Теодор Дечев, доктор по социология, и.д. председател на УС на Съюза за стопанска инициатива

Пиша следващите редове поради някои кулоарни коментари, свързани с приемането на антикризисните мерки от страна на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Не без известна изненада научих, че идеята за промяна в данъчното облагане на застрахователните компании била мое дело. Знаейки светкавичната бързина, с която представителите на правителството я прегърнаха, бих се радвал безкрайно, ако тя беше наистина моя. Не всеки ден изпълнителната власт приема моите или идеите на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), който в момента председателствам и представлявам на заседанията на НСТС. Свидетели сме по-скоро на обратното явление ...

Не знам и откъде би могла да се роди мисълта, че имам нещо против застрахователите и застраховането – през живота си съм работил поне с три застрахователни компании по общо застраховане и поне с още една–две животозастрахователни. Някой може да се е заблудил, обърквайки неволно подкрепата на ССИ за увеличаването на акциза върху хазарта (заявена в НСТС още преди няколко месеца) с дебатите за данъчното облагане на застрахователите. Това е някакво обяснение, но мисля, че всички сме наясно, че застраховането не е хазарт, даже точно обратното.

Идеята за промяна на данъчното облагане на застраховането от данък върху печалбата към облагане на застрахователните премии принадлежи на Националната агенция по приходите (НАП), което е повече от естествено. За никого не е тайна, че преминаването от данък върху оборота към данък върху печалбата през 2005 г. предизвика драстично намаляване на данъчните сборове от застрахователната дейност. (Едни от най-подробните данни за този рязък спад бяха публикувани навремето във вестник „Капитал”, който трудно бихме заподозрели в необективност, като се има предвид, че издателят му днес е сред най-ревностните защитници на застрахователния бизнес.) Беше въпрос само на време кога търпението на данъчните власти ще се изчерпа и това съвпадна с обсъждането на антикризисните мерки.

Първоначално предложението, лансирано от НАП, предвиждаше връщане за определен период (една година) към данъчната уредба на застраховането, съществувала до 2005 г. По този начин от НАП очакваха да добавят към хазната 100 милиона лева.

След двудневна офанзива на застрахователите НСТС направи две последователни промени в предложението на НАП. Първоначално беше намалена ставката на предлагания данък върху оборота, така че очакваните данъчни приходи от облагането на застраховането да станат 50 милиона лева. След това се стигна до възможно най-благоприятното решение за застрахователите – предложи се постепенно преминаване към режим на облагане на застрахователните премии, който да бъде въведен след консултации и преговори с Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Комисията за финансов надзор (КФН).

По време на дебатите позицията на ССИ, която защитавах, беше насочена към постигане на компромис между двете крайни позиции, защитавани от представителите на НАП и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), където АБЗ членува. Би било наивно да се смята, че когато се приемат подобни драстични мерки в подкрепа на фиска и финансовата стабилност, застрахователите „ще излязат съвсем сухи от водата”. И това съвсем не е функция само на търсенето на всякакви възможни резерви. Просто има директива на Европейския парламент и на Съвета на министрите, от която най-общо казано, следва, че при общото застраховане трябва да се премине към данъчно облагане на застрахователните премии при краен срок 2012 г. Съзнателно опростявам безкрайно предписанията на един текст, в който има 312 (триста и дванадесет) члена и шест анекса.

Този документ беше изваден на масата от синдикатите, по-точно от КНСБ, на последната права от дебатите върху облагането на застрахователната дейност. От реакциите на застрахователите оставам с впечатлението, че те по-скоро не са съвсем запознати с предписанията на директивата, отколкото да се правят, че не съществува.

Една от възможните причини застрахователите да не са запознати с въпросната директива е фактът, че становището на Европейския парламент от 22 април 2009 г. все още не е публикувано в Official Journal на Европейския съюз. Все пак съгласно процедурата, предвидена в член 251 от Договора за създаване на Европейската общност, въпросната директива е приета при отчитане на положителното мнение на Европейския парламент и в съответствие с решение на Съвета на министрите от 10 ноември 2009 г.

Пълното название на документа е:

Директива 2009/138/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност. (Платежоспособност ІІ)

(преработена)

(Текст, отнасящ се за Европейското икономическо пространство)

Оригиналното название на директивата на английски език е:

DIRECTIVE 2009/138/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL

of 25 November 2009

on the taking-up and pursuit of the business of Insurance and Reinsurance

(Solvency II)

(recast)

(Text with EEA relevance)

Пълният текст на английски език е достъпен на адрес:

http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:335:0001:0155:EN:PDF

            За облагането на застрахователната и презастрахователната дейност е от особено значение член 157 от Директива 2009/138/ЕС, в който между другото изрично се казва, че „без да се засяга последващата хармонизация, всеки застрахователен договор подлежи на облагане изключително с косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата членка, в която е рискът, или на държавата членка на задължението NE9 002.21.71 ...”.

            Всичко изложено по-горе стана причина да се стигне до последната формулировка, възприета от НСТС – преминаването на облагането на застрахователния бизнес от данък върху печалбата към данък върху размера на застрахователните премии ще се осъществява поетапно и след консултации и преговори с АБЗ и КФН. По този начин срещу „квадратчето” на застрахователите в списъка на антикризисните мерки не се появи конкретно число. Ясно е, че стремежът на НАП ще бъде това число да клони към 50 милиона лева, но за какъв период биха били постигнати тези приходи, остава под въпрос.

            Изглежда очевидно, че въпреки много силната кампания на застрахователите до промяна в начина на облагане ще се стигне в даден момент, не по-късен от 2012 г. Самите застрахователи биха могли да се огледат и да помислят чии еквилибристики с износ на печалба (примерно чрез презастраховане) – напълно законни, но и в особено големи размери, са амбицирали толкова данъчните власти.