „изправността” при провеждането на конкурсите, обявявани от Агенцията за обществени поръчки, и за самата процедура. В случаи на явни изкривявания и нарушения ощетените, измамените търсят справедливост от Комисията за защита на конкуренцията. Какво трябва да се направи, за да няма жалби от този род?

- Очевидно тази тема е частен случай на широко дискутирания проблем, наречен корупция. За съжаление този проблем е във фокуса на обществените дебати вече години наред, но и до момента местните и чуждестранните инвеститори и анализатори го сочат като една от основните пречки пред правенето на бизнес в България. Факт е, че подобни порочни практики водят до изкривяване на пазарните условия и препятстват нормалното развитие на здравословна конкуренция. Решаването на този проблем в обществените поръчки евентуално може да дойде с решаването на по-общия проблем за корупцията в нашата икономическа реалност. Но в чест на истината трябва да кажа, че и аз като Румен Аврамов –  един проникновен стопански историограф, чиито анализи високо ценя – съм по-скоро скептик по отношение на изкореняването или поне маргинализирането на корупцията у нас. Затова и аз съм склонен да разглеждам корупцията като неминуемо пазарно изкривяване, аберация, иманентно присъща на българския стопански живот. Въпреки това е ясно, разбира се, че е призвание и въпрос на професионален престиж за мениджърите на застрахователните компании, особено тези с чуждестранен капитал, да налагат прозрачни и честни бизнес практики.

– Как бихте искали да изглежда утре българският застрахователен пазар, какъв е за вас неговият, ако не идеален, поне реален образ?

- Бъдещето на българския застрахователен пазар според мен неминуемо лежи на траекторията на развитие, очертана исторически от западните държави, следвани от централноевропейските страни. Естествено, всеки пазар, всяка държава, имат своите специфики. Но тенденциите глобално са видими. За нас остава шансът да извлечем поуките от вече научени от други уроци и да приложим техния опит по най-удачния за нашите условия начин. Това е всъщност една от основните тактики, които използваме в рамките на групата „УНИКА”. Учим се от опита на колегите си от по-развитите пазари. Подготвяме се за бъдещето. Опитваме се да адаптираме техните успешни идеи към българските реалии.

– Къде бихте искали да се нареди сред другите на този пазар компанията, която ръководите? Впрочем какви са целите ви – вашите и на екипа, с който ще ги постигате?

- Целите ни са амбициозни. Имаме намерението да се наредим на водещи пазарни позиции. ЗК „УНИКА” АД вече е демонстрирала, че е способна на такива успехи. Възнамеряваме отново да сме в призовата тройка. Но това ще отнеме известно време, естествено. Междувременно използваме времето да поставим компанията на здрави основи, гарантиращи рентабилността и устойчивостта на бизнеса ни в дългосрочен аспект. Защото за нас не само пазарният дял е от значение, но още повече е важна стойността, която създаваме за нашите акционери и за нашите клиенти. Нашата цел, нашето обещание е, че ако не сме номер едно по пазарно присъствие, то имаме твърдо намерение да сме номер едно по качество на обслужване на нашите клиенти и партньори!

Николай Генчев е роден  на 1 юли 1973 в гр. Велико Търново.

Завършил е Стопанския Факултет на Софийски Университет. Магистър е по стопанско управление (МВА). Има завършени различни специализации и квалификации, придобити през време на следването му, както и свързани с различните му професионални ангажименти.

През последните повече от десет години е работил  във финансовата сфера: Одит отдела за финансови институции на Ърнст и Янг АФА. След това е работил в „Булстрад”, в групата ТБИФ (у нас и в чужбина), както и в „УНИКА”, където понастоящем е главен изпълнителен директор.

Принцип, от който се ръководи в работата и в живота си (любима фраза): В момента се сещам за тайната на лисицата от „Малкият принц” на Егзюпери. „Най-хубавото се вижда само със сърцето, най-същественото е невидимо за очите!”.

Хоби – филми, книги, разговори в приятна компания.

Семейно положение - Семеен, баща на най-прекрасната дъщеричка на света.

Интервю на  Петър Андасаров